№ 20122
гр. София, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20231110137420 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове от ............... с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с
чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД при условията на
разделна отговорност против А. И. М., К. М. И. и И. М. И. за сумата от 33970,73 лева, от
която 2892,32 лева представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в имот, находящ се в ............ с абонатен №362378,
сумата 497,03 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението
за доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г. до 11.03.2023 г., сумата от 1,09
лева- представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.06.2020 г. до 30.06.2020 г. и сумата 0,29 лева - обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за предоставяне на услугата за дялово разпределение
за периода от 31.07.2020 г. до 11.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.01.2023 г. до окончателното плащане,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №2717/2023 г., по описа на СРС,
71 състав като сумите се претендират от А. И. М. – 4/6, К. М. И. -1/6 и И. М. И. 1/6.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана
на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на срока, за който се
отнася. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата
дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на
Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия, действащи между
страните. Посочва, че потребителите в ЕС, в която се намира процесният имот са сключили
договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, извършващо дяловото разпределение.
Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на
обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК и след това отвтениците не са депозирали отговори на исковата
молба. Депозираните по ч.гр.д. 2717/2023 г. по описа на СРС, 71 състав възражения са на
бланка без допълнителни вписвания.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно
доказване възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответниците, по силата на което в качеството му продавач се е задължило да им достави
топлинна енергия, а ответниците са поели задължение да я получат и да заплатят цената й,
както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че е са
погасили претендираните вземания, както и наведените правоизключващи и
правопогасяващи възражения.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да заплащат цената на топлинна енергия. Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от
17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи условия директно с
топлопреносното предприятие. Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти
(потребители) на топлинна енергия, с които по силата на закона възниква облигационното
отношение с предмет продажбата на енергия, са собствениците или вещните ползватели на
топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018
г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, респ. кой е задължен да заплаща продажната
цена за доставената и потребена топлинна енергия, като меродавно е притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
В настоящия случай ответниците не оспорват, че са собственици на процесния имот,
находящ се гр. София, ул. „Срацин“ №9, 9а, ет. 4, ап. 10. Правото на собственост в сочените
от ищеца идеални части е придобито по силата на договор за учредяване на право на строеж
на жилища и наследствено правоприемство. Видно от приобщения като доказателство по
делото нотариаелен акт за учредяване право на строеж срещу задължение за изграждане на
жилища и други обекти №16 , том LVIII, дело 11363/1995 г. от 27.06.1995 г. на нотариус
Иванка Гетова при СРС собствениците на на дворно място, съставляващо парцел III-30,31 по
плана на гр. .............. сред които и К М. И. и А. И. М. си учредяват взаимно право на строеж
за посочените в нотариалния акт обекти, а именно К М. И. и А. И. М. да постоят апартамент
№10, на четвърти жилищен етаж. Страните не оспорват, че процесното жилище е построено
като същото е било собственост на К М. И. и А. И. М. в режим на съпружеска имуществена
общност. След смъртта си К М. И. на 17.10.2007 г. е оставил за свои законни наследници
съпругата си А. И. М. и двамата си сина К. М. И. и И. М. И. съгласно от удостоверение за
наследници, издадено от ..........., прието по делото. Със смъртта на К М. И. е прекатена
съпружеската имуществена общност върху имота при хипотезата на чл. 27, ал. 1 СК, като по
силата на чл.28 СК дяловете на съпрузите са равни, поради което и А. И. М. е придобила 1/2
2
идеални части от имота по силата на прекратяването. Останалата 1/2 идеални части е
включена в наследството на К М. И. и е придобита по наследство при равни квоти от
съпругата и децата му К. М. И. и И. М. И., при приложението на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от
приложимия Закон за наследството като всяка от тях е придобила по наследство по 1/6
идеални части. По делото няма данни, а и не се твърди ответниците да са се разпоредили с
правото си на собственост върху имота преди исковия период, както и преди депозиране на
исковата молба, поради което съдът приема, че през периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. А.
И. М. е собственик на 4/6 идеални части от правото на собственост, К. М. И. на 1/6 идеална
част и И. М. И. на 1/6 идеална част. Въпреки че по делото по категоричен начин се
установява, че ответниците са съсобственици на процесния имот, няма пречка само един от
съсобствениците да поеме задължението за заплащане на стойността на потребената
топлинна енергия в целия топлоснабден имот, доколкото съгласно предвиденото в чл. 63, ал.
2 от Общите условия на дружеството няма пречка само един от наследниците на
топлоснабдения имот да поеме задължението за заплащане на потребената топлинна
енергия, като именно на негово име бъде открита партидата. Ако обаче нито един от
наследниците не заяви, че желае да бъде променена партидата и тя да се води на негово име,
то тогава ищцовото дружество открива партида на името на всеки един от наследниците. В
конкретната хипотеза по делото не са ангажирани доказателства само един от ответниците
да е подал заявление за откриване на партида за топлоснабденото жилище на негово име,
поради което съдът намира, че по отношение на всеки един от тях и ищеца съществува
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия. С оглед на тази
облигационна обвързаност за ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да
доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение да
заплащат нейната цена, в качеството им на потребители на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на ЗЕ съобразно квотата, която притежават в
собствеността.
Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия на
топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и
действащи през процесния период. Тези общи условия се публикуват най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. Следователно, писмена форма на договор не е
необходима, достатъчно е общите условия да са влезли в сила, а това обстоятелство не се
оспорва от ответниците.. Общите условия обвързват ответниците дори и без да са ги приели
изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се
установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
За установяване количествата доставена от ищеца топлинна енергия по делото е
допусната и приета съдебно – техническа експертиза, от заключението на която се
установява, че в процесния имот не е потребявана топлинна енергия за отопление и за
сградна инсталация. Установено е, че през периода е потребявана топлинна енергия за
битовото горещо водоснабдяване (БГВ). Сумите за топла вода за целия исков период са
определяни на база „служебен отчет“ поради неосигурен достъп, а именно на брой лица – 3
лица с нормативно определен разход на денонощие в размер на 140 литра за денонощие,
поради липса на технически изправен и сертифициран водомер за топла вода. Вещото лице е
констатирало, че през процения период не е извършвано дялово разпределение. От
заключението на съдебно–техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за
периода 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. е в размер на 2954,91 лева, който е по – голям от
претенцията на ищеца.
Ответниците не оспорват размера на претенидраните от тях суми за топлинна енергия
и не твърдят да са заплатени суми за процесния период, предвид това исковете за сумите,
представляващи стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020г. –
м.04.2022 г. от всеки от ответниците се явяват основателни изцяло.
3
За основателността на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата
1,09 лева, представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.06.2020 г. до 30.06.2020 г. в тежест на ищцовото дружество е да докаже при условията на
пълно доказване, че ответникът е поел задължение да заплаща възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинната енергия, размера на договореното възнаграждение, че в
рамките на процесния период е извършвана услугата дялово разпределение на топлинната
енергия, за което ответникът дължи именно претендираната сума. Съгласно чл. 61, ал. 1 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сграда в режим на етажна собственост се извършва
възмездно. От заключението на СТЕ се установява, че сградата, в която се намира
процесният имот е сключила договор с ищеца за извършване на монтаж на измервателни
уреди на дялово разпределение, на дялово разпределение на доставената топлинна енергия
извършване на услугата топлинно счетоводство. Вещото лице е установило, че за процесния
период не е извършвана услугата дялово разпределение, поради което претенцията за сумата
за дялово разпределение не следва да се уважава.
Поради неоснователността на главния иск следва като неоснователна да се отхвърли и
акцесорната претенция за обезщетение за забава в размер на 0,29 лева.
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задълженията за топлинна енергия, следва да се съобрази, че според чл. 33, ал.4
на общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 от
ОУ, неплатени в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, и от този ден
ответниците са изпаднали в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД, предвид това последните следва да
бъдат осъдени да заплатят обезщетение за забава за периода 01.07.2020 г. до 11.01.2023 г. в
размер на 497,03 лева.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни в производството. В
съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на ТР №4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените и претендирани за двете
производства разноски съобразно размера на уважените претенции, от които 476,62 лева - за
платена държавна такса, депозити за вещо лице и за юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП в настоящото
производство и сумата 117,76 лева за платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП
за заповедното производство.
Ответниците претендират заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 300,00
лева, от което съразмерно с отхвърлената част от исковете следва да им се присъди сумата
0,12 лева.
Така мотивиран , съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. И. М. ЕГН ********** с адрес : гр. ..........., К.
М. И. ЕГН ********** с адрес: гр. ........... и И. М. И. ЕГН ********** с адрес: гр. ............
дължат на ..............., ЕИК ............. със седалище и адрес на управление: гр. ............. на
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД сумата 2892,32 лева представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в имот, находящ се в ............ с абонатен
№362378 и сумата 497,03 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г. до 11.03.2023 г.,
4
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 18.01.2023 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №2717/2023 г., по описа на СРС, 71 състав като сумите се претендират
от А. И. М. – 4/6, К. М. И. -1/6 и И. М. И. 1/6 като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за
сумата от 1,09 лева- представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.06.2020 г. до 30.06.2020 г. и сумата 0,29 лева - обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху задължението за предоставяне на услугата за дялово
разпределение за периода от 31.07.2020 г. до 11.01.2023 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. №2717/2023 г., по описа на СРС, 71 състав като неоснователни.
ОСЪЖДА А. И. М. ЕГН ********** с адрес: гр. ..........., К. М. И. ЕГН ********** с
адрес: гр. ........... и И. М. И. ЕГН ********** с адрес: гр. ............ да заплатят на ...............,
ЕИК ............. със седалище и адрес на управление: гр. ............. на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата 476,62 лева – разноски в настоящото производство и сумата 117,76 лева -
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА ..............., ЕИК ............. със седалище и адрес на управление: гр. ............. да
заплати на А. И. М. ЕГН ********** с адрес: гр. ..........., К. М. И. ЕГН ********** с адрес:
гр. ........... и И. М. И. ЕГН ********** с адрес: гр. ............ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата 0,12 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5