РЕШЕНИЕ
№ 2377
гр. София, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20221110201019 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на СТ. Л. М. срещу наказателно
постановление/НП/ № 80/10.05.2021г., издадено от директора на Областна
дирекция по безопасност на храните – София град, с което на
жалбоподателката на основание чл. 134, ал. 2 от Закона за храните/ЗХ/ е
наложена глоба в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 13, ал. 3 от
Наредба № 1/26.01.2016г. за хигиената на храните.
В жалбата се поддържа, че атакуваното НП е незаконосъобразно,
неправилно и необосновано. Твърди се, че са допуснати съществени
процесуални нарушения, като в НП не е посочено доказателство за деянието.
Самият АУАН поставял началото на административнонаказателното
прозводство, но констатациите в АУАН подлежали на доказване. Счита се, че
НП не е редовно връчено, като в него бил посочен по-кратък срок за
обжалване. Твърди се, че не е посочено в коя от хипотезите на чл. 13, ал. 3 от
Наредба № 1 попада деянието на жалбоподателката. Поддържа се, че е
допуснато нарушение на чл. 52, ал. 1 ЗАНН. Счита се, че не може да бъде
ангажирана админстративнонаказателна отговорност за нарушаване на
подзаконов нормативен акт, като деянието, което е обявено за
1
административно нарушение, следва да бъде определено за такова със закон.
Поддържа се, че в нормата на чл. 13, ал. 3 от Наредбата не се съдържа
изискване за носене на предпазно средство, покриващо носа и устата. Счита
се, че в НП отсъства анализ дали не са налице предпоставки случаят да бъде
преценен за маловажен.
В съдебно заседание жалбоподателката не се явява, представлява се от
адв. Б, която моли НП да бъде отменено по аргументите в жалбата. Счита, че
правната квалификация на нарушението не съответства на описаното в НП
нарушение. Моли за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна се представлява от адв. Б, която моли жалбата да
бъде оставена без уважение. Счита за безспорно установено, че към датата на
проверката лицето е било в контакт с храните без наличие на защитно
предпазно облекло – предпазна маска. Счита, че в случая маската се явява
неделима част от предпазното работно облекло, свързано с въведените
противоепидемични мерки. Изтъква, че е наложена минимална глоба, като
случаят не бил единичен. Моли за присъждане на разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
По повод сигнал с вх. № 1719/25.01.21г., получен в ОДБХ-София град,
на 29.01.2021г. е извършена проверка от св. Ж.Б., инспектор в отдел „КХГК“
при ОДБХ-София град, и Д Ч, също инспектор в отдел „КХГТ“, в обект –
магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. , стопанисван от „Ф“ ЕООД. В
хода на проверката е установено, че СТ. . М. работи в търговска зала на
проверявания обект, обслужва клиенти и манипулира с пакетирани и
непакетирани храни /млечни и месни продукти и колбаси/ без предпазна
маска, покриваща носа и устата. Съставен е констативен протокол №
0000451/29.01.21г.
Свидетелката Ж.Б. съставила на С.М. АУАН № 0000018/29.01.21г. за
нарушение на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 1/26.01.2016г. за хигиената на
храните, който е предявен на М..
Въз основа на АУАН е издадено атакуваното НП № 80/10.05.21г., с
което на С.М. на основание чл. 134, ал. 2 от Закона за храните е наложена
глоба в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 13, ал. 3 от Наредба №
2
1/26.01.2016г. за хигиената на храните.
Видно от заповед № ОСПП-42/04.08.2017г. К Н е преназначен на
длъжност директор на ОДБХ – София град.
Видно от заповед № ОСПД-3440/02.11.2020г. на изпълнителния
директор на БАБХ свидетелката Ж.Б. е преназначена на длъжност инспектор
в отдел „Контрол на храните и граничен контрол”, сектор „Контрол на
търговски обекти, заведения за обществено хранене и пазари“ в ОДБХ София
град при БАБХ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелката Ж.Б.
и приобщените на основание чл. 283 НПК писмени доказателства.
Между събраните доказателства не са налице противоречия и
несъответствия и не се налага подробен доказателствен анализ.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи.
Въз основа на извършената служебна проверка съдът намира, че при
ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателката е допуснато съществено процесуално нарушение, като
словесното описание на нарушението в АУАН и НП не отговаря на
съдържанието на нормата на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 1/26.01.2016г. за
хигиената на храните.
В АУАН и НП се твърди, че вмененото на жалбоподателката нарушение
се изразява в работа в търговска зала, обслужване на клиенти и манипулиране
с пакетирани и непакетирани храни без предпазно средство, покриващо носа
и устата.
Нормата на чл. 13, ал. 3 от Наредбата предвижда, че лицата, работещи в
3
помещенията по ал. 1, са длъжни да използват чисто работно облекло,
средства за прибиране и покриване на косите, а когато е необходимо - и
предпазно облекло и ръкавици, като не се допуска излизане с работното
облекло извън тези помещения.
Предпазното средство, покриващо носа и устата, не съответства и не се
субсумира под нито една от хипотезите, предвидени в чл. 13, ал. 3 от
Наредбата, включително и като предпазно облекло. По този начин има
недопустимо несъответствие между описанието на деянието – липса при
работа на предпазно средство, покриващо носа и устата, и нормата на
Наредбата, която изисква носене на предпазно облекло.
Липсата на съответствие между словесно описание и правна
квалификация следва да се оцени като допуснато съществено процесуално
нарушение и представлява основание за отмяна на НП.
Останалите доводи в жалбата за допуснати съществени процесуални
нарушения съдът намира за неоснователни.
Връчването на НП няма относимост към процесуалната му
законосъобразност. Жалбоподателката е упражнила правото си на жалба,
респективно е разбрала, че е санкционирана и е предприела съответните
действия, за да упражни правото си на защита. Срокът за обжалване в НП
също не е свързан пряко с процесуалната законосъобразност на НП.
Независимо какъв срок е посочен, това отразяване не препятства или
преклудира правото на наказаното лице да обжалва НП в законовия срок.
Едномесечният срок за произнасяне на АНО по преписката е инструктивен и
неспазването му не влече незаконосъобразност на НП.
Неоснователно се твърди, че в процесния случай жалбоподателката е
санкционирана за деяние, което не е въздигнато в нарушение със закон.
Именно санкционната разпоредба на чл. 134, ал. 2 от Закона за храните
предвижда административнонаказателна отговорност за нарушение на
подзаконовите нормативни актове по прилагане на Закона за храните.
По същество съдът счита, че нормата на чл. 13, ал. 3 от Наредба №
1/26.01.16г. за хигиената на храните не предвижда
административнонаказателна отговорност за неносене на предпазно средство,
покриващо носа и устата. В посочената норма се визира единствено
предпазно облекло/каквото предпазната маска не е, а отсъства легална
4
дефиниция за предпазно облекло/, като нормата на закона не може да се
тълкува разширително, нито във връзка със заповед на министъра на
здравеопазването.
Доколкото правната норма, под която е подведено деянието, не
предвижда административнонаказателна отговорност за неносене на
предпазно средство, покриващо носа и устата, съдът счита, че НП е и
материално незаконосъобразно.
По изложените съображения НП следва да бъде отменено.
При този изход на делото на основание чл. 65д, ал. 1 ЗАНН
жалбоподателката има право на присъждане на разноски. Видно от
представените писмени доказателства/вносна бележка/ жалбоподателката е
заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. С оглед на това
съдът осъди БАБХ да заплати на С.М. 300 лева разноски за адвокатско
възнаграждение за съдебното производство.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 80/10.05.2021г., издадено от
директора на Областна дирекция по безопасност на храните – София град, с
което на СТ. ЛЮБЧ. М. на основание чл. 134, ал. 2 ЗХ е наложена глоба в
размер на 1000 лева за нарушение на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 1/26.01.2016г.
за хигиената на храните.
ОСЪЖДА Българска агенция по безопасност на храните да заплати на
СТ. ЛЮБЧ. М. 300 лева разноски за адвокатско възнаграждение за съдебното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6