Р Е Ш Е Н И Е
№ 65 18.05.2021 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- гр.Търговище
на двадесети април две хиляди двадесет и първа година
в публично съдебно заседание, в
следния касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ– Росица Цветкова
ЧЛЕНОВЕ: Албена Стефанова
Иванка
Иванова
Секретар- С. И.
Прокурор- Николай Казаков
като разгледа докладваното от съдия-докладчика Албена Стефанова КАХД № 48 по описа за 2021 година на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК на основанията, предвидени в чл. 348
от НПК, съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на „РУЖА 1991“ ООД, ЕИК *********,
със седалище гр.Търговище, ул. „Капитан Данаджиев“ №17 представлявано от
управителя Е. С. Д., подадена чрез адвокат И.К. *** против Решение № 64/19.02.2021 год., на Районен съд гр.Търговище
по НАХД № 1010/2020 год., с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно
постановление /НП/ № 181/23.11.2020г. на заместник-директора
на РЗИ-Търговище. С посоченото НП на „РУЖА 1991“ ООД гр.Търговище за нарушение
на чл.56, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/, на основание чл.218, ал.2 от ЗЗ е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева.
В касационната
жалба се излага становище за неправилно кредитиране на показанията на
актосъставителите и неправилно ценене от
страна на въззивния съд на събраните по делото гласни доказателства. Навежда се
липса на мотиви в оспореното решение по отношение на възражението на
дружеството, че помещението не представлява „закрито обществено място“. Излагат
се подробни доводи, обосноваващи липса на елементите от състава на описаното в
НП административно нарушение. Моли се оспореното решение да бъде отменено като
незаконосъобразно като се постанови ново с което НП също да се отмени.
В съдебно заседание
касаторът се представлява от а.. И.К. ***, която поддържа жалбата на изложените
в нея основания. Излага същите доводи, посочени в жалбата и становище за необоснованост на въззивното решение и за
неговото издаване в нарушение на процесуалния и материалния закон
Ответникът по касационната жалба в съдебно
заседание се представлява от гл.юрисконсулт П. А., която излага становище че не
е нарушена процедурата по реализиране на административнонаказателната
отговорност. Моли въззивното решение да бъде оставено в сила като
законосъобразно.
Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита,
че не са налице касациони основания за отмяна на оспореното решение.
Касационният състав
на съда, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна,
при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
съдебен контрол приема същата за допустима.
След проверка на делото настоящата
инстанция констатира, че Районният съд е приел следната фактическа обстановка:
При извършена проверка на 29.10.2020
г.в 11.20 в заведение -кафе аперитив „SUN CITY“ на фирма „РУЖА 1991“ ООД, на ул. „Капитан Данаджиев“ №
17 в гр.Търговище е констатирано, че в помещение, част от самото заведение,
клиенти пушат цигари, които не са електронни. Помещението е затворено с РУС
стъклопакети /част от които са подвижни, плъзгащи се встрани/, прозорци и
таван. В момента на проверката, стъклопакетите са плътно затворени, като
единствено е отворена вратата на помещението и няма възможност за естествена циркулация
на чист въздух. Създадени са условия и предпоставки за пушене, на масите пред клиентите има поставени пепелници - пълни с фасове от цигари. При така установеното
контролните органи са приели, че не се спазва забраната за тютюнопушене на закрити обществени
места, съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето. За
констатираното на дружеството е съставен
АУАН с изх.№168/30.10.2020г. за нарушение на 56, ал. 1 от ЗЗ, във връзка с
чл.218, ал.2 от ЗЗ.
Въз основа на така
съставения АУАН заместник-директорът на РЗИ-Търговище е издал НП№ 181/23.11.2020г,
с което на дружеството “РУЖА 1991“ ООД гр.Търговище за нарушение на чл.56, ал.1 от Закона за
здравето /ЗЗ/, на основание чл.218, ал.2 от ЗЗ е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева.
При така приетото за установено от
фактическа страна Районният съд е приел, че НП е издадено от компетентен орган
при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е
извел извод, че от така събраните по делото писмени и гласни доказателства
безспорно по делото се доказва описаната в НП фактическа обстановка и е налице
осъществен състав на административно нарушение на чл.218, ал.2 от ЗЗ, във връзка с чл.56, ал.1
от ЗЗ. Съдът е изложил мотиви защо кредитира показанията на свидетелите
Атанасов и Аврамова и защо не цени показанията на свидетелите Х. и Р.Д..
На основание така направените
фактически констатации и правни изводи Районният съд е потвърдил обжалваното НП
като законосъобразно.
Настоящият съд, в
рамките на касационната проверка съгласно чл.218 от АПК намира следното:
Всички изложени в
касационната жалба доводи касаят обосноваността на въззивното решение. Необосноваността
на въззивното решение обаче не е касационно основание, съгласно чл.
348 от НПК, във
връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН. Касационният съд не е инстанция по същество и в
касационното производство не подлежат на преоценка доказателствата, събрани от
въззивния съд. Съгласно чл.220 от АПК касационният съд не може да прави нови
фактически установявания въз основа на нова преценка на събраните по делото
доказателства. Въззивният съд е изложил мотиви защо кредитира показанията на
едни от свидетелите, а не цени други. Съдебният акт е подробно мотивиран и не е
налице допуснато от първоинстанционният съд
процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал.3 от НПК, което
да обоснове касационно основание по чл.348 ал.1,т.2 от НПК.
Независимо от
горното, при така събраните по делото доказателства изводите на въззивния съд за
доказаност на елементите, на описаното в НП административно нарушение изцяло се
споделят от настоящата инстанция. Касационният съд намира, че същите не следва
да се преповтарят, съгласно чл.221, ал.2 от АПК.
Деянието,
така както е описано в НП правилно е
квалифицирано като нарушение на чл.56, ал.1 от ЗЗ. Отговорността на
дружеството е обективна, безвиновна и правилно е ангажирана отговорността на същото
за „допустителство“, каквото е налице. Разпоредбата на чл.218, ал.2 от ЗЗ изрично
регламентира административнонаказателна отговорност за „допустителство“ като
форма на изпълнително деяние. Налице е спазване на чл.10 от ЗАНН. Наложеното
наказание е във фиксирания от закона размер. Нарушението е типично за вида си,
не са налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН.
На
основание гореизложеното, съдът намира въззивното решение за постановено при
правилно приложение на материалния закон.
При
извършената служебна проверка, съгласно чл.218, ал.2 от АПК не бяха
констатирани допуснати от въззивния съд нарушения, които да водят до
невалидност или недопустимост на оспореното решение.
По изложените
съображения касационният съд счита, че не е налице касационно основание по чл. 348 от НПК за отмяна на оспореното решение и следва същото да бъде оставено в сила като
законосъобразно.
Воден
от горното и на основание чл.221 ал.2,
пр.1 от АПК, във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН /ДВ
бр.94/2019г./, касационният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 64/19.02.2021 год., на
Районен съд гр.Търговище по НАХД № 1010/2020 г. по описа на същия съд.
Решението не
подлежи на обжалване, на основание
чл.223 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.