гр. София, 22.12.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Татяна Димитрова
Членове: Михаил Малчев
Божидар Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 1610 по описа за 2021 година
Производството
е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение № 20221713 от 11.10.2020 г.,
постановено по гр. д. № 79666/2018 г. на Софийски районен съд, 88 състав, е признато
за установено по предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, обективно,
кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал.
1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ, че М.Х.А. с ЕГН: **********
дължи на „Т.С.” ЕАД следните суми: сумата от 2650.60 лв., главница -
представляваща доставената топлинна енергия за периода 01.02.2015 г. - 30.04.2017
г., включително и сумата за изравняване /доплащане/ по изравнителна сметка
отразена в обща фактура № **********/31.07.2015 г. за имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „*****“, бл. ********с абонатен номер 136624, както и сумата от
54.91 лв., главница - представляваща такса за дялово разпределение за периода
от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва върху двете
главници от датата на подаване на заявлението - 07.02.2018 г., до окончателното
им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 8577/2018 г. на СРС, 88 състав, като са
отхвърлени исковете с правно основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за разликата пад
уважения размер от 2650.60 лв. до пълния предявен размер от 2879.87 лв.,
представляваща начислена топлинна енергия по прогнозни данни за периода
01.05.2014 г. - 31.01.2015 г., както и изцяло са отхвърлени исковете с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за сумата от 451.94 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
16.09.2015 г. до 24.01.2018 г., както и за сумата от 10.12 лв., обезщетение за
забава върху таксата за дялово разпределение за периода от 16.09.2015 г. до
24.01.2018 г.
Решението
е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство - М.Х.А., в
неизгодните уважителни части. Изложените доводи във въззивна жалба са за неправилност
в обжалваната част на съдебното решение. Оспорва се изводът на районния съд за
дължимост на вземането на „Т.С.” ЕАД за главница и възнаграждение за предоставяне на
услуга дялово разпределение. Поддържа се, че няма доказателства за възникнало
между нея и „Т.С.” ЕАД валидно облигационно правоотношение. Моли се да се уважи
въззивната жалба, като се отхвърлят изцяло предявените искове. Претендира се
присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът
по въззивната жалба - „Т.С.“ ЕАД, е депозирал в законовоустановения срок
отговор на въззивната жалба, с който оспорва последната като неоснователна.
Претендира присъждане на сторените разноски във въззивното производство.
Третото
лице-помагач не е взело становище по жалбата.
Софийски градски съд, действащ като
въззивна инстанция, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с
мотивите на решението.
При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във
въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при
приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално
правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към
казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
В
случая с въззивната жалба е направено оплакване относно фактите и приложимото
право, очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.
Не се
установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни
норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни
изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя
и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги
повтаря. Относно правилността на първоинстанционното решение в обжалваните части
въззивният съд намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
Договорът за продажба на топлинна
енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от
страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Потребител
на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно /чл.
106а ЗЕЕ /отм./, §1, т. 42 ЗЕ към редакцията съгласно ДВ бл. 18/2005г./ или
по силата на облигационно /§1, т. 42 ЗЕ, действаща до края на процесния
период/ право на ползване. Предвид тези разпоредби облигационната връзка по
договорът за доставка на топлинна енергия възниква ex lege от момента на
възникване на правото на собственост, респ. правото на ползване.
В разглеждания случай по категоричен
начин се доказва, че процесният имот, представляващ апартамент № 48, находящ се
в гр. София, ж.к. „*****“, бл. *****с клиентска партида с абонатен номер при
ищеца 136624, е бил собственост на М.Х.А. през процесния период - същият е
придобит от нея по силата на договор за дарение от 08.06.1993 г., обективиран в
нотариален акт № 102, том LXX, дело № 13964/93 г. на 1–ви нотариус при Софийска
нотариална служба към Втори районен съд - София. Видно от справка по реда на
Наредба № 14/18.11.2009 г. дарителят със запазено право на ползване върху имота
- П.А.К., е починала на 02.12.2005 г., т.е. преди процесния период. Ето защо М.Х.А.
като собственик е потребител на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР
на ЗЕ, а следователно и длъжник за цената на доставяната в собствения й
апартамент топлоенергия (чл. 155 ЗЕ), включително и на тази, отдадена от
сградната инсталация. Не е спорно и подаването на топлинна енергия към
сградата, в която се намира процесният имот за процесния период. Съгласно
заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебно -
счетоводната експертиза, което не е оспорено от страните и което районният съд
обосновано е кредитирал, количеството топлинна енергия, постъпило в
топлоснабдената сграда, се измерва чрез общ топломер, монтиран в абонатната
станция. Показанията се отчитат ежемесечно. С оглед въведената система за
дялово разпределение отчитането на топлинната енергия в процесния период е
извършвано от третото лице помагач съобразно договор, сключен с етажните
собственици на топлоснабдената сграда. Количеството на доставената топлинна
енергия и начинът на неговото определяне се установява от заключението по
съдебно-техническата експертиза, което районният съд обосновано е кредитирал.
Установено е въз основа на това заключение, че дяловете за отопление на
процесния имот, топла вода и сградна инсталация са били изчислени в
съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. През процесния
период в топлоснабдения имот е имало едно монтирано отоплително тяло и
съответно един топлоразпределител с дистанционен отчет, като в имота се ползва
топла вода и има водомер за топла вода, по който се отчита разхода. За
процесния период количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация
в СЕС е изчислено от ФДР „Т.С.“ ЕООД по формула съгласно приложението към
т.6.1.1. от Наредба № 16-334, което е в сила през процесния период. Осигуряван
е достъп до имота всяка година през процесния период, като документите за отчет
са подписани от потребителя. Вещото лице сочи, че през процесния период
разпределението е извършвано в съответствие със закона и наредбата, както и с
общите условия на ответника, отчислени са и количествата топлинна енергия за
технологични разходи на абонатната станция. Установява се също, че общият
топломер в абонатната станция е преминавал периодични метрологични проверки и
съответства на одобрения тип. Предвид изложеното правилен се явява изводът на
районния съд, че процесните установителни искове са доказани по основание и са
уважени в съответния дължим размер, като липсват данни да са заплатени
процесните задължения.
Изложените правни аргументи от районния съд, въз основа на които е
уважил предявените искове, са законосъобразни, обосновани са при правилно
прилагане на закона и след анализ на събраните по делото доказателства, поради
което настоящият състав счита, че постановеното решение е правилно и следва да
се потвърди в обжалваната част.
Неоснователни са възраженията на въззивника, обективирани във въззивната
жалба. Същите се основават предимно на твърдения за липсата на валиден договор
с „Т.С.“ ЕООД за дялово разпределение, поради което представените данни и
отчети на уредите за отчитане на топлинна енергия от топлинния счетоводител са
недостоверни, а доставената топлинна енергия до абонатната станция е
разпределена незаконосъобразно. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6
април 2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на ТЕ между клиентите
в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по
чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към
нея. В чл. 36, ал. 1 от ОУ за продажба на ТЕ е посочено, че редът и начинът на
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от съответната ФДР и се
обявява по подходящ начин на потребителя. По силата на договорните взаимоотношения
между „Т.С.” ЕАД и третото лице помагач цената на услугата се заплаща от
топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение, а по
силата на чл. 13, ал.1, т.1 от Общите условия на договорите за продажба на
топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за
тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово
разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество
и търговеца, извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал.З, т.4 ЗЕ.
Във връзка с това по силата на закона възниква система от две относително
независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона. По
едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на
търговеца, извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово
разпределение, а по второто - потребителите дължат заплащане на сумите за тази
услуга на топлофикационното дружество. С договора, сключван по реда на 139в,
ал.З, т.4 ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово
разпределение се определя само цената за услугата дялово разпределение, а в
този по чл. 140, ал.5, т.8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ дялово
разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора
обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената,
защото както те се определят от закона. Ето защо законът установява задължение
на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за
дялово разпределение, чиято цена се определя от договора между тях, като няма
значение дали топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие
или дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ дялово
разпределение, както и е без значение дали общите условия на топлофикационното
дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да заплаща на
топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото условие
(основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази
услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е
извършена. В разглеждания случай се установява по категоричен начин, че
услугата е била извършена.
Неоснователни
са и останалите възражения на въззивника, обективирани във въззивната жалба. Тези
възражения са напълно безпочвени и са оборени от приетите доказателства в
първоинстанционното производство, които по-горе бяха обсъдени от въззивния съд.
Предвид техния бланкетен характер и липсата в тях на конкретност, относима към
предмета на спора, въззивният съд не намира за необходимо да ги обсъжда в
детайли.
Поради
съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението в обжалваната част следва
да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
Предвид неоснователността на въззивната жалба и наличието на разноски
единствено за юрисконсултско възнаграждение и внесен депозит за особен
представител, въззиваемата страна има право на такива съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. с
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, въззивният съд
определя на въззиваемото дружество сумата 100.00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, предвид сложността на делото и неявяването в открито съдебно
заседание на процесуалния му представител. На същото следва да бъде присъден и
внесения депозит за особения представител на въззивника в размер на 234 лева.
Воден
от изложеното, Софийски градски съд
ПОТВЪРЖДАВА
в обжалваната част решение
№ 20221713 от 11.10.2020 г., постановено по гр. д. № 79666/2018 г. на Софийски
районен съд, 88 състав.
ОСЪЖДА М.Х.А.
с ЕГН: ********** да плати на „Т.С.” ЕАД с ЕИК:********* сумата от 334 лева -
разноски по водене на въззивното производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
вр. с чл. 273 ГПК.
Решението
е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД -
„Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател:_______________________
Членове:
1._______________________
2.