№ 5334
гр. ...., 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:.....
при участието на секретаря .....
като разгледа докладваното от ..... Гражданско дело № 20221110159937 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявен от Р. Д. Й. отрицателен установителен иск срещу ... с
правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се претендира признаване спрямо
ответника, че ищецът не дължи сумата от 933.16 лева, представляваща главница за
ползвани ВиК услуги за жилище, намиращо се в гр. ...., ж.к. „..... 1“, бл. ...., ет. 1, ап. 4, с
кл. № ....... за периода от 27.01.2015г. до 29.01.2016г.
Релевират се съображения, че претендираната сума не се дължи, като в тази
връзка са изложени следните твърдения: на първо място се твърди, че не е налице
валидно облигационно правоотношение между страните по делото; на следващо място,
при условията на евентуалност се твърди, че претендираните от ответника вземания са
незаконосъобразно начислени. На следващо място, при условията на евентуалност, се
заявява, че вземането е погасено по давност.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 ГПК е
постъпил отговор от ответната страна, в който признава предявения иск по основание и
размер, като не оспорва, че посочените в исковата молба суми са погасени по давност.
Заявява, че в случая е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК и разноските следва да
бъдат възложени в тежест на ищеца.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК.
Предмет на така предявения иск е установяване със сила на пресъдено нещо
между страните, че не съществува задължението на Р. Д. Й. да заплати сумата от
933.16 лева, представляваща главница за ползвани ВиК услуги за жилище, намиращо
се в гр. ...., ж.к. „..... 1“, бл. ...., ет. 1, ап. 4, с кл. № ....... за периода от 27.01.2015г. до
29.01.2016г.
В тежест на ответната страна – .... е да установи основанието и размера на
претендираната парична сума по предявения положителен установителен иск, а
именно – валидно възникнало договорно отношение с ответника за продажба на ВиК
услуги за процесния апартамент, качеството потребител за ответника – собственик или
ползвател, изпълнение на задължението за доставка на ВиК услуги за процесния
период, по което е възникнало вземането за цена по предоставената услуга в
посочения размер.
С протоколно определение от 09.03.2023г. /л. 27/ съдът е приел, че ответникът
признава единствено и само обстоятелството, че процесното вземане е погасено по
давност, но оспорва останалите две основание за недължимост на процесната сума като
в тази връзка счита, че между страните е налице валидно облигационно
правоотношение като и обстоятелството, че вземането е законосъобразно начислено. В
тази връзка следва да се съобрази следното: предвид разпоредбата на пар.1, ал.1, т.2, б.
„а” и б. „б” от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
и чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на В и К услуги са: юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги; юридически или физически лица – собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост; собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия,
на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или
дъждовни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж
или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост;
3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен
имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
По делото, предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест,
която е за ответника, последният следва да установи качеството потребител на ищеца.
Ответникът не е провел такова доказване по делото и при наличието на изрично
оспорване от страна на ищеца в исковата молба, съдът намира обстоятелството за
неустановено.
С оглед гореизложените съображения съдът не може да приеме, че ищецът
притежава някое от качествата по пар.1, ал.1, т.2, б. „а” и б. „б” от Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги и чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14
септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Същият факт не е
2
отделен от съда като безспорен между страните и на основание чл.153 ГПК подлежи на
главно и пълно доказване като в изготвения по делото доклад съдът изрично е указал
на ответника, че не е ангажирал доказателства за установяване на това обстоятелство.
При горната доказателствена непълнота и указана доказателствена тежест за
ответника, съдът намира предявения иск за основателен и доказан.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция, представеният
списък на разноски по чл. 80 ГПК, представените доказателства и направеното в този
смисъл искане, ... следва да заплати на ответника направените в първоинстанционното
производство разноски в размер на 53.00 лв. – заплатена държавна такса с такса за
банков превод. Същевременно на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 Закон за
адвокатурата /ЗА/ и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения ... следва да заплати на адвокат В. Ф. С. от
АК – гр. .... възнаграждение в размер на 400.00 лв.
Настоящата инстанция счита, че не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК за
възлагане на разноските в тежест на ищеца, поради следните съображения: посочената
разпоредба изисква кумулативното наличие на двете предпоставки: признание на иска
и ответникът да не е станал повод за завеждане на делото. В настоящия случай
ответникът не е признал иска, доколкото счита, че между страните е налице валидно
облигационно правоотношение като не е ангажирал каквито и да било доказателства в
тази насока.
Предвид изложените съображения, Софийски районен съд, 34 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, предявен от Р. Д. Й., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ...., ул. ..... против
...., с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. ...., ......., представлявано от
........., че Р. Д. Й. не дължи сумата от 933.16 лева, представляваща главница за
ползвани ВиК услуги за жилище, намиращо се в гр. ...., ж.к. „..... 1“, бл. ...., ет. 1, ап. 4, с
кл. № ....... за периода от 27.01.2015г. до 29.01.2016г.
ОСЪЖДА ...., с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. ...., .......,
представлявано от ........., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Р. Д. Й., с ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. ...., ул. ..... сума в размер на 53.00 лева – разноски за
производството пред СРС.
ОСЪЖДА ...., с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. ...., .......,
3
представлявано от ........., на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
да заплати на адвокат В. Ф. С., с ЕГН ********** от АК – гр. .... възнаграждение в
размер на 400.00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4