Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1397
20.07.2017
година
гр.Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, осемнадесети състав, на тринадесети
юли две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Ванина Колева
при секретаря Сийка Хардалова, като
разгледа докладваното от съдия Колева административно дело № 1348 по описа за
2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 203, ал. 1 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр.с
чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ).
Образувано е по
искова молба на В.Л.М., ЕГН **********,***, против Областна дирекция на МВР -
Бургас, БУЛСТАТ *********, ул. “Христо Ботев” № 46, с която се претендира
присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лв.,
представляващо платено адвокатско възнаграждение по нахд
№ 5295/2016г. на Бургаския районен съд, причинена в следствие отменено, с
решение по кнахд № 447/2017г. по описа на
Административен съд Бургас, наказателно постановление (НП) № 16-0769-002321 от
19.08.2016г. на началник група в сектор “Пътна полиция” при ОДМВР Бургас, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 05.05.2017г.
С изложеното ищцата обосновава пряката и непосредствена връзка между НП и
претърпените имуществени вреди. Моли съда да осъди Областна дирекция на МВР -
Бургас да й заплати обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на
300 лв., представляващи платения адвокатски хонорар по нахд
№ 5295/2016 г. по описа на Районен съд - Бургас, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на влизане в сила на решение № 815 от 05.05.2017г., постановено по адм.д.
№ 447 по описа за 2017г. на Административен
съд Бургас. Представя доказателства. Претендира разноски.
Ответникът,
Областна дирекция на МВР - Бургас, в дадения едномесечен срок не изразява
становище по исковата молба. Не изпраща представители в съдебно заседание. Не
ангажира доказателства.
Представителят
на Окръжна прокуратура Бургас изразява становище за основателност на исковата
молба. Счита претенцията за доказана.
Административен съд Бургас, след като обсъди доводите на страните и прецени
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
С наказателно
постановление № 16-0769-002321 от 19.08.2016г. на началник група в сектор
“Пътна полиция” при ОДМВР Бургас на В.Л.М., за нарушение на чл.150 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 200 лв. на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Наказателното постановление е
обжалвано пред Районен съд Бургас, който с решение
156/27.01.2015г., по нахд № 5295 по описа на съда за
2016г. е го е потвърдил. С решение № 815 от 05.05.2017г.,
постановено по кнах № 447 по описа за 2017г. на
Административен съд Бургас решението на районния съд е отменено, отменено е и наказателното постановление.
От приложеното анхд № 5295/2016г. на Бургаския районен съд се установява, че на
л.22 от делото се намира договор за правна защита и съдействия сер. В №
52115 от 28.07.2016г., с който В.Л.М. е упълномощила адвокат за защитата си по нахд № 5295/2016г. на Районен съд Бургас до приключването
му във всички инстанции, като е договорено и
заплатено в брой възнаграждение в размер на 300 лв.
От протоколите от откритите съдебни
заседания по двете дела и останалите
писмени доказателства, се установява, че ищцата
действително е била защитавана по горепосочените дела.
При така
установените факти, Административен съд Бургас обосновава следните правни
изводи:
Искът е процесуално допустим. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за
обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица. Предявеният иск
изхожда от лице, имащо активна процесуална легитимация и е насочен срещу
надлежен ответник - юридическо лице по чл. 205 АПК.
Относно
основателността на иска съдът намира следното:
За да възникне
отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ следва да са налице елементите на следния правопораждащ фактически състав: 1. незаконосъобразност на
акт, действие или бездействие на ответника при или по повод изпълнение на
административна дейност.; 2. вреди - имуществени или неимуществени и 3. пряка
причинна връзка между първия и втория елемент. Отговорността е безвиновна - аргумент от чл. 4 ЗОДОВ, по което се различава от отговорността по чл. 45 и сл. от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). При липса на някой от елементите на този фактически състав
не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. Доказателствената тежест за доказване на предпоставките за
ангажиране на отговорността е изцяло на ищеца.
Както е прието и в мотивите
по т.1 от Тълкувателно постановление (ТП) № 2/19.05.2015 г., по тълк.дело № 2 /2014г. на ОСК на ГК на ВКС I и II колегия на
ВАС, съдът приема, че издаването на процесното НП е последица от изпълнение на
нормативно възложени задължения, упражнена административно наказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност и в този смисъл същото
представлява властнически акт, издаден от административен орган и въпреки че
поражда наказателноправни последици, е правен
резултат от санкционираща административна дейност. В случая не е спорно и че
това НП е отменено по съдебен ред като незаконосъобразно от Административния
съд, чието решение е окончателно и е влязло в сила. По изложените съображения,
съдът намира за доказани първата група от визираните по-горе предпоставки -
отменен като незаконосъобразен административен акт.
Налице е плащане
на хонорар за адвокат, който е осъществил процесуално представителство и
защита. Според договора за правна защита и съдействие от 28.09.2016 г. е
уговорено възнаграждение от общо 300, 00 лева, като е направено отбелязване за
заплащането му в брой, което е достатъчно доказателство за това, че разходът е
сторен съгласно т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ОС на ГК и ТП на ВКС и това
плащане, след като представлява имуществено разместване в отрицателна посока за
ищеца, представлява имуществена вреда за него. Настоящият състав приема, че от
извършването на незаконосъобразни действия по издаването на незаконосъобразния
акт - процесното наказателно постановление, отменено по съответния ред с влязло
в сила решение, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за
адвокатско възнаграждение в производството по обжалването на наказателното постановление.
Административните
съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу
решенията на районните съдилища по административнонаказателни
дела. В този смисъл е ТР № 2/03.06.2009 г. на ОС на колегиите на ВАС. След като
липсва процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административнонаказателното производство от лицето,
санкционирано неоправдано с административно наказание, се обуславя извод, че
направените от него разноски за правна помощ в хода на това производство,
приключило с отмяна на наказателното постановление, представляват имуществена
вреда, която не му е възстановена в рамките на това производство.
По силата на чл. 4 ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждащото действие.
В мотивите на ТП
№ 2/19.05.2015 г. на ВАС и ОС на ГК и ТК на ВКС се сочи, че доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие
незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките
на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени
разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. В
този смисъл, това Постановление изрично квалифицира иска за обезщетяване на
направени разноски като производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, именно защото няма процесуален ред по ЗАНН за възстановяване на разноските при отмяна на НП и защото
същият е с това правно основание и се определя като подсъден на настоящия съд
като административен. Друг е въпросът, че след като това ТП приема, че се касае
за административна, макар и правораздавателна дейност, вредите от нея ще
подлежат на обобщение по реда на ЗОДОВ, дори и само на основание чл. 203 АПК. Не е налице друг процесуален ред, по който увреденото лице
би могло да предяви претенциите си (аргумент по чл. 8, ал. 1 ЗОДОВ).
Настоящият състав
приема, че ищецът- касационен жалбоподател в настоящото производство, не би
заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало
вреда, ако не е било издадено незаконосъобразното наказателно постановление от
административния орган. Макар и да липсва нормативно установено задължение за
процесуално представителство, то адвокатската защита е нормален и присъщ разход
за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват
пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт-
наказателното постановление. Намаляването на имуществото на М. вследствие
заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на
наказателните постановления, с които е наложена имуществена санкция глоба,
която тя е считала за незаконосъобразно наложена.
Обстоятелството,
че адвокатската защита по делото за обжалване на наказателно постановление не е
задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната няма право да
ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се
намира в причинна връзка с издаденото наказателно постановление.
Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение
№ 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред
административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ.
В мотивите на
посоченото тълкувателно решение на ВАС, е изяснен въпросът какво е съдържанието
на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия - пряка и непосредствена последица от увреждането.
Легална дефиниция на тези понятия законодателят не е дал нито в Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди, нито в чл. 51 от действащия Закон за
задълженията и договорите,
към който препраща параграф 1 от ПЗР на
ЗОДОВ, нито в действалия от 1893 до 1950
г. Закон за
задълженията и договорите,
нито в други нормативни актове от действащото право. Както правната теория,
така и съдебната практика, обаче, е приела критерии, от които да се изхожда при
дефинирането на тези понятия. Според правната доктрина водещи при определянето
на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са
теорията за равноценността, според която един факт е причина за резултата,
когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната
теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата
нормално, типично, адекватно, а не по изключение.
В практиката на
Върховния касационен съд, изразена в Решение № 81/27.1.2006 г. по гр. д. №
23/2005 г. на 4 гражданско отделение на ВКС, Решение № 129/25.07.2005 г. по гр.
д. № 2439/2003 г. на същото отделение на ВКС и други е възприето разбирането,
че "...непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават
причинната връзка между противоправността на
поведението на деликвента и вредите".
Основавайки се на това разбиране, гражданските съдилища и Върховния касационен
съд безпротиворечиво приемат като вреди по смисъла на
чл. 45 във връзка с чл. 51 от ЗЗД платените от гражданин с телесно увреждане хонорари за
преглед и лечение от лекар и зъболекар, платените от собственик на увредена вещ
хонорари за нейното възстановяване от съответен специалист, и други подобни,
макар и да няма законово задължение да бъде потърсено съдействие от специалист
в съответната област. Това е така, тъй като се приема, че разходите за хонорари
на тези специалисти са неотменно свързани с увреждането, че без тяхна помощ
увреденото лице не би се справило адекватно с последиците от това увреждане, и
че те са породени единствено и само от това увреждане, и ако то не беше налице,
те не биха били направени. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е
налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато
създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална
възможност се е трансформирала в действителност. Ангажирането на адвокатска
защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права
и интереси. В този смисъл е и безпротиворечивата
константна практика на Върховния касационен съд (така например решение №
248/4.06.2009 г. по гр. д. № 4808/2007 г. на ІІІ г.о.; решение №
355/03.08.10 г. по гр. д. № 1651/2009 г.
на ІІІ г.о.; решение № 126/10.05.2010 г. по гр. д. № 66/2009 г. на ІV г.о.;
решение № 586/16.05.2011 г. по гр. д. № 1486/2009 г. на ІІІ г.о.; решение №
781/30.11.2010 г. по гр. д. № 511/2010 г. на ІV г.о. и други.)
Извършените
разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване по съдебен ред на
наказателното постановление съставлява претърпяна вреда от наказания субект,
намираща се в пряка причинна връзка с отменения незаконен акт на
административния орган, защото те са типична, нормално настъпваща и необходима
последица от незаконосъобразното наказателно постановление и защитата, която се
е наложила срещу него именно поради незаконосъобразната дейност на
администрацията. В случая възнаграждение е платено на адвоката за процесуално
представителство и защита по делото с предмет законосъобразността на
наказателното постановление и след отмяната на това наказателно постановление
платеното възнаграждение не е възстановено на страната, която е била принудена
да направи този разход, поради незаконосъобразната дейността на
администрацията, която страна своевременно я е намерила за такава и оспорила по
надлежния ред. Следователно е доказана връзката между отмененото наказателно
постановление и вредата, представляваща платени разноски за воденето на делото
за отмяната му.
По изложените съображения, съдът намира, че са доказани всички предпоставки за
ангажиране на отговорността на ответника на основание чл. 1 ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди в
размер на 300 лева, представляващи
платените от него разноски за адвокат по делото, в което е отменено като
незаконосъобразно Наказателно постановление № 16-0769-002321 от 19.08.2016г. на началник
група в сектор “Пътна полиция” пр ОДМВР Бургас, и
исковата й претенция в този смисъл следва да се уважи.
С оглед
основателността на иска за обезщетение за имуществени вреди за сумата от 300
лева се явява основателна и акцесорната претенция за
законната лихва за забава върху главницата, считано от 05.05.2017
г. - датата на която е влязло в сила решение № 815 от 05.05.2017г.,
постановено по кнах № 447 по описа за 2017г. на
Административен съд Бургас. Съгласно т.
4 от Тълкувателно решение
№ 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по тълк.гр. д. № 3/2004
г. на ОСГК при незаконни актове на
администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта
на законната лихва върху сумата на обезщетението е влизане в сила на решението,
с което се отменят унищожаемите административни
актове.
С оглед изхода на спора на ищцата
следва да се присъдят направените по настоящето дело разноски, съгласно представения списък, които възлизат на 10 лв. за
заплатена държавна такса и 300 лв. за адвокатско възнаграждение, заплатени в
брой съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното
и на основание чл. 203 и сл. АПК, Административен съд Бургас, XVIII състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР - Бургас да заплати на В.Л.М.,***, на
основание чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, сумата от 300 (триста) лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди /заплатено
адвокатско възнаграждение/, причинени от отменено наказателно постановление № 16-0769-002321 от 19.08.2016г. на началник група в сектор “Пътна
полиция” при ОДМВР Бургас, ведно със законната лихва върху нея, считано
от 05.05.2017 г., до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР - Бургас да заплати на В.Л.М.,***,
съдебни разноски в размер общо на 310 (триста и десет) лева.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния
административен съд.
СЪДИЯ: