№ 342
гр. Пазарджик, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
при участието на секретаря ГА.на Г. Младенова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20225200500391 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435, ал.5 от ГПК. Съдът е сезиран с
въззивна жалба от М. М. И., ЕГН ********** и И. М. И., ЕГН ***********,
двамата от с.К, общ.В., кв.“Х“ № 1 против изпълнително действие – въвод във
владение на недвижим имот, предмет на изп.д. № 116/2021 г. по описа на ДСИ
при РС-В.. В жалбата се твърди, че жалбоподателите твърдят, че от 2000
година до датата на подаване на настоящата жалба владеят недвижим имот -
дворно място, цялото с площ от 480 кв.метра, съставляващо поземлен имот 8,
в кв.1 по плана на с.К, ведно с построените в югоизточната част на имота
паянтова стопанска сграда, състояща се от приземен етаж /обор/ и сеновал,
със застроена площ 30.60 кв.м. и паянтова стопанска сграда, състояща се от
приземен етаж /обор/ и сеновал със застроена площ 20.00 кв.м., като
владението им не е прекъсвано от 2000 година до настоящият момент. В
началото на месец октомври 2021 г. разбрА. от Кмета на с.К, че ще бъде
извършен въвод във владение на дворното място и двете паянтови постройки
на друго лице - А. И. А. от с.К. Веднага подА. молба с вх. № 2360/04.10.2021
г. по изп.д. № 116/2021 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при
Районен съд - В.. С нея направили възражение, че се явяват трети лица по
изп.д. № 116/2021 г., и владеят процесния недвижим имот и застроените
върху него две паянтови стопански сгради от 2000 година до настоящият
момент, като приложили към молбата и нотариално заверена декларация от
1
04.10.2021 г., подписана от двама свидетели. От съдържанието на нотариално
заверената декларация от 04.10.2021 г. се удостоверявал фактът, че
процесният недвижим имот и застроените върху него две паянтови сгради се
владеят от жалбоподателите като трети лица от 2000 година до настоящият
момент. Със същата молба отправили искане държавният съдебен изпълнител
да не извършва въвод във владение на имота при съобразяване със
задължителните разяснения, дадени в мотивите на т. 1 на ТР № 3/2015 г. от
10.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като жалбоподателите считат, че са
трети лица по изпълнителното производство и не са участвА. в съдебното
производство, решението по което се изпълнява. От това следвало, че не са
обвързани от постановеното съдебно решение и срещу тях не може да бъде
извършен въвод във владение на имота, както и не могат да се премахват
принудително двете стопански постройки изградени върху имота, които
постройки те лично били изградили и ги владели от 2000 година до
настоящият момент. Във връзка с подадената от тях по изп.д. № 116/2021 г.
молба с вх. № 2360/04.10.2021 г., ДСИ при Районен съд - В. ги уведомил, че
при извършване на въвода във владение, на основание чл.523. ал.2 ГПК, ще
им бъде дадена възможност, ако са трети лица, заявяващи права върху имота,
които изключват правата на взискателя, в 3 - дневен срок, да поискат спиране
на изпълнението от Районен съд - В., като въводът във владение и
премахването на постройките ще бъде отложен. Считат, че в случая следвало
да се приложи разрешението, дадено с Тълкувателно решение по тълк.д. №
3/2015 г. на ОСГТК на ВКС. В това тълкувателно решение бил даден и пътят
за защита на трето лице, което е придобило владението върху имота преди
завеждането на делото, по което е издаден изпълнителен лист, по който е
образувано изпълнителното дело. В случая с представената по делото от
жалбоподателите нотариално заверена декларация от 04.10.2021 г., под страх
от наказателна отговорност за деклариране на неверни данни лицата И. М.О.
ЕГН:********** и Р.М.Е. ЕГН:********** са били удостоверили, че
жалбоподателите М. М. И. и И. М. И. владеят недвижимият имот - предмет на
въвода във владение и двете стопански постройки, от 2000 година до
настоящият момент, т.е. владението им като трети лица било придобито
преди завеждане на делото, решението по което се изпълнява. Това следвало
от обстоятелството, че установените с изпълнителното основание права на
взискателя не обвързват третото лице, за разлика от хипотезата на чл.523, ал.2
ГПК, където такава обвързаност се предполагала на основание чл.226, ал.3
ГПК. Затова третото лице, придобило владението върху имота преди
завеждането на делото, не можело да се ползва от предвидената в чл. 523, ал.
2 и в чл. 524 ГПК защита, а и нямало интерес от същата. В случаите, когато
имотът, предмет на въвода, се владеел от трето лице и то е установило
владението си преди завеждането на делото, по което е постановено
2
обжалваното решение, съдебният изпълнител не можел да въведе длъжника
във владение, а ако направи това, извършеното действие щяло да бъде
незаконосъобразно и подлежало на отмяна по силата на чл. 435, ал. 5 ГПК.
След като поради съществуващата законова забрана въводът не можел да бъде
извършен, той не можел да бъде и отлаган по реда на чл.523, ал.2 ГПК, тъй
като отлагането било възможно само по отношение на действия, които могат
да бъдат извършени. Това водело до неприложимост на предвидената в
чл.523, ал.2 и чл.524 ГПК защита в случаите, когато третото лице е
установило владението върху имота преди завеждането на делото, по което е
постановено изпълняваното решение. Искането е да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно, изпълнителното действие - извършване на
въвод във владение на недвижим имот, представляващ дворно място, цялото с
площ от 480 кв.метра, съставляващо ПИ 8 и застроените върху него паянтови
стопански сгради, находящ се в с.К, кв.Х 1.
В законния срок е постъпил писмен отговор от взискателя А. И. А., ЕГН
**********, от с. К, общ. В., кв. “Х“ №1 с твърдение, че жалбата се явява
неоснователна. В полза на взискателя били постановени влезли в сила
решения по гр.д. № 1099/2018 г. по описа на ВРС и в.гр.д. № 561/2020 г. по
описа на ПОС, с които било прието за установено по отношение на М. И. А.,
ЕГН ********** и Ф. М. А., ЕГН4 ********** – съпрузи, двамата от с.К, кв.
“Х“№ 1, общ. В., че А. И. А., ЕГН ********** от с.К е собственик на следния
имот: ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 480 кв.м., съставляващ ПИ 8, в
квартал 1 - „Х“ по плана на село К от 1987 г., общ.В., за който имот е отреден
УПИ X от същия квартал, при съседи: от две страни - улици, СА.х М. и М. М.
и при съседи по скица: улица; ПИ 4, за който е отреден УПИ XIV; ПИ 9 и ПИ
10, за който е отреден УПИ IX, и е осъдил М. И. А., ЕГН ********** и Ф. М.
А., ЕГН ********** да отстъпят собствеността и предадат владението на този
имот на собственика.
Осъдени са на осн. чл.109 от ЗС М. И. А., ЕГН ********** и Ф. М. А.,
ЕГН ********** да преустановят неоснователните си действия, с които
пречат на собственика А. И. А., ЕГН ********** от с.К, кв. “Х“ № 1 да
упражнява в пълен обем правото си на собственост, като премахнат
незаконно построени в им.пл. № 8, а именно: паянтова стопанска сграда
състояща се от приземен етаж /обор/ и сеновал със застроена площ 30,60 кв.м.
и паянтова стопанска сграда състояща се от приземен етаж /обор/ и сеновал
със застроена площ от 20,00 кв.м., разположени в югоизточната част на имота
по границата с имота на ответниците.
Осъдени са на осн. чл.59 от ЗЗД, М. И. А., ЕГН ********** и Ф. М. А.,
ЕГН ********** да заплатят на А. И. А., ЕГН ********** сумата от 3486 лв.,
представляваща обезщетение за ползване без основание на собствения му
3
имот - ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 480 кв.м., съставляващ ПИ 8, за
периода от 31.01.2013г. до 16.08.2018г., като е отхвърлил иска за разликата до
пълния претендиран размер от 5001 лева за същия периода, като
неоснователен.
След еднократно отлагане на въвода във владение, той бил извършен на
15.06.2022 г. Установявало се от събраните доказателства, че
жалбоподателите не се намират в имота от 2000 г. на самостоятелно правно
основание, тъй като живеели там със своите родители – длъжниците в
изпълнителното производство, поради което обективните предели на силата
на пресъдено нещо на влязлото в сила решение се разпростирА. и по
отношение на тях. От друга страна съдът бил взел отношение по въпроса за
изтеклата придобивна давност в решението по в.гр.д. № 561/2020 г. по описа
на ПОС, което не било допуснато до касационно обжалване с определение №
244/25.05.2021 г. по гр.д. № 574/2021 г. по описа на ВКС. Искането е жалбата
да бъде оставена без уважение с присъждане на разноските.
Постъпило е и становище от ДСИ Д. Къндева с изразено мнение за
неоснователност на жалбата и искането за спиране на производството.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмените отговори, като обсъди и анА.зира събраните по
делото доказателства, намира искането за спиране на изпълнителното
производство за неоснователно по следните съображения:
Установи се от доказателствата по делото, че изп.д. № 116/2021 г. по
описа на ДСИ при РС-В. е образувано въз основа на молба и изп. лист ,
представени от А. И. А. на 18.08.2021 г., от които се установява, че с влязло в
сила на 25.05.2021 г. решение № 114/19.06.2020 г., постановено по гр.д. №
1099/2018 г. по описа на РС-В., прието за установено по отношение на М. И.
А., ЕГН ********** и Ф. М. А., ЕГН4 ********** – съпрузи, двамата от с.К,
кв. “Х“ № 1, общ. В., че А. И. А., ЕГН ********** от с.К е собственик на
следния имот: ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 480 кв.м., съставляващ
ПИ 8, в квартал 1 - „Х“ по плана на село К от 1987 г., общ.В., за който имот е
отреден УПИ X от същия квартал, при съседи: от две страни - улици, СА.х М.
и М. М. и при съседи по скица: улица; ПИ 4, за който е отреден УПИ XIV; ПИ
9 и ПИ 10, за който е отреден УПИ IX, и е осъдил М. И. А., ЕГН **********
и Ф. М. А., ЕГН ********** да отстъпят собствеността и предадат владението
на този имот на собственика.
Осъден е на осн. чл.109 от ЗС М. И. А., ЕГН ********** и Ф. М. А.,
ЕГН ********** да преустановят неоснователните си действия, с които
пречат на собственика А. И. А., ЕГН ********** от с.К, кв. “Х“ № 1 да
упражнява в пълен обем правото си на собственост, като премахнат
4
незаконно построени в им.пл. № 8, а именно: паянтова стопанска сграда
състояща се от приземен етаж /обор/ и сеновал със застроена площ 30,60 кв.м.
и паянтова стопанска сграда състояща се от приземен етаж /обор/ и сеновал
със застроена площ от 20,00 кв.м., разположени в югоизточната част на имота
по границата с имота на ответниците
Осъден е на осн. чл.59 от ЗЗД, М. И. А., ЕГН ********** и Ф. М. А.,
ЕГН ********** да заплатят на А. И. А., ЕГН ********** сумата от 3486 лв.,
представляваща обезщетение за ползване без основание на собствения му
имот - ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 480 кв.м., съставляващ ПИ 8, за
периода от 31.01.2013г. до 16.08.2018г., като е отхвърлил иска за разликата до
пълния претендиран размер от 5001 лева за същия периода, като
неоснователен.
Оставено е без уважение искането на А. И. А., ЕГН: ********** за
отмяна на Нотариален акт № 233/24.07.1998 г., том.1, н.дело № 1199/1998 г.
за дарение на недвижим имот.
Осъден е М. И. А., ЕГН ********** и Ф. М. А., ЕГН ********** да
заплатят на А. И. А., ЕГН ********** 903,79 лв. - направените по делото
разноски по съразмерност.
Осъден е А. И. А., ЕГН ********** да заплати на М. И. А., ЕГН
********** и Ф. М. А., ЕГН ********** 456,05 лв. - направените по делото
разноски по съразмерност.
Решението на ВРС е било потвърдено с решение № 260065/19.10.2020 г.,
постановено по в.гр.д. № 561/2020 г. по описа на ПОС, което пък не е било
допуснато до касационно обжалване с Определение № 224/25.05.2021 г.,
постановено по гр.д. № 574/2021 г. по описа на ВКС.
ПДИ са връчени на длъжниците на 13.09.2021 г.
На 04.10.2021 г. в канцеларията на ДСИ е депозирана молба от М. и И.
М. И., които са заявили, че владеят имотите, предмет на принудително
изпълнение, считано от 2000 г. и до настоящия момент, поради което молят
въвод във владение да не бъде извършван, а на основание чл.435, ал.5 от ГПК
да им се даде възможност да защитят правата си. В подкрепа на твърденията
си представят нотариално заверена декларация от лицата И. М.О. и Р.М.Е..
С постановление от 10.11.2021 г. ДСИ е насрочил въвод във владение на
процесните имоти на 07.12.2021 г. от 10.30 ч., за който длъжниците са
уведомени на 17.11.2021 г.
На 07.12.2021 г. е постъпила писмена молба от взискателя А. И. А. до
ДСИ при РС-В. с искане въводът във владение да се отложи за друга дата
след произнасянето на Пазарджишкия окръжен съд по постъпилата
5
междувременно жалба от М. и И. М. И..
С протокол от 07.12.2021 г. ДСИ е протоколирал, че насроченият на
07.12.2021 г. въвод във владение не се е състоял по молба на взискателя, като
нова дата за въвода не е насрочена.
С решение № 92/29.03.2022 г., постановено по в.гр.д. № 845/2021 г.
Пазарджишкият окръжен съд е оставил без уважение жалбата на М. М. И.,
ЕГН ********** и И. М. И., ЕГН ***********, двамата от с.К, общ.В., кв.“Х“
№1 против изпълнително действие – въвод във владение на недвижим имот,
предмет на изп.д. № 116/2021 г. по описа на ДСИ при РС-В.. След връщане на
делото във СИС при РС-В. по молба на взискателя въвод във владение е
насрочен за 10.05.2022 г. от 10.30 ч. По молба на взискателя от 05.05.2022 г.
въводът във владение е пренасрочен за 15.06.2022 г. от 10.30 ч. с
разпореждане от 09.05.2022 г.
С разпореждане от 20.05.2022 г. ДСИ е поискал да бъде разяснено от
жалбоподателите дА. имат родствена връзка с длъжниците М. И. А. и Ф. М.
А.. Във връзка с това е приложена справка с данни от Наредба №
14/18.11.2009 ., от която е видно, че жалбоподателите са синове на
длъжниците по изпълнителното дело.
Въводът е извършен на 15.06.2022 г., за което е съставен Протокол за
въвод във владение на недвижими имот от същата дата. В него е отразено, че
на място М. М. И. и И. М. И. са заявили, че са собственици, че владеят имота
от 30 години и ползват мястото. Отразено е също, че те са синове на
длъжниците по изпълнителното дело, с които заедно ползват имота. В
протокола за въвод липсва отразяване на твърдените с въззивната жалба
факти, а именно, че на място са намерени домашни животни, собственост на
третите лица – жалбоподатели в настоящото производство.
Установява се от доказателствата по делото, че с решение №
260065/19.10.2020 г., постановено по в.гр.д. № 561/2020 г. Пазарджишкият
окръжен съд е потвърдил решение № 114/19.06.2020 г., постановено по гр.д.
№ 1099/2018 г. по описа на В.ския районен съд, с което било прието за
установено по отношение на М. И. А., ЕГН ********** и Ф. М. А., ЕГН4
********** – съпрузи, двамата от с.К, кв. “Х“№ 1, общ. В., че А. И. А., ЕГН
********** от с.К е собственик на следния имот: ДВОРНО МЯСТО, цялото с
площ от 480 кв.м., съставляващ ПИ 8, в квартал 1 - „Х“ по плана на село К от
1987 г., общ.В., за който имот е отреден УПИ X от същия квартал, при
съседи: от две страни - улици, СА.х М. и М. М. и при съседи по скица: улица;
ПИ 4, за който е отреден УПИ XIV; ПИ 9 и ПИ 10, за който е отреден УПИ
IX, и е осъдил М. И. А., ЕГН ********** и Ф. М. А., ЕГН ********** да
отстъпят собствеността и предадат владението на този имот на собственика.
6
Осъдени са на осн. чл.109 от ЗС М. И. А., ЕГН ********** и Ф. М. А.,
ЕГН ********** да преустановят неоснователните си действия, с които
пречат на собственика А. И. А., ЕГН ********** от с.К, кв. “Х“ № 1 да
упражнява в пълен обем правото си на собственост, като премахнат
незаконно построени в им.пл. № 8, а именно: паянтова стопанска сграда
състояща се от приземен етаж /обор/ и сеновал със застроена площ 30,60 кв.м.
и паянтова стопанска сграда състояща се от приземен етаж /обор/ и сеновал
със застроена площ от 20,00 кв.м., разположени в югоизточната част на имота
по границата с имота на ответниците.
Осъдени са на осн. чл.59 от ЗЗД, М. И. А., ЕГН ********** и Ф. М. А.,
ЕГН ********** да заплатят на А. И. А., ЕГН ********** сумата от 3486 лв.,
представляваща обезщетение за ползване без основание на собствения му
имот - ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 480 кв.м., съставляващ ПИ 8, за
периода от 31.01.2013г. до 16.08.2018г., като е отхвърлил иска за разликата до
пълния претендиран размер от 5001 лева за същия периода, като
неоснователен. Решението не е допуснато до касационно обжалване и е
влязло в сила.
Като доказателство по изп.д. № 116/2021 г. по описа на ДСИ при РС-В.
е приложена нотариално заверена декларация от 04.10.2021 г., в която под
страх от наказателна отговорност за деклариране на неверни данни лицата И.
М.О. ЕГН:********** и Р.М.Е. ЕГН:********** са удостоверили, че
жалбоподателите М. М. И. и И. М. И. владеят недвижимият имот - предмет на
въвода във владение и двете стопански постройки, от 2000 година до
настоящият момент. Жалбоподателите не са поискА. лицата, декларирА.
споменатите обстоятелства, да бъдат разпитани като свидетели пред
въззивния съд. Други доказателства в подкрепа на твърдението си, че владеят
процесните имоти от 2000 г. до настоящия момент не са представени.
При тези данни въззивният съд намира жалбата за допустима, но
разгледана по същество – за неоснователна по следните съображения:
В мотивите на влязлото в сила решение № 260065/19.10.2020 г.,
постановено по в.гр.д. № 561/2020 г. Пазарджишкият окръжен съд е разгледал
подробно въпроса за обективните предели на силата на пресъдено нещо на
съдебното решение и изтеклата придобивна давност. Прието е, че
субективните предели на СНП обхващат страните по материалното
правоотношение, но също и лицата, които макар и да не са страни, са
обвързани от установеното положение. Прието е за неоснователно и
възражението, че длъжниците по изпълнителното дело, които са родители на
жалбоподателите, са придобили по давност процесния имот към 2008 г., тъй
като са го владяли десет години и изтеклата в тяхна полза придобивна
давност не е била прекъсната. По тези въпроси е формирана СПН, поради
7
което не могат да бъдат пререшавани.
За бъде уважена жалбата на третото лице по чл. 435, ал. 5 ГПК не е
необходимо същото да установява, че има права върху имота. Достатъчно е
да докаже, че е владяло преди извършването на въвода. За да се приеме, че
лицето владее имота, е необходимо същото да установи по несъмнен начин,
че упражнява фактическата власт върху него, а така също и намерението си да
го държи като свой. Доказателства за твърденията, изложени в жалбата,
свързани с владението на имотите – предмет на принудително изпълнение –
не са представени по настоящото дело. Представената нотариално заверена
декларация представлява свидетелско показание, направено пред длъжностно
лице, което не е съдия. Приложим за гражданските съдебни производства е
принципът на непосредственост, който не допуска решението на съда да се
основава на свидетелски показания събрани в друго производство, в т.ч. в
досъдебно производство, на постановления на прокурора, други констатации
и мнения на разследващите органи и др. Други доказателства за твърдението,
че жалбоподателите са установили владение върху процесните имоти още
през 2000 г. и продължават да ги владеят и към настоящия момент, не са
представени, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Взискателят А. И. А. е претендирал да му бъдат присъдени разноски за
настоящото производство, но не е представил доказателства за направени
такива, поради което разноски не следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изпълнително действие – въвод във владение на
недвижим имот, извършен на 15.06.2022 г., предмет на изп.д. № 116/2021 г. по
описа на ДСИ при РС-В..
Оставя без уважение искането на А. И. А., ЕГН **********, от с. К, общ.
В., кв. “Х“ № 1 за присъждане на разноски.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8