РЕШЕНИЕ
№ 1583
гр. Пловдив, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20235300502448 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Микро кредит“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост“, бул.“Цариградско шосе“
№137, ет.3, представлявано от изпълнителния директор В.М.В., чрез пълномощника си
адв.Г. М., против Решение № 3373 от 18.07.2023г., постановено по гр. д.
№10725/2022г. на Районен съд – Пловдив, ХІІ гр.с., в частта му, с която е осъдено
„Микро кредит“ АД да заплати на П. Б. М. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата за
разликата над 29,04 лв. до пълния размер от 254,10 лв., т.е. сумата в размер от 225,06
лв., като дадена на неосъществено основание - нищожни клаузи от договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome № *** от дата ***г., ведно със законната
лихва от дата 25.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението в
обжалваната част с довода, че сумата в размер от 225,06 лв., представлява финансирана
и разсрочена застрахователна премия, предмет на договора за застраховка,
обективиран в застрахователна полица за застраховка „Защита“. Поддържа се, че
посоченото вземане се основана на клауза, по отношение на която районният съд е
1
приел, че не е нищожна. Предвид тези изводи на районния съд се заключава, че
жалбоподателят е бил неправилно осъден да заплати сумата в размер на 225,06 лв.
Моли за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска за посочената
претенция. Претендира разноски за двете инстанции по представен списък на
разноските.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от П. Б. М.,
ЕГН ********** чрез адвокат Е. И.-М., в която излага становище за неоснователност
на жалбата. Обсъждат се оплаквания в същата. Излагат се доводи за правилността на
решението и се поддържа, че същото за правилно и законосъобразно. Моли да се
потвърди първоинстанционното решение и да се присъдят
разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да обжалва
и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима.
Районен съд Пловдив е бил сезиран с искова молба от П. Б. М. против "Микро
кредит"АД, с която са предявени обективно съединени искове по чл. 124 ГПК и чл. 55,
ал. 1 от ЗЗД за установяване нищожността на клаузата по чл. 3 от Договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome № ***г., сключен между ищцата и
ответника, за предоставяне на пакет от допълнителни услуги и финансиране и
разсрочване на сключена застраховка, както и за осъждането на ответника да върне на
ищцата сумата от общо 254, 10 лева /след допуснато увеличение по реда на чл.214
ГПК/ за предоставяне на пакет от допълнителни услуги и застраховка по
горепосочения договор, като платени без основание, ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.07.2022г., до
окончателното й изплащане.
От фактическа страна по делото се установява и не се спори, че страните са
сключили Договор за заем CrediHome № ***/***г., по силата на който ответното
дружество е предоставило на ищцата в заем сумата от 1100 лева, която следва да върне
при фиксиран лихвен процент от 30,91 %, годишен процент на разходите – 50,00 %,
договорен за погасяване с 12 бр. равни седмични вноски, всяка с размер от 107, 73 лв.
при обща сума за плащане от 1 292, 76 лева. Страните са сключили и Договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome № ***/***г., според чл.3.1 от който ищцата
дължи заплащане на цена пакет „Комфорт“ за допълнителни услуги за срок от 12
2
месеца на равни месечни вноски, всяка от 9,68 лева, както и застраховка Защита Пакет
" Премиум Живот" за срок от 12 седмици на равни месечни вноски, всяка на стойност
от 72, 60 лева.
По делото е представена застрахователна полица за застраховка „Защита“ от
22.09.2017 г. с посочен застраховател „Уника живот“АД, застраховано лице П. Б. М. и
ползващо лице "Микро кредит"АД с покрити рискове Пакет " Премиум Живот" със
застрахователна премия от 871, 20 лева.
В първоинстанционното производство е прието и заключение на съдебно-
счетоводна експертиза, според която стойността на услугата по пакет „Комфорт“ е в
размер на 116, 16 лева, а по застраховка застраховка Защита Пакет " Премиум Живот" -
в размер на 871, 20 лева. Платената сума по пакет от допълнителни услуги в чл.3 от
договора за допълнителни услуги е 254, 10 лева, от които за пакет пакет „Комфорт“ -
29, 04 лева и за застраховка Защита Пакет " Премиум Живот" - 225, 06 лева.
С първоинстанционното решение районният съд е признал по иска с правно
основание чл.124 ГПК, че клаузата на чл. 3.1 от договора за допълнителни услуги,
предвиждаща заплащане на допълнителни услуги в „Пакет Комфорт“ е нищожна на
основание чл. 19 ал. 5 от ЗПК, както и е отхвърлил иска за прогласяване на
нищожността на същата клауза, предвиждаща заплащане на застрахователна премия по
„Застраховка Защита Пакет Премиум Живот“ след като е приел, че не е неравноправна.
По иска с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД е осъдил „Микро Кредит“ АД да
заплати на П. Б. М. сумата от 254.10 лева като дадена на неосъществено основание.
Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, с който съдът се е
произнесъл по иска с правно основание чл.124 ГПК, с който е призната за нищожна
клаузата по чл.3.1. от договора за допълнителни услуги по отношение на заплащането
на договорените услуги по „Пакет Комфорт“ на осн.чл.19, ал.5 от ЗПК, както и с който
е отхвърлен иска за признаване за установена нищожността на клаузата по чл.3.1. от
договора за допълнителни услуги по отношение заплащането на застрахователна
премия по „Застраховка Защита Пакет Премиум Живот“. Решението не е обжалвано и в
частта по иска с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД по отношение на сумата от 29, 04
лева - платена по пакет „Комфорт“ от от договор за допълнителни услуги към заем
CrediHome № ***/ ***г. В посочените части решението е влязло в сила по смисъла на
чл. 296, т. 2, пр. 1 от ГПК, а съгласно чл. 297 и чл. 298, ал. 1 от ГПК е задължително за
страните в настоящето производство и за съда, като съгласно чл. 299, ал. 1 от ГПК
спорът в тази му част не може да бъде пререшаван.
Първоинстанционното решение се обжалва в осъдителната част по отношение
на присъждането на сумата от 225,06 лв. от общия размер на 254,10 лв. на осн.чл.55,
ал.1 ЗЗД, която част от решението подлежи на въззивна проверка.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
3
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е
валидно и допустимо в обжалваната част и при постановяването му не е било
допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. Предвид горното
и съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена
правилността на решението по изложените във въззивната жалба доводи.
По отношение на установената от районния съд фактическа обстановка следва
да се посочи, въззивният съд може да приеме определена фактическа констатация за
необоснована само при наличие на оплакване за необоснованост на
първоинстанционното решение в тази му част, каквито са задължителните разяснения
в мотивите към т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2013 г., ОСГТК. Следователно въззивният съд е обвързан от онези фактически
изводи на РС, за които във въззивната жалба липсват оплаквания, т.е. настоящата
инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без да са
изложени нарочни възражения срещу възприетата от районния съд.
За да приеме, че сумата от 225,06 лв. по застраховка „Защита Пакет Премиум
Живот“ е платена без основание и подлежи на връщане от ответника на осн.чл.55, ал.1
ЗЗД, районният съд е приел, че по делото не се установява сключването на договор за
застраховка между застрахователя „ Уника„ АД и ищеца, с полица номер *** ******,
по който ответното дружество е трето ползващо се от застрахователното обезщетение.
Изводите си районният съд е обосновал с липсата на подпис на представител на
застрахователя, а на единствено на положен от ищеца, при което е приел, че между
ищеца и третото лице не се установява договор за застраховка. По изложеното
районният съд е приел, че сумите по пакет „Защита – премиум Живот“,
представляващи застрахователна премия, са платени на ответното дружество без
основание и подлежат на репариране.
Отделно от изложеното, районният съд е развил и съображения, че дори да се
приеме, че има валидно сключен застрахователен договор с „Уника„ АД, по договора
за застраховка правата и задълженията на застрахователя, вкл. да получи
застрахователната премия, възникват направо в патримониума на ЗК „Уника”. Правата
на „Микро Кредит” АД като трето правоимащо лице по договора за застраховка ( но не
и като застрахователен агент) са ограничени само до възможността да получи
застрахователното обезщетение при настъпил риск, но не и да търси или получи
реално изпълнение на вноските по премията. РС е приел, че по делото не се
установява плащане на премията в пълен размер от страна на „Микро Кредит” АД в
полза на застрахователя. РС е посочил, че в застрахователната полица липсва изрична
уговорка за плащане на вноските в полза на третото правоимащо лице, а предвид това,
кои са договарящи, такава и не може да бъде предположена или изведена чрез
тълкуване. Според РС, липсват по делото данни дали „Микро Кредит” АД е обвързан
4
към ЗК „Уника” АД застрахователен агент или не, а Кодекса за застраховането
забранява изрично на обвързания агент да събира премии. Предвид изложеното РС е
достигнал до извод, че „Микро Кредит„ АД не е надлежно легитимирано по реда на чл.
75 от ЗЗД лице да получи каквито и да било плащания по застрахователния договор и
платеното по него е дадено без основание.
Въззивникът не оспорва фактическите изводи на РС за липсата на сключен
договор за застраховка между „Уника„ АД и ищеца, с полица номер *** ****** и че не
е заплатен пълният размер на застрахователната премия, а както се каза, въззивният
съд не може да приеме различна фактическа обстановка без да има възражения срещу
установената от районния съд. Във въззивната жалба липсват оплаквания срещу
изводите на районния съд за липсата на надлежна легитимация от заемодателя да
получава плащания на застрахователната премия, поради което съдът не следва да
излага съображения относно същите.
Оплакванията във въззивната жалба се заключават в довода, че след като не е
прогласена нищожността на клаузата по чл. 3.1 от процесния договор за допълнителни
услуги, предвиждаща заплащане на застрахователна премия по „Застраховка Защита
Пакет Премиум Живот“, то искът за присъждане на платената по нея сума от 225,06 лв.
е неоснователен. Следва обаче да се има предвид, че районният съд е приел за
дължима посочената сума не поради нищожността на клаузата досежно застраховката,
а на друго основание - тъй като не е установил възникването на застрахователото
правоотношение и материалноправната легитимация на заемодателя да получи
плащане на застрахователната премия, които изводи на районния съд не се оспорват от
жалбоподателя.
Предвид изложеното въззивната жалба се явява неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение, а решението на районния съд в обжалваната част да се
потвърди като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото основателно е искането на въззиваемата страна за
присъждане на разноски за производството. Процесуалният представител на
въззиваемата страна е оказал безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.3 от
Закона за адвокатурата, съгласно представения договор за правна защита и съдействие
пред въззивна инстанция. С оглед изхода на спора и на основание чл.38, ал.2 от Закона
за адвокатурата жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Еднолично
адвокатско дружество Е. И., ЕИК ***, адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв.,
определено по реда на чл. 7, ал. 2 и §2 а от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за осъщественото безплатно
процесуално представителство във въззивната инстанция на П. Б. М..
По изложените съображения съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3373 от 18.07.2023г., постановено по гр. д.
№10725/2022г. на Районен съд – Пловдив, ХІІ гр.с., в частта, с която е осъдено „Микро
кредит“ АД да заплати на П. Б. М., сумата за разликата над 29,04 лв. до пълния размер
от 254,10 лв., т.е. сумата в размер от 225,06 лв., като дадена на неосъществено
основание по договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № *** /погрешно
посочен № ***/ от дата ***г., ведно със законната лихва от дата 25.07.2022г. до
окончателното изплащане.
В необжалваната част първоинстанционното решение е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Микро Кредит“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Младост“, бул.“Цариградско шосе“ №137, ет.3, да
заплати на Еднолично адвокатско дружество Е. И., ЕИК ***, със съдебен адрес ***,
представлявано от Е. Г. И., сумата от 480 лв. – адвокатско възнаграждение за
осъщественото безплатно процесуално представителство във въззивната инстанция на
П. Б. М..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6