№ 5229
гр. София, 19.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Диана Василева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20241100506805 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №6805/2024 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на ЧСИ А. П. ЕИК
**** гр.София рег.№849 КЧСИ срещу решение №3386 от 26.02.2024 г постановено по гр.д.
№42432/2022 г на СРС , 140 състав в частта , с което въззивникът е осъден да заплати на
основание чл.441 ГПК във вр.чл.74 ЗЧСИ и чл.45 ЗЗД на М. В. Й. ЕГН ********** от
гр.София сумата от 710 лв обезщетение за неимуществени вреди от бездействие от страна на
ЧСИ да изпълни задължението му по чл.446а, ал.5, вр. чл.446 ГПК, от което Й. е лишена от
доходи , имала е затруднения в работата и е изпитала негативни психо-емоционални
преживявания ; и сумата от 75 лева разноски пред СРС.
Въззивникът доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС в обжалваната
част . Ищцата е изложила други основания на исковете си , а не само нарушаване на чл.446а,
ал.5, вр. чл.446 ГПК, а СРС служебно е променил предмета на делото . Не е налице
фактическия състав на деликтната отговорност по чл.74 ЗЧСИ във вр.чл.45 ЗЗД . Липсва
противоправност и причинна връзка между действията на ЧСИ и твърдения психически
дискомфорт и затруднения . Налице е влязло в сила решение на СГС , че действията на ЧСИ
са законосъобразни . Ищцата като длъжник по изпълнителното дело не е доказала , че
запорираните суми са несеквестируеми . Доходите по фактури на лица със свободна
професия са секвестируеми. В случая не е ясно какви са били доходите на ищцата за
съответния месец .Не е доказано настъпване на неимуществени вреди , а запориране на 205
1
лева не може да доведе до неимуществени вреди за 710 лева . Не са изложени
законосъобразни мотиви , а кредитираните свидетелски показания са недостоверни .
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба и не взема становище
в о.с.з.
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 12.03.2024 г
и е обжалвано в срок на 26.03.2024 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС .
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая
не се констатират . В исковата молба са изложени твърдения за нарушаване от ответника
ЧСИ на уредбата за несеквестируемите вземания и СРС се е произнесъл по предявения иск .
Посочването в диспозитива на решението на СРС на чл.446а, ал.5, вр. чл.446 ГПК не
представлява процесуално нарушение – по същество това са част от мотивите на
първоинстанционния съд за уважаване на иска .
Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на
ОСГТК на ВКС .
За да уважи иска СРС е приел следното . Срещу ищцата М. В. Й., било образувано
изпълнително дело №20228490400558 г по описа на ЧСИ А. П., с рег. № 849, с район на
сействие СГС по възлагателно писмо за събиране на публични вземания на Столична
община от 29.06.2022г., на основание наказателно постановление №381052/2021г. на
Столична община, влязло в сила на 20.08.2021г., с което на ищцата М. Й. е наложена глоба
в размер на 50 лв за пътуване без надлежен превозен документ в градския транспорт на
гр.София .
С изх. №8155/04.07.2022г. на ЧСИ е изпратена призовка на доброволно изпълнение до
длъжника, получена от ищцата на 25.07.2022г., видно от приложеното известие от
лиценциран пощенски оператор. ЧСИ е разпоредил проучване имущественото състояние на
длъжника, като видно от извършените служебни справки в регистъра на уведомленията и
трудовите договори в НАП, такива не са били регистрирани за ищцата Й..
С изх.№ 8323/05.07.2022г. на ЧСИ, е изпратено запорно съобщение до “Райфайзен Банк
България” ЕАД, с което е наложил запор на банковата сметка на ищцата Й. в същата
банка до размера на сумата от 205 лв., като в запорното съобщение до банката , ЧСИ е
указал в едноседмичен срок от получаването му, банката да предостави информация по
чл.508 ГПК, в т.ч. дали по запорираната банкова сметка постъпват несеквестируеми доходи,
техният произход и размер, както и наредителя на сумите.
Банката, с изходящо писмо от 26.07.2022г. уведомила ЧСИ /вх. № 7413/08.08.2022г./, че по
сметката има достатъчна наличност и извършила превод по сметката на ЧСИ на сумата
2
по запорното съобщение.
Ищцата твърди , че на 21.07.2022 г при опит да изтегли сума от банковата си сметка в
“Райфайзен Банк България” ЕАД й било отказано извършване на тегленето, като на
следващия ден - 22.07.2022г., същата посетила клон на банката, откъдето разбрала, че има
наложен запор на банковата сметка.
Ищцата твърди , че в рамките на работния ден изпратила по имейл до ЧСИ, с което
възразила върху насочването на принудителното изпълнение с налагането на запор върху
банковата й сметка в “Райфайзен Банк България” ЕАД, с твърдения, че получаваните по
същата суми, а именно: сумата в размер на 220,54 лв., получена на 24.06.2022г., от “С.****”
ЕООД, сумата от 113,60 лв. получена на 21.07.2022г., с посочени основания за получаването
им, както следва “плащане по фактура 20” и “плащане по фактура 25”, както и сумата от
146,09 лв., получена на 21.07.2022г., от “Л.Ф.Т.” ЕООД, с посочено основание за получаване
“фактура 24”, представлявали възнаграждения от осъществена трудова дейност по
осъществяване на преводи от страна на ищцата Й., като самоосигуряващо се лице. Към
подадената молба до ЧСИ, ищцата приложила и банково извлечение, като отправила искане
запорираните суми да бъдат освободени, тъй като не подлежат на принудително изпълнение
на основание чл.446 и чл.446а ГПК.
ЧСИ приел подаденото от ищцата възражение, като в рамките на същия работен ден -
22.07.2022г., потвърдил получаването му и уведомил ищцата за входящия му номер. По
делото не са налице доказателства ЧСИ да се е произнесъл по възражението на ищцата Й.,
както и да е възстановил получената в резултат на наложения запор, сума.
Ищцата твърди , че в резултат на извършените изпълнителни действия тя и семейството й
били лишени от доход за осигуряване на прехрана /от събраните по делото доказателства се
установява, че ищцата Й. отглежда малолетната си дъщеря - ищцата Е. Т./. Ищцата Й. била в
обективна невъзможност да изпълни свой работен ангажимент, поради което претърпяла
допълнителни загуби, изпитала силен емоционален стрес и негативни психически
преживявания. Ищцата подала жалба, с която поискала от Софийския градски съд да
признае за незаконосъобразни действията на ЧСИ по насочване на изпълнението върху
несеквестируем доход, която жалба била оставена без уважение, а съдът, с влязло в сила
съдебно решение, не е установил наличието на незаконосъобразни изпълнителни действия
по образуваното срещу ищцата, изпълнително производство .
От правна страна СРС е приел , че в процесния случай ищцата претендира обезщетение за
неимуществени вреди от незаконосъобразно наложен запор върху банковата й сметка, върху
суми, за които твърди да представляват несеквестируем доход по см на чл.446 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.507, ал.1 ГПК запорното съобщение до третото задължено лице
се изпраща едновременно с поканата за доброволно изпълнение до длъжника. Именно така е
процедирал и ответния ЧСИ, като на 05.07.2022г. е наложил запор върху банковата сметка, а
един ден по-рано - на 04.07.2022г. е изпратил ПДИ до длъжника.
Според СРС неоснователни се явяват твърденията на ищцата Й., че не й е била
3
предоставена възможноста за доброволно изпълнение на задължението. Съгласно т.5
ТР3/2017 ОСГТК, налагането на запора и последващите изпълнителни действия по
отношение на вземането се предприемат само въз основа на твърденията на взискателя, че
неговият длъжник има определено вземане към трето лице. Запорът се счита наложен само с
разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото
задължено лице. В процесния случай, ЧСИ е изпълнил задължението си да изиска
информация от банката, като в запорното съобщение е указано в едноседмичен срок от
получаването да даде информацията по реда на чл.508 ГПК. Неоснователно е възражението
на ответника, че неизпълнението на задължението на банката по чл.446а, ал.4 ГПК го
освобождава от отговорността да следи за наличие на несеквестируемост на вземанията .
Според СРС ищцата е подала възражение и съобразно разпоредбата на чл.446а, ал.5 ГПК,
ЧСИ е бил длъжен в едноседмичен срок да извърши проверка дали преведената от банката
на основание наложения запор върху банковата сметка на ищцата представлява
несеквестируем доход по см. на чл.446 ГПК, което в настоящата хипотеза той не е сторил.
Бездействието на ответника-ЧСИ представлява противоправно нарушение на
законоустановените му задължения. За ищцата са настъпили неблагоприятни изменения,
свързани с лишаването й от доходи невъзможност да полага при нормални условия труд /да
изпълни поет работен ангажимент/, както и претърпените в резултат на тези обстоятелства
негативни психо-емоционални преживявания. Тези неблагоприятни изменения са в пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка с неизпълнението на задължението на ЧСИ.
Според СРС трябва да се кредитират показанията на св. М. Й. /майка на ищцата/ , в частта
им относно установяването на обстоятелствата, свързани с работната заетост, естеството на
осъществяваната от ищцата дейност, от която същата е получавала възнаграждения, както и
относно обстоятелствата свързани с изпитаните негативни психо-емоционални реакции от
страна на ищцата Й.. В тази своя част показанията на св. Й. са обективни и кореспондират
изцяло със събраните по делото писмени доказателства, като макар и свидетелката да е
майка на ищцата Й., то не следва единствено на това основание да се заключи, че
доказателствената стойност на показанията на същата, за изясняване на релевантни за
настоящия правен спор факти и обстоятелства, следва да се отрече и същите да не бъдат
ценени като гласни доказателства. Следователно предявеният от ищцата иск е доказан по
основание и размер .
Решението на СРС е неправилно в обжалваната част . Искът по чл.74 ЗЧСИ във
вр.чл.441 ГПК е деликтен като частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които
неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност . Предвид изричното
препращане към разпоредбата на чл.45 ЗЗД фактическият състав на непозволеното
увреждане включва: деяние (действие или бездействие), противоправност , причинна връзка
и вина Според чл.45 ал.2 ГПК при установяване на останалите елементи от фактическия
състав на деликта вината се предполага . Не се предполага извършването на самото деяние ,
неговата неправомерност , настъпилата вреда и причинната връзка между неправомерното
деяние и настъпилата вреда - доказателствената тежест по делото е на ищеца .
4
В случая СРС правилно е посочил , че съгласно т.5 ТР №3/2017 ОСГТК, налагането на
запора и последващите изпълнителни действия по отношение на вземането се предприемат
само въз основа на твърденията на взискателя, че неговият длъжник има определено вземане
към трето лице. Запорът се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и
с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице. В процесния случай,
ЧСИ е изпълнил задължението си да изиска информация от банката, като в запорното
съобщение е указано в едноседмичен срок от получаването да даде информацията по реда на
чл.508 ГПК.
Банката е изпратила до ЧСИ съобщение от 08.08.2022 г по чл.508 ГПК , че е налице
достатъчна наличност по сметката . Банката не е съобщила на основание чл.446а ал.4 ГПК
, че по сметката постъпва трудово възнаграждение или възнаграждение за труд .
Действително , с имейл от 22.07.2022 г ищцата е заявила твърдения , че запорираните суми
са несеквестируемо „трудово възнаграждение“ и е представила банково извлечение , че са
получени преводи за плащане по фактури . Но както е констатирано в решение №2569 от
28.09.2022 г по ч.гр.д.№8794/22 г на СГС , ГО , задължението на ЧСИ да зачете
несеквестируемост на вземане е налично само ако длъжникът е представил доказателства в
тази насока , включително и ако е постъпила съответната информация от банката по реда на
чл.446а ал.4 ГПК .
В случая в представеното банково извлечение не е посочена наличността по сметката .
Последната е важна не само , за да се проследят доходите на ищцата и дали са
секвестируеми , но и за да се прецени дали са основателни твърденията на ищцата , че
поради запор за сумата от 205 лева се е сринал целия й личен и професионален живот .
По делото ищцата не е доказала по безспорен начин , че сумите по плащания по
фактури представляват възнаграждения за труд , които са несеквестируеми . Не са
представени убедителни писмени доказателства в тази насока – въпросните фактури и
договори с възложители , евентуално съдебно-счетоводна експертиза . Очевидно не става
въпрос за възнаграждения по трудови договори както се твърди в имейла до ЧСИ , защото в
течение ищцата уточнява, че упражнява свободна професия на преводач т.е. че не работи по
трудов договор . Не е установено от ищцата и какви са били месечните й доходи ,
включително тези за положен труд по граждански договори , към момента на налагане на
запора . При наличните доказателства не може да се приеме , че ЧСИ е действал
неправомерно , защото същият има задължение да изпълни влязлото в сила наказателно
постановление и да събере вземането на взискателя . Т.е. ако ЧСИ без да са налице
основания за това спре или прекрати съответните изпълнителни действия би носил
дисциплинарна отговорност .
Не могат да се кредитират показанията на св.М. Й. /майка на ищцата/ . Очевидно същата е
пристрастна и възпроизвежда твърденията на ищцата за произхода на средствата по
банковата сметка , за тежкото емоционално и психическо състояние на ищцата и
семейството й пр. Не е правдоподобно един запор за сумата от 205 лева да доведе до
„трагедия и крах “ на целия семеен и професионален живот на ищцата . От друга страна
5
свидетелката посочва и за „други проблеми вкъщи“ , включително и за други разходи , които
семейството е имало . Според настоящия съд се прави опит от ищцата , включително и чрез
въпросните показания на свидетеля , да се обогати за сметка на ответника като се
припишат всевъзможни проблеми , болки и страдания на един запор за минимална сума ,
предизвикан от друга предишна неправомерна и неморална постъпка – пътуване без билет в
градския транспорт на гр.София. Според съда дори принципно да е възможно от запор за
205 лева да възникнат неимуществени вреди за 710 лева или за по-голяма сума , в случая
това не е доказано т.е. искът освен по основание не е доказан и по размер .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени в обжалваната част и искът да
се отхвърли . Ищцата дължи допълнителни разноски пред СРС , както и разноските пред
СГС .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №3386 от 26.02.2024 г постановено по гр.д.№42432/2022 г на СРС , 140
състав в частта , с което ЧСИ А. П. ЕИК **** гр.София рег.№849 КЧСИ е осъден да заплати
на основание чл.441 ГПК във вр.чл.74 ЗЧСИ и чл.45 ЗЗД на М. В. Й. ЕГН ********** от
гр.София сумата от 710 лв обезщетение за неимуществени вреди от бездействие от страна на
ЧСИ да изпълни задължението му по чл.446а, ал.5, вр. чл.446 ГПК, от което Й. е лишена от
доходи , имала е затруднения в работата и е изпитала негативни психо-емоционални
преживявания ; и сумата от 75 лева разноски пред СРС ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на М. В. Й. ЕГН ********** от гр.София да се осъди ЧСИ А. П. ЕИК
**** гр.София рег.№849 КЧСИ да й заплати на основание чл.441 ГПК във вр.чл.74 ЗЧСИ и
чл.45 ЗЗД сумата от 710 лв обезщетение за неимуществени вреди от незаконни действия на
ЧСИ по изпълнително дело №20228490400558 г при налагане на запор със запорно
съобщение изх.№ 8323/05.07.2022г до “Райфайзенбанк България” ЕАД и изпълнение върху
вземанията на Й. от тази банка .
ОСЪЖДА М. В. Й. ЕГН ********** от гр.София да заплати на ЧСИ А. П. ЕИК ****
гр.София рег.№849 КЧСИ допълнително сумата от 78,40 лева разноски пред СРС и 115,84
лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване поради материален интерес под 5000 лева /чл.280 ал.3
т.1 ГПК/.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7