Р Е Ш
Е Н И
Е
№
4
гр.Елхово, 09.03.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Елховският
районен съд в публично съдебно заседание на осми януари през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Яна Ангелова
при
секретаря П. Николова, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 407/2019
г. по описа на ЕРС, за да се
произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Х.А., депозирана чрез пълномощник – адв. Т.Н. ***, против Наказателно
постановление № 2117 от 10.10.2019 година на
и.д. Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска“ ГД
„Митническо разузнаване и разследване“ в ЦМУ, Агенция „Митници“ ***, с
което на жалбоподателя на основание чл. 18, ал.1, вр. чл. 11а, ал.1 от ВЗ е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1000.00 лева и на
основание чл. 20, ал.1 от ВЗ е ОТНЕТ в полза на държавата предмета на
нарушението – 100 200 турски лири с левова равностойност в размер на
28773.23 лева, преизчислени към курс за митнически цели към 19.06.2019 година 1
TRL = 0.287158 лева.
В жалбата се излагат множество доводи за
процесуална и материалноправна незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление, като се желае неговата отмяна. Твърди се, че жалбоподателят не е
извършил описаното в АУАН и НП административно нарушение, за което е
санкциониран. Като основания за отмяна на НП поради процесуална
незаконосъобразност се сочи липсата на посочване на мястото на извършване на
нарушението в АУАН и НП, което е съществено процесуално нарушение, поради
невъзможността да се определи териториалната компетентност на органа, установил
нарушението, съответно компетентността на наказващия орган, както и местната
подсъдност при обжалване на НП. Твърди се, че при съставяне на АУАН е допуснато
нарушение на чл.42, т.7 от ЗАНН, тъй като посочените в АУАН свидетели не са
индивидуализирани, като не е посочен техния ЕГН. Като нарушени се сочат
разпоредбите и на чл.44, ал.2 и чл.52, ал.4 от ЗАНН, като се счита, че АНО е
издал НП без да е разследвал спорните обстоятелства, без да събере необходимите
доказателства и извърши проверка относно законосъобразността на АУАН и неговата
обоснованост. В жалбата се твърди, че от АУАН и НП не става ясно какво е
извършеното нарушение, кога и къде е извършено то, кой е извършителят на
нарушението, кои са законовите разпоредби, които са нарушени, обстоятелствата,
при които е извършено нарушението. Твърди се, че в хода на АНП е било нарушено
правото на защита на наказаното лице, което е чужд гражданин, който не владее
български език, не познава българското законодателство, като по време на
проверката не му е била дадена възможност да упълномощи защитник, който да
защити неговите права и интереси. Проверката е била извършена без
жалбоподателят да е разбрал какво се случва, какви въпроси му се задават, какъв
закон е нарушил, което според изнесеното в жалбата представлява съществено
процесуално нарушение. Желае се отмяна на наказателното постановление. С
жалбата е направено алтернативно искане, в случай, че съдът приеме, че
жалбоподателят е осъществил състава на административно нарушение по ВЗ, да
отмени НП в частта, с която са отнети в полза на държавата парите, предмет на
нарушението, като противоречащо в тази му част на правото на Европейския
съюз.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Жалбата се поддържа от процесуалният му
представител адв. Н..
Въззиваемата страна - Главна
дирекция „Митническо разузнаване и разследване“, отдел „МРР Южна морска“ към
ЦМУ на Агенция „Митници“, в съдебно заседание чрез процесуален
представител юрисконсулт Русинова
оспорва жалбата, депозирана против наказателното постановление. Счита
последното за правилно и законосъобразно издадено, поради което и не намират
основания за неговата отмяна.
Районна прокуратура Ямбол, ТО – Елхово, редовно
призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
На 19.06.2019 година в 14.45 часа на
Митнически пункт „Лесово“, на трасе „вход леки
автомобили“ от Република Турция за Република България е пристигнал лек
автомобил марка „Опел“ с рег. №*** управляван от турския гражданин***. В
автомобила пътувал и жалбоподателя Х.А.. При пристигането на автомобила на МП
„Лесово“ водачът и пътникът били попитан на турски и английски език от
свидетелите К.С. и П.Д. – митнически инспектори, дали имат стоки, валута и
валутни ценности за деклариране пред митническите органи. Водачът на автомобила и
пътникът отговорил отрицателно. Двете лица /водачът и пътникът в автомобила/
били помолени от митническите служители да извадят от джобовете на дрехите, с
които са облечени намиращите се там вещи. В предните два джоба на водача на
автомобила били установени турски лири. След това била извършена проверка на
автомобила в хале за ЩМП. В хода на тази проверка на различни места в
автомобила – в жабката от страната та шофьора и в зоната около скоростния лост
на автомобила, в жабката от страната на пътника, в чанта за лаптоп, в два броя
обувки, намиращи се от страната на пътника, били намерени също турски лири.
След установяване на валутата същата била преброена, като се установило, че
същата е в общ размер на 191 200 турски лири.
Пред митническите
служители двете лица посочили сумата, собственост на всяко едно от тях, като
жалбоподателят А. посочил като свои 100 200 турски лири, а водачът на
автомобила посочил като свои 91 000 турски лири.
В дадените писмени обяснения на
турски език, представени в с.з. в писмен превод на български език,
жалбоподателят Х.А. посочил, че сумата от 100 200 турски лири е негова,
като парите били предназначени за закупуване на жилище, като не знаел, че
сумата подлежи на деклариране.
За извършената проверка е съставен
Протокол за митническа проверка №М 2212 от 19.06.2019 година, приложен към АНП.
Обявените от жалбоподателя Х.А. като
негова собственост 100 200 турски лири били задържани с разписка №***от 19.06.2019
година, приложена към АНП.
На 19.06.2019 година св. К.С. на
длъжност „митнически инспектор“ в Агенция „Митници“, в присъствието на свидетелите
П.Д. и А.Р., /митнически служител/,
както и в присъствието на Х.А., съставил против последния АУАН № 1481 от 19.06.2019
година за нарушение по чл. 18, вр. чл. 11а, ал.1 от ВЗ, за това, че на 19.06.2019
година е пренесъл през границата на страната от Република Турция в Република
България парични средства в размер на 100 200 турски лири без да ги
декларира пред митническите органи.
АУАН бил преведен устно на
нарушителя от български на турски език от митнически служител – Селеатин
Мустафа, владеещ турски език. АУАН е подписан от нарушителя с възражения,
превод от които на български език е представен в с.з. В същите жалбоподателят
посочил, че не е бил попитан дали има нещо за деклариране. Единственото, което
е чул е била думата „цигари“. Посочил, че ако е знаел, че толкова малка сума би
представлявала проблем, не би поел риск и е щял да я декларира. Не е крил пари,
като намерените се намирали на лесно достъпни места. АУАН е подписан от
нарушителя, от актосъставителя и свидетелите по акта, връчен е на нарушителя.
В установеният в чл. 44, ал.1 от ЗАНН срок
жалбоподотелят не е депозирал писмени възражения по АУАН.
Въз основа на съставения АУАН и събраните в хода на
АНП доказателства, на 10.10.2019 година и.д. началник на Отдел „митническо
разузнаване и разследване Южна морска“ при ГД „Митническо разузнаване и
разследване“ в ЦМУ при Агенция „Митници“ *** е издал обжалваното наказателно
постановление, с което на Х.А. на основание чл. 18, ал.1, вр. чл. 11а, ал.1 от ВЗ е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00 лева и на
основание чл. 20, ал.1 от ВЗ е отнет в полза на държавата предмета на
нарушението – 100 200 турски лири с левова равностойност в размер на
28773.23 лева, преизчислени към курс за митнически цели към 19.06.2019 година 1
TRL = 0.287158 лева.
За да наложи наказанието АНО е приел, че Х.А. не е
изпълнил задължението си да декларира по установения ред – чрез писмено
деклариране с декларация за паричните средства по образец, утвърден от
министъра на финансите пренасяната от него валута с обща равностойност 28773.23
лева въпреки, че е имал възможност и е бил длъжен да го направи, с което е
нарушил разпоредбите на чл. 11а, ал.1 от ВЗ, във вр. чл. 2, ал.1 и чл.9 от
Наредба №Н-1 от 01.02.2012 година за износа и вноса на парични средства,
благородни метали, скъпоценни камъни и изделия с и от тях и за водене на
митническите регистри по чл.10а от ВЗ, с което виновно е осъществил състава на
чл. 18, ал.1 от ВЗ.
Наказателното постановление е било
връчено на наказаното лице чрез неговия пълномощник – адв. Т.Н. на 29.10.2019 година,
видно от материалите по преписката.
Жалбата против това
наказателно постановление е входирана в РС – Елхово на 31.10.2019 година.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява изцяло от
приложените по делото писмени доказателства и от показанията на
разпитаните свидетели – К.С., П.Д. и А.Р.. Показанията на свидетелите –
митнически служители, съдържащи относимите факти и обстоятелства във връзка с
възприетите от всеки един от тях действия, респ. бездействия на жалбоподателя,
съдът съпоставяйки ги едни с други, както и анализирайки ги на плоскостта на
приобщените писмени доказателства, ги приема за обективни, логични и
последователни, кореспондиращи както помежду им, така и с останалия събран по
делото доказателствен материал. В подкрепа на тези гласни доказателства са и
приобщените към доказателствената съвкупност по делото писмени доказателства,
приложени към АНП, посочени и анализирани по-горе.
Въз основа на изложената по – горе фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в преклузивният седемдневен срок и от
надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.
Съдът счита, че жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения:
Извършвайки служебна проверка за
законосъобразност на наказателното постановление от процесуалноправна страна, съобразно правомощията си в настоящото
производство, съдът констатира, че не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното
лице, които да са основание за отмяна на НП, както и неправилно прилагане на приложимия материален закон.
Спазена е изцяло административната процедура по
съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП. Настоящата съдебна инстанция
приема, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН, а
при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 от ЗАНН.
В хода на АНП не са допуснати сочените от
жалбоподателя нарушения на процесуалните правила, включително и такива, водещи
до нарушаване правото му на защита. Нарушението е описана ясно, точно и
недвусмислено както в АУАН, така и в издаденото НП, като в двата акта са
посочени място на извършване на нарушението, дата на извършването му, съдържа
се описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е било извършено. В
АУАН са посочени имената на свидетелите, като действително при извършената
проверка в съдържанието на АУАН се установява, че не са посочени ЕГН на
свидетелите, съгласно изискването на чл. 42, т.7 от ЗАНН. Макар и да е
допуснато нарушение на процесуалните правила на ЗАНН по отношение на
индивидуализацията на свидетелите, това нарушение не е от категорията на
съществените, тъй като по никакъв начин не е нарушило или ограничило правото на
защита на жалбоподателя в АНП, поради което и не е основание за отмяна на
наказателното постановление.
Не се установи соченото в жалбата
нарушение на чл.44, ал.2 и чл.54, ал.4 от ЗАНН от страна на АНО. Наказателното
постановление е издадено от АНО след извършена собствена проверка за законосъобразност и обоснованост на АУАН, като е извършена
необходимата преценка на възраженията на жалбоподателя, съдържащи се в
АУАН, както и на събраните по делото доказателства.
Актът и НП са издадени от компетентни органи в рамките
на правомощията им, съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН, вр.чл.21 от ВЗ и чл.47, ал.1,
б. „а”, вр.ал.2 от ЗАНН, вр. чл.18, ал.10 от ВЗ /редакция ДВ, бр. 93 от 2018
г., в сила от 10.02.2019 г./. Макар и по делото да не е представена
цитираната в наказателното постановление оправомощителна заповед на министъра
на финансите № ЗМФ -110/32-35940 от 04.02.2019 година, с която началник отдел
„МРР Южна морска“ е оправомощен да издава наказателни постановления за
нарушения по ВЗ, същата е служебно известна на настоящия съдебен състав във
връзка с разглеждани други административно – наказателни производства за
нарушения по ВЗ, както му е и служебно известна издадената Заповед № 7182 от
07.06.2019 година на Директора на Агенция „Митници“, с която на *** е възложено
да изпълнява длъжността началник на отдел „МРР Южна морска“. Предвид на това
възраженията, изложени в хода на делото по същество от процесуалният
представител на жалбоподателя относно липсата на компетентност на *** да издаде
процесното наказателно постановление, се намират за неоснователни.
Безспорно е, че жалбоподателят не е български
гражданин и не владее
български език. В потвърждение на това са показания на разпитаните по делото
свидетели С., Д. и Р., от които се установява, че при пристигането на МП –
Лесово комуникацията между митническите служители и жалбоподателя е била
осъществявана на турски и английски език. На зададения на пътуващите в
автомобила лица въпрос дали имат нещо за деклариране на турски език,
жалбоподателят и водачът на автомобила отговорили отрицателно. Жалбоподателят е упражнил правото
си да впише в АУАН своите обяснения и възражения по съставянето на акта на
турски език, съгласно разпоредбата на чл.42, т.8 от ЗАНН, което е индиция, че
същият е бил наясно и е разбрал още в тази начална фаза на административно –
наказателното производство, какво нарушение му е било вменено със съставения
акт. Доказателствената съвкупност сочи и на това, че АУАН е бил предявен на
нарушителя на турски език от митнически служител, който владее турски език. С
това настоящия съдебен състав намира, че е удовлетворено законодателното
изискване за предявяване на акта, следователно налице е валидно и редовно
предявяване. С
оглед на така изложеното съдът намира, че не са налице основания да се приеме,
че е било нарушено правото на защита на жалбоподателя, поради което не се
приема за основателно направеното от процесуалният представител на
жалбоподателя възражение в тази насока, а именно че той не е разбрал какво
административно деяние му е вменено.
От друга страна, съдът намира, че прокламираното и
гарантирано с Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
20.10.2010г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното
производство право на заподозрените лица или обвиняемите на устен и писмен
превод в наказателното производство с оглед осигуряване правото им на
справедлив процес, което е прогласено в чл.6 от ЕКПЧ, е несъотносимо към
процесното адм. нарушение. В тази насока е визираното в текста на цитираната
Директива, че „когато законодателството на държава-членка предвижда налагането
на санкция за леки нарушения от такъв орган /т.е. орган, различен от съд с
компетентност по наказателноправни въпроси/ и е предвидено право на обжалване
пред съд с компетентност по наказателноправни въпроси, настоящата директива
следва да се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд”.
Независимо от горното, АНО е осигурил на нарушителя преводач при предявяването
на АУАН, поради което и съдът приема, че в настоящият случай по никакъв начин
не е нарушено правото на защита на жалбоподателя, което право той е реализирал
в пълен обем, включително и чрез жалба до съда.
Не представлява съществено процесуално нарушение и
произнасянето на АНО с издаденото наказателно постановление преди да бъде
извършен писмен превод на български език на приложените към АНП писмени
доказателства на турски език, тъй като това не е довело до нарушаване правото
на защита на наказаното лице.
Досежно
материалноправната законосъобразност,
настоящият съдебен състав прецени процесното НП за издадено в съответствие с
материалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл. 11а, ал. 1 от ВЗ пренасянето на парични средства в
размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга
валута за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи.
Редът, по който следва да стане това, е регламентиран в чл. 9 на Наредба № Н-1 от
01.02.2012г. за пренасяне през границата на страната на парични средства,
благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на
митнически регистри по чл. 10а от ВЗ, в който е предвидено, че лицата
задължително попълват и представят пред митническите органи валутна митническа
декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, в случаите на чл.2,
ал. 1, чл. 5 и 7.
От
показанията на разпитаните свидетели С., Д. и Р. /очевидци
на нарушението/, които съдът цени с доверие, тъй като кореспондират както
помежду си, така и с приобщените писмени
доказателства, може да се направи обоснован и категоричен извод, че жалбоподателят е нарушил действащия валутен режим, като на посочената в АУАН и НП дата – 19.06.2019
година е пренесъл при влизане от Република Турция в Република България, т.е.
при влизане в Общността, чуждестранна валута в наличност в размер на 100 200
турски лири, които преизчислени в български лева
по курса за митнически цели към 19.06.2019 година се равняват на 28773.23 лева, без да е
изпълнил задължението си за писменото им деклариране по установения ред пред
митническите органи, подавайки валутна митническа декларация по образец. С оглед на това съдът намира, че жалбоподателят
не е изпълнил задължението си, вменено му с нормата на чл. 11а, ал. 1 от ВЗ,
поради което и правилно административно - наказващия орган е ангажирал
административно - наказателната му отговорност.
Горното
е в съответствие с чл.3 от Регламент № 1889/2005 г. на ЕП, според който всяко
физическо лице, което влиза или излиза от Общността и носи пари в брой на
стойност 10 000 EUR или повече, е задължено да декларира тази сума
пред компетентните органи на държавата-членка, през която влиза или излиза от
Общността, в съответствие с регламента.
В конкретният случай жалбоподателят е пренасял парични
средства над законоустановения размер, освободен от митнически контрол, поради
което е бил задължен да попълни валутна митническа декларация. В случая, с бездействието си Х.А. е нарушил посочените разпоредби, за което правилно АНО е ангажирал
административно-наказателната му отговорност. Митническите служители нямат
задължението да запознават и разясняват на преминаващите през митническите
пунктове лица необходимостта да декларират подлежащите на деклариране стоки,
валута и ценности, които пренасят, а още повече да им предоставят съответната
декларация за попълване след като самото лице не е обявило пренасяното от него,
подлежащо на деклариране. В тази връзка от показанията на разпитаните митнически служители бе
установено, че митническите изисквания към пристигащите и заминаващите пътници
на МП – Лесово са обявени по подходящ начин, на видно място и то непосредствено
преди пристъпване към митническия контрол, на шест езика, в т.ч. и на турски
език, така че да се предотврати възможността да бъдат пропуснати.
От субективна страна Х.А. е
извършил нарушението виновно. От показанията на свидетелите – митнически
служители, се установява, че при пристигането си на МП – Лесово жалбоподателят
е бил попитан от свидетелите С. и Д. на турски език за налични валута, стоки и
ценности за деклариране пред митническите служители, въпреки наличните
указателни табели, разясняващи задължението за деклариране, предшестващи
извършения митнически контрол от служителите на МП-Лесово, който въпрос бил
разбран от жалбоподателя и на който последният отговорил отрицателно, което
води до извод, че същият не е имал намерение да декларира откритите
впоследствие в автомобила парични средства, обявени от жалбоподателя като
негова собственост. Поради това съдът приема, че жалбоподателят е действал виновно, доколкото е бил длъжен и е
могъл да разбере действащото законодателство във връзка с пренасянето на
парични средства в размер на повече от 10 000
евро или тяхната равностойност в левове или друга валута от трета страна, каквото се
явява Република Турция, което
подлежи на деклариране пред съответните митническите органи. В
контекста на изложеното, вмененото деяние се явява съставомерно и от субективна
страна, същото е извършено виновно, при пряк умисъл. В тази насока е и
обстоятелството, че паричните средства са били намерени поставени в различни
части на лекият автомобил, с който е пътувал жалбоподателя, и то на места,
нетипични за държането на парични средства.
Безспорно е, че сумата от
100 200 турски лири е с левова равностойност 28 773.23 лева,
преизчислени към курса за митнически цели към 19.06.2019 година както следва: 1
TRL=0.287158 лева, като това се
установява от таблицата с митнически валутни курсове, публикувана в сайта на
Агенция „Митници“ към датата на нарушението. Преизчислени към евро, съгласно
таблицата, 28 773.23 лева се
равняват на 14 711.52 евро при курс за митнически цели към 19.06.2019
година 1 EUR = 1.95583 лева. Безспорно е,
че сумата от 14 711.52 евро надхвърля сумата от 10 000 евро и е
подлежала на писмено деклариране от жалбоподателя.
Изпълнителното деяние на вмененото на жалбоподателя
нарушение е пренасяне на недекларирани парични средства през границата на страната
ни, каквото действие по несъмнен начин се установи, че Х.А. е осъществил.
Анализът на доказателствения
материал води до извода, че жалбоподателят
е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му
административно нарушение, поради което правилно е ангажирана
административно-наказателната му отговорност.
Съдът приема, че извършеното
нарушение не представлява престъпление по смисъла на НК.
Действащата
към момента на извършване на нарушението санкционната норма на чл. 18, ал. 1
от ВЗ предвижда, че който извърши или допусне извършване на нарушение по
чл. 11, ал. 2 и 3, чл. 11а, ал. 1, 2 и 3, чл. 14, ал. 2 и 3, чл. 14а, ал. 1 и
чл. 16, ал. 6, както и на нормативните актове по тяхното прилагане, се наказва
с глоба в размер от 1 000 до
3 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя е била наложена глоба
в минимален размер от 1000 лева, което според съда
съответства на тежестта на извършеното нарушение, подбудите за неговото
извършване, както и смекчаващите отговорността обстоятелства. Така наложеното с обжалваното НП наказание, съдът
намира за целесъобразно по смисъла на предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на
административното наказание- да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване
на установения правов ред и да се въздейства възпитателно и предупредително
върху останалите граждани.
След издаването на наказателното постановление
против наказаното лице е последвала промяна във Валутния закон, като за
извършеното от жалбоподателя нарушение нормата на чл.18, ал.2 от ВЗ, (Нова - ДВ, бр. 14 от 2020 г.), предвижда налагане на
административно наказание глоба в размер на една
пета от стойността на недекларираните парични средства или благородни метали и
скъпоценни камъни и изделия със и от тях, ако деянието не съставлява
престъпление. Съгласно разпоредбата на чл.3 от ЗАНН, за
всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила
по време на извършването му. Ако до влизане в сила
на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби,
прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В настоящия случай,
предвид размера на санкцията, предвиден във ВЗ за извършеното нарушение, по –
благоприятна се явява разпоредбата на чл.18, ал.1 от ВЗ в редакцията й,
действаща към момента на извършване на нарушението, тъй като предвижда по–
нисък размер на административното наказание глоба.
Ето защо наказателното постановление в
частта, с която е наложено административно наказание глоба е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено в тази част /по т.1/.
По отношение
на атакуваното НП в т. 2 от същото – за
отнемането в полза на държавата на предмета на нарушението, съдът намира същото
в тази част за незаконосъобразно и като такова следва да се отмени. Съгласно
чл.20, ал.1 ВЗ – в сила към момента на извършване на нарушението и издаване на
атакуваното НП, а сега отменен, предметът на нарушението при пренасяне през
границата на страната на парични средства, благородни метали и скъпоценни
камъни, както и на изделия със и от тях, се отнема в полза на държавата,
включително когато нарушителят не може да бъде установен, на което основание с
оспореното наказателно постановление са отнети в полза на държавата 100 200
турски лири - предмет на нарушението, равняващи се на 28 773.23 лева
/преизчислени по курс за митнически цели към 19.06.2019 г/. Налагането на
санкция отнемане на вещите наред с наказанието глоба е прекомерна мярка
единствено заради неизпълнение на задължението за деклариране.
С
Определение от 03.10.2019 г. по дело С-652/18 СЕС, постановено след отправено
преюдициално запитване, е прието, че член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) №
1889/2005 г. на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г.
относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, трябва
да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като
разглежданата в настоящото производство – тази по чл.20, ал.1 от ВЗ, която като
санкция за неизпълнение на предвиденото в чл.3 от Регламента задължение за
деклариране, освен налагане на административно наказание глоба, предвижда и
отнемане на недекларираната сума в полза на държавата. В съответствие с
даденото тълкуване от СЕС обжалваното наказателно постановление, в частта за
отнемане на вещите в полза на държавата, следва да бъде отменено при прилагане на
разпоредбата на чл.633 от ГПК, според която постановеният акт на СЕС
е задължителен за всички съдилища и учреждения в Република България,
а и съобразно измененията на ВЗ, публ. в ДВ бр.14 от 18.02.2020г., с които
разпоредбата на чл. 20 от ВЗ е отменена.
С Определение №
15615/13.12.2018 г. по адм.дело 14291/2018 г. на ВАС, съдът е приел, че в
чл.84 ЗАНН е предвидена приложимост на разпоредбите на Наказателно-процесуалния
кодекс относно изземването на вещи в административно-наказателното производство,
като в чл.301, ал.1, т.11 НПК на съда е възложено при постановяване на
присъдата да обсъди и реши въпроса какво да стане с веществените доказателства.
Посочено е, че иззетите вещи представляват веществени доказателства в процеса,
а отмяната на наказателното постановление няма за последица автоматичното
връщане на тези вещи, поради което съдът следва да се произнесе служебно по
този въпрос.
По тези
съображения, наред с отмяната на наказателното постановление в частта за
отнемането на вещите-предмет на нарушението, следва изрично да се постави и
тяхното връщане, в случая на задържаните парични средства с Разписка за
задържане №***от 19.06.2019 година – на лицето, от което са иззети – Х.А..
В конкретната хипотеза не са налице предпоставки за
приложимост на чл.28 от ЗАНН, както правилно е преценил АНО, произнасяйки се в
рамките на правомощията си в издаденото НП, тъй като не се касае за маловажен
случай на административно нарушение. Поначало обществената опасност на
нарушения по чл.11а, ал.1 от ВЗ е определена от законодателя като висока, тъй
като същите представляват неизпълнение на задължения към Държавата при
осъществяване на финансовата й дейност и дисциплина. Именно поради това и
нормативно определените минимуми на административни наказания за този вид
административни нарушения са във висок размер. Независимо, че от нарушението на
Х.А. не са настъпили вредни последици, както и че обществената опасност на дееца
е ниска, предвид на това, че се касае за първо нарушение от този вид, то с
оглед на формалния характер на състава на отговорността по чл.11а, ал.1 от ВЗ и
предвид на това, че процесното деяние не се отличава от останалите нарушения от
своя вид, то не би могло да се приеме, че обществената му опасност е явно
незначителна в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93,
т. 9 от НК. С оглед на изложеното настоящият състав приема, че не са налице
основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици
представлява освобождаване на нарушителя от административно - наказателна
отговорност. По посочените съображения наказващият орган като не е приложил
чл.28 от ЗАНН, не е нарушил закона.
Направеното от
жалбоподателя Х.А. чрез защитника му адв. Т.Н. искане за присъждане на
направените по делото разноски в размер на 300.00 лева, съдът намира за неоснователно по следните
съображения. Съгласно чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по разглеждане на жалби срещу
наказателни постановления страните имат право на присъждане на разноски по реда
на АПК. Разпоредбата на чл. 143 от АПК предвижда когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал
такъв, да се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая съдът приема, че жалбоподателят е извършил
виновно соченото адм. нарушение и следва да понесе адм. наказание, предвидено
по Закон. Отмяната на допълнителното предвиденото в чл. 20 от ВЗ отнемане
предмета на нарушението, не води до извода, че случая касае отмяна на
обжалваното НП, при който нарушителят да има право на разноски по делото. Ето
защо съдът намира, че потвърждаването на НП в частта, с която е прието, че Х.А.
е извършил виновно нарушение по чл. 11а, ал.1 от ВЗ и му се налага адм.
наказание за това, е пречка за присъждане на направени от него разноски по
делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Елховският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 2117 от 10.10.2019 година
на и.д. Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна
морска“ ГД „Митническо разузнаване и разследване“ в ЦМУ, Агенция „Митници“ ***,
В ЧАСТТА, с която на Х.А.
/*** /, роден на *** година, притежаващ документ за
самоличност №***, издаден на
01.04.2016 година от Република Турция, с адрес Република Румъния, гр. Букурещ,
ул. „***“ №***, бл.34,
ап.145, съдебен адрес ***, пл. „***, ет.2, офис 3, адв. Т.Н. ***, на
основание чл. 18, ал.1, вр. чл. 11а, ал.1 от ВЗ е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 1000.00 лева, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2117 от 10.10.2019 година на и.д. Началник на отдел „Митническо
разузнаване и разследване Южна морска“ ГД „Митническо разузнаване и
разследване“ в ЦМУ, Агенция „Митници“ ***, В ЧАСТТА, с която на
основание чл. 20, ал.1 от ВЗ е отнет в полза на държавата предмета на нарушението,
а именно – 100 200
турски лири, равняващи се на 28 773.23
лева /преизчислени по курс за митнически цели към 19.06.2019 г/, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ДА СЕ ВЪРНЕ на Х.А. /*** /, роден на 10.081987 година, притежаващ документ за
самоличност №***, издаден на
01.04.2016 година от Република Турция, с адрес Република Румъния, гр. Букурещ,
ул. „***, бл.34,
ап.145, съдебен адрес ***, пл. „***, ет.2, офис 3, адв. Т.н. ***, отнетия в полза на държавата предмет на нарушението,
задържан Разписка за задържане №***от 19.06.2019 година, а именно – 100 200 турски лири с левова равностойност в размер на 28773.23 лева,
преизчислени към курс за митнически цели към 19.06.2019 година 1 TRL = 0.287158 лева.
НЕ УВАЖАВА направеното от жалбоподателя Х.А. чрез защитникът му адв.
Това н. искане за присъждане на направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Ямболски административен съд чрез
Елховски районен съд по реда на АПК в
14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………….
/Яна Ангелова/