Решение по адм. дело №328/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.162 – 166 от ДОПК.

Образувано е по жалба от Ш. О. Х., [ЕГН], [населено място] **, общ. **, чрез адв. В. Н. от АК Стара Загора, против акт за установяване на публично държавно вземане № 02/06/3/0/07164/04/01 от 09.12.2024 г. (АУПДВ) на директора на Областна дирекция „Държавен фонд Земеделие“ Ямбол (ОД ДФЗ Ямбол).

Според жалбоподателя оспореният акт е нищожен поради липса на предмет, алтернативно се твърди незаконосъобразност, наличие на нарушения на административнопроизводстените правила и материалния закон. Сочи се, че оспореният акт не е мотивиран. Наред с това според жалбоподателя в конкретния случай е приложим Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), а не ДОПК. В жалбата са наведени доводи за неправилно установяване на фактическата обстановка и липса на нарушения. Изложени са съображения, че към датата на подаване на проектното предложение и към датата на подаване на искането за второ плащане имотите, посочени в акта, не са били в режим на съпружеска имуществена общност. Иска се отмяна на акта, както и присъждане на сторените в производството разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Н., която поддържа жалбата и направените искания. Претендира разноски.

Ответникът – директора на Областна дирекция „Държавен фонд Земеделие“ Ямбол се представлява от юрисконсулт Г., която изразява становище за неоснователност на жалбата, представя административната преписка, ангажира доказателства, иска жалбата да бъде оставена без уважение и претендира разноски.

Факти

Не се спори между страните в процеса и съгласно представените доказателства по административната преписка се установява, че между Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция и Ш. О. Х., като бенефициент, е сключен административен договор № BG06RDNP001-6.012-0965-C01/19.12.2022 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., по процедура чрез подбор на проектни предложения по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малките стопанства“ по мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия (ДБФП л.55). Предмет на договора е предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на одобрен проект № BG06RDNP001-6.012-0965, като крайният срок за изпълнение е 12.07.2024 г. Одобрената безвъзмездна финансова помощ е в размер на 29 337 лв., платими както следва: първо плащане в размер на 19 558 лв., което се извършва в срок до два месеца от сключване на договора и второ плащане в размер на 9 779 лв., което се извършва в срок до три месеца след окомплектоване на всички изискуеми документи съгласно условията за изпълнение. Не се спори, че Ш. Х. е получила първото плащане по договора в размер на 19 558 лв.

Според направеното проектно предложение на жалбоподателя и одобрения бизнес план една от целите към договора е увеличаване на икономическия размер на стопанството с минимум 2000 евро, измерен в стандартен производствен размер (СПО) чрез увеличаване на земите, използвани от земеделския стопанин. В изпълнение на тази цел, с искането за второ плащане, жалбоподателят представил на административния орган договор за наем, вписан с вх. рег. № 2148, акт 245, том 2 от 31.10.2023 г. (л.105), съгласно който Х. Х. Х. отдава под наем на Ш. О. Х. ПИ с [идентификатор] и ПИ с [идентификатор].

По делото не е спорно и че с искането за второ плащане, подадено на 17.07.2024 г. и в Декларация за данните за определяне на СПО на стопанството са посочени следните имоти и отглежданите култури:

1. [имот номер] - 4,651 дка – кайсии

2. [имот номер] - 0,700 дка – череши

3. [имот номер] - 4,547 дка – дини

4. [имот номер] - 1,990 дка – дини

5. [имот номер] - 3,900 дка – домати

6. [имот номер] - 1,139 дка – угари

7. [имот номер] - 3,001 дка – дини

След обработка на документите, представени с искането за плащане и извършени административни проверки, включително и проверка на място административният орган установил, че Х. Х. Х. е съпруг на Ш. О. Х., съгласно справка от база данни „Население“ (л.162). Съгласно скица на [ПИ]-983920/30.09.2024 г. (л.159) и № 15-983934/30.09.2024 г. (л.160) имоти с [идентификатор] и с [идентификатор] са собственост Х. Т., починал на 22.02.2007 г. и Г. Ш. Т., починала на 10.11.2008 г. Х. Х. Х. и брат му Х. Х. Х. са наследници на процесните имоти, за което по делото е представено Удостоверение за наследници № 79/24.09.2024 г. (л.161). Направен е извод, че е налице неизпълнение на договорни и нормативни задължения, съгласно т. 32 и т. 32.4, раздел „2. Финансово изпълнение на проектите и плащане“ от Условията за изпълнение на одобрени проекти по процедура чрез подбор № BG06RDNP001-6.012 по 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Условията за изпълнение), респективно чл. 9, ал. 1, т. 4 от Договора.

За резултатите от извършената проверка във връзка с поисканото второ плащане, до жалбоподателя е изпратено уведомително писмо с изх. № 07-285-6500/665/09.10.2024 г. (л.15), с което същият е информиран за откриване на производство по издаване на АУПДВ. В писмото е посочено, че е установено неспазване на чл. 14, ал. 1, т. 8 от Договор № BG06RDNP001-6.012-0965-C01 с ДФ „Земеделие“ и т. 17.10 от раздел 1. Техническо изпълнение на проектите към Условията за изпълнение. Според административния орган налице е неизпълнение на договорни и нормативни задължения, в резултат на което фондът изисква от бенефициента връщане на полученото първо плащане по чл. 3, ал. 2, т. 1 от този договор, като същият няма право да получи второто плащане по чл. 3, ал. 2, т. 2, тъй като не е постигнал увеличаване на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко 2000 евро, измерен в СПО, най-късно до изтичане на посочената в бизнес плана крайна дата на период за проверка на неговото изпълнение. На жалбоподателя е предоставена възможност в 14-дневен срок от получаването на уведомителното писмо да представи своите писмени възражения по основателността и размера на публичното вземане и при необходимост да приложи писмени доказателства.

В указания срок е получено възражение (л. 18), в което се посочва, че в случая не е налице хипотеза, при която земята, обработвана от съпруга на жалбоподателя да е прибавена веднъж към икономическия размер на стопанството при подаване на проектното предложение и вече използвана за целите на условията за допустимост по процедурата и същата да се използва повторно за изпълнение на проекта, от което е направен извод за неприложимост на т. 32.4, б. „б“ от договора. Посочено, е че съпругът не е собственик на процесните имоти, а е наследник на идеална част от тях, като той не осъществява земеделска дейност и тези имоти до момента всяка година са били обработвани от трети лица, за което към възражението са представени справки за правните основания, издадени от Общинска служба земеделие Руен (л. 19-22).

На 13.12.2024 г. директорът на ОД „ДФЗ“ Ямбол издал процесния АУПДВ (л.12), с който на бенефициера на основание чл. 9, ал. 1, т. 4, от договора, т. 32.4 от Раздел 2. Финансово изпълнение на проектите и плащане от Условията за изпълнение, чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК, във връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК, и чл.20а, ал.2 и ал.6 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) е отказано изплащането на финансова помощ в размер на 9 779 лв., представляваща второ плащане и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер 19 558 лв.

В обстоятелствената част на акта е описано установеното неизпълнение на договорни и нормативни задължения. Прието е, че спрямо първоначалния СПО – 15 621,51 лева (7987,15 евро) няма нарастване от 2000 евро. При административна проверка на искане за второ плащане е изчислен стандартният производствен обем (СПО) 13 023,31 лева (6 658,71 евро), което е намаление спрямо първоначалното СПО с 2 598, 20 лева (1 328,44 евро). Направено е изчисление и на СПО с включена  идеална част от процесните имоти, при което отново не се достига изискваното нарастване от 2000 евро.

В оспорения АУПДВ е посочено представянето на възражение от страна на жалбоподателя. След анализ на същото, органът го е намерил за неоснователно и е приел, че е установено нарушение на бенефициера, изразяващо се, че при преценка на нарастването на СПО не се взема предвид земята, която към датата на подаване на проектното предложение е била собственост или е ползвана на друго правно основание от съпруга. Посочени са нормите, които са нарушени, периодът за който се отнася нарушението, начина на изчисляване на подлежащата за възстановяване сума. В АУПВД са разяснени редът и срокът за обжалването му.

По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е дало заключение, че началният икономически размер на стопанството на Ш. Х. по представения Бизнес план на малкото и стопанство, измерен в стандартен производствен обем /СПО/ е в размер на 15 621,51 лв. Стандартният икономически размер на стопанството към 10.07.2024 г. – датата на подаване на документите за второто плащане по договора, измерен в стандартния производствен обем /СПО/ е определен от вещото лице в размер на 20 627,48 лв. Стандартният икономически размер на стопанството, измерен в стандартен производствен обем /СПО/, изчислен по време на административната проверка след датата на подаване на искането за второ плащане е в размер на 13 023,31 лв. В о.с.з. вещото лице поясни, че сумата по т.1.2. от експертизата е получена като са включени имотите, собственост на съпруга на жалбоподателя, а сумата по т. 1.3 е получена без включване на тези имоти.

Правото

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от легитимирано лице, срещу годен за обжалване административен акт съгласно разпоредбата на чл.166, ал.2 от ДОПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е явява неоснователна по следните съображения:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по арг. от чл. 20а, ал. 6 вр. с ал. 5 и ал. 1 от Закон за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съгласно който изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и може да делегира със заповед правомощията си по издаване на актове за установяване на публични държавни вземания на директорите на областните дирекции на фонда. В този смисъл по делото е представена Заповед № 03-РД/1973/08.05.2024 г. (л. 24), допълнена със заповед № Заповед № 03-РД/1973#1/27.05.2024 г. (л. 23).

Съгласно чл. 27, ал. 4 от ЗПЗП, разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми, мерки и интервенции за подпомагане, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Според ал. 4 на същата разпоредба дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Т.е. законодателят е предвидил специален ред възстановяване на отпуснатата сума.

Според чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, публични са държавните вземания за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз. Нормата на чл. 165 от ДОПК императивно задължава събирането на държавните публични вземания да се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане. Следователно, за да бъде издаден АУПДВ по реда на чл. 166 от ДОПК, компетентният административен орган следва да установи недължимо платени или надплатени суми, или неправомерно получени, или неправомерно усвоени средства по някоя от схемите или мерките за плащане или по проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и че вземането е възникнало въз основа на стабилен административен акт. По силата на чл. 166, ал. 2 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК, какъвто е и настоящия случай.

Видно от цитираните разпоредби от ЗПЗП, законът изрично разграничава случаите, в които публичните вземания по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони се установяват с решение за финансова корекция и с акт на установяване на публично държавно вземане. По силата на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП издаването на АУПДВ е субсидиарно, когато не са налице основанията по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от ЗУСЕФСУ за налагане на финансова корекция.

В случая, за да издаде АУПДВ, административният орган е приел, че е налице неизпълнение на задължения от бенефициера, свързани с постигане и поддържане на икономически размер на стопанството, измерен в СПО, което безспорно не представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-т. 9 от ЗУСЕФСУ, а е по т. 10 от същата норма, поради което съгласно чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК, както правилно е сторено в случая.

В този смисъл съдът намира за неоснователни твърденията на жалбоподателя, че приложим за конкретния случай е ЗУСЕФСУ, както и доводите за нищожност на административния акт поради липсата на предмет.

При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени нарушения на административнопроизводствени правила. От данните по делото е видно, че жалбоподателят е уведомeн своевременно за стартирането на процедура по издаване на АУПДВ, като е посочена информацията по проверката и приложимата процедура и е извършен правен анализ на установените факти. Жалбоподателят е представил възражение, което е разгледано подробно от административния орган.

Оспореният акт е постановен в предвидената от закона форма и при спазване на нормативно установените изисквания за неговото съдържание. Посочено е както правното основание за издаване на оспореният акт и за упражненото административно правомощие, така и възприетите от решаващия орган като релевантни факти и обстоятелства, обосноваващи наличието на законово регламентираната материалноправна предпоставка за издаване на АУПДВ. С оглед на това съдът приема, че е спазено както изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, така и изискването на чл. 166, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 27, ал. 3 и 7 от ЗПЗП.

Решението е издадено при правилно приложение на материалния закон и е съобразено с неговата цел.

Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 4 от сключения между страните договор фондът изисква от бенефициента връщане на първото плащане и няма право на второ плащане, когато не е постигнал увеличение на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко 2000 евро, измерен в СПО, най-късно до изтичане на посочената в бизнесплана крайна дата на период за проверка на неговото изпълнение.

Страните спорят за това дали е налице соченото от органа нарушение неизпълнение на договорни и нормативни задължения, съгласно т. 32 и т. 32.4, раздел „2. Финансово изпълнение на проектите и плащане“ от Условията за изпълнение, респективно чл. 9, ал. 1, т. 4 от Договора.

Финансовата помощ по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малките стопанства“ по мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия е безвъзмездна и се предоставя за устойчиво развитие и растеж на малките земеделски стопанства по представен от кандидата проект, включващ и бизнес план за развитие на стопанството, който след съответното одобряване за финансово подпомагане, съответно сключване на договор, обуславя и задължение на ползвателя за точното му изпълнение.

Съгласно т.17.10 от Условията за изпълнение бенефициентът е длъжен да поддържа икономически размер на стопанството, измерен в СПО, за който е бил одобрен, както и увеличението на икономическия размер на стопанството от най-малко 2000 евро СПО, считано от периода на подаване на искането на второ плащане до изтичане на пет години от датата на сключване на административния договор. Понятието СПО, съгласно Условията за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Процедура чрез подбор BG06RDNP001-6.012 по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г., е стойността на продукцията, която отговаря на средната стойност за даден район за всеки един земеделски продукт, изчислена в евро по таблица съгласно Приложение №5. „Икономически размер на стопанството“ по определението от Условията за кандидатстване е размерът на земеделското стопанство, изразен в стандартен производствен обем.

Като фактическо основание за постановяване на процесния отказ за второ плащане в размер на 9 779 лв., респ. определяне на подлежащо за възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558 лв. е прието, че към датата на подаване на искането за второ плащане Ш. Х. не е изпълнила, поети с административния договор задължения, които според административния орган представляват неточно изпълнение на бизнес плана, нереализирано задължително нарастване на стопанството, измерено в СПО, за което е бил одобрен, както и неувеличаване икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния такъв с не по-малко от левовата равностойност на 2000 евро, измерен в СПО.

С подаването на заявката за второ плащане жалбоподателят е декларирал изпълнение на всички инвестиции и дейности по бизнес плана, както и постигане на специфичните цели и резултати за които е сключен административния договор. След подаденото искане, административният орган е процедирал в хипотезата на т. 27 от Условията за изпълнение и е извършил проверка на място в стопанството на лицето, констатациите от която са обективирани в контролен лист.

Видно от Приложение 3 към административния договор "Таблица за специфични цели и резултати", като цел № 1 в таблицата (л. 68), бенефициерът е заложил увеличаване на икономическият размер на земеделското стопанство, измерен в СПО с минимум с 2000 евро, която специфична цел не се установява да е изпълнена, съобразно събраните по делото доказателства. По делото е безспорно доказано, че  идеална част от отдадените под наем, съгласно договор за наем от 27.10.2023 г. (л. 105) са недопустими за подпомагане. Съгласно т. 32.24. от Условията за изпълнение, когато към датата на подаване на искането за второ плащане бенефициентът, собственикът на предприятието на бенефициента ЕТ или едноличният собственик на капитала на бенефициента ЕООД или собственик на капитала на юридическото лице или член на кооперацията, избран за председател е бил в брак и съпругът/ата му е бил съпруг/а и към датата на подаването на проектното предложение, при изчисляване на увеличението на икономическия размер на стопанството от най-малко левовата равностойност на 2000 евро не се включват:

б) земята, която към датата на подаване на проектното предложение е била собственост или е ползвана на друго правно основание от съпруга, включително в качеството му на едноличен търговец, член на кооперацията, избран за председател, както и от юридическо лице, чийто мажоритарен дял от капитала се притежава или се е притежавал от съпруга/съпругата.

Не могат да бъдат споделени твърденията на жалбоподателя, че съпругът й доколкото притежава  от процесните земи по наследство, не отговаря на горепосочените критерии. Според настоящия съдебен състав е безспорно наличие на собственост от съпруг и тези земи не следва да се включват в увеличението на икономическия размер на стопанството. Следва да се прави разграничение между собствеността на всеки съпруг по отделно, какъвто е настоящият случай и собствеността в режим на съпружеска имуществена общност, която е ирелевантна в настоящия случай.

Неоснователни са и сочените в жалбата твърдения, че имотите не се владеят на друго правно основание. При внимателен прочит на разпоредбата на т. 32.24. от Условията за изпълнение става ясно, че земите които не се включват при изчисляване на увеличението на икономическия размер на стопанството от най-малко левовата равностойност на 2000 евро са тези собственост или ползвани на друго правно основание. Последните две условия са алтернативно дадени и изпълнението само на едно от тях, както е в конкретния случай, е достатъчно, за да се приложи предвиденото в условията изключване на земи.

Безспорно е установено, включително със заключение по назначена съдебно-селскостопанска експертиза, че увеличение на икономическия размер на стопанството с най-малко 2 000 евро има само ако се включат допълнително земеделските земи по представения договор за наем, сключен със съпруга на жалбоподателя. Настоящият съдебен състав споделя доводите на административния орган от една страна, че собствените на съпруга земи не следва да се включват в СПО, както и че за останалата част от земите, собственост на неговия брат не е ясно дали е налице валидно правно основание за ползване, още повече, че дори да се включат  идеална част, собственост на Х. Х., отново не се достига до договореното увеличение от 2000 евро.

Според доказателствата, вкл. и приетата съдебно-икономическа експертиза при направеното изключване на земите СПО се равнява на 13 023,31 лв. (6 658,71 евро), като спрямо първоначалния СПО 15 621,51 лв. (7 987,15 евро) не се констатира нарастване от 2000 евро. Поради това законосъобразен е извода на административния орган, че кандидатът не е доказал изпълнение на условията за увеличаване на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с минимум 2 000 евро, измерен в СПО, съгласно изискванията на договора, респективно на Условията за изпълнение.

Съгласно чл. 4, ал. 2 от АПК, административните актове се издават за целите, на основанията и по реда, установени в закона. Чрез възстановяване на вече изплатени средства и отказа да бъдат изплатени други се цели да се коригират последиците от едно неправомерно действие или бездействие, като възстанови фактическото положение отпреди нарушението, като върне в бюджета на общността размера на средствата от ЕСИФ (сега ЕФСУ), който е неправомерно разходван. Следователно оспореният акт е издаден и при съобразяване с преследваната от закона цел и не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 5 от АПК.

По изложените съображения жалбата срещу оспорения АУПДВ следва да бъде отхвърлена като издаден от компетентен орган, в надлежна форма, при правилно прилагане на материалния и процесуалния закон, в съответствие с целта на закона.

При този изход на спора в полза на ответния орган следва да бъдат присъдени разноски, такива за заявени както следва: 325 лв. внесен депозит за вещо лице и 250 лв. юрисконсултско вънаграждение. Съгласно чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП). В конкретния случай на ответника се дължи плащане на юрисконсултско възнаграждение в хипотезата на отхвърляне на оспорването. На основание чл.143, ал.3 от АПК, вр. чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., както и 325 лв., внесен депозит за вещо лице.

Мотивиран от горното, Административен съд - Бургас, ІІ-ри състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ш. О. Х., [ЕГН], [населено място] **, общ.**, против акт за установяване на публично държавно вземане № 02/06/3/0/07164/04/01 от 09.12.2024 г. на директора на Областна дирекция „Държавен фонд Земеделие“ Ямбол.

ОСЪЖДА Ш. О. Х., [ЕГН], [населено място] **, общ. ** да заплати на Държавен фонд Земеделие разноски в размер на 525 лв.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните.