№ 1195
гр. София, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно частно
гражданско дело № 20211000503223 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 463 ГПК, вр. чл. 274 ГПК – чл. 279 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „ССФ – Стил шипинг енд
форуърдинг“ АД срещу решение № 28/21.07.2021г. по гр.д. 217/2021г. по
описа на Окръжен съд – Монтана, с което е оставена без уважение жалбата му
срещу разпределението, извършено с постановление от 01.04.2021г. от ДСИ
Е. С. при РС - Лом по изпълнително дело 3/2015г. по описа на СИС при РС –
Лом. Жалбоподателят поддържа обжалваното решение да е неправилно.
Излага неправилно съдът да е приел, че не може да контролира
законосъобразността на извършеното разпределение по изп.д. 189/2015г. по
описа на ЧСИ А. В., като поддържа последният въпрос да е преюдициален за
законосъобразността на извършеното разпределение от ДСИ по изп.д.
3/2015г. Поддържа на последното основание ДСИ да е следвало да спре
изпълнението по изп.д. 3/2015г., докато не приключи обжалването на
извършеното разпределение по другото дело. Липсата на произнасяне с
окончателен акт по разпределението по изп.д. 189/2015г. жалбоподателят
сочи да е абсолютна пречка за развитие на изп. дело 3/2015г. на основание
чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Излага и постановените съдебни актове в процедура
по обжалване на извършено разпределение да не се ползват със сила на
1
пресъдено нещо, за което цитира практика на ВКС, постановена в
производства по молби по чл. 303 ГПК. По изложените доводи поддържа
разпределението да е извършено в нарушение на закона и моли за отмяна на
обжалвания съдебен акт и обжалваното разпределение.
При предоставена от съда възможност не е депозиран писмен отговор
по жалбата от взискателя в изпълнението - Р. П. Р..
Съдът при извършена преценка досежно допустимостта на сезиралата
го жалба намира същата за допустима като подадена от легитимирано лице в
срока по чл. 463 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Видно от приложената преписка по изпълнително дело дело 3/2015г. по
описа на СИС при РС – Лом производството е образувано по молба на Р. П.
Р. срещу „ССФ – Стил шипинг енд форуърдинг“ АД по изпълнителен лист от
13.09.2013г. по гр.д. 1229/2012г. по описа на РС – Лом за принудително
събиране на сумите по последния.
От приложеното по делото уведомление вх.н. 1006/20.02.2018г. и
приложено на л. 157 удостоверение се установява, че взискателят Р. П. Р. е
присъединен взискател по изп.д. 189/2015г. по описа на ЧСИ А. В. Я. на
основание чл. 456 ГПК.
С постановление от 01.04.2021г. ДСИ С. при РС – Лом констатира на
10.03.2021г. да е постъпила сума от ЧСИ А. В. Я. с рег.н. *** на КЧСИ в
размер на 5 352,80 лв.
С обжалваното разпределение от 01.04.2021г. е извършено
разпределение на тази постъпила по изпълнителното дело сума в размер на
5 352,80 лв., като сумата 282,63 лв. е разпределена за такси и разноски по
изпълнението в полза на РС – Лом, а разликата от 5 070,17 лв. е разпределена
на взискателя Р. П. Р..
Жалбоподателят излага оплаквания за неправилност на извършеното
разпределение единствено по причина наличието на абсолютна процесуална
пречка според него за развитието на изпълнителния процес. Възражението му
е неоснователно. С нормата на чл. 432 ГПК са очертани предпоставките, при
наличието на които изпълнителното производство се спира, като изрично е
посочено, че основание за спиране на изпълнението е налице само в
хипотезите на чл. 229, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, но не и при цитираната от
2
жалбоподателя хипотеза на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Освен, че процесуалната
норма е ясна и императивна и не търпи отклонение в прилагането и, същата е
и обоснована с оглед принципните различия между общия исков процес и
изпълнителното производство. Именно предвид цитираната и от
жалбоподателя липса на сила на пресъдено нещо на постановяваните в
изпълнителния процес актове на СИ и съда неоправдано е и предвиждането
на спиране при условията на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК по причина на наличен
процес по обжалване на акт на ЧСИ по друго изпълнително дело, по която
причина и такава хипотеза не е уредена в закона. Цитираната от
жалбоподателя съдебна практика, която според него потвърждава
правилността на тезата му, че производството по изп.дело 3/2015г. е следвало
да бъде спряно по причина на подадени жалби по изп. дело 189/2015г., е
напълно неотносима като урежда хипотеза на спиране на исково
производство по иск по чл. 240 ЗЗД до разрешаване на спор по иск по чл. 26
ЗЗД.
Не е съответна на закона и поддържаната от жалбоподателя позиция, че
сезираният с жалбата му срещу разпределение по изп. дело 3/2015г. съд има
правомощия да основе акта си на изводи за незаконосъобразност на
разпределението по друго изпълнително дело, с каквато жалба не е сезиран.
Предвид нормата на чл. 463 ГПК съдът разглежда сезиралата го жалба срещу
разпределение по реда на чл. 278 ГПК, или има правомощия да остави
жалбата без уважение или ако отмени разпределението да извърши сам ново
такова, но не и да отменя/изменя други необжалвани пред него разпределения
по други изп. дела.
Изводите на съда не се променят и от изложените фактически
твърдения на жалбоподателя по отношение на хода на другото изп. дело
189/2015г., като видно от представеното решение № 2138/02.09.2019г. по гр.д.
2256/2019г. по описа на САС, ГО, 7 с-в, е налице влязло в сила разпределение
на суми по изп. дело 189/2015г., с което е разпоредено сумата 6 088,71 лв. да
бъде разпределена за удовлетворяване на взискателя по настоящото изп. дело
3/2015г. - Р. П. Р.. Последният окончателен съдебен акт противно
оплакванията на жалбоподателя не подлежи на последващ контрол, нито
разпределението може да бъде променяно с друг акт на ЧСИ или на съд и в
съответствие с чл. 462, ал. 2 ГПК и чл. 456, ал. 3 ГПК сумата по влязлото в
3
сила разпределение е преведена от ЧСИ Я. по сметката на ДСИ по изп. дело
3/2015г.
При точно приложение на закона и получилият сумата ДСИ С. на
основание чл. 460 ГПК е извършила разпределението като по т. 1 е
разпределила дължимите по изпълнението такси и разноски, а остатъкът е
разпределила на взискателя.
По горните мотиви на съда сезиралата го частна жалба е неоснователна
и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.н. 2948-782/12.08.2021г. от „ССФ –
Стил шипинг енд форуърдинг“ АД срещу решение № 28/21.07.2021г. по гр.д.
217/2021г. по описа на Окръжен съд – Монтана.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4