РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. Русе, 13.09.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд, наказателна колегия в
публичното заседание на тринадесети септември, две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Председател:Росица
Радославова
Членове:Александър Иванов
Ралица Герасимова
при
секретаря Недялка Неделчева и в присъствието на прокурора
Валентина Личева, като разгледа докладваното от съдията Иванов ВНАХД № 514 по
описа за 2018 год., на основание чл.378, ал.5, вр . с
чл.336, ал.1, т.2 и чл.334, т.2 от НПК,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение № 452/04.07.2018год., постановено по НАХД № 1097/2018год.
по описа на Районен съд – Русе, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА обвиняемия Н.И.М., роден на ***г***, български гражданин, с
основно образование, неженен, *******, неосъждан, ЕГН: **********, за
ВИНОВЕН в това, че на 12.04.2018г., в гр. Русе, като
непълнолетен, но след като могъл да разбира свойството и значението на деянието
и да ръководи постъпките си, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление с Наказателно постановление №
17-1085-001464/12.07.2017г., на Началник група към ОД на МВР Русе, сектор
„Пътна полиция“-Русе, влязло в сила на 18.08.2017г., извършил такова деяние
-управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген Голф“,
с рег. № Р 2205 КВ, без съответно свидетелство за управление, поради което и на
основание чл.343в, ал.2, вр . с чл.63, ал.1, т.4, във
връзка с чл.78а, ал.6, вр. ал.1 от НК, го ОСВОБОЖДАВА
ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му налага административно наказание – ОБЩЕСТВЕНО
ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез прочитане на настоящото Решение пред
учебния випуск, към който обвиняемия принадлежи - *******.
ОСЪЖДА обвиняемия Н.И.М., ЕГН:
********** да заплати в полза на ОД на МВР – Русе, сумата от 105, 22 лева (сто и
пет лева и двадесет и две стотинки) – разноски на досъдебното производство.
Решението не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове:
Мотиви на Решение N 123 / 13.09.2018год. по
ВНАХД№ 514/18г. по
описа на Окръжен съд – Русе.
Производство по чл.378, ал.5, вр.
с глава XXI от НПК.
Образувано
е по протест на Районна прокуратура – Русе, против Решение №
452/04.07.2018год., постановено по НАХД № 1097/2018год. по описа на Районен съд
– Русе, с което обвиняемият Н.И.М. е признат за невинен и оправдан в извършване
на престъпление по чл.343в, ал.2, вр. с чл.63, ал.1,
т.4 от НК – в това, че на 12.04.2018г., в гр. Русе, като непълнолетен, но след
като могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи
постъпките си, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за
управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление с Наказателно постановление № 17-1085-001464/12.07.2017г., на
Началник група към ОД на МВР Русе, сектор „Пътна полиция“-Русе, влязло в сила
на 18.08.2017г., извършил такова деяние - управлявал моторно превозно средство
- лек автомобил марка „Фолксваген Голф“, с рег. № Р 2205 КВ, без съответно
свидетелство за управление,
като на основание чл.305, ал.6 НПК и чл.177ал.1 т.2 вр. чл.150а от ЗДвП вр. чл.15, ал.2 ЗАНН при замяна на наказанието глоба, му
било наложено административно наказание - обществено порицание.
В протеста и допълнителните съображения към него се твърди
неправилност на решението, следваща от неговата необоснованост.
Иска се
отмяна на решението и постановяване на осъдително.
В
съдебно заседание от прокурора се подържат исканията по протеста.
Обвиняемия
счита решението за законосъобразно и пледира за потвърждаването му.
След
като прецени и обсъди материалите по делото и доводите на страните и независимо
от последните служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт въззивната инстанция прие, че са основателни доводите на
прокурора относно извеждане на оневинителни правни
изводи при неправилна интерпретация на правила по ЗДвП, теоретични положения и
застъпени тези в цитирана съдебна практика, въз основа на които районният съд
приел, че не е налице признака от обективна страна, отнасящ се до изискването
деянието предмет на делото да е същото, като това, за което дееца бил наказан
по административен ред, не повече от година преди това - управление на моторно превозно средство без
съответно свидетелство за управление.
По
делото не е налице спорност за обстоятелствата имащи значение за предмета на
доказване и те са приети от първата инстанция така, както са въведени с
обвинителното постановление, съобразно чл.378, ал.2 и ал.3, пр.1 от НПК.
Предвид това, въззивната инстанция ги съобразява в
тази им конкретика и не приема за необходимо само да
ги повтаря и тук.
За да
достигне до правния извод, че тези факти не обуславят от правна страна
осъществяване на престъплението по чл.343в, ал.2, вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК, така
както било прието и с постановлението на РРП, инициирало съдебното
производство, районният съд извършил неправилно разграничение между изискването
за налична (придобита) правоспособност да дадено лице да управлява МПС и
изискването за притежаване от същото лице на съответно свидетелство за
управление (което се явява същностната за
спора идея и изложение на л.4 от мотивите по този въпрос) и от там – че липсата (юридическа) на съответно свидетелство за управление не се приравнява
на правоспособност да да се управлява МПС (както изисква чл.150 от ЗДвП).
В този
аспект, сравнявайки юридическия израз, а
не както е било нужно - фактите съставляващи деянията – от една страна
установеното в случая предходно санкциониране по административен ред -
управление на МПС от обв.М. без да е правоспособен
водач (НП от 12.07.17г. – л.11 от ДП) и от друга – установеното на процесната
дата управление на МПС, което било квалифицирано по административен ред като
управление на МПС от обв.М. без да притежава валидно
свидетелство за управление за категорията на управляваното МПС (АУАН от 12.04.18г. – л.9 от ДП),
първата инстанция констатирала липса на идентичността на деянията изисквана от
законодателя с израза „такова деяние“, като обективен признак на състава по чл.343в, ал.2 от НК.
Съгласно
чл. 150 ЗДвП пътните превозни средства трябва да се управляват от правоспособни
водачи, а чл. 3, ал.3 ЗБЛД предвижда, че СУМПС удостоверява правоспособността
за управление на моторно превозно средство. Чл.150а, ал.1 ЗДвП постановява, че
за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство. От граматическото тълкуване на
посочените разпоредби е ясно, че издаването на СУМПС е предпоставено
от придобиване на правоспособност, но за да управлява правомерно моторно
превозно средство, водачът трябва да притежава съответно свидетелство за
управление. Единственият начин, предвиден в закона, за удостоверяване на
правоспособността е посредством СУМПС, а в случай, че водачът не притежава
такова свидетелство, макар и придобил правоспособност (като и
последното в случая не е така – М. и в двата случая не притежавал право да
управлява МПС от съответната категория, в която попадало управляваното от него
МПС), той е в невъзможност правомерно да я установи.
По тази причина липсата на издадено СУМПС се приравнява по своите правни
последици на липса на правоспособност, поради което и разпоредбата на чл. 150а,
ал.1 ЗДвП забранява на водачите, които не притежават СУМПС да управляват
превозни средства.
Аргумент
в подкрепа на този извод дава и приетото например в Решение № 44/19.02.2013 г.
по н.д. № 2161/2012 г. на I Н.О. на ВКС. Разглежданият в него случай касае
управление на моторно превозно средство от водач, чието СУМПС е с изтекъл срок
на валидност, при което е приета съставомерност на
деянието от обективна страна, основана на задължението на водача да докаже
пригодността си да управлява моторно превозно средство чрез притежание на
валидно СУМПС за категорията на управляваното такова. При изтичане на срока на
валидност безспорно водачът притежава правоспособност, но липсата на годен
удостоверителен документ за това, прави деянието съставомерно.
С идентични аргументи съдебната практика приема съставомерност
от обективна страна на престъплението по чл.343в, ал.2 НК и при управление на
моторно превозно средство от водач, чието СУМПС е отнето по реда на чл. 171,
т.1 и т.4 ЗДвП (напр. Решение № 377/29.06.2010 г. по н.д. № 328/2010 г. на III
Н.О. на ВКС). И тук следва да се отбележи, че в случая М. въобще не е бил
придобил и към всяка от двете дати, не притежавал правото да управлява тази
категория МПС, която било установено че управлява – бил неправоспособен по
отношение тази категория превозно средство – категория „В“ (чл.150а, ал.2, т.6 от ЗДвП).
Формален
довод в подкрепа на този извод дава също и буквалното тълкуване на нормата на
чл. 343б, ал.2 НК, чиято диспозиция въздига в престъпно деянието по управление
на моторно превозно средство без съответното за това свидетелство, т.е. без
документ, удостоверяващ правоспособност. Още повече, за съставомерността
на деянието е ирелевантно наличието на предпоставките
за придобиване на правоспособност и конкретните обстоятелства за наличие или не
на такава, а единственият факт, включен в предмета на доказване, е притежава ли
дееца СУМПС. В случая, бизспорно е установено, че М.
не е имал издадено съответно по чл.150а, ал.2, т.6 от ЗДвП, СУМПС, с което в
настоящия случай съставът на престъплението по чл. 343б, ал.2 НК се явява
осъществен от обективна страна, а и при не по-малко сигурно доказаното
субективно отношение на М. към процесноизвършеното
деяние и знание за предходното, в т.число и изминалото време от последното,
санкциониране по административен ред – и субективната страна, които комплекс
обосновава извода на въззивната инстанция за съставомерност на извършеното, в съзвучие с наведеното по
прокурорското постановление и претенцията по протеста.
Въз
основа на горното, и при наличие на изискуемите предпоставки за ангажиране
отговорността на непълноления по време на деянието
М., предвидени в чл.78а, ал.6, вр . ал.1 от НК, по
реда и на основание чл.378, ал.5, вр . с чл.336,
ал.1, т.2 и чл.334, т.2 от НПК, въззивната инстанция
постанови нов съдебен акт по същество (Решение), с който отменя изцяло Решение № 452/04.07.2018год.,
постановено по НАХД № 1097/2018год. по описа на Районен съд – Русе, и вместо
това признава обвиняемия М., за
ВИНОВЕН в това, че на 12.04.2018г., в гр. Русе, като
непълнолетен, но след като могъл да разбира свойството и значението на деянието
и да ръководи постъпките си, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление с Наказателно постановление №
17-1085-001464/12.07.2017г., на Началник група към ОД на МВР Русе, сектор
„Пътна полиция“-Русе, влязло в сила на 18.08.2017г., извършил такова деяние -
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген Голф“, с
рег. № Р 2205 КВ, без съответно свидетелство за управление, поради което и на
основание чл.343в, ал.2, вр. с чл.63, ал.1, т.4, във
връзка с чл.78а, ал.6, вр. ал.1 от НК, постановява
освобождаването му от наказателна отговорност и му налага административно
наказание – възможното от тези по чл.13 от ЗАНН, и в смисъла на начините на
изпълнение съобразно чл.14 от ЗАНН –
ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез прочитане на настоящото Решение
пред учебния випуск, към който обвиняемия принадлежи - *******.
Следва
съобразно изхода на делото, М. (вече
пълнолетен) да бъде осъден да заплати в
полза на ОД МВР – Русе разноски, направени по време на досъдебното производство
– в размер на 105, 22 лева.
Мотивиран така съдът се произнесе с решението си.
Председател:
Членове: