№ 3333
гр. С., 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20231110145228 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу Д. И. Б., с
която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр.
с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с
ответника, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр.
С., ж.к. „С.“ бл. 7Б, вх. А, ет. 3, ап. 9, с аб. № 25****. Поддържа, че съгласно тези ОУ е
доставял на ответника за процесния период топлинна енергия, за която не е заплатена
дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответника му дължи следните суми: сумата от 2977,73 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 31.03.2023 г. до
изплащане на вземането, сума в размер на 332,34 лв., представляваща мораторна лихва
за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.08.2021 г. до 20.03.2023 г., сума в размер на 35,28 лв., представляваща
главница за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва за забава от 31.03.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата в
размер на 10,49 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за
реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 16.07.2020 г. до
1
20.03.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от
23.04.2023 г. по ч.гр.д. № 17133/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 56 състав.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не е подал отговор на исковата молба. Във
възражението по реда на чл. 414 ГПК е направил общо оспорване на дължимостта на
сумите, без излагане на конкретни доводи.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Н. И.“ ЕООД не изразява
становище.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за установяване, че ответникът дължи
претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и за
дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за
плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на
ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно
доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства,
ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт –
точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане
на потребената топлинна енергия за процесния период.
При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че исковете за
главница са основателни. Съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване налиието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна
енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и
договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
2
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството
потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е
собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна
енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
От приложения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 5,
том III, рег. № 4899, дело 324 от 2005 г. от 07.10.2005 г., вписан в служба по
вписванията с вх. рег. № 5****, акт № 90, том LLXLVII, дело 37174/2005 г. се
установява, че Д. И. Б. е придобил правото на собственост върху процесния имот,
представляващ апартамент № 9, находящ се в гр. С., ж.к. „С.“, ул. „Бадемова гора“, бл.
№ 7Б, вх. А, ет. 3.
Установено е по делото също така, че по отношение на притежавания от
ответната страна недвижим имот, намиращ се в сграда в режим на етажна
собственост, е налице и решение на етажната собственост за присъединяване на
сградата към топлопреносната мрежа. В случая обстоятелството е доказано от
приложения по делото договор за извършване на услугата „топлинно
счетоводство“ и протокол от проведено Общо събрание на собствениците на ЕС,
находяща се в гр. С., ж.к. „С.“, бл. 7Б, с което етажните собственици са взели
решение да се сключи договор с дружество, извършващо услугата дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост.
3
В доклада по делото на основание чл. 155 като служебно известно и ненуждаещо
се от доказване е отделено обстоятелството, че общите условия на ищеца за продажба
на топлинна енергия за битови клиенти са влезли в сила.
Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за
установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото, като въз
основа на доказаното качество на ответника ползвател на топлинна енергия по
отношение на процесния недвижим имот.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебно-
техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано,
изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на
поставените въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно
същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се
измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се
отчитат ежемесечно. Вещото лице е установило, че в сградата, където се намира
процесният имот, дяловото разпределение се извършва от „Н.“ ЕАД. В процесния
период при отчет на уредите са попълнени протоколи за главен отчет, подписани от
потребител. В процесното жилище има 4 бр. отоплителни тела и 4 бр.
топлоразпределители, както и 2 водомера за топла вода. Отопляемият обем по проект е
237 куб.м., въз основа на който се изчислява енергия, отдадена от сградна инсталация.
Съгласно заключението на вещото лице размерът на непогасената главница за
доставена топлинна енергия за процесния период възлиза на сумата от 3106,12 лв.,
след отчитане на разликата между прогнозно начислената стойност и действителната
такава.
Няма данни, включително предвид заключението по съдебно-счетоводната
експертиза, сумата да е платена.
Предвид гореизложените изводи и с оглед диспозитивното начало искът с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за заплащане на цената за
доставена топлинна енергия за подгряване на топла вода се явява доказан по основание
за сумата от 2977,73 лв.
По делото ищецът претендира от ответника и вземане за възнаграждение за
дялово разпределение.
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния
период е извършена услугата дялово разпределение в процесния имот, поради което в
тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото
възнаграждение.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.
61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС, като
съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. В случая
по делото предвид изготвеното и прието заключение по СТЕ се установи, че дяловото
4
разпределение е извършвано от третото лице помагач. Ето защо, ищецът е
материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение за дялово
разпределение.
На следващо място, от заключението на съдебно – счетоводната експертиза
(таблица 5) се установява, че за извършените услуги за дялово разпределение за
процесния период са издадени описаните в таблицата от заключението фактури на
обща стойност – 35,28 лв. По делото не се твърди и не се установява посочената сума
да е погасена чрез плащане.
Предвид изложеното по-горе, искът за заплащане на възнаграждение за дялово
разпределение следва да се уважи изцяло за пълния предявен размер, ведно със
законната лихва за забава от 31.03.2023 г. до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
По отношение на релевирания период приложими са Общите условия за
продажба на топлинна енергия „Т. С.“ ЕАД на битови клиенти в гр. С., в сила от
12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно предвид
наличието на уговорен срок за плащане, задължението за заплащане на обезщетение за
забава възниква при реализиране на условието – неплащане на задълженията по
общата фактура в срока по чл. 33, ал. 2 ОУ. Основата, върху която се изчислява
лихвата е неплатената част от реално дължимата сума, а именно неплатената част от
задълженията по общата фактура. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само
върху сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за
плащане на задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г.
/чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да бъдат поставени ответниците в забава
/арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Според заключението по съдебно-счетоводната мораторната лихва главницата
за реално доставена топлинна енергия, изчислено за периода от 15.08.2021 г. до
20.03.2023 г. възлиза на сумата от 300,10 лв.
По делото не се твърди от ответника, а и от заключението на съдебно –
счетоводната експертиза не се установява дължимата от ответника мораторна лихва,
начислена върху главницата за доставена топлинна енергия, да е погасена чрез
плащане.
Предвид изложеното по-горе, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва
да се уважи за сумата от 300,10 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.08.2021
г. до 20.03.2023 г. , като за разликата над сумата от 300,10 лв. до пълния предявен
размер от 332,34 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Искът за мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение
следва да се отхвърли като неоснователен по следните съображения:
5
Макар по делото да се установи наличието на главен дълг, не е доказана втората
предпоставка за уважаване на иска, а именно – моментът, от който ответникът е
изпаднал в забава в погасяването на процесната сума. Това е така, тъй като по делото
не са ангажирани от ищеца доказателства, от които да се установява какъв е бил
уговореният срок за плащане на услугата дялово разпределение, за да може да се
определи от кой момент ответникът е изпаднал в забава в погасяването на процесната
сума за дялово разпределение, респ. ако не е бил уговорен такъв срок, то не са
ангажирани от ищеца доказателства за отправена и получена покана от ответника (арг.
от чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
По разноските:
При този изход на спора право на възнаграждение има както ищецът, така и
ответната страна.
Ищецът претендира разноски, от които 667,12 лв. в исковото производство
(67,12 лв. държавна такса, 500 лв. депозити за експертизи, като следва на основание чл.
78, ал. 8 ГПК да бъде признато и правото на юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лв.), и 117,12 лв. в заповедното производство (67,12 лв. държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение).
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 658,63 лв., представляваща дължими
разноски по исковото производство и 115,63 лв. разноски по заповедното
производство съразмерно на уважената част от исковете.
Ответникът претендира разноски в размер на 150 лв. за платено адвокатско
възнаграждение. Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 1,91 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Д. И. Б., ЕГН
********** дължи на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 2977,73 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 31.03.2023 г. до
изплащане на вземането;
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 35,28 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. –
30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 31.03.2023 г. до изплащане на
вземането;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 300,10 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.08.2021 г. до 20.03.2023 г.,
които вземания се отнасят до топлоснабден имот с адрес гр. С., ж.к. „С.“ бл. 7Б,
вх. А, ет. 3, ап. 9, с аб. № 25**** и за които е издадена заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК от 23.04.2023 г. по ч.гр.д. № 17133/2023 г. по описа на Софийски
6
районен съд, 56 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК:
********* срещу Д. И. Б., ЕГН ********** искове както следва:
- иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 300,10 лв. до
пълния предявен размер от 332,34 лв., като неоснователен;
- иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10,49 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение,
начислена за периода от 16.07.2020 г. до 20.03.2023 г., като неоснователен,
които вземания се отнасят до топлоснабден имот с адрес гр. С., ж.к. „С.“ бл. 7Б,
вх. А, ет. 3, ап. 9, с аб. № 25**** и за които е издадена заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК от 23.04.2023 г. по ч.гр.д. № 17133/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, 56 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д. И. Б., ЕГН ********** да заплати
на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 658,12 лв., представляваща дължими
разноски по исковото производство и 115,63 лв. разноски по заповедното
производство съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* да
заплати на Д. И. Б., ЕГН ********** сумата в размер от 1,90 лв., представляваща
разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца „Н. И.“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7