РЕШЕНИЕ № 37
гр. С., 10 април 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
С.СКИ РАЙОНЕН СЪД, първи състав, в публично заседание, проведено на дванадесети февруари
две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Кирил Павлов
при участието на секрета Екатерина Баракова, сложи за
разглеждане докладваното от съдията АНД № 45 по описа на съда за
С Наказателно постановление № 212 от 01.07.2019 г. на
Директора на РДГ С. инж. С.Ц.Т.,
упълномощен със Заповед № РД 49-199/16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и
храните на жалбоподателя Г.Б.Н. ЕГН ********** е наложено на осн. чл. 266, ал.
1 от Закона за горите административно наказание "ГЛОБА" в размер на 200
лева за административно нарушение на чл. 104, ал. 1, т. 5 от Закона за горите.
Със същото НП е наложена на жалбоподателя и втора глоба от
200 лева също за нарушение по чл. 266 ал. 1, пр. 1 вр. чл. 108 ал. 1, т. 1 от
Закон за горите.
Недоволен от НП е останал жалбоподателят, който го обжалва
в законноустановеният 7-дневен срок, с молба да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно. В жалбата се излагат доводи за отмяна на издаденото НП, тъй като
жалбоподателят не бил извършил нарушението за което е санкциониран, както и че
при издаването на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения
налагащи отмяна на НП изцяло.
В с.з. жалбоподателят се явява лично, представлява се от
процесуалния си представител адв. Е.М. от САК, която поддържа жалбата и моли
съда да отмени изцяло издаденото НП, като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, Директора на РДГ С. чрез процесуалния
си представител юрисконсулт И. оспорва жалбата и взема становище съдът да
потвърди обжалваното НП.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във
връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от
лице имащо правен интерес и в предвиденият от закона 7-дневен срок.
По същество:
С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя Г.Б.Н.
е наложена на осн. чл. 266, ал. 1 пр. 1
от Закона за горите административно наказание "ГЛОБА" в размер на 200
лева, за извършено административно нарушение на чл. 104, ал. 1, т. 5 от Закона
за горите, а именно за това, че на 08. 02.
От събраните по делото доказателства се установява
следното:
На 08.02.2019 г. вечерта около 19ч. в землището на с. Ш.
община С. свидетелите Д.Г.П. ***, Т.Т.
също горски стражар в ДГС С. и Б.С. също горски стражар, по сигнал от старши
лесничея Л.Т. че се извършва незаконна сеч с високо проходим автомобил проследили дирята на джипа и констатирали че
действително в отдел 252, подотдел „б”, землището на гр. С., държавна горска
територия се извършва незаконна сеч. Били прясно отсечени 4 букови дървета и
когато посочените свидетели служители по опазване на гората отишли на мястото
на нарушението жалбоподателят още разкроявал с моторна резачка едно от четирите
повалени при незаконната сеч дървета. Като видял отдалеч проверяващите
жалбоподателят прекъснал сечта си, прибрал моторния трион (джага), качил се в джипа
и избягал като потеглил с джипа в посока село Ш.. Не спрял и на сигнала за спиране подаден му от заварилите го при нарушението горски
стражари. Бил последван от служителите по опазване на гората и намерен в дома
му в село Ш. община С.. Пред дома му, на капака на служебния автомобил в
присъствие на жалбоподателя свидетелят Д.П. започнал да съставя АУАН, в който
вписал данните на жалбоподателя от личната му карта. Жалбоподателят сам
предложил по време на съставяне на АУАН в негово присъствие, да дойде на другия
ден сутринта в горското стопанство в С. за съставяне на акта Актосъставителят
Д.Г.П. се съгласил, трябвало да измери кубатурата на дървесината предмет на
незаконната сеч и се разбрали с жалбоподателя и старши лесничея в присъствието
на свидетеля горски стражар Т.Т. жалбоподателят да дойде на другата сутрин в
горското стопанство в гр. С. да довършат АУАН и жалбоподателят да го подпише.
На другият ден сутринта жалбоподателят не се явил за съставяне на АУАН и на
основание чл. 40 ал. 2 от ЗАНН акта бил съставен в негово отсъствие.
Видно от АУАН с №
по регистъра 212 бл. № 081299/08. 02. 2019 година, на жалбоподателя Г.Б.Н. е
съставен акт за административно нарушение за това че на 08. 02. 2019 година в
19 часа сече в отдел сече в отдел 252 „б” 4 броя букови дървета немаркирани с
контролна горска марка и без позволително за сеч с диаметри брой 30, 32, 34 и
Срещу така съставеният АУАН жалбоподателят в срока по чл.
44 ал. 1 от ЗАНН не е депозирал възражение.
Впоследствие въз основа на съставеният АУАН, административно
наказващият орган АНО издал атакуваното НП, с което наложил на Г.Б.Н. за
извършеното нарушение, за това че в нарушение на чл. 104, ал. 1, т. 5 от Закона
за горите сече описаната дървесина немаркирана с контролна горска марка предвиденото
в нормата чл. 266, ал. 1 от ЗГ административно наказание "ГЛОБА" в
размер на 200лв .
На жалбоподателя Г.Б.Н. на основание чл. 266 ал. 1 от ЗГ е
наложена втора глоба от 200 лева за това че сече същата дървесина без редовно
писмено позволително в нарушение на чл. 108 ал. 1, т. 1 от ЗГ.
Горното се установява от фактическа страна от събраните по
делото писмени доказателства, Констативен протокол, от показанията на
разпитаните в с.з. свидетели горски стражари Д.П., Т.Т., Б.Г.С., които съдът
кредитира, като обективни, последователни и взаимносвързани, както помежду си,
така и със събраните по делото писмени доказателства.
В случая административнонаказателната отговорност на
жалбоподателят е ангажирана на основание чл. 266, ал. 1 от Закона за горите,
която разпоредба предвижда че се наказва с "Глоба" от 50 до 3 000лв
физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по
прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива,
съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски
продукти. Вмененото на санкционираното лице административно нарушение от правна
страна се основава на нарушаване на регламентираната в чл. 104, ал. 1, т. 5 от
ЗГ забрана, съгласно която норма е забранена сечта на немаркирани дървета,
освен в случаите, определени в наредбата по чл. 101, ал. 3.
От събраните по делото доказателства безспорно е
установено, че жалбоподателят е извършил сеч на описаната в АУАН и НП дървесина
без отсечените повалени на земята и разкроявани от жалбоподателя 4 букови
дървета да са маркирани с контролна горска марка, в нарушение на чл. 104, ал.
1, т. 5 ЗГ.
Не са основателни възраженията на жалбоподателя и защитата
му че щом свидетелите горски стражари не са видели жалбоподателят да сече от
корен не е налице сечене. Сеченето и на части от съборено с незаконна сеч дърво
си е сеч и щом дървото не е маркирано с КГМ действително е налице вмененото на
жалбоподателя първо нарушение – сеч на немаркирани с КГМ дървета, действително
е осъществено нарушение по чл. 266 ал. 1 от ЗГ във формата на изпълнително
деяние „сече” и с основание на жалбоподателя е наложена глоба по тази
разпоредба за констатираното нарушение на чл. 104 ал. 1, т. 5 от ЗГ.
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаването на НП относно
деянието и нарушението за които е наложена първата глоба от 200 лева няма
допуснати нарушения които да са довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя.
След служебно извършена проверка съдът констатира, че при издаването на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила
относно основанието за които е наложена първата глоба от 200 лева за нарушение
по чл. 266 ал. 1, вр. чл. 104 ал. 1, т. 5 от ЗГ. Както актът за
установяване на административното нарушение, така и наказателното постановление
са съставени в съответствие с изискванията на чл. 42, съотв. на чл. 57 от ЗАНН
и при спазване на правилата за установяване на административното нарушение и
налагане на наказанието, установени в раздел ІІ-ІV от ЗАНН.
След проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно
постановление в частта
му относно първатая глоба от 200 лева, съдът намери, че не са налице
основания за неговата отмяна.
Жалбоподателят е санкциониран с обжалваното наказателно постановление за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 104, ал. 1, т. 5 от Закона за горите,
съгласно която -забранява се сечта на немаркирани дървета, освен в случаите,
определени в наредбата по чл. 101, ал. 3 от ЗГ. Изпълнителното деяние на
нарушението се изразява в сеч на немаркирани дървета.
В случая, съдът счита, че нарушението и авторството му са доказани,
безспорно установена е и вината на жалбоподателя под формата на умисъл за сечта
на немаркирани с КГМ
букови дървета. Жалбоподателят Г.Б.Н. е бил наясно с всички обстоятелства,
чрез които е осъществено нарушението. Знаел е, че сече и разкроява чрез сеч
дърветата, които нямат
КГМ и че няма писмено позволително, а за немаркирани дървета не може да има
такова позволително.
Съдът намира, че е установено по един несъмнен и категоричен начин, че
жалбоподателят е извършил административното нарушение на разпоредбата на чл.
104, ал. 1, т. 5 от ЗГ.
Санкцията за нарушение на горната разпоредби е предвидена в чл. 266, ал. 1
от ЗГ, според която наказва се с глоба от 50 до 3000 лв.,
ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този
закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари,
транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с
дървесина и недървесни горски продукти.
В случая съдът намира, че за това нарушение за което е
първата глоба от 200 лева правилно АНО е ангажирал административно-наказателна
отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл. 266 ал. 1 от ЗГ, като при
определяне размера на наложеното наказание АНО е съобразил нормата на чл. 27,
ал. 2 от ЗАНН, като наложената глоба в размер на 200 лева съответства на
тежестта на нарушението.
Водим от горното, съдът намира, че издаденото НП за
първата глоба от 200 лева се явява правилно и законосъобразно, и като такова
следва да бъде потвърдено.
Втората глоба е наложена без основание на жалбоподателя. В
тежест на административно наказващият орган е на доказване, а не се установява
жалбоподателят да е извършил друго административно нарушение с описаното в НП
деяние освен санкционираното с първата глоба по чл. 266 ал. 1 от ЗГ изразяващо
се в сеч на немаркирани с КГМ дървета с описаните размери.
Дори когато има писмено позволително за периметъра сечта
на процесните дървета щом са немаркирани е нарушение по чл. 266 ал. 1 от ЗГ и
съдът приема че с наложената глоба от 200 лева е реализирана отговорността на
жалбоподателя за извършеното от него нарушение, включително и за липсата на
позволително за сеч, без да има основание за втора глоба от 200 лева. Няма и вписване в НП на конкретно различно административно
нарушение като основание за втората глоба. Поради това за втората глоба НП
следва да се отмени включително и защото не съдържа ясно разграничение между
нарушението и деянието за което законосъобразно на осн. чл. 266 ал. 1 ЗГ е първата глоба от 200 лева и от друга страна
нарушението и деянието основание за втората глоба, която на практика е наложена
за същото нарушение, но за тази част от него санкционирана само за сечта без
писмено позволително. Санкционната разпоредба на чл. 266 ал. 1 от ЗГ не дава
основание за такова тълкуване, нито за такова съдържание на НП, в което е
описана една сеч на една и съща дървесина, една макар и бланкетна санкционна
разпоредба 266 ал. 1 ЗГ, а са наложени две глоби.
Според настоящия съд чл. 18 от ЗАНН, когато деянието е
едно се прилага само когато са осъществени признаците на различни санкционни
административно наказателни разпоредби. В случая не е така. Това следва от
признака „наказуемост” за всяко адм. нарушение, така както този признак е
визиран в чл. 6 от ЗАНН, съгласно който административно нарушение е това
деяние, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред.
Санкционната административно наказателна разпоредба е една
– чл. 266 ал. 1 от ЗГ. Бланкетния характер на тази разпоредба изисква посочване
на конкретното нарушение на закона за горите за да знае за какво да се защитава
наказания. Това че сечта е без писмено позволително не е определящо при сеч на
немаркирано дърво и се включва и в деянието и в нарушението за което е първата
глоба, тъй като осъществената санкционна административно-наказателна разпоредба
е една, което означава че и нарушението е едно с едно деяние и предмет една и
съща дървесина. И със и без позволително
сечта на немаркирано с КГМ дърво е административно нарушение по чл. 266 ал. 1
от ЗГ и на общо основание това се отнася както за сечта от корените на
процесните 4 букови дървета, така и за разкрояването им, което пак си е сеч. В
случая това, че дърветата са немаркирани поглъща липсата на позволително за
сеч. За втората глоба, в различие от основанието за първата глоба, като
нарушена е посочена разпоредбата на чл. 108 ал. 1 от ЗГ. Но тази разпоредба не
е санкционна не съдържа административно наказание за сеч без позволително, а
установява компетентност кои органи издават такова позволително. При това
положение няма основание за чл. 18 от ЗАНН, защото не се каса за различни
административни нарушения. Ясно е че деянието е едно, дървесината е една и съща
и като в НП не е посочена друга административно наказателна разпоредба различна
от бланкетната 266 ал. 1 ЗГ обявяваща същото деяние за различно административно
нарушение, няма основание за втората глоба.
По изложените съображения съдът следва да отмени НП в частта му относно
втората глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 108, ал. 1 ЗГ.
Мотивиран от изложените съображения съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№ 212 от 01. 07. 2019 година на Директора на РДГ С., упълномощен със Заповед №
РД 49-199/16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните, в частта му в
която на жалбоподателя Г.Б.Н. с ЕГН ********** е наложена на осн. чл. 266, ал.
1 от Закона за горите административно наказание "ГЛОБА" от 200 лева,
за извършено на 08. 02. 2019 год. административно нарушение на чл. 104, ал. 1,
т. 5 от Закона за горите.
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно същото наказателно
постановление № 212 от 01. 07. 2019 година на Директора на РДГ С., в частта му
в която на жалбоподателя Г.Б.Н. с ЕГН ********** е наложена на основание чл.
266, ал. 1 от Закона за горите втората "ГЛОБА" в размер на 200
(двеста) лева, за нарушение на чл. 108, ал. 1 от Закона за горите.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред АС С.област,
по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните, за неговото
изготвяне.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: