№ 121
гр. Ловеч, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20214310200645 по описа за 2021 година
С наказателно постановление №11-0001469 от 28.06.2021 година на инж. Митко Лалев
Митев - Директор на Дирекция “Инспекция по труда” със седалище гр. Ловеч е наложена на
*****“, ЕИК *****, гр. София, представлявано от ***** председател, ЕГН **********, в
качеството му на местен работодател по смисъла на &1, т.11 от ДР на ЗТМТМ, на основание
чл.79, ал.4 във вр. с чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ имуществена санкция в размер на 2000.00 лева,
за това, че на 10.03.2021 г. от Дирекция „Инспекция по труда" гр. Ловеч е извършена
проверка в обект База за гушене на патици(Птицеферма с. Йоглав), намиращ се в землището
между с. Умаревци и с. Йоглав, общ. Ловеч, експлоатиран от ****", гр. София, във връзка
със спазване на изискванията на трудовото законодателство и на законосъобразно наемане
на работа на чужденци. Проверката е извършена съвместно със служители на Група
„Миграция" при ОД на МВР - Ловеч и Териториална дирекция „Национална сигурност" -
Ловеч. При проверката в обекта е заварено лицето ТСACI EYGHENII /Е.Ц. с дата на
раждане 07.02.1989 г., паспорт № АВ1024000. Лицето е било облечено с работно облекло,
видимо замърсено от извършваната дейност и високи до колената ботуши. При проверката
лицето е попълнило декларация относно обстоятелствата по полагането на труд, в която е
отразило, че работи за ****" от 25.01.2021 г., като птицевъд, на 8 часа, храни патки със
специални машини, в седмицата има два почивни дни, има работна заплата 659 лв. на месец.
Е.Ц.е дал допълнителни писмени сведения, в които е посочил, че работи със специална
техника, 8 часа на ден, парите си взимат всеки месец, спазва се безопасността на труда,
дезинфекцират редовно и работи във Птицеферма ****".
На 26.03.2021 г. в Д ИТ Ловеч е извършена проверка на представената от ****
председател на ****", гр. София документация по спазване на изискванията на трудовото
законодателство и за законосъобразно наемане на работа на чужденци, относно
експлоатирания от кооперацията обект - База за гушене на патици, намиращ се в землището
между с. Умаревци и с. Йоглав, общ. Ловеч. При проверката са представени трудови
договори на лица, граждани на Република Молдова, за изпълнение на длъжността
1
„Птицевъд", с място на работа Птицеферма, с. Йоглав, общ. Ловеч, но не е представен
трудов договор за Е.Ц. При справка в информационната система на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда" в регистъра на уведомленията за трудови договори е
установено, че няма регистрирано уведомление в НАП за сключен трудов договор с лицето.
При проверката е представена оценка на риска за безопасността и здравето на работещите на
длъжност „Птицевъд" в ****". При проверката е представена декларация рег. № РКЗ-10-00-
0350 от 30.06.2020 г. за осъществяване на краткосрочна заетост без разрешение за работа
чрез регистрация на сезонна работа до 90 дни по чл. 24, ал. 3 от ЗТМТМ в периода от
13.07.2020 г. до 11.10.2020 г., с която е регистрирана заетост на лицето Е.Ц.с работодател
****", гр. София за посочения в декларацията период. При проверката не е представено
издадено разрешение от Агенцията по заетостта(АЗ) или регистрация на заетост в АЗ за
работата му на 10.03.2021 г Информацията за лицето от предоставената декларация е
потвърдена от Агенцията по заетостта, като данните са за периода 13.07.2020 г. до
11.10.2020 г., и не е посочена никаква информация, налична в АЗ за дадени разрешения или
направена регистрация на заетост на това лице за друг период. Във връзка с установяване
статута на пребиваване на Е.Ц.е направено запитване до Група Миграция при ОД на МВР -
Ловеч. В отговор на запитването е получена информация, че лицето е влязло в Република
България на 25.12.2020 г. законно, в условия на безвизов режим. От това следва, че към
момента на проверката Е.Ц.- гражданин на трета държава е пребивавал законно на
територията на Република България и е приет да предоставя работна сила от ****" без
съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта.
С оглед на гореизложеното е установено, че ****", гр. София, в качеството си на
местен работодател по смисъла на §1, т. 11 от ДР на Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност, е извършила нарушение на изискванията на Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност, като на 10.03.2021 г., е приела лицето ТСACI EYGHENII
/Е.Ц. с дата на раждане 07.02.1989 г., паспорт № АВ1024000 - гражданин на Република
Молдова, да предоставя работна сила като „Птицевъд" в експлоатирания от кооперацията
обект База за гушене на патици, намиращ се в землището между с. Умаревци и с. Йоглав,
общ. Ловеч, без съответното разрешение или регистрация в Агенция по заетостта.
С това е нарушен чл. 75а, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.
Към преписката са приложени:
Уведомление по чл. 26, ал. 1 от АПК от 10.03.2021 г., призовка на основание чл. 45, ал.
1 от АПК от 10.03.2021 г., декларация от Е.Ц.от 10.03.2021 г., писмени сведения на
основание чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от АПК от 10.03.2021 г., протокол за оглед изх. № 11-С-16-31
от 10.03.2021 г., протокол за оглед изх. № 11-С-16-31 от 26.03.2021 г. от 12:20 часа, протокол
за оглед изх. № 11-С-16-31 от 26.03.2021 г. от 12:56 часа, опис на предоставени на Д ИТ
Ловеч копия от документи вх. № ВХ21055563/25.05.2021 г., лицензиран превод на писмени
сведения на основание чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от АПК от 10.03.2021 г., договор за наем рег. №
2253/2016 г. от 01.02.2016 г., карта № 2 за идентифициране на опасностите и оценка на
риска за безопасността и здравето на работещите в ****", гр. София, декларация рег. №
РКЗ-10-00-0350 от 30.06.2020 г., трудов договор № 74/11.12.2019 г., писмо до изпълнителния
директор на Агенция по заетостта изх. № ИЗХ21017496/01.04.2021 г., писмо от Агенция по
заетостта вх. № ВХ21052206/10.05.2021 г., писмо до директора на ОД на МВР - Ловеч изх.
№ ИЗХ21012347/11.03.2021 г., писмо от директора на ОД на МВР - Ловеч вх. №
ВХ21023035/24.03.2021 г., покана за съставяне на АУАН изх. № ИЗХ21043171/21.05.2021 г.,
разписка за получаване от 27.05.2021 г., заявление от **** с вх. № ВХ21057079/31.05.2021
г., справка от Търговски регистър за актуално състояние.
2
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят *****“,
ЕИК *****, гр. София, представлявано от ***** председател, който го обжалва в срок чрез
адв. Л. от ПлАК и излага, че НП е незаконосъобразно. Излага, че липсва компетентност на
актосъставителят и на наказващия орган, в която насока развива подробни съображения. На
следващо място сочи, че при издаване на АУАН, съответното при издаването на НП,
актосъставителят и АНО неправилно са формирали фактическите и правни изводи, което е
довело до неправилно приложение на закона. Сочи, че наличието на трудово
правоотношение между Кооперация „Кооперация“ Слънце“ и Е.Ц.не намират подкрепа в
изложените обстоятелства в АУАН и НП, тъй като лицето не е било заварено в обекта, а се е
намирало в спалните помещения, като била голяма вероятността същият да е съпруг,
роднина или приятел на някой на работниците, но не и работник там. Сочи, че данните за
скрит трудов договор не намират опора и в декларацията и сведенията попълнени от лицето,
тъй като при проверката не е присъствал лицензиран преводач. На следващо място сочи, че
в акта и НП не е посочена датата на извършване на нарушението, не е направено описание
на нарушението и на доказателствата, които го потвърждават. Сочи, че доказателства за
това, че кооперацията е приела Е.Ц.да предоставя работна сила не се откриват нито в
изисканата документация от юридическото лице, нито при извършената проверка в
регистъра за уведомленията за трудови договори.Сочи, че при съставянето на АУАН и НП
са нарушени императивни разпоредби съответно на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН и са
допуснати съществени противоречия и неточности в описанието на извършеното
нарушение, които ограничават правото на защита на кооперацията. Счита, че разпоредбата,
която според АНО е нарушила кооперацията - чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ, е неправилно
посочена и неясно формулирана, което съществено ограничава правото на защита на
санкционираното лице, сочи че нормата е санкционна и определя не дължимото поведение,
а вида и размера на наказанието, поради което е недопустимо да се посочва като разпоредба,
която е нарушена. Излага, че от друга страна - дори да се допусне, че в разпоредбата на чл.
75а, ал. 2 от ЗТМТМ се съдържат и правила за поведение, които са нарушени, то и в този
случай АНО е описал неясно какво е нарушението, предвид факта, че в цитираната норма са
предвидени две хипотези, при които е определен вида и размера на санкцията за
работодател - юридическо лице: 1) за което чужденец предоставя работна сила и 2) или е
приело законно пребиваващи чужденци - граждани на трети държави. Сочи, че тези две
хипотези са преплетени в НП, по начин, който не позволява на санкционираното лице да
разбере в какво всъщност се състои обвинението на АНО. Сочи, че ако хипотетично се
приеме за доказано, че кооперацията е приела чуждия гражданин да предоставя работната си
сила, то и в този случай оспореното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно,
тъй като в АУАН и НП е вписана неточна дата на извършване на нарушението, което е
равносилно на липса на дата. Сочи, че не е установено по делото по никакъв начин, че
лицето Е.Ц./ на 10.03.2021 г. е предоставяло работната си сила на кооперацията, като е
изпълнявало конкретни трудови задължения в полза на юридическото лице, посочено като
нарушител.На следващо място излага, че в НП е посочено, че лицето е попълнило
декларация относно обстоятелствата по полагане на труд в която е отразило, че работи за
****" от 25.01.2021 г., с оглед на което дори и в хипотезата, че лицето е предоставяло
работната си сила за кооперацията, то очевидно в АУАН и НП е вписана неточна дата на
извършване на нарушението, което е равносилно на липса на дата. На следващо място сочи,
че ако хипотетично се допусне, че е извършено нарушение на ЗТМТМ от кооперацията, то в
този случай следвало да се приеме, че същото е осъществено при крайна необходимост /чл. 8
от ЗАНН/ - да не погине стоката /процесът на угояване на патки е непрекъсваем/, да се спаси
кооперацията от финансови щети и прекратяване на дейността си; да бъдат осигурени
средства за заплащане на трудовите възнаграждения на наетите лица, което при
особеностите на пазара на труда в региона и действащите епидемиологични мерки не е
могло да стане по друг начин освен чрез спешно наемане на работници - птицевъди. Сочи,
3
че и дори да се приеме формалното наличие на нарушение, за което според него липсват
основания, то същото представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и
кооперацията не следва да бъде санкционирана с налагане на имуществена санкция, респ. -
наказателното постановление следва да бъде отменено. Сочи, че по арг. от чл. 1, ал. 1, т. 1 от
ЗТМТМ основната цел на закона е регулирането на достъпа до пазара на труда на работници
- граждани на трети държави, като въведените в ЗТМТМ правила за постъпване на работа на
граждани на трети държави, вкл. и съблюдаването на съответните режими /регистрационен
и разрешителен/ има за цел да не се допускат пряка или непряка дискриминация,
привилегии или ограничения, основани на народност, произход, етническа принадлежност,
лично положение, пол, сексуална ориентация, раса, възраст, политически и религиозни
убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и движения, семейно,
обществено и материално положение и наличие на психически и физически увреждания -
чл. 2 от ЗТМТМ. Сочи, че от това следва извод, че основната цел на всички предвидени
ограничения е да не се допуска експлоатация на работници от трети държави на територията
на Република България и да не се оказва натиск върху вътрешния пазар на труда, а в
настоящия случай, деянието /ако се допусне, че такова е извършено/ е с много по - ниска
степен на обществена опасност в сравнение с другите подобни нарушения на ЗТМТМ и
несъмнено представлява маловажен случай в която насока са изложени възражения. С
оглед на гореизложеното моли да се отмени обжалваното НК като им се присъдят
разноските за адвокатско възнаграждение съгласно представен по делото опис за разноските.
В съдебно заседание жалбоподателят, р. пр., се представлява от адв. Л. от АК Плевен,
който моли да се отмени обжалваното НП на посочените в жалбата основания, които
доразвива в с.з. Представя и писмени бележки, в които са посочени подробни аргументи за
отмяна на обжалваното НП.
Ответникът – Д “ИТ” гр. Ловеч, редовно призовани се представляват юрисконсулт
Деков, който моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и се потвърди НП, моли да му
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. В предоставеният му
от съда срок представя писмени бележки, в които са посочени подробни съображения за
отмяна на обжалваното НП.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите В.
П. Ц. и П. Н. Н., от становището на процесуалните представители на жалбоподателят и на
ответника и представените от тях писмени бележки, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 31.05.2021 год. бил съставен Акт № 11-0001469 за установяване на
административно нарушение от св. П. Н. Н. в присъствието на св. В. П. Ц. срещу *****“,
ЕИК *****, гр. София, представлявано от ***** председател, ЕГН **********, в качеството
му на местен работодател по смисъла на &1, т.11 от ДР на ЗТМТМ, за това, че на 10.03.2021
г. е извършена проверка от Дирекция „Инспекция по труда" гр. Ловеч в обект - База за
гушене на патици (Птицеферма с. Йоглав), находящ се в землището между с. Умаревци и с.
Йоглав, общ. Ловеч, експлоатиран от ****", гр. София, във връзка със спазване на
изискванията на трудовото законодателство и на законосъобразно наемане на работа на
чужденци. Проверката е извършена съвместно със служители на Териториална дирекция
„Национална сигурност" – Ловеч и на Група „Миграция" при ОД на МВР – Ловеч. При
проверката е заварено лицето ТСACI EYGHENII (Е.Ц. с дата на раждане 07.02.1989 г.,
паспорт № АВ1024000 – гражданин на Република Молдова. Лицето е облечено с работно
4
облекло, видимо замърсено от извършваната дейност и високи до коляното ботуши. При
проверката лицето попълнили декларация относно обстоятелствата по полагането на труд, в
която отрази, че работи за ****" от 25.01.2021 г., като птицевъд, на 8 часа, храни патки със
специални машини, в седмицата има два почивни дни, работна заплата 659 лв. за месец.
Е.Ц.даде допълнителни писмени сведения, в които посочи, че работи със специална техника,
8 часа на ден, парите си взимаше всеки месец, спазва се безопасността на труда,
дезинфекцират редовно и работи във Птицеферма ****". На 26.03.2021 г. в Д ИТ Ловеч е
извършена проверка на представената от **** председател на ****", гр. София
документация по спазване на трудовото законодателство и на законодателството свързано с
наемане на работа на чужденци. При проверката са представени трудови договори на лица,
граждани на Република Молдова, за изпълнение на длъжността „Птицевъд", с място на
работа Птицеферма, с. Йоглав, общ. Ловеч и не е представен трудов договор за Е.Ц. При
служебна справка в информационната система на Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда" в регистъра на уведомленията за трудови договори е установено, че няма
регистрирано уведомление в НАП за трудов договор на Е.Ц.от ****“. При проверката е
представена оценка на риска за безопасността и здравето на работещите на длъжност
„Птицевъд" в ****". Представена е декларация рег. № РКЗ-10-00-0350 от 30.06.2020 г. за
осъществяване на краткосрочна заетост без разрешение за работа чрез регистрация на
сезонна работа до 90 дни по чл. 24, ал. 3 от ЗТМТМ в периода от 13.07.2020 г. до 11.10.2020
г., с която е регистрирана заетост на лицето Е.Ц.с работодател ****", гр. София за
посочения в декларацията период. Не е представено валидно разрешение от Агенцията по
заетостта(АЗ) или регистрация на заетост в АЗ за работата му на 10.0372021 г.
Информацията за лицето от предоставената декларация е потвърдена от Агенцията по
заетостта, като данните са за периода 13.07.2020 г. до 11.10.2020 г., и не е посочена никаква
информация, налична в АЗ за дадени разрешения или направена регистрация на заетост на
това лице за друг период. Във връзка с установяване статута на пребиваване на Е.Ц.е
направено запитване до Група Миграция при ОД на МВР - Ловеч. В отговор е получена
информация, че лицето е влязло в Република България на 25.12.2020 г., в условия на
безвизов режим с право на престой до 90 дни в рамките на 180 дневен период. От това
следва извода, че към момента на проверката Е.Ц.- е пребивавал законно на територията на
Република България като гражданин на република Молдова и е приет да предоставя работна
сила от ****" без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта.
Предвид гореизложеното е установено, че ****", гр. София, в качеството си на местен
работодател по смисъла на §1, т. 11 от ДР на Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност, е извършила нарушение на изискванията на Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност, като на 10.03.2021 г., е приела лицето ТСACI EYGHENII (Е.Ц. с дата
на раждане 07.02.1989 г., паспорт № АВ1024000 - гражданин на Република Молдова, да
предоставя работна сила като „Птицевъд" в експлоатирания от кооперацията обект База за
гушене на патици, намиращ се в землището между с. Умаревци и с. Йоглав, общ. Ловеч, без
съответното разрешение или регистрация в Агенция по заетостта, с което е нарушил чл. 75а,
ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.
В акта е направен следния опис на писмени материали: Уведомление и призовка №11-
С-16-31/10.03.2021 г., Протоколи №11-С-16-31 от 10.03.2021 г. е 2 бр. от 26.03.2021 г.,
декларация от Е.Ц. писмени сведения от Е.Ц.и превод, договор за наем от 01.02.2016 г.,
оценка на риска, декларация рег. № РКЗ-10-00-0350 от 30.06.2020 г., трудов договор №
74/11.12.2019 г., писма изх. № ИЗХ21017496/01.04.2021 г., вх. № ВХ21052206/10.05.2021 г.,
изх. № ИЗХ21012347/11.03.2021 г., вх. № ВХ21023035/24.03.2021 г., покана за съставяне на
АУАН изх. № ИЗХ21043171/21.05.2021 г., разписка, актуално състояние от Търговски
регистър, обяснения №вх.21057079/31.05.2021 г.
В акта не е вписано възражение. Въз основа на акта за нарушение е постановено
5
обжалваното наказателно постановление.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
При съставяне на АУАН не са допуснати нарушения на чл.40 и сл. от ЗАНН, тъй като
е съставен в присъствие на представляващия дружеството и му е връчен препис от него.
АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това, видно от Заповед № З-
0058/11.02.2014 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда”. С тази заповед е определено правомощието на директорите на дирекции
„Инспекция по труда” да издават наказателни постановления по АУАН, издадени от
инспектори, като по делото са представени, приетr и вложени писмени доказателства от
които се установя, че актосъставителят е изпълнявал длъжността ст. инспектор към датата
на съставяне на акта, а издателят на НП е изпълнявал длъжността Директор на ДИТ към
датата на издаване на НП. Компетентността на актосъставителят да съставя актове по
ЗТМТМ произтича от разпоредбата на чл.67, ал.2 от ЗТМТМ, съгласно която
специализираната контролна дейност по спазване на закона се осъществява от ИА „Главна
инспекция по труда“, като е безспорно известно, че ДИТ Ловеч е териториална структура на
ИА. В настоящия случай установеното нарушение е извършено в община Ловеч, поради
което местно компетентен орган да разгледа и реши преписката е Директорът на Д „ИТ”–
Ловеч. Аргумент в подкрепа на това, че и акта и НП се явяват издадени от компетентни
органи са и разпоредбите на чл. 20, чл. 21 от Устройствения правилник на Изпълнителна
агенция "Главна инспекция по труда" и чл. 79, ал. 4 от ЗТМТМ, поради което направените в
тази насока възражения от процесуалният представител на жалбоподателят се явяват
неоснователни.
От показанията на св. Ц. и св. Н. се установява, че на 10.03.2021 г. извършили
проверка в обект База за гушене на патици (Птицеферма с. Йоглав), намиращ се в
землището между с. Умаревци и с. Йоглав, общ. Ловеч, експлоатиран от ****", гр. София,
във връзка със спазване на изискванията на трудовото законодателство и на
законосъобразно наемане на работа на чужденци, като проверката била извършена
съвместно със служители на Група „Миграция" при ОД на МВР - Ловеч и Териториална
дирекция „Национална сигурност" – Ловеч. В района на обекта, извън работните помещения
бил установен и Е.Ц.- гражданин на Република Молдова, който бил облечен с работно
облекло, видимо замърсено от извършваната дейност и високи до коляното ботуши. В хода
на проверката лицето попълнило декларация относно обстоятелствата по полагането на
труд, в която било отразено, че работи за ****" от 25.01.2021 г., като птицевъд, на 8 часа,
храни патки със специални машини, в седмицата има два почивни дни, работна заплата 659
лв. за месец. В последствие Е.Ц.дал и допълнителни писмени сведения, в които посочил, че
работи със специална техника, 8 часа на ден, че парите си е вземал всеки месец, че спазва
безопасността на труда, че дезинфекцират редовно, както и че работи във Птицеферма
****".
6
Както АУАН, така и НП съдържат всички необходими реквизити според чл.42 и
чл.57 ЗАНН. Нарушението е описано ясно, като са посочени обстоятелствата, при които е
извършено и доказателствата, които го потвърждават, поради което не е било ограничено
правото на защита на дружеството - нарушител.
Съставянето на акта в присъствието само на един свидетел също не е процесуално
нарушение. Процесуалният закон посочва четири категории свидетели, които е допустимо
да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. Първата група свидетели са лицата,
възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението
и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за
изясняване на обективната фактическа обстановка и са присъствали при извършване на
нарушението. Втората група обхваща свидетелите, присъствали при установяване на
нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства, относими към датата,
мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава
на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат
ясна представа за това дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в
акта. Третата група оформят свидетелите, присъствали при съставяне на акта, а именно това
са лицата от посочените по-горе две групи, така и лицата, които не са възприели нито факта
на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а
единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата група
свидетели били такива на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица,
чието участие се налага само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от
процесуалната възможност по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Така изброените четири категории
свидетели удостоверявали различни факти и обстоятелства. Видно от данните по делото,
актът е изготвен от компетентен служител, като посоченият свидетел при съставянето му е
свидетел очевидец, както на документалната проверка така и на физическата проверка
извършена в провереният обект. Ето защо изготвянето на АУАН в присъствието само на
един свидетел, в случая очевидец не съставлява нарушение на ЗАНН.
Неоснователни са направените от процесуалният представител на жалбоподателят
възражения, че нарушението не е извършено. Безспорно от събраните по делото
доказателства, гласни и писмени такива се установява, че на 10.03.2021 г. актосъставителят
и свидетелят по акта заедно със служители на служба Миграция при ОД на МВР Ловеч и ТД
„НС“ Ловеч извършили проверка на обект, стопанисван от дружеството -жалбоподател и
намиращ се в землището между с. Умаревци и с. Йоглав и представляващ База за гушене на
патици.
При проверката на територията на обекта били заварени лица, в това число и Ц.
които били с работно облекло. На същата дата и на място била попълнена призовка по
чл.45, ал.1 АПК (л.21 от делото), връчена на заварено в обекта лице, с която бил задължен
жалбоподателят да се яви на 26.03.2021 г. в ДИТ Ловеч за представяне на подробно
изброени документи.
7
На 26.03.2021 г. в Дирекция ДИТ със седалище гр. Ловеч, от председателят на *****“
била представена част от изисканата документация, но не бил представен трудов договор за
завареният на територията обект гражданин на Република Молдова - Ц. При проверката
била представена декларация рег. № РКЗ-10-00-0350 от 30.06.2020 г. за осъществяване на
краткосрочна заетост без разрешение за работа чрез регистрация на сезонна работа до 90 дни
по чл.24, ал.3 от ЗТМТМ в периода от 13.07.2020 г. до 11.10.2020 г., с която била
регистрирана заетост на лицето Е.Ц.с работодател ****", гр. София за посочения в
декларацията период. При проверката не било представено издадено разрешение от
Агенцията по заетостта или регистрация на заетост относими за дата 10.03.2021 г.
Информацията за лицето от предоставената декларация била потвърдена от Агенцията по
заетостта, като данните били за периода 13.07.2020 г. до 11.10.2020 г., и не била посочена
никаква информация, налична в АЗ за дадени разрешения или направена регистрация на
заетост на това лице за друг период. Във връзка с установяване статута на пребиваване на
Е.Ц.било направено запитване до Група Миграция при ОД на МВР – Ловеч, в отговор на
което се установило, че лицето е влязло в Република България на 25.12.2020 г. законно, в
условия на безвизов режим.
Предвид на установеното по – горе на жалбоподателят бил съставен процесния
АУАН за това, че на 10.03.2021 г. като работодател е приел законно пребиваващ чужденец в
лицето на Ц.– гражданин на Република Молдова, без съответното разрешение или
регистрация в Агенцията по заетостта. В цифров вид деянието е квалифицирано като
нарушение на чл.75а, ал.2 ЗТМТМ.
Съдът намира възраженията за липса на нарушение за неоснователни. Съгласно чл. 67,
ал. 2 ЗТМТМ специализираната контролна дейност по този закон се осъществява от
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната
политика. Според чл. 68, ал. 1, т. 3 ЗТМТМ контролните органи по чл. 67, ал. 2 от закона
имат право да се осведомяват пряко от работниците и служителите по всички въпроси във
връзка с упражняването на контрола, да изискват от тях да декларират писмено факти и
обстоятелства, свързани с осъществяваната трудова дейност, включително данни за
заплащането на труда, както и основанието за пребиваване на чужденците. Ето защо в
рамките на правомощията на контролните органи е било да изискат от провереното лице
писмено да декларира конкретни факти и обстоятелства. Наред с това на чуждия гражданин
Ц.е предоставена за попълване декларация на родния му молдовски език, като лицето е
попълнило и писмени сведения на родния си език. За осъществяване на нарушението по чл.
75а, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е необходимо да се
установи предоставянето на работна сила от чужденец. В правната теория е прието, че
"трудовото правоотношение" е уредено от трудовоправните норми правоотношение. То
възниква при и по повод предоставянето на работна сила от работника или служителя на
работодателя, определя условията за нейното използване и съдържа произтичащите от това
права и задължения, както и тяхната индивидуална и колективна защита и самозащита и
саморегулиране в определени от закона рамки (Васил Мръчков "Трудово право", Шесто
8
издание, "Сиби" 2008 г. – стр. 154). Т. е. предоставянето на работна сила е само един от
елементите на трудовото правоотношение и на практика представлява предметът на това
отношение. От своя страна с разпоредбата на чл. 405а КТ е дадено правно средство за
правилното прилагане на чл. 1, ал. 2 КТ. Тази разпоредба дава една възможност на
контролните органи да определят дадено правоотношение като трудово. Както е посочено в
чл. 405а, ал. 1 КТ съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с
всички доказателствени средства. Т. е. именно контролните органи при проверка дали в
предприятието на даден работодател се предоставя работна сила могат да събират всички
доказателствени средства. Безспорно сред тези доказателствени средства попадат и гласните
доказателствени средства. Няма пречка контролните органи, които са извършили проверка
на място и са възприели релевантни факти, да дадат свидетелски показания относно тези
факти с цел разкриване на обективната истина – арг. от чл. 117 НПК. В случая и
актосъставителката и свидетелката по акта са възприели Ц.на територията на стопанисвания
от жалбоподателя обект, който при влизането им през портала на обекта видели да идва от
страната на работните помещения облечен с работно облекло, видимо замърсено от
извършваната дейност и високи до коляното ботуши. По делото са събрани и достатъчно
други данни, че Ц.е полагал труд именно за кооперацията жалбоподател, като самият той
собственоръчно е попълнил това обстоятелство в предоставената му декларация и дадените
от него писмени обяснения. При това положение съдът намира за доказано в настоящото
производство, че Ц.като чужденец, е предоставял работна сила за работодателя ****.
Трудовите правоотношения се характеризират със своите елементи, уредени в трудовото
законодателство – напр. работно време и почивки, отпуски, трудово възнаграждение.
Наличието на всички тези елементи характеризира едно отношение като трудово. В случая
Ц.собственоръчно е попълнил писмени сведения и декларация, носеща неговият подпис,
поне доколкото в това производство не беше установено друго, в които е отразил, че работи
за жалбоподателя, посочил е работно време, работно място, длъжност, заплата, почивни дни.
С попълнената от него декларация се установяват основните елементи на трудовото
правоотношение, а както се установи от показанията на св. Н. и св. Ц. макар да не са
възприели Ц.да осъществява конкретни трудови функции, същият е бил с работни дрехи
видимо замърсени и високи до коляното ботуши, което съответства на посочената от него
длъжност. Ето защо съдът намира за доказано по делото, че Ц.е предоставял работна сила за
жалбоподателя, още повече, че същият е бил с още няколко лица, облечени със същите дрехи
и ботуши, като за тях са били представени и трудови договори, видно от които същите са
били назначени на работа да изпълняват същата описана и от Ц.длъжност.
Както се установи от фактическа страна, при извършената проверка по документи
представител на жалбоподателя не е представил разрешение или регистрация в Агенцията
по заетостта. По делото не се и твърди на жалбоподателя да е издавано такова разрешение
или той да е осъществил регистрация в Агенцията по заетостта на чуждия гражданин, а от
изискана от Агенция по заетостта в хода на проверката справка се установява, че не е
извършена регистрация и не е давано разрешение за работа по отношение на лицето Ц.
9
което да е относими към деня на проверката 10.03.2021 г., когато лицето е било заварено на
територията на провереният обект. Ето защо всички елементи от състава на нарушението са
налице, като то е подведено под правилната санкционна норма на чл. 75а, ал. 2 от Закона за
трудовата миграция и трудовата мобилност. При определяне на наказанието при условията
на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН съдът достигна до извод, че справедливото наказание, което следва
да се наложи на дружеството е "имуществена санкция" в минималния предвиден размер в
санкционната норма - 2000 лв. Наказващият орган е процедирал точно по този начин и е
наложил на жалбоподателя санкция в минималния размер, като същото е съобразено с
императива на чл. 27 от ЗАНН – при определянето му да се вземат предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, обуславящи налагането му, тъй като е в границите на
посоченото по чл.75а, ал.2 ЗТМТМ е в минимума, предвиден там, а конкретното формално
нарушение не разкрива признаци, които до го характеризират с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, за да се
приложи чл. 28 от ЗАНН.
Съгласно чл.75а, ал.2 ЗТМТМ наказанието по ал. 1 се налага и на работодател –
юридическо лице, което е приело законно пребиваващи чужденци – граждани на трети
държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта. Не се
спори, че Ц.е гражданин на Република Молдова. Съгласно § 1.т.4 от ДР на ЗТМТМ
"Гражданин на трета държава" е лице, което не е гражданин на Република България и не е
гражданин на държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация
Швейцария. Ноторен факт е, че Република Молдова не е член на Европейския съюз, нито на
Споразумението за Европейско икономическо пространство. Предвид посоченото съдът
приема за безспорно, че Ц.е гражданин на трета държава. Не се спори също така и че
дружеството - жалбоподател е „работодател“ по смисъла на § 1.т.11 от ДР на ЗТМТН.
По делото не се събраха доказателства за командироване на завареното лице или
изпращането му по чл.9, ал.3 и ал.4 ЗТМТМ; решение на Изпълнителния директор на
Агенцията по заетостта по чл.7, ал.3 ЗТМТМ за разрешаване на достъп до трудовия пазар за
сезонна работа до 90 дни по чл.24, ал.3 ЗТМТМ, нито по чл.36, ал.1 ЗТМТМ (научен
работник).
Съдът намира, че Административнонаказателното производство е образувано в срока
по чл. 34 от ЗАНН, както и че Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок от съставянето на акта, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от
ЗАНН, поради което и направените в тази връзка възражения се явяват неоснователни.
Противно на становището на жалбоподателя, настоящият състав счита, че вмененото му
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Правилно е посочена нарушената материална норма.
10
Цитирането на нарушената разпоредба, кореспондира с фактическото описание на деянието.
Изрично в АУАН и НП е посочено, че обектът, на който работникът е полагал труд се
намира в с. Йоглав, общ. Ловеч. Датата на извършеното нарушение е изрично посочена от
актосъставителя и наказващият орган – 10.03.2021 г., която съвпада с датата на проверката в
обекта, поради което съдът не приема и възраженията на жалбоподателя в тази връзка, че е
нарушен чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и че за дата на нарушението следвало да се приеме
датата, на която работникът е постъпил за първи път на работа. Изследването на въпроса
откога и колко време преди констатиране на нарушението, т. е. когато чужденецът е бил
заварен да престира труд в полза на търговеца, явяващ се негов работодател, е полагал труд,
се явява ирелевантно за съставомерността на нарушението по чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ. За
осъществяване нарушението по чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ е достатъчно да се установи
престирането на работна сила, независимо дали е налице трудов договор или постановление
на контролните органи по чл. 405а, ал. 1 от КТ. В случая Ц.е попълнил декларация по чл.
68, ал. 1, т. 3 от ЗТМТМ, в която е декларирал факти и обстоятелства, свързани с
осъществяваната от него трудова дейност. В тази връзка съдът намира за неоснователни
възраженията в жалбата, че лицето не е разбирало съдържанието на декларацията. Видно от
доказателствата по делото предоставената на чуждият гражданин декларация за попълване е
била на разбираемия от него молдовски език, освен в това в декларацията е декларирано от
присъстващ в обекта друг молдовски гражданин – К. Ц. също полагащ труд за
жалбоподателят, че тя е помогнала на Ц.да разбере съдържанието на декларацията и да е
попълни. Нещо повече Ц.е попълнил и писмени сведения на основание чл.44, ал.1 и ал.2 от
АПК, в които собственоръчно е посочил същите обстоятелства, които са декларирани и в
декларацията, които писмени сведения в хода на административно наказателното
производство не бяха оспорени, и съответно не беше доказано, че посочените обстоятелства
не съответстват на обективната истина. Писмените сведения са преведени от лицензиран
преводач К., работеща в ***** ООД гр. София, като същата е декларирала, че удостоверява
верността на извършеният от нея превод, като съответно е положен и печата на
дружеството. На следващо място дори и да се приеме, че е било необходимо присъствието
на лицензиран преводач на мястото на проверката, както настоява жалбоподателя в жалбата
си, това нарушение не би съставлявало съществено такова, тъй като съществено е това
нарушение на административно производствените правила, което е повлияло или е могло да
повлияе върху съдържанието на акта, т. е. такова нарушение, недопускането на което е
можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос,
което в случая не е налице.
Съдът намира, че обжалваното НП е и материално законосъобразно, поради което не
споделя и направените в тази насока възражения, като съображенията за този извод са
следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 75а, ал. 1 от ЗТМТМ, чужденец – гражданин на трета
държава, който предоставя работна сила или е приет като командирован или изпратен в
Република България в рамките на предоставяне на услуги без съответното разрешение или
11
регистрация в Агенцията по заетостта, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв. А съгласно чл.
75а, ал. 2 от ЗТМТМ, наказанието по ал. 1 се налага и на работодател – физическо лице, за
което чужденец предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи чужденци –
граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по
заетостта, а на работодател – юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от
2000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание. Видно от прочита на
разпоредбата на ал. 2, за да се ангажира отговорността на работодателя е необходимо
физическото лице – гражданин на третата държава, да предоставя работна сила за него, без
регистрация за това в Агенция по заетостта. Тоест, разпоредбата на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ
има както санкционен, така и материалноправен характер, доколкото съдържа и състав на
административно нарушение, поради което и съдът не приема възраженията на
жалбоподателя в тази връзка.
Неоснователни са и възраженията на процесуалният представител на
жалбоподателят, че незаконосъобразността на акта и НП произтича и от това, че
производство е било проведено по АПК, а не по ЗАНН. Административно наказателното
производство съгласно нормите на ЗАНН започва със съставянето на АУАН, което в случая
е проведено изцяло съобразно разпоредбите на ЗАНН. Преди съставянето на акта, видно от
събраните по делото доказателства в ход е било административно производство, което
безспорно се води по правилата на АПК.
Съгласно чл. 8 от ЗАНН не са административни нарушения деянията, които са
извършени при неизбежна отбрана или крайна необходимост, а разпоредбата на чл. 13, ал.1
от НК, към която препраща чл.11 от ЗАНН, определя понятието “крайна необходимост” - за
да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или
имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг
начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените.
Съдът намира, че в конкретния случай не са налице данни за позоваване на
разпоредбата на чл.8 от ЗАНН. Анализа на събраните по делото доказателства води до
извод, че деянието на жалбоподателя е административно нарушение, което не е извършено
при крайна необходимост. В тази връзка, съдът напълно споделя становището на ответника,
че разпоредбата на чл.8 от ЗАНН не може да се прилага при извършване на обичайна
дейност, с която се занимава жалбоподателят, а именно отглеждането на животни. Съдът
споделя и становището на ответника, че позоваването на крайна необходимост при всеки
един случай когато е нарушено трудовото законодателство би създало несигурност в
правния мир относно трудовите права на работниците и служителите и по – конкретно в
спецификата на разпоредбите, защитаващи вътрешния трудов пазар на Р България,
съдържащите се в ЗТМТМ. Поради тази причина съдът намира за правилен извода на
ответника, че не може да има крайна необходимост при една планирана работна дейност.
По изложените в жалбата съображения, че извършеното представлява маловажен
случай, съдът намира следното: Действително преценката за маловажност на деянието
12
подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на
ВКС, ОСНК, по т. д. № 1/2007 г. по описа на ВКС. Легалната дефиниция на понятието
"маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл. 11
ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК,
маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушение от съответния вид. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база
фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването
му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена
опасност, моралната укоримост на извършеното и т. н., като се отчитат същността и целите
на административнонаказателната отговорност. В конкретния случай жалбоподателят е
нарушил разпоредбата на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ, като по делото не се събраха
доказателства за липса или по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от този вид, и с оглед на горните критерии и
съобразявайки фактическите данни по делото, съдът счита, че не са налице предпоставките
по чл. 93, т. 9 НК във вр. с чл. 11 и чл. 28 ЗАНН.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. с чл. 143, ал. 3 вр. с
чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, искането на представителя на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи до размера от 80
лв., като следва да се остави без уважение претенцията за присъждане на разноски в частта
над 80 лв. до притендираната част от 100 лв. Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. Според
чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в случая, тези разноски
следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските
разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от АПК предвижда, че в полза на юридически лица, които са
били защитавани от юрисконсулт /както е в случая/, се присъжда възнаграждение в
определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП вр. чл. чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид
правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на
конкретното възнаграждение се явява 80 лева.
С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение искането на
процесуалният представител на жалбоподателят за присъждане на разноски като
неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН.
РЕШИ:
13
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №11-0001469 от 28.06.2021 година
на инж. Митко Лалев Митев - Директор на Дирекция “Инспекция по труда” със седалище гр.
Ловеч, с което е наложена на *****“, ЕИК *****, гр. София, представлявано от *****
председател, ЕГН **********, в качеството му на местен работодател по смисъла на &1,
т.11 от ДР на ЗТМТМ, на основание чл.79, ал.4 във вр. с чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ
имуществена санкция в размер на 2000.00 лева, за нарушение на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ,
като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА жалбоподателят *****“, ЕИК *****, гр. София, представлявано от *****
председател, ЕГН ********** да заплати на ДИТ гр. Ловеч сумата от 80.00 лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение пред РС Ловеч, като оставя
без уважение претенцията за присъждане на разноски в частта над 80 лв. до притендираната
част от 100 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалният представител на
жалбоподателят за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Ловеч по реда на
АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
14