ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Гр. София, 13.01.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в закрито заседание на тринадесети
януари две хиляди и двадесета година в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията търговско дело № 2576 по описа за 2019 година на
Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ФОНД З.Г.Н.В.В Б.
против ответника “B.R.E.”
S.A., акционерно дружество, регистрирано по законите на
Великото херцогство Люксембург, с идентификационен код в Регистъра на
търговските дружества на Люксембург B132548, с която е предявен
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД да бъде осъден
ответника да върне на ищеца сумата от 173 844,16 лева, представляваща
платена без основание сума от ФОНДА ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА ВЛОГОВЕТЕ В БАНКИТЕ като
гаранция относно влог по посочената в исковата молба банкова сметка *** “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), който не подлежи на гарантиране, ведно със
законната лихва върху претендираната сума от
173 844,16 лева от датата на подаване на исковата молба (29.11.2019 г.) до
окончателното й изплащане.
Ищецът твърди,
че българският съд е международно компетентен да разгледа спора. Позовава се на
чл. 7, ал. 1, буква “а” от Регламент (ЕС) 1215/2012 на Европейския
парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, съгласно който
искове срещу лице, което има местоживеене в държава членка, могат да бъдат
предявени в друга държава членка, когато се отнасят до дела, свързани с договор,
пред съдилищата по местоизпълнение на задължението. Сочи, че неоснователното
обогатяване следва да се разглежда в светлината на обуславящото го предходно
правоотношение застъпва и чл. 10, ал. 1 от Регламент (ЕО) 864/2007 Европейския
парламент и на Съвета от 11.07.2007 г. относно приложимото право към
извъндоговорни задължения (“Рим II”). Сочи, че връзката е налице предвид факта, че
обогатяването на ответника не би настъпило, ако на първо място не е съществувал
договор между него и банката. Сочи, че разпоредбата на чл. 252, ал. 2 от ЗЗД
урежда изключение от общото правило на чл. 68, б. “а” от същия закон, като задължението по договор за
влог се изпълнява по мястото на съхранение на паричните средства, което в
настоящия случай е седалището на “К.Т.Б.” АД в гр. София. Сочи, че поради това е налице
специална компетентност на Софийски градски съд да разгледа спора.
Съдът
следва да извърши служебно проверка за наличието на международна компетентност
по спора на основание чл. 28 от КМЧП.
Настоящият
състав намира, че не е международно компетентен да разглежда исковете,
предявени от ищеца срещу ответник – юридическо лице, регистрирано във Великото
херцогство Люксембург. В случая ищецът претендира да му бъде върната от
ответника платена без основание сума, т.е. неоснователно обогатяване.
Основното
правило относно
компетентността по дела, залегнало в Регламент (ЕС) 1215/2012,
е, че компетентността на съда се основава на местоживеенето на ответника (чл. 4
от Регламента). Изключения от това правило са предвидени в раздели 2-7 от Глава II на Регламента, т.е. предвидена е специална или изключителна
компетентност за определена категория спорове.
Неоснователни са доводите на ищеца, че в
случая следва да се приложи чл. 7, ал.1, буква “а” от Регламент (ЕС) 1215/2012, съгласно който по
дела, свързани с договор, искът може да бъде предявен пред съдилищата по мястото на изпълнение на въпросното задължение.
В исковата молба ищецът твърди, че полученото от ответника плащане по реда на
ЗГВБ (отм.) е без основание, т.е. предявена е претенция за неоснователно
обогатяване. Следователно искът не се основава нито на договор между страните,
нито на договора за влог между ответника и “КТБ” АД, за да бъде приложимо
изключението, предвидено в чл. 7, ал. 1, буква “а” от Регламент (ЕС) 1215/2012.
В Регламента не е
предвидено изключение относно компетентността при искове за неоснователното
обогатяване. Дерогациите от принципа за компетентност по местоживеене на
ответника следва да се тълкуват стриктно, тъй като са изключения. Поради това при иск за неоснователно обогатяване се
прилага основното правило на чл.4 от Регламент (ЕС) 1215/2012, че компетентен е съдът по местоживеене
на ответника. При ответник юридическо лице, какъвто е настоящият случай, това е
съда по седалището съгласно неговата регистрация (така в Определение №
331/30.07.2018 г. по ч.гр.д. № 2082/2018 г. по описа на ВКС, Г.К., III Г.О.; Определение № 3298/11.10.2017 г. по ч.гр.д. № 4398/2017 г. по
описа на Апелативен съд - София, 7 състав).
В случая са ирелевантни доводите на
ищеца, че неоснователното обогатяване следва да се разглежда в светлината на
обуславящото го предходно правоотношение съгласно чл. 10, ал. 1 от Регламент
(ЕО) 864/2007. Цитираният текст урежда приложимото право по спора при констатирано
стъкновение на законодателствата на две
държави-членки. Дори в случая да е приложимо българското право при
извъндоговорното задължение, произтичащо от неоснователно обогатяване, това не
може да обоснове компетентност на българския съд да разгледа спора.
По изложените съображения настоящият състав намира, че българският съд не е
компетентен да разгледа спора и производството по настоящото дело следва да
бъде прекратено поради липса на международна компетентност.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА, че българският
съд – Софийски градски съд, е международно некомпетентен да разгледа исковете,
предявени с искова молба с вх. № 148234/29.11.2019 г.
от ФОНД З.Г.Н.В.В Б. против ответника “B.R.E.” S.A., акционерно дружество, регистрирано по законите на Великото херцогство
Люксембург.
ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело № 2576 по описа за 2019 година на Софийски
градски съд, Търговско отделение, VІ-8 състав.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Апелативен съд - София в едноседмичен срок от
съобщението му.
СЪДИЯ
: