Определение по дело №432/2021 на Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№.......

 

гр. София, 02.02.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - Д въззивен състав, в закрито съдебно заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                                

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ                                                                                            

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

                                                                                      Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА

 

     като разгледа докладваното от младши съдия Симеонова ч. гр. д. № 432 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     Производството е по реда на чл. 435 - 438 ГПК.

 

     Образувано е по жалба с вх. № 58684/21.10.2020 г., подадена от „С.-**“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, партер, представлявано от В.С.П. - управител, и от В.С.П., длъжници по изпълнително дело № 20198380407163 по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 на КЧСИ, чрез адвокат Р.И., срещу отказа на частния съдебен изпълнител, посочен в съобщение с изх. № 55521/18.09.2020 г. да вдигне част от наложените обезпечителни мерки - възбрани върху недвижими имоти, собственост на „С.-**“ ООД и на В.С.П..

     В жалбата се поддържа неправилност и незаконосъобразност на постановения отказ. Излагат се съображения, че по изпълнителното дело № 20198380407163 има наложени възбрани върху множество недвижими имоти, собственост на „С.-**“ ООД и В.С.П., изброени под № 1 до 9, вкл. и в приложените 2 бр. покани за доброволно изпълнение. Налице е прекомерност на стойността на имотите, възбранени за обезпечение на евентуалните задължения по делото. На 04.09.2020 г. е поискано от имоти - ПИ 68134.1109.1301, ПИ 68134.1111.313, офис 68134.1106.102.1.65 и офис 68134.1106.102.1.67, да бъдат освободени от всички тежести по изпълнителното дело, като наложените възбрани бъдат заличени, по която молба съдебният изпълнител се е произнесъл с обжалваното постановление. Посочва се, че към датата на завеждане на изпълнителното дело и на налагане на възбраните, дружеството няма публични задължения, като дори и след освобождаване на исканите 4 броя имоти под № 1 - 4, за които са приложени пазарни оценки, по изпълнителното дело ще останат възбранени имоти на стойност десетократно надвишаваща стойността на евентуалните задължения на длъжниците по делото, което е достатъчна гаранция за взискателя. В противен случай ще бъде нарушен принципът на съразмерност, за който следва да следи и спазва ЧСИ съгласно чл. 422а ГПК. Предвид изложеното се моли за отмяна на постановения отказ за вдигане на наложените възбрани.

     Към жалбата са приложени покани за доброволно изпълнение, удостоверение за наличието или липсата на задължения на основание чл. 87, ал. 6 ДОПК и доклад за пазарна оценка на недвижим имот на оценителска компания.    

     В законоустановения срок по чл. 436, ал. 3 ГПК не е постъпило становище от взискателя по изпълнителното дело - „Щ.“ ЕАД,  ЕИК*******.

     На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е депозирал мотиви по жалбата, с доводи за нейната недопустимост, евентуално неоснователност по същество. Твърди се, че искането на длъжниците не попада в приложното поле на чл. 435, ал. 2, т. 1 - 7 ГПК, като основанията за обжалване на действията на съдебния изпълнител са посочени изчерпателно. Излагат се и съображения, че при спиране на изпълнителното производство на основание чл. 420, ал. 1 ГПК не се освобождават вече наложените от ЧСИ обезпечителни мерки. Отмяната на всяка обезпечителна мярка, наложена преди и заличена след спиране на изпълнителното производство, без изричното съгласие на взискателя, би го увредила и затруднила удовлетворяването му след представяне на едно бъдещо изпълнително основание. Предвид изложеното, съдебният изпълнител моли жалбата да бъде оставена без разглеждане като недопустима, евентуално да бъде отхвърлена като неоснователна. 

 

     Въззивният съд намира, че жалбата е недопустима по следните съображения:

 

     Изпълнително дело № 20198380407163 е образувано по молба на „Щ.“ ЕАД от 20.12.2019 г., срещу солидарните длъжници „С.-**“ ООД и В.С.П., въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 10 ГПК и изпълнителен лист, издаден на 09.12.2019 г. по гр. д. № 67995/2019 г. по описа на СРС, 30 състав, за заплащане на сумата от 194 000 лв. - главница, представляваща задължение по запис на заповед от 23.05.2019 г., ведно със законната лихва от 26.11.2019 г. до изплащане на вземането и разноски по делото, а именно: 3880 лв. заплатена държавна такса.

     На 15.01.2020 г. и на 16.01.2020 г. на длъжниците са връчени покани за доброволно изпълнение, в които е посочено, че е наложен запор на вземанията, както и са вписани възбрани върху подробно изброени недвижими имоти на длъжниците. В срока за доброволно изпълнение не са постъпили суми по изпълнителното дело.

     На 15.01.2020 г. в Служба по вписванията са вписани възбрани върху множество недвижими имоти, собственост на длъжниците по изпълнителното дело.

     На 15.01.2020 г. са наложени запори върху сметките /левови и валутни/, открити на името на длъжниците в част от търговските банки в страната.

     На 20.01.2020 г. е наложен запор върху пенсията на длъжника В.С.П..

     На 03.02.2020 г. е постъпила молба с вх. № 05523 от длъжниците по изпълнителното дело с приложени копия от възражения от 29.01.2020 г. срещу заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 10 ГПК, подадени в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.

     С разпореждане от 03.02.2020 г. ЧСИ е спрял изпълнителното производство на основание чл. 420, ал. 1, вр. с чл. 414, ал. 1 и 2 ГПК, за което е уведомил страните.

     С молба от 08.09.2020 г. длъжниците са поискали част от възбранените недвижими имоти да бъдат освободени от тежести, като наложените върху тях възбрани да бъдат заличени.

     Със съобщение с изх. № 55521/18.09.2020 г. ЧСИ е отказал да заличи възбраните върху посочените в молбата от 08.09.2020 г. 4 броя недвижими имоти. Съобщението е връчено на „С.-**“ ООД на 05.10.2020 г.

     На 21.10.2020 г. е подадена жалба с вх. № 58684 /с пощенско клеймо от 19.10.2020 г./ от солидарните длъжници „С.-**“ ООД и В.С.П., предмет на настоящото производство.

     С оглед на така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема, че макар и депозирана в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК настоящата жалба е недопустима и не следва да бъде разглеждана по същество, тъй като е насочена срещу акт на съдебния изпълнител, който не подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 435, ал. 1 - 5 ГПК.

     С разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК законодателят изчерпателно е посочил кои конкретно и изрично изброени действия на съдебния изпълнител може да обжалва длъжникът. Възможността за обжалване действията на съдебния изпълнител е уредена с повелителни норми и съществува само и доколкото е изрично призната от закона, като е недопустимо правото на обжалване да бъде извличано по пътя на тълкуването или с оглед характера на определени действия и последиците от тях. В нормата на чл. 435, ал. 2 ГПК не е уредена правна възможност за длъжника да обжалва отказа на съдебния изпълнител да вдигне наложените запори и възбрани. Такава възможност не е предвидена и в разпоредбата на чл. 442а ГПК, на която се позовава жалбоподателят.

     Действително, с разпоредбата на чл. 442а, ал. 1 ГПК, приета със ЗИДГПК, обн., ДВ - бр. 86 от 27.10.2017 г., е въведено изрично изискване за съразмерност на наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи с размера на задължението, като несъобразяването на принудителното изпълнение с това изискване води до неговата незаконосъобразност съгласно изричната разпоредба на чл. 441, ал. 2 ГПК. Защитата на длъжника срещу процесуално незаконосъобразното принудително изпълнение при несъразмерност се осъществява в изпълнителното производство чрез възражение пред съдебния изпълнител /чл. 442а, ал. 2 ГПК/, който при установяване на такава вдига съответните обезпечителни мерки, а извън изпълнението - чрез исково производство за ангажиране на отговорността на съдебния изпълнител за вреди от незаконосъобразно поради явна несъразмерност принудително изпълнение съгласно чл. 441, ал. 1 и 2  ГПК /в този смисъл - определение № 1598/15.05.2019 г. по в. гр. д. № 1773/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд; определение № 3022/19.09.2019 г. по в. гр. д. № 4176/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд; определение № 3022/19.09.2019 г. по в. гр. д. № 4176/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд; решение № 260355/18.01.2021 г. по в. гр. д. № 10322/2020 г. по описа на Софийски градски съд; решение № 987/29.09.2020 г. по в. гр. д. № 2625/2020 г. по описа на Окръжен съд - Варна и др./. Защитата срещу такова принудително изпълнение обаче при отказ на съдебния изпълнител да вдигне обезпечителните мерки не може да се осъществи чрез обжалване на неговата процесуалната законосъобразност пред съответния окръжен съд, поради което и жалбата е процесуално недопустима. След като законодателят не е уредил изрично възможност за съдебен контрол на отказа на ЧСИ да вдигне наложените обезпечителни мерки, то следва да се приеме, че за длъжника е открита възможността, при изменение на обстоятелствата и при наличие на правен интерес, отново да прави възражение и при установяване на несъразмерност да иска от съдебния изпълнител да вдигне съответните обезпечителни мерки.

     Освен това, съгласно изложеното в т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по описа на ОСГТК на ВКС запорът и възбраната като изпълнителни действия не подлежат на обжалване. Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменянето на някои действия - запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези действия не е допустимо. В случая в жалбата липсва позоваване на несеквествируемост на възбраненото имущество, което е още едно основание за нейната недопустимост.    

     По изложените съображения, доколкото се обжалва отказ за вдигане на наложени възбрани, което не попада в обхвата на чл. 435, ал. 2 ГПК на подлежащите на съдебен контрол действия, жалбата следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, а производството по делото следва да бъде прекратено.

     Така мотивиран, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

 

     ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 58684/21.10.2020 г., подадена от „С.-**“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, партер, представлявано от В.С.П. - управител, и от В.С.П., ЕГН **********, длъжници по изпълнително дело № 20198380407163 по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 на КЧСИ, чрез адвокат Р.И., срещу отказа на частния съдебен изпълнител да вдигне част от наложените обезпечителни мерки - възбрани върху недвижими имоти на „С.-**“ ООД и В.С.П., който отказ е обективиран върху молба с вх. № 49517/08.09.2020 г. и посочен в съобщение с изх. № 55521/18.09.2020 г., като процесуално недопустима.

     ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 432/2021 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ - Д въззивен състав.

     Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.

 

  

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                               2.