№ 408
гр. *****, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *****, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет
и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20213110107136 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова претенция с правно основание чл.232 от ЗЗД и
чл.92 от ЗЗД, от ищецът М. СТ. ХР. ЕГН **********, срещу ответника Н. К. КЛ. ЕГН
**********, иск с правно основание чл.232 ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца, следните парични суми:
-сумата от 753,15 евро /левова равностойност 1473,03 лв./, представляваща неизплатена
част от наем и такса за поддръжка и управление за м.април 2020г., дължими за ползването
на АПАРТАМЕНТ № 2.2, находящ се в гр.*****, кв. *****, ***** Парк, бл.102, съгласно
Договор за наем от 12.04.2019г., ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
-сумата от 1479,88 евро /левова ровностойност 2894,39 лв./, представляваща договорена
неустойка за забава, съгласно чл. 7.3. от договора за наем, изчислена към 01.04.2021г.
-сумата от 1600 евро /левова ровностойност 3129,33лв./, представляваща договорена
неустойка в размер на два месечни наема, дължима при условията на чл.7.2. от договора за
наем.
Претендират се за присъждане и сторените в делото разноски, на основание чл.78 от ГПК.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения,
обективирани в обстоятелствената част на исковата молба: На 12.04.2019г. между М.
СТ. ХР. и ответника Н. К. КЛ., е бил сключен договор за наем на недвижим имот, по силата
на който ищцата е предоставила за временно и възмездно ползване на ответника следния
свой недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 2.2, състоящ се от: хол, трапезария и
кухня, две спални с една баня и подземно парко място с прилежащо мазе, находящ се в
1
гр.*****, кв. *****, ***** Парк, бл.102. Договорът е бил сключен за срок от 42 месеца (три
години и половина), считано от 15.05.2019г. Съгласно чл.2.1. от договора за наем,
ответникът, в качеството му на наемател, се е задължил да заплаща обща месечна цена в
размер на 950 /деветстотин и петдесет/ евро, с включена такса за поддръжка и управление на
комплекса, от която сума наемната цена за имота е била в размер на 800 евро месечно, а
таксата за поддръжка и управление на комплекса е била в размер на 150 евро месечно.
Съгласно уговореното в чл.2.2. от договора за наем, общата цена от 950 евро е следвало да
бъде заплащана от наемателя между първо и пето число на всеки текущ месец. През м.
Април 2020г. ответникът е отказал да заплати на ищцата дължимия наем и такса за
поддръжка, с мотива, че поради пандемията от COVID-19, е останал без работа и нямал
възможност да заплати същия. Ищцата е проявила разбиране и търпение, като периодично е
приканвала ответника да изплати задължението си, в резултат на което едва на 16.10.2020г.
ответникът е заплатил част от наема за м. Април 2020г., в размер на 185 лв. След
продължилите многократни напомняния от страна на ищцата, останали без резултат, същата
е отправила нотариална покана, връчена на ответника на 09.11.2020г., чрез нотариус *****,
per. № *** на НК, с която е поканила наемателя си да заплати дължимата от него (към онзи
момент) сума от 855,41 евро - главница, както и да заплати неустойка в размер на 937,66
евро, дължима на основание чл.7.3. от договора. Отправила е и предупреждение, че при
неизпълнение на задължението му в предоставения му допълнителен срок, договорът ще
бъде прекратен и същият ще дължи и неустойката по чл. 7.2. от договора за наем, в размер
на два месечни наема. В срока определен с нотариалната покана, ответникът не е погасил
задължението си за м.април 2020г, а с платежно нареждане от 11.11.2020г. е превел на
ищцата само сумата от 200.00 лв., с основание „плащане към наема за месец ноември". С
оглед на това, че наемателят не е изпълнил задължението си за м.април 2020 и в
предоставения му допълнителен срок, и предвид отправеното му с нотариалната покана
предизвестие по смисъла на чл.6.1., буква „е" от договора, договорът за наем е бил
прекратен, като държането на имота е върнато от наемателя на наемодателя на 01.12.2020г.,
удостоверено с подписания между страните приемо-предавателен протокол. С оглед
прекратяване на взаимоотношенията , страните са се съгласили платената от ответника на
11.11.2020г. сума в размер на 200лв., да се счита за частично погасяване по задължението му
от м.април 2020г., а пълният размер на наема и таксата за поддръжка за м. Ноември 2020г.
да бъде прихванат от депозита от 950,00 евро, заплатен от наемателя на основание чл.2.4 от
договора за наем, с което задължението за ноември 2020г. е било погасено изцяло и е
останало задължението за април 2020 г., възлизащо в размер на 753,15 евро /левова
равностойност 1473,03 лв./, които не са изплатени и към датата на завеждане на настоящата
искова молба.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът Н. К. КЛ. ЕГН **********, с адрес гр. *****
*****, с адрес за призоваване чрез адв. К.А. Д. при АК-***** с адрес за кореспонденция гр.
*****, бул." *****" *****, редовно уведомен, е депозирал отговор . Счита, че
предявените искове са допустими, че са предявени са в родово компетентния съд срещу
лица с адрес в гр. *****, спазена е и местната подсъдност по смисъла на ГПК. Оспорва
2
изцяло по основание и размер предявените искове. Твърди, че ответника не е подписвал
договор за наем на 12.4.2019г. за имот в гр.*****. Сочи, че е налице устна договорка за
ползването на имота срещу цената от 950 евро на месец. В тази връзка оспорва представения
Договор за наем от 12.4.2019г. с оглед на неговото съдържание и авторство, като твърди, че
писменно споразумение няма, поради което и липсва неустоечна клауза между страните. На
следващо място наема за месец април 2020г. е заплатен, чрез извършване на подобрения и
ремонт в имота, който е бил в лошо техническо състояние. Поради тази причина е заплатена
сумата от 200лева явяваща е разликата между 200лева до претендирания размер от 950 евро.
В подкрепа на което представя доказателства, че определени вещи са закупени и оставени в
имота срещу част от дължимата наемна цена за месец април 2020г. В тази връзка моли да се
осъди ищцата да заплати равностойността на следните движими вещи: етажерка в детска
стая, закупена от икея на стойност 299 лева; мебели за тераса, закупени от метро на стойност
550 лева; матрак за спалня, закупен от интернет на стойност 579 лева. Ето защо, сочи, че с
ищеца е постигната договора, на 1.12.2020г. наемателя да освободи имота, като за целта се
подписа примо-предавателен протокол по силата на който наемодателя декларира, че няма
претенции към наемателя. Относно претенцията за неустойката за забавено изпълнение на
парично задължение и неустойка за предсрочно прекратяване на наемното правоотношение.
Оспорва в цялост претенцията с правно изражение чл. 92 от ЗЗД. След като липсва писмен
договор, счита че липсва и основание за присъждане на сумата от 1 479 евро,
представляваща договорна неустойка за забава за изпълнение на парично задължение. След
като липсва писмен договор, счита че липсва и основание за присъждане на сумата от 3
129.33 евро, представляваща договорна неустойка, представляваща санкция за предсрочно
прекратяване на договора за наем. Счита, че претенцията намира правна кавалификация в
разпоредбата на чл. 92 ал. 1 от ЗЗД и от гореизложената фактическа обстановка е видно, не
са налице предвидените предпоставки за уважаване на исковете за неустойка, намерила своя
правен израз в чл. 92 ал. 1 от ЗЗД. Сочи, че съществен елемент на неустойката е
предварителната определеност на размера на обезщетението за предполагаемите вреди,
които не е нужно да се доказват. В случая има изрична уговорка за неустойка при
неизпълнение в договорения срок, както обикновено се практикува при сключване на
договори, когато страните искат да създадат наказателна клауза и е налице елементът
"определеност на размера на обезщетението". Когато вредите от неизпълнение на един
договор са предварително определени от страните чрез уговорка на неустойка, изправната
страна, търсеща неустойка, не е длъжна да доказва действителния размер на вредите, които
тя е претърпяла от неизпълнение на договора. От страна на ответника по делото е направено
възражение, че клаузата за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави с
оглед на това, че надвишава многократно дължимата лихва за същата сума. Настоящата
инстанция приема това възражение за неоснователно. Според приетото в т.З от TP № 1 от
15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСКГ на ВКС, преценката за нищожността на
неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен
случай и то към момента на сключване на договора, а не към този на съдебното предявяване
на вземането. Уговорената с неустоечната клауза неустойка не може да бъде прогласена за
3
нищожна като противоречаща на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, изр.З от ЗЗД
единствено поради високия си размер. В случая неустойката е уговорена за забава при
неизпълнение и за периода на неизпълнение. По отношение на представените доказателства
от ищеца: Моли да се приемат с исковата молба само следните писменни доказателства:
Платежно нареждане за сумата от 185 лева от 16.10.2020г. Платежно нареждане за сумата от
200 лева от 11.11.2020г. Нотариална покана от Нотариус ***** с район на действие РС-
***** от 26.10.2020г. Приемо-предвателен протокол от 1.12.2020г. Моли да не се приемат с
оглед на оспорването му представения договор за наем от 12.4.2019г., като моли на
основание чл. 183 от ГПК да се открие производство по оспорването на документа. Моли да
се задължи ищеца да го представи в оригинал по делото. С оглед на гореизложеното, моли
да се постанови съдебен акт, с който да се отхвърлят предявените искове, като недоказани и
неоснователни. В случай, че бъдат уважени предявените искове, моли да бъде уважено
възражението / чл. 521 ал.1 от ГПК/, като се осъди ищцата да заплати равностойността на
следните движими вещи: етажерка в детска стая, закупена от икея на стойност 299 лева;
мебели за тераса, закупени от метро на стойност 550 лева; матрак за спалня, закупен от
интернет на стойност 579 лева; Моли да се присъдят сторените разноски по делото за което
ще предостави своевременно списък по чл. 80 от ГПК. В случай, че бъдат уважени исковете
правим възражение за прекомерност относно претендираното адвокатско възнаграждение.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква ищецът да докаже
съществуването на твърдяното вземане в негова полза по основание /в т.ч. валидно
учредено между страните наемно правоотношение, изправността си по договора,
изискуемостта на вземането за наемна цена; основание на претенцията за консумативните
разходи, както и факта на настъпилата тяхна изискуемост; фактът, че ответникът е изпаднал
в забава по отношение на задълженията за плащане на наемна цена и моментът на забавата/,
както и по размер и длъжник; размера на претендираните суми; настъпилата изискуемост
на претендираните сума, вкл. и по отношение на претенцията за неустойка, като за
последната установи както дължимостта й, така и по размер, а в тежест на ответника е да
докаже всички наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи
възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, в това
число и да установи точното във времево и количествено отношение изпълнение на
задължението си за плащане на претендираните процесни суми, в случай, че ищецът докаже
тяхната дължимост, по възражението за прихващане.
Ответникът с отговора си оспорва наличието на валидна облигационна обвързаност между
ищцата и него, по силата на процесния Договор за наем на недвижим имот от 12.04.2019г.
Проведено графологическо изследване, обективирано в СГЕ, изготвена от вещото лице В.В.,
чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано, установява, че подписа,
4
положен в позиция „за наемателя“ от името на Н.К. К. в копието от Договора за наем от
12.04.2019г., не е изпълнен от лицето Н. К. КЛ. ЕГН **********.
Заключение по СГЕ, изготвено на 01.01.2022г. от вещото лице В.В., което съдъ също
кредитира като компетентно изготмено и обосновано в с.з., установява, че подписите,
положени в реквизита „за наемателя“ в Приемо-предавателен протокол от 20.06.2019г.,
Прилогжение №1 към Договора за наем на недвижим имот от 1.04.2019г. на листи 97 и л.102
от делото, не са изпълнени от лицето Н. К. КЛ. ЕГН **********.
Независимо от посоченото, съдът приема, че между страните са съществували валидни
облигационни наемни правоотношения, възникнали от сключен помежду им договор за
наем на 12.04.2019г. по отношение на процесния апартамент в гр.*****. За да направи този
извод, настоящия съдебен състав се ползва от доказателствената сила на представения от
самия ответник с оттовора на основание чл.131 ГПК Приемо-предавателен протокол от дата
01.12.2020г., предвид че в същия ответника К. удостоверява неизгодни за себе си , като
негов издател факти, а именно: прекратяването на договора от 12.04.019г., по който
наемодател е ищцата, а отв.К. е наемател и съгласно Приложение №1 към същия договор,
представляващо приемо-предавателен протокол; факта, че с подписване на този приемо-
предавателен протокол страните се уверяват, че нямат претенции една към друга и
договорните им отношения по договора за наем от 12.04.2019г. се считат за прикллючени;
както и факта, че закупеното от ответника, като наемател в апартамента оборудване,
последния поема задължение да изнесе до 10дни, като в противен случай същото остава
безвъзмездно за наемодателя. Отделно в подкрепа съществуващата договорна връзка по
сочения договор за наем, се потвърждава и от съществуващата между страните
кореспонденция по ел.поща.
При изложеното, доколкото ответника, въпреки и отправената му нотариална покана, не
представя доказателства за заплащане на претендираните от ищцата парични суми, следва че
исковите претенции се явяват основателни и като такива подлежат на уважаване.
Възражението на ответника за прихващане размера на исковите претенции със стойността
на закупените оборудване и мебелировки, находящи се и останали в наетия апартамент,
след неговото освобождаване, се явява неоснователно, предвид че сам ответника в
представения от него Приемо-предавателен протокол от дата 01.12.2020г., е удостоверил, че
дава съгласието си това оборудване да остане в полза на наемодателката безвъзмездно, в
случай, че не го изнесе в срок от 10 дни, което явно не е сторил, с оглед на наведеното
възражение.
С оглед горното, е налице основание за уважаване на исковите претенции за неплатен наем.
На уважаване подлежат и претенцияите за неустойка. В случая са налице изрични клаузи,
договарящи посочените неустойки, като те са уговорени във валидно възникнал между
страните договор, съответно служат за обезщетение от неизпълнението на договорните
задължения на ответника и за предсрочното прекратяване на договора, поради което се
явяват основателни.
5
По разноските:
Ищцата претендира разноски, както следва: адв.възнаграждение 1600,00лв., д.такса
299,87лв., депозити за СГЕ 150.00лв., или общо 2049,87лв.
Направено е възражение срещу размера на заплатеното адв.възнаграждение от ответника в
размер на 1600,00лв., което съдът намира за неоснователно, с оглед фактическата и правна
сложност на делото.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.232 вр. с чл.86 и чл.92 от ЗЗД ответникът Н. К. КЛ.
ЕГН **********, с адрес: гр.*****, ул.“*****“*****, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА
ищецът М. СТ. ХР. ЕГН ********** , със съдебен адрес: гр.*****,
бул.“А*****“№*****чрез адв.*****/, следните парични суми:
-сумата от 753,15 евро /левова равностойност 1473,03 лв./, представляваща неизплатена
част от наем и такса за поддръжка и управление за м.април 2020г., дължими за ползването
на АПАРТАМЕНТ № 2.2, находящ се в гр.*****, кв. *****, ***** Парк, бл.102, съгласно
Договор за наем от 12.04.2019г., ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
-сумата от 1479,88 евро /левова ровностойност 2894,39 лв./, представляваща договорена
неустойка за забава, съгласно чл. 7.3. от договора за наем, изчислена към 01.04.2021г.
-сумата от 1600 евро /левова ровностойност 3129,33лв./, представляваща договорена
неустойка в размер на два месечни наема, дължима при условията на чл.7.2. от договора за
наем.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Н. К. КЛ. ЕГН **********, с адрес:
гр.*****, ул.“*****“*****, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА М. СТ. ХР. ЕГН ********** , със
съдебен адрес: гр.*****, бул.“А*****“№*****чрез адв.*****/ сумата от 2049,87лв.,
представляваща сторени от ищците съдебно-деловодни разноски в настоящото
производство, сбор от следните суми: адв.възнаграждение 1600,00лв., д.такса 299,87лв.,
депозити за СГЕ 150.00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен
срок, считано от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
6
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – *****: _______________________
7