Р Е Ш Е
Н И Е
№ 44
гр.
Велико Търново, 11.02.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд –
Велико Търново, V-ти състав, в публично заседание на четвърти февруари две
хиляди и двадесета година, в състав
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря В.Г. разгледа докладваното
от съдия Данаилова адм. дело № 48/2020г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.
172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано
е по жалба на В.Ж.Л. ***,
чрез ***. П.С.***, против Заповед за прилагане на ПАМ № 19-0268-000533
от 28.12.2019г. на Началник сектор към ОД на МВР Велико Търново, РУ Горна
Оряховица, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от шест месеца на
основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП.
В подадената жалба се твърди, че заповедта
е немотивирана, издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Оспорва описаната в нея фактическа обстановка, тъй като не било извършено
описаното нарушение. Липсвала описаната материалноправна
предпоставка, за да бъде наложена санкция, като не било посочено основанието,
въз основа на което е наложена санкцията. ПАМ намира наложена в нарушение на
принципа за целесъобразност. Моли да се постанови решение, с което да се отмени
ПАМ като незаконосъобразна.
Ответникът - Началник
сектор към ОД на МВР Велико Търново, РУ Горна Оряховица не се явява и не заема
становище по жалбата.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и извършвайки служебна проверка за
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146
от АПК, съдът установи от фактическа страна следното:
Със Заповед за прилагане на ПАМ № 19-0268-000533 от
28.12.2019г. на Началник сектор към ОД на МВР Велико Търново, РУ Горна
Оряховица е прекратена регистрацията на ППС за срок от шест месеца на основание
чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП.
Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено
обстоятелството, че на 28.12.2019 г. около 14.21ч. в гр. Горна Оряховица на пл.
„Георги Измирлиев“, като водач на МПС Фолксваген Бора
с ***в посока ГОРС управлява собствения си лек автомобил, отказва да му бъде
извършена проверка за установяване употреба на наркотични вещества или техни
аналози с техническо средство Дрегер Дръг Чек 5000 с номер 0011. Издаден му е талон за
изследване номер 0021071, като водачът отказва да даде кръвна проба за химичен
анализ във ФСМП Горна Оряховица пред дежурен лекар, видно от протокол за
медицинско изследване с амбулаторен номер 13672/28.12.19г. на ФСМП Горна
Оряховица.
За така установеното нарушение на Л. е
съставен АУАН № 132263/28.12.2019 г. и наказателно постановление № 19-0268-002023/14.01.2020
г. на Началник РУ към ОДМВР Велико Търново, РУ Горна Оряховица /л. 32 от
делото/, което е оспорено по съдебен ред и е висящо пред ГОРС.
Върху заповедта за прилагане на ПАМ има отбелязване
за датата на връчване срещу подпис на 07.01.20г. Недоволен от нея, на 08.01.2020
г., я е оспорил чрез Началник сектор към ОДМВР – РУ Горна Оряховица пред
Административен съд - Велико Търново.
Като писмени доказателства по делото са приети материалите, съдържащи се в
административна преписка изх. 268000-380/14.01.2020 г. по делото от РУ Горна
Оряховица; Удостоверение за сключен граждански брак № ***. на Община Варна;
Удостоверение за раждане № *** на Община Горна Оряховица; писмени възражения
вх. № 268000-14398/30.12.2019г. на РУ МВР Горна Оряховица, жалба чрез
началник сектор ОДМВР Велико Търново до ВТРС по повод оспорване на НП
№19-0268-002023/14.01.220 г. на началник сектор към ОД МВР Велико Търново,
Свидетелство за управление на МПС на Н.С.Б.; Трудов договор № ***между „Калоян
ВТ” ООД и В.Ж.Л. и ЗППАМ № ***г. на началник сектор към ОДМВР при РУ Горна
Оряховица.
При така установените факти, от правна
страна съдът съобрази следното:
Съдът приема, че жалбата е процесуално
допустима като подадена в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, имаща правото и интереса да оспори
горепосочения индивидуален административен акт.
При разглеждането й по същество и след
проверка на оспорения административен акт по реда на чл.
168, ал. 1 от АПК, на основанията по чл. 146
от АПК, съдът намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения:
Заповед за прилагане на
ПАМ № 19-0268-000533 от 28.12.2019г. на Началник сектор към ОД на МВР Велико
Търново, РУ Горна Оряховица е издадена от компетентен орган. Съгласно
разпоредбата на чл.
172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а
се налагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г., на основание чл. 165
от ЗДвП, министърът на вътрешните работи е определил Областните дирекции на
МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. От своя страна, със Заповед
№ № 366з-2141/27.07.2017 г. Директорът на ОД на МВР гр. Велико Търново, на основание
чл.
172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на
вътрешните работи, е оправомощил началниците на групи
в сектор ПП при ОД на МВР Велико Търново да издават заповеди за прилагане на
принудителни административни мерки. Настоящата заповед е издадена от Началник
сектор към ОД на МВР - Велико Търново, РУ Горна Оряховица, от което следва, че
заповедта е издадена от компетентен административен орган.
Съдът намира, че при издаването на
заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, водещи до отмяна на оспорения
административен акт.
Процесната заповед отговаря на
изискванията за форма. В нея е посочено, че се издава въз основа на описани и
установените с нея обстоятелства. Същата съдържа необходимите реквизити,
посочени в разпоредбата на чл.
59, ал. 2 от АПК, тъй като в текста на акта фигурира позоваване на
фактическо обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от
органа при произнасянето му материалноправно
основание за прилагане на принудителната административна мярка. В
разпоредителната част на същата като правно основание е посочена разпоредбата
на чл.
171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП, с което е конкретизирана правната
норма, която отговора на описаната фактическа обстановка.
Неоснователно е позоваването в жалбата на разпоредбата
на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК, тъй като в заповедта не било индивидуализирано
пътното превозно средство на което се прекратява регистрацията. Смисловото и
граматическо тълкуване на разпоредбата на чл. 171, т. 2А, не разграничава
управляваното МПС от това, на което ще се приложи ПАМ. Доколкото в оспорвания
акт не съществува съмнение кое е управляваното МПС, то няма неяснота спрямо кое
ППС трябва да бъде изпълнена тази принуда, каквато представлява ПАМ.
Заповедта е издадена в съответствие и с
материалния закон и неговата цел. С оспорената заповед административният орган
е приложил правилно относимите материалноправни
разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона, издавайки
законосъобразен административен акт. Съгласно разпоредбата на чл.
171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП, посочена като правно основание за
издаване на процесната заповед, се прекратява
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство: с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или
е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде
извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване
концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на
химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
При анализ на цитираната разпоредба е
видно, че тя съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не
кумулативно. Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава
възможност на органа да упражни властническата си компетентност с цел
преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по
пътищата. В случая, за да приложи ПАМ по отношение на Л., административният
орган се е позовал на посочените в чл.
171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП хипотези, а именно – отказ да му бъде
извършена проверка за установяване употреба на наркотични вещества или техни
аналози с техническо средство Дрегер Дръг Чек и неизпълнено предписание за химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози.
В жалбата не се конкретизира кои факти, посочени в оспорената заповед не
отговорят на действителната фактическа обстановка. От писмените доказателства
по делото се установява, че на 28.12.2019 г. около 14.21ч. в гр. Горна
Оряховица на пл. „Георги Измирлиев“, като водач на
МПС Фолксваген Бора с рег. ***в посока ГОРС управлява собствения си лек
автомобил, отказва да му бъде извършена проверка за установяване употреба на
наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Дрегер
Дръг Чек 5000 с номер 0011. Издаден му е талон за
изследване номер 0021071, като водачът отказва да даде кръвна проба за химичен
анализ във ФСМП Горна Оряховица пред дежурен лекар, видно от протокол за
медицинско изследване с амбулаторен номер 13672/28.12.19г. на ФСМП Горна
Оряховица.
От страна на жалбоподателя не се доказва
различна фактическата обстановка, поради което съдът намира, че в случая са
налице кумулативно предвидените от закона предпоставки за налагане на процесната ПАМ на основание чл.
171, т. 2а ЗДвП, а именно лицето отказва да му бъде извършена проверка с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не
изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на такива. По тази причина същият следва да понесе
неблагоприятните последици, които законът свързва с едно такова поведение - да
изтърпи наложената принудителна административна мярка.
С процесната
ПАМ, не се цели санкциониране на нарушителя и/или трети лица, а постигане на правноопределен резултат – подобряване на пътната
обстановка в страната, ограничаване и намаляване на пътнотранспортните
произшествия. В тази
връзка неотносими са представените по делото
доказателства, че жалбоподателят работи като сервитьор в ресторант „***” на
минимална работна заплата, съпругата му не работи и имат дете, което следва да
посещава медицински и други заведения.
Срокът на мярката, определен от
административният орган, е в минимума визиран в нормата на чл.
171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, поради което съдът намира, че
наложената принудителна административна мярка е съобразена не само с
материалния закон, но и с целта на същия - осигуряване безопасността на
движението по пътищата, както и с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК.
Въз основа на изложените съображения съдът
приема, че Заповед за прилагане на ПАМ № 19-0268-000533 от
28.12.2019г. на Началник сектор към ОД на МВР Велико Търново, РУ Горна
Оряховица е валидна и законосъобразна, включително и в частта й относно определения
срок на ПАМ, а жалбата срещу нея е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим от изложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, пети състав,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Ж.Л. ***, чрез ***. П.С.***, против Заповед за
прилагане на ПАМ № 19-0268-000533 от 28.12.2019г. на Началник сектор към ОД на
МВР Велико Търново, РУ Горна Оряховица, с която е прекратена регистрацията на
ППС за срок от шест месеца на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП.
Решението
e окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5, изр. последно от ЗДвП.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по
реда на чл.
137 от АПК.