Р Е
Ш Е Н И Е
№ 104/16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, І-ви състав в съдебно
заседание на десети март през две хиляди двадесета и втора година в
състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар Александрина Александрова
разгледа
Адм.дело
№509/2021г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК)
Образувано е по жалба на Ц.Г. ***,
подадена чрез пълномощника му адвокат М., срещу Акт за установяване на публично
държавно вземане №01-6500/9298#5 от 05.07.2021г. на Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“
гр.София, с който на основание чл.27, ал.3, 5 и 7 от Закон за подпомагане на
земеделските производители (ЗПЗП) и чл.162, ал.2, т. 8 и т.9 от
Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), както и чл.5, §1 и 2 и §3,
пр.първо и чл.18, т.1, б.“б“ от Регламент 65/2011 по отношение на оспорващия е
установено публично държавно вземане, представляващо платена субсидия по мярка
214 „АЕП“ от ПРСС 2007 - 2013, направление „Възстановяване и поддържане на
затревени площи с висока природна стойност (ВПС1), в размер на 1754,41 лв., на
основание чл.18, ал.3, т.3 и ал.4, б.“в“ от Наредба №11/06.04.2009г. за
условията и реда за прилагане на мярка 214“АЕП“ от ПРСС 2007 – 2013 (Наредба
№11/2009). В жалбата се излагат доводи, че оспорения административен акт е
незаконосъобразен и се иска неговата отмяна, като са развити доводи за
наличието на допуснати нарушения на материалния закон и
административнопроизводствените правила, които са нарушили правото на защита на
оспорващия. По същество на спора, оспорващия не взема становище.
Ответника
по жалбата, чрез пълномощника си юрисконсулт Й. оспорва жалбата и поддържа, че
оспорения административен акт е законосъобразен, като претендира присъждане на
разноски по делото.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда
на чл.168, ал.1 от АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията
за това са следните:
Предмет на спора е
законосъобразността на Акт за установяване на публично държавно вземане
№01-6500/9298#5 от
05.07.2021г. на Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“
гр.София, с който на основание чл.27, ал.3, 5 и 7 от Закон за подпомагане на
земеделските производители (ЗПЗП) и чл.162, ал.2, т. 8 и т.9 от Данъчно-осигурителен
процесуален кодекс (ДОПК), както и чл.5, §1 и 2 и §3, пр.първо и чл.18, т.1,
б.“б“ от Регламент 65/2011 по отношение на оспорващия е установено публично
държавно вземане, представляващо платена субсидия по мярка 214 „АЕП“ от ПРСС
2007 - 2013, направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с
висока природна стойност (ВПС1), в размер на 1754,41 лв., на основание чл.18,
ал.3, т.3 и ал.4, б.“в“ от Наредба №11/06.04.2009г. за условията и реда за
прилагане на мярка 214“АЕП“ от ПРСС 2007 – 2013 (Наредба №11/2009). За да
мотивира издаването на оспорения административен акт, административния орган е
посочил, че с влязъл в сила Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по
мярка 214 „АЕП“ от ПРСС 2007 – 2013 с изх.№01-6500/9298 от 19.03.2019г., ДФ
„Земеделие“ – Разплащателна агенция е прекратила агроекологичния ангажимент на оспорващия,
който е с УРН 562475 5 ИСАК. Административния орган е посочил, че съгласно
чл.18, ал.3, т.3 от Наредба №11/2009 при прекратяване на агроекологичния
ангажимент и подпомаганото лице възстановява получената финансова помощ по
съответното направление съобразно разпоредбата на ал.4, когато не са спазени
изискванията на чл.24, ал.2 от Наредба №11/2009, тоест оспорващия следва да
възстанови 20% от 8772, 06 лв, което е сбора на изплатеното финансово
подпомагане описано по годините, предхождащи годината на прекратяване на
ангажимента или 1754,41 лв.
От фактическа страна по делото е
безспорно следното:
Не е спорно между страните по
делото, че оспорващият е одобрен за подпомагане и има поет агроекологичен
ангажимент по мярка 214 „АЕП“ ПРСР 2007-2013г.
С влязло в сила Уведомително
писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013г. за кампания
2016г. изх.№01-6500/9298#1 от 19.03.2019г. на Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд
„Земеделие“ гр.София (л.86 по делото), ДФ „Земеделие“ е отказал финансова помощ
и е прекратил агроекологичния ангажимент на оспорващия по направление
„Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност
(ВПС1).
С писмо изх.№01-6500/9298#3 от 03.07.2020г. (л.30,31 по
делото), оспорващия е уведомен, че ДФ „Земеделие“ открива производство па
издаване на акт за установяване на публично държавно вземане във вр. с влязъл в
сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214
„Агроекологични плащания“ от програма за развитие на селските райони (ПРСР)
2007-2013г. за кампания 2016г. С възражение вх.№01-6500/9298 от 22.10.2020г.
(л.26 по делото), оспорващия е възразил срещу започналото производство и е
уведомил административния орган за причините, които са довели до прекратяване
на поетия от него агроекологичен ангажимент.
С Акт за установяване на публично
държавно вземане №01-6500/9298#5 от 05.07.2021г. на Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд
„Земеделие“ гр.София, на основание чл.27, ал.3, 5 и 7 от Закон за подпомагане
на земеделските производители (ЗПЗП) и чл.162, ал.2, т. 8 и т.9 от
Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), както и чл.5, §1 и 2 и §3,
пр.първо и чл.18, т.1, б.“б“ от Регламент 65/2011 по отношение на оспорващия е
установено публично държавно вземане, представляващо платена субсидия по мярка
214 „АЕП“ от ПРСС 2007 - 2013, направление „Възстановяване и поддържане на
затревени площи с висока природна стойност (ВПС1), в размер на 1754,41 лв., на
основание чл.18, ал.3, т.3 и ал.4, б.“в“ от Наредба №11/06.04.2009г. за условията
и реда за прилагане на мярка 214“АЕП“ от ПРСС 2007 – 2013 (Наредба №11/2009).
Административния акт е получен от оспорващия на 06.10.2021г., както се
установява от известие за доставяне на л.15 по делото. Жалбата с
вх.№01-6500/9298#6 от 21.10.2021г.
е подадена чрез куриер на 20.10.2021г., както се установява от товарителница на
л.97 по делото, тоест в рамките на законоустановения срок четиринадесет дневен
срок.
От събраните по делото писмени
доказателства, съдът стига до следните правни изводи:
Административния акт
е издаден от компетентен орган – Заместник изпълнителния директор на
"Държавен фонд "Земеделие"- РА, на който административен орган и
на основание чл.20а, ал.5 във вр. с ал.6 от ЗПЗП, Изпълнителния
директор на РА е делегирал със Заповед №03-РД/2891#2/ 16.06.2021г.
(л.16,17 по делото) правомощия да издава актове за установяване на публични
държавни вземания. С решение по т. 6 от протокола от 15.06.2017 г. (л.19 по делото), издателя на административния акт е
избран за заместник на изпълнителния директор, тоест административният акт е
издаден от компетентен орган по силата на упражнена законова възможност за
делегиране на правомощия.
Оспорения акт е в
писмена форма, спазени са основните изисквания за съдържанието на акта,
предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК. Неоснователно
оспорващия поддържа, че в административния акт не са изложени мотиви, които са
мотивирали издаването му. Административния орган е посочил конкретни фактически
и правни основания, които са го мотивирали да акта за установяване на публично
държавно вземане. В мотивите на административния акт надлежно е посочено какъв
е размера на финансовото подпомагане по направление ВПС1и при приложението на
коя разпоредбата е определен размера на установеното публично държавно вземане
от 1754,41 лв.
Не се установява в
процедурата по издаване на обжалваното уведомително писмо да са допуснати
процесуални нарушения, ограничаващи участието на оспорващия в административното
производство. Оспорващия е надлежно уведомен за започване на административното
производство с писмо
изх.№01-6500/9298#3 от
03.07.2020г. (л.30,31 по делото) и му е предоставена
възможност да ангажира доказателства. Оспорващия е подал възражение, което е
прието от административния орган за неоснователно, като изложените мотиви в
административния акт, който мотивират издаването му при посочените фактически и
правни установявания, дават отговор на възраженията на оспорващия.
По разбиране на
настоящият съдебен състав, административния акт е издаден в съответствие с
приложимия материален закон. Това е така, тъй като с влязло в сила Уведомително
писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013г. за
кампания 2016г. . изх.№01-6500/9298#1 от 19.03.2019г. на Заместник изпълнителен директор на
Държавен фонд „Земеделие“ гр.София (л.86 по делото), ДФ „Земеделие“ е отказал
финансова помощ и е прекратил агроекологичния ангажимент на оспорващия по
направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна
стойност (ВПС1). При наличието на това обстоятелство, административния орган е
издал административния акт в съответствие с разпоредбата на чл.27, ал.3 от
ЗПЗП, съгласно който разплащателната агенция е длъжна да предприеме
необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми
по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния
бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
законодателството на Европейския съюз. Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.5 от ЗПЗП, вземанията, които възникват въз основа на административен договор или административен
акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс, а съгласно чл.27, ал.7 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или
друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките
и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по
ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно
вземане по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс. Така разписаните разпоредби са
приложени съответно на установеното от административния орган, който при
надлежно прилагане на разпоредбата на чл.18, ал.3, т.3 и 4, б.“в“ от Наредба
№11/2009г. е установил по отношение на
оспорващия публично държавно вземане в размер на 1754,41 лв. Размера е
публичното държавно вземане е определен при спазване на разпоредбата на чл18,
ал.4, б.“в“ от Наредба №11/2009, съгласно която подпомаганите лица възстановяват получената до момента
финансова помощ заедно със законните лихви в зависимост от годината на
първоначално одобрение по мярката до годината, в която е прекратен
агроекологичният ангажимент, както следва - до края на
петата година - 20 %, като в случая вземането попада в тази хипотеза с оглед годината на
прекратяване на агроекологичния ангажимент. В случая не намира приложение
разпоредбата на чл.18, ал.7 от Наредба №11/2009, съгласно която случаите
на форсмажорни или изключителни
обстоятелства заедно със съответните доказателства (документи, издадени от компетентен административен орган) се
съобщават в писмена форма на ДФЗ - РА от земеделския стопанин или от друго упълномощено от него лице или от
неговите правоприемници в рамките на 10
работни дни от датата, на
която земеделският стопанин или упълномощеното от него
лице или неговите правоприемници са в състояние да направят това, тъй като оспорващия не е
уведомил разплащателната агенция.
Пълнотата изисква да се отбележи,
че в настоящето съдебно производство е недопустимо, съдът да се произнесе
инцидентно по законосъобразността на Уведомително писмо за прекратяване на
агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от програма за
развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013г. за кампания 2016г. .
изх.№01-6500/9298#1 от
19.03.2019г. на Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“
гр.София (аргумента на чл.17, ал.2 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК), тоест да се
произнася по основанията довели до прекратяване на агроекологичния ангажимент.
Оспорващия е имал възможност да реализира правата си с оспорване на
административния акт, който е прекратил агроекологичния му ангажимент. След
като с влязъл в сила административен акт е прекратен агроекологичния ангажимент
на оспорващия по ВПС1 за административния орган са възникнали основанията за
издаване на оспорения административен акт по чл.27, ал.3, 5, и 7 от ЗПЗП, който
изпълнява целта на закона да се установят и съберат недължимо платени суми по
финансиране свързано с мярка 214
„Агроекологични плащания“ от програма за развитие на селските райони (ПРСР)
2007-2013г.
При цялостната проверка законосъобразността на оспорения административен акт
на основанията по чл.146 от АПК, съдът констатира, че е издаден
от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила, съгласно материално правните
разпоредби и в съответствие с целта на закона.
Предвид изхода на делото и направеното искане от пълномощника на ответника
юрисконсулт Й. за присъждане
разноски по водене на съдебното производство и съгласно разпоредбата на чл.143, ал.4 от АПК, оспорващия следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавен фонд „Земеделие“
гр.София разноски по делото
изразяващите се в разноски за юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство
осъществено от юрисконсулт Й., което на основание чл.78, ал.8 от Гражданско
процесуален кодекс във връзка с чл.144 от АПК, следва да бъде определено в
размер на 100 лева.
Съобразно гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че оспорения Акт за установяване на публично държавно
вземане №01-6500/9298#5 от 05.07.2021г. на Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд
„Земеделие“ гр.Софияе законосъобразен и следва да бъде потвърден, а
жалбата да се отхвърли като неоснователна, като оспорващия се осъди да заплати
разноски по делото предвид, което на основание чл.172, ал.2 и чл.143, ал.4 АПК,
І-ви състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.Г. ***,
подадена чрез пълномощника му адвокат М., срещу Акт за установяване на публично
държавно вземане №01-6500/9298#5 от 05.07.2021г. на Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд
„Земеделие“ гр.София.
ОСЪЖДА Ц.Г. ***, ЕГН * да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София разноски по воденото съдебно производство в
размер на 100 (сто)
лева.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дни срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: