РЕШЕНИЕ
16.06.2020 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ІХ състав в открито заседание на дванадесети юни през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
ПАВЕЛ ПАНОВ
в присъствието на секретаря Гергана Цветкова и на прокурора от СГП А. Андрова разгледа докладваното от
съдия Кехайова НЧД № 1195 по описа за 2020 г. и въз основа на закона
и данните по делото, за да се произнесе, взе предвид следното,
Производството е по чл. 45, ал. 3, вр. ал. 1 от ЗЕЕЗА.
Постъпила е Европейска заповед за
арест на българския гражданин Д.П.М., издадена от съдебните власти в ФРГермания.
Исканото лице Д.П.М. е дало съгласие
в с.з., проведено на 12.06.2020 г. за предаването му на съдебните власти на ФРГермания
за провеждане на наказателно преследване.
Съдът, след като съобрази
постъпилата Европейска заповед за арест, материалите по делото и даденото от
исканото лице съгласие по чл. 45, ал. 1 от ЗЕЕЗА, намира следното:
Европейската заповед за арест със
служебен номер 1Gs3383/19 е издадена от Съдия при Районен съд Диполд, Районен
съд Бамберг, Федерална Република
Германия и е придружена с превод на български език съгласно изискването на чл.
37, ал. 3 от ЗЕЕЗА. С нея се иска предаване на българския гражданин Д.П.М., роден на *** г. в гр. София, ЕГН **********,
с цел провеждане на наказателно преследване. Твърди се, че по отношение на
същия е образувано наказателно производство в Районен съд Диполд, Районен съд
Бамберг, Федерална Република Германия за
извършени множество деяния, осъществяващи състава на престъпленията „измама в
организирана престъпна група“, „компютърни престъпления“ и „мошеничество“. С оглед на това, съдът намира, че от формална
страна са налице условията по чл. 36, ал. 1 от ЗЕЕЗА. Европейската заповед за
арест е издадена за лице, извършило според издателят й деяния, за които
съгласно правото на издаващата държава се предвижда наказание лишаване от
свобода повече от четири месеца. Тези деяния съставляват престъпления и по
българския наказателен закон, включително по Глава Х от Особената част на НК на
Република България, съответстващо на това по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2,
вр. чл. 26, ал. 1 от НК с оглед което от формална страна е изпълнено и
изискването на чл. 36, ал. 2 от ЗЕЕЗА. Съдът намира, че ЕЗА съдържа данни за
самоличността на исканото лице. Допълнително е изискана и е представена от
германските съдебни власти гаранцията по чл. 41, ал. 3 от ЗЕЕЗА, а именно, че
след като българският гражданин Д.М. бъде изслушан на нейна територия, ще бъде
върнат в Република България на неин граничен контролно-пропускателен пункт за
изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода или взетата мярка,
изискваща задържане. Съдът констатира, че ЕЗА съдържа данни за издаващия орган, такива за заповедта
за задържане, обстоятелства, при които са извършени престъпленията, включително
време, място и степен на участие на исканото лице, наказанието което се
предвижда за престъплението, за което е било образувано наказателното
производство, във връзка с което е издадена ЕЗА. Не на последно място, в нея се
съдържат данни за характера и правната квалификация на престъплението, с оглед
на което съдът намира, че по форма и съдържание тя отговаря на изискванията на
чл.37, ал.1 от ЗЕЕЗА.
Същевременно
съдът приема, че при съдържащи се в заповедта данни, за престъплението
за което е издадена същата, то не е амнистирано в Република България. Съдът не
е уведомен, че Д.М., който очевидно с
оглед данните за самоличността му не е малолетен, да е осъден за същото
престъпление с влязла в сила присъда на българския съд или на съда на трета
държава-членка и изтърпява, или е изтърпял наказанието, или че присъдата не
може да бъде приведена в изпълнение според законодателството на държавата в
която е осъдено, тъй като данни за такова осъждане фактически липсват. Поради
това съдът намира, че не са налице основания по чл. 39 от ЗЕЕЗА за отказ да се
изпълнени заповедта. Не са налице и такива по чл. 40 от същият закон, тъй като
с оглед изложеното по-горе и съобразно становището на прокуратурата е видно, че
Д.М. не е привлечен като обвиняем и не е
подсъдим в Република България за престъплението-предмет на заповедта. Именно
поради липсата на образувано срещу него наказателно производство няма как
последното да е прекратявано преди получаването на ЕЗА. Съгласно чл.82, ал.1,
т.3 от НК на Република България, наказателното преследване за конкретното деяние
може да се изключи по давност след изтичане на десет години, т.е. след 05.02.2029г., като абсолютният давностен срок
за наказателно преследване по чл.82, ал.3 от НК, би изтекъл пет години
по-късно. Поради това и отчитайки факта, че престъплението за което се иска
предаването на Д.М. на съдебните власти на ФРГермания е извършено на
територията на последната, както и че
липсват данни първият да е изтърпял или да изтърпява наказание в държава, която
не е членка на Европейския съюз, по влязла в сила присъда за същото
престъпление, съдът намира, че липсват и основанията за отказ по чл.40 от ЗЕЕЗА. Липсват такива и за отлагане изпълнението на заповедта или за
изпълнението й под условие, съгласно нормата на чл.52, ал.1 от ЗЕЕЗА. По делото няма представени
доказателства за това срещу исканото лице да има висящо наказателно
производство или влязла в сила присъда за различно престъпление от това, за
което е издадена ЕЗА.
Исканото лице е дало по реда на 45, ал.1
от ЗЕЕЗА съгласие за предаването му. В срока по чл. 45, ал. 2 от ЗЕЕЗА това
съгласие не е оттеглено. При тези обстоятелства и при констатираното наличие на
условията по чл. 36 и чл. 41 от ЗЕЕЗА, както и при липсата на основание за
отказ по чл. 39 от ЗЕЕЗА, следва да се постанови решение за незабавното му
предаване.
Съдът не е уведомен от компетентните
власти на ФРГермания да е налице причина или ситуация, включително такава,
свързана с вирусната епидемия от COVID-19, която да препятства да се реализира
веднага предаването на искания български гражданин. Ето защо настоящият съдебен
състав намира, че въпреки изразеното съгласие от исканото лице за незабавното
му предаване на компетентните германски власти, не са налице условия за
определяне на мярка за неотклонение, различна от предвидената в разпоредбата на
чл. 44, ал. 7, изр. 2 ЗЕЕЗА. По делото липсват данни, които да водят на извод
за това фактическото предаване на исканото лице на компетентните германски
власти да е неопределено във времето, поради което и мярка за неотклонение „задържане
под стража“ не би била неоправдано тежка или непропорционална.
Мотивиран така и на основание чл.45,
ал.3 от ЗЕЕЗА СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ПРЕДАВА на съдебните
власти в ФРГермания, българския гражданин Д.П.М.,
роден на *** г. в гр. София, българин, български гражданин, живущ ***5, със средно
образование, неженен, неосъждан, ЕГН ********** за наказателно преследване въз
основа на Европейската заповед за арест със служебен № ********, издадена от
Съдия при Районен съд Диполд, Районен съд Бамберг, Федерална Република Германия за провеждане на
наказателно преследване за престъпления по §§ 263, ал. 1, ал. 3, изр. 2, номер
1, ал. 5, 25, ал. 2, чл. 53 от НК на ФРГермания.
На
основание чл. 44, ал. 7, изр. 2 от ЗЕЕЗА
ВЗЕМА по отношение на Д.П.М. мярка
за неотклонение „задържане под стража” до фактическото му предаване на
издаващата държава.
ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно издалия
заповедта съдия при Районен съд Диполд, Районен съд Бамберг, Федерална Република Германия за решението по
Европейската заповед за арест.
ЗАВЕРЕН ПРЕПИС
от решението да се изпрати незабавно на Върховната касационна прокуратура и на
Министерството на правосъдието.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.