РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. Троян, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Десислава Г. Ютерова
при участието на секретаря Мария Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело №
20244340100788 по описа за 2024 година
Р. Б. Л. от гр. Троян е предявил против Гаранционен фонд,
представляван от М.К. и С.С. иск с правно основание чл. 519, ал. 1, т. 1 от КЗ,
вр. чл. 45 от ЗЗД, с който се претендира сумата от 25 000 лева,
представляващи претърпени от ищеца неимуществени вреди – болки и
страдания, в резултат на настъпило ПТП на 08.12.2022 г. в гр. София, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането, както и сумата 2 165
лева – претърпени имуществени вреди.
В с. з ищеца се явява лично и е представляван от адв. Р. П. от САК,
която моли съда да уважи така предявените искове. Претендира от
ответното дружество застрахователно обезщетение в действителния
размер на причинените вреди, ведно със законната лихва от датата
увреждането.
На основание чл. 214 от ГПК по искане на ищеца, съда е допуснал
изменение на иска, относно претендираното обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 25 000 лева, като частичен иск от
претендирано обезщетение в размер на 90 000 лева.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника,
представляван от ст. юрисконсулт К. Я., с който същия заявява, че изцяло
оспорва иска, като намира, че не са налице доказателства за причинени вреди
вследствие именно на настъпило ПТП, оспорва размера на претендираното
обезщетение. В първото с. з. се явява адв. Н. И. от ВТАК , изразено е писмено
становище по същество.
От представените по делото писмени доказателства: Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № К-680 от 08.12.2022 г.; Материали от
ДП № 11395/2022г. по описа на "СРТП-ОР" при СДВР: протокол за оглед на
1
местопроизшествие от 08.12.2022 г., ведно със скица и фотоалбум, докладна
записка - 2 бр.; Постановление за спиране на досъдебно производство от
09.01.2024г.; Епикриза, издадена от УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ"ЕАД;
Съдебномедицинско удостоверение № 46/2022г.; Епикриза, издадена от
МБАЛР„Сердика"ООД; Епикриза, издадена от УМБАЛ „Св.Анна"АД;
Фактура № **********/27.05.2024г., ведно с касов бон; Молба вх.№ 24-01
571/20.12.2023г. по описа на ГФ; Молба вх.№ 24-01 -571 /23/28.08.2024г. по
описа на ГФ; Писмо изх.№ 24-01-571/23/13.09.2023г. по описа на ГФ;
удостоверение за получен доход от пенсия и добавки с изх. № 1056-10-3383/1/
по описа на ТП на НОИ – Ловеч, справка № 1614606/26.11.2024 г. за лице от
имотен регистър към всички служби по вписвания, справка от „ПП-КАТ“
Ловеч и писмо изх. № 24-01-571/23/ от 14.03.2024 г., от показанията на
разпитаните свидетели по делото Д. Д. М., А. С. С. и С.И. Д.а, и от
заключението на допуснатата съдебно-медицинска експертиза с вещо лице д-р
А. Й. и съдебно-техническа експертиза с вещо лице инж. Д. Д., съдът приема
следната фактическа обстановка:
Установи се в процеса, че на 08.12.2022 г., около 10.00 часа, на паркинга
пред СБАЛОЗ „Проф. Д-р Марин Мушмов", находящ се на бул. „Андрей
Сахаров“ № 22, в гр. София, е възникнало пътнотранспортно произшествие
между неустановен лек автомобил и ищеца Р. Л. Автомобилът е бил паркиран
и при потеглянето си е извършил маневра на заден ход. В този момент, на
паркинга, в близост до тротоара, се намирал ищеца, който се бил навел. При
движението на автомобила последвал удар, в следствие на което Л. паднал на
земята. Водачът спрял и слязъл от колата, предложил помощ, но не съобщил
за станалото ПТП, каквито са задълженията му, съгласно чл. 123 от ЗДвП. По
делото е разпитан свидетеля Д. М., който работи като охранител в
Онкодиспансер – гр. София на ул. „Андрей Сахаров“ № 22. М. си спомня за
инцидента с ищеца през м. декември 2022 г., когато е бил на работа. Ищецът
бил дошъл за преглед в болницата. Свидетелят излага, че не е видял самия
удар от колата. Л. влязъл в болницата, но усетил силни болки и помолил
свидетеля да го заведе до пейката. М. взел една инвалидна количка и му
помогнал да седне в нея и да чака Бърза помощ. След около час дошли
дъщеря му и зет му и го откарали в ИСУЛ. След случая при свидетеля идвал
следовател. М. пояснява какво представлява паркинга на болницата. Спомня
си, че ищеца му е казал, че е блъснат от синя кола. Свидетелят излага, че е
виждал на паркинга синя кола, но не знае на кой е. На посочената дата е имало
паркирана такава кола до линейката на болницата.
В болницата е проведено ехографско изследване, при което е
констатирана фрактура на лява тазобедрена шийка. Л. бил настанен в УМБАЛ
„Царица Йоанна-ИСУЛ" – гр. София, където било проведено оперативно
лечение.
По повод настъпилото пътно-транспортно произшествие е съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К 680/08.12.2022 г. по
описа на отдел „ПП“- СДВР. Като свидетел е разпитан А. С., който е служител
на МВР. Спомня си за случая през 2022 г. Посетил мястото на ПТП и е
съставил протокол. Излага, че са търсили видеозаписи от камери, но такива не
били намерени в района. Събрали информация от болницата, но не открили
виновния водач.
Образувано е досъдебно производство № 11395/2022 г. по описа на
„СРТП-ОР“ при СДВР (пр. пр. № 54514/2022 г. по описа на СРП), за
2
извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, вр. с ал. 1, б. "б", пр. 2-ро, във вр. с
чл. 342, ал. 1, пр. 3-то от НК, в рамките на което деянието е доказано, но
извършителят не е открит. Досъдебното производство е спряно при условията
на чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК - поради това, че извършителят е останал
неоткрит.
В процеса е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза с
вещо лице инж. Д. Д.. В заключението си експерта е представил схема на
механизма на настъпилото ПТП, съгласно доказателствата по делото.
Изчислил е евентуалната скорост на автомобила при удара, както и опасната
зона. Сочи се в експертизата, че лек автомобил, син на цвят, е паркиран срещу
/насочен с предната си част към/ входа на СБАЛОЗ „Проф.Д-р Марин
Мушмов", перпендикулярно спрямо улицата, вдясно от десен бордюр и десен
тротоар, като в същото време на около 5 метра зад лекия автомобил, в зоната
на десен тротоар и югозападен край на паркинга се е намирал пострадалия -
неподвижен и наведен към терена. Водачът на автомобила е потеглил назад и е
ударил ищеца - вдясно, като той е паднал на лявата си страна. Лекият
автомобил изминава разстоянието до пешеходеца за около 4,5 до 5 сек., като
скоростта му е променлива: 0 км/ч - при потегляне, 6 км/ч - максимална
скорост на маневрата и 3 км/ч - скорост при удара. Въпреки липсата на
спирачни и други следи, по които е възможно да бъде определена скоростта на
движение, експертът приема посочените скорости за такива, обосновавайки
преценката си със следните фактическите положения: тялото „не е носено" от
автомобила, превозното средство спира след удара и не прегазва пострадалия,
ударът е от дясната страна на пострадалия, а падането е наляво. Разстоянието,
което е необходимо, за да се преустанови движението на автомобила /или т.
нар. опасна зона/ при скорост от 6 км/ч е 2,55 метра, а при скорост от 3 км/ч е
1,2 метра. Техническите изчисления на експерта обосновават изводите му, че
водачът е можел да наблюдава пострадалия, дори при описаното приведено
положение, тъй като е имал видимост назад, осигурена от огледалата на
превозното средство и задното стъкло. Вещото лице допълва, че, ако се
приеме хипотеза за невъзможност за наблюдение на пътя зад автомобила, то
тогава от техническа и професионална гледна точка е правилно водачът да не
потегля, докато не се убеди, че е безопасно. В заключение посочва, че ПТП е
било предотвратимо със спиране във всеки момент от движението на
автомобила до достигане на дистанция от 1,2 метра до удара, а пострадалият
не е могъл да повлияе на ПТП и да го предотврати. Експертът приема, че
контакт между автомобила и пострадалия е имало, съобразявайки
материалите в делото и СМЕ. От заключението на СМЕ, изслушано в о.с.з. на
25.03.25 г. е видно, че предвид полученото счупване при падане на лявата
страна, експертът приема, че е имало „бутане" на тялото на пострадалия, като
уточнява, че документите, които е прегледал по делото водят също до този
извод.
Представена е медицинска документация, от която се установява
проведените лечения и рехабилитации на Л.. След пътния инцидент
пострадалият е хоспитализиран в УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ", където по
отношение констатираното счупване на тазобедрената шийка е проведено
оперативно лечение -вътрешна фиксация с винтове.
На 15.12.2022 г. ищеца е изписан и приет в друго лечебно заведение -
МБАЛР „Сердика" ООД за провеждане на рехабилитационни и
физиотерапевтична процедури, приучаване за движение с две помощни
3
средства и извършване на дейности от ежедневието.
На 22.12.2022 г. е изписан и лечението му е продължило в домашни
условия при спазване на строг постелен режим и медикаментозен прием.
Последвало е бавно и постепенно възстановяване на възможността за
самостоятелно придвижване, но походката му е останала трайно нарушена -
накуцваща, бавна и с ограничен обем на движения.
На 20.05.2024 г., той отново е постъпил в УМБАЛ „Св.Анна“ АД -
София, където отново е проведено оперативно лечение: тотална смяна на лява
тазобедрена става.
На 27.05.2024 г. е изписан и възстановяването му продължило в домашни
условия, като, отново, първоначално е спазвал строг постелен режим,
последван от постепенно раздвижване с помощни средства, докато
възможността за самостоятелно такова не се е възстановила.
По делото е назначена съдебно – медицинска експертиза с вещо лице д-р
А. Й., който е прегледал ищеца и е изследвал медицинската документация по
делото. Заключил е, че от момента на счупването на щийката на лява бедрена
кост, до 4-5 дена след оперативната интервенция, ищеца е изпитвал силни и
интензивни болки. Към момента на прегледа Л. е в незадоволително
здравословно състояние и няма пълно възстановяване след травмата.
Походката му е затруднена, накуцва, оплаква се от болки при смяна на
атмосферните условия. Предвижда, че с напредване на възрастта дискомфорта
и оплакванията ще се увеличават. По въпросите на ответника, д-р Й. е
отговорил хипотетично, че подобно счупване може да се получи и при битов
инцидент.
Независимо от приложеното лечение обема на движение на крайника и
походката на ищеца не са в състоянието, което е било преди настъпване на
инцидента. По делото е разпитана свидетелката С. Д.а, която е приятелка на
ищеца. Излага, че Л. е заминал за преглед в гр. София. Свидетелката му се
обадила по телефона и се чули. След този разговор, Л. не се обадил повече. Д.а
му звъняла многократно, но той не отговарял. След няколко дни й се обадил и
й казал, че е претърпял злополука и е опериран. Разказал й, че го е блъснала
кола и първоначално се чувствал добре, но след като го прегледали се
установил, че е получил счупване на крака. Д.а подробно излага, как се е
налагало да се грижи изцяло за него, след като се е върнал в Троян.
Първоначално изобщо не е можел да ходи. След това постепенно с патерици е
проходил, но се е наложила втора операция и Л. е преживял същите болки и
дискомфорт. Д.а излага, че му е било много трудно да ходи, първоначално се е
олюлявал и тя го е държала. След това постепенно и много трудно проходил
отново. Свидетелката излага още, че Л. отслабнал много. Притеснявал се за
състоянието си, дали ще може да се обслужва сам или ще остане инвалид.
Често изпитвал силни болки, не можел да спи добре.
Освен горепосочените претърпени неимуществени вреди, ищецът е
претърпял и имуществени вреди в общ размер на 2 165,00 лева, изразяващи се
в направени разходи за приложеното му оперативно лечение в УМБАЛ "Св.
Анна"АД – София, за което Л. е приложил доказателства.
С молба вх. № 24-01-571/20.12.2023 г. до ГФ, ищеца поискал да бъде
изплатено справедливо обезщетение за претърпените вреди, възникнали
вследствие процесното ПТП. Била образувана претенция №
23210278/20.12.2023 г. по описа на ГФ, като след разменена кореспонденция, с
4
писмо изх. № 24-01-571/23/13.09.2023 г. ищецът бил уведомен, че
Гаранционен фонд отказва изплащане на обезщетение.
С оглед на изложеното, настоящи състав извежда следното: Съгласно чл.
519, ал. 1, т. 1 от КЗ, ответника извършва плащания в полза на увредените
лица за вреди, причинени от МПС, което е неидентифицирано или на което
виновният водач няма сключена валидна задължителна застраховка "ГО" на
автомобилистите или когато няма сключена задължителна застраховка
"Злополука" на пътниците. В същия смисъл е и нормата на чл. 557, ал. 1, т. 1
от КЗ , според която Гаранционен фонд изплаща в полза на увредените лица
от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания,
причинени на територията на Р България от МПС, което е напуснало
местопроизшествието и не е било установено /неидентифицирано МПС/. За
определянето и изплащането на обезщетенията съответно се прилагат глава
четиридесет и шеста и глава четиридесет и седма от КЗ /чл. 558, ал. 2 /.
Цитираните разпоредби предоставят правото на увредения от ПТП, да
претендира заплащане на дължимото обезщетение в случая от Гаранционен
фонд. За да се ангажира отговорността на ответника, следва да са налице
предпоставките на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия
причинител на вредите спрямо увредения, както и някоя от хипотезите на чл.
чл. 519, ал. 1, вр. с чл. 557, ал. 1 от КЗ. В случая, спорът между страните по
делото е относно наличието на следните предпоставки, ангажиращи
отговорността на ответника: наличието на предпоставките на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи отговорността на водач на МПС -извършване на противоправно
деяние от страна на водача /управление на МПС в нарушение правилата на
ЗДвП и ППЗДвП и причиняване на ПТП и телесни увреждания на лице/.
В случая не е спорно, че водача на автомобила е неизвестен, а неговата
вина следва да бъде установена в настоящето производство. Съдът приема, че
уврежданията, причинени на ищеца, са в резултат на ПТП от неустановен
извършител, който при управление автомобила, в нарушение на чл. 40, ал. 1 и
ал. 2 от ЗДвП, противоправно и виновно е причинил същите на ищеца, за което
той носи деликтна отговорност. Поради неговото неустановяване,
отговорността за обезщетяване на причинените вреди на ищеца от процесното
ПТП следва да се поеме от ответника - Гаранционен фонд.
При проведено пълно и главно доказване на противоправността в
действията на водача на лекия автомобил при настъпилото ПТП, предявеният
иск срещу Гаранционен фонд за обезщетение на неимуществени вреди е
основателен. Относно претендираните неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания - съгласно чл. 52 от ЗЗД размерът на обезщетенията за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
„справедливост" по см. на чл. 52 от ЗЗД обаче не е абстрактно понятие (така
ППВС № 4/68 г.). То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението, като такива при телесните
увреждания могат да бъдат характера на увреждането, начина на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, периода на възстановяване, интензитета
на причинените болки и страдания и медицинската прогноза относно
възможността за възстановяване, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания. С оглед на обсъдените горе доказателства в тази
5
връзка, както и възрастта на ищеца /72 години към датата на инцидента/;
характера на причинената травма: фрактура на шийката на бедрената кост;
продължителността, вида и интензивността на проведеното лечение:
продължително в амбулаторни условия, за период от около 2 години и 2
месеца, болнично с провеждане на две оперативни интервенции, като при 2-та
е извършена тотална смяна на тазобедрената става с двуполюсна ендопротеза,
на която едната част е в таза, другата в бедрото; претърпените и все още
изпитвани болки и страдания, с тенденция за задълбочаването им, което води
до затруднения в ежедневните дейности на ищеца. Ето защо настоящия състав
счита, че за репариране на претърпените неимуществени вреди,
застрахователя следва да заплати на ищцата обезщетение в размер на 15 000
лева.
По отношение размера на исковата претенция за репариране на
претърпените от ищеца имуществени вреди: разходите, направени от ищеца по
представената фрактура са за остеосинтезни материали, за което е представена
фактура № **********/27.05.2024г., ведно с касов бон Р. Л. е заплатил сумата
от 2 165,00 лева на УМБАЛ "Св.Анна"АД - София.
По отношение на претенцията за лихва за забава върху обезщетението за
вреди, съда възприема изцяло изложеното от пълномощника на ищеца.
Съгласно чл. 558, ал. 1, пр. 2 от КЗ лихвите за забава на Гаранционния фонд се
изчисляват и изплащат при спазване на чл. 497 от КЗ, по силата на която
норма застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок
считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ; или 2.
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ. В случая, обаче, изисканите от Гаранционен
фонд допълнителни доказателства с писмо изх.№ 24-01-571/23/14.03.2024 г.
очевидно не са били необходими, доколкото становището на Фонда по
заявената претенция не се е променило както при представянето им, така и в
хода на производството по делото.
Съгласно Решение № 167/30.01.2020г по т.д. № 2273/2018г по описа на
ВКС, Второ ТО, постановено по реда на чл. 290 от ГПК: „...Разпоредбата на
чл. 380, ал. 3 от КЗ не намира приложение при дължимо застрахователно
обезщетение по чл. 432 от КЗ, по отношение на което застрахователят е в
забава по чл. 497, ал. 1 от КЗ, в хипотеза на оспорване от застрахователя
изцяло на основателността на предявения от увреденото лице пряк иск до
приключване на въззивното производство".
Предвид възприетите правни аргументи в цитираното решение на ВКС и
доколкото в настоящото производство ответникът изцяло оспорва
основателността на предявените искове и дължимостта на претендираните
обезщетения, то възражението досежно началния момент на дължимост на
законна лихва върху претдираните обезщетения да е датата на предявяване на
исковата молба е неоснователно. Ще следва законовата лихва да бъде
присъдена от датата на уведомяване на ответника – 20.12.2023 г.
Разноски за присъждане са поискали и двете страни.
Ищецът е бил освободен от такси и разноски по реда на чл. 83, ал. 2 от
ГПК. Не е представен списък, на практика Л. не е направил никакви разноски.
6
Видно от представеното пълномощно на адв. П., липсва договорено и
заплатено адв. възнаграждение. Освен това, предвид признаването от съда, че
Л. не разполага с достатъчно средства за заплащане на разноските при
процедурата по чл. 83, ал. 2 от ГПК, пълномощника му адв. П. не е поискал от
съда да определи и да й заплати адв. хонорар съгласно разпоредбата на чл. 38
ал. 1 т. 2 от ЗА.
Относно претендираните разноски от ответника, то същите са общо в
размер на 1 366 лева, от които 826,00 лева са заплатени възнаграждения за
двете експертизи и за призовавне на свидетели и 540,00 лева юрисконсултско
вързнаграждение. /Разноски се дължат за представителство на един адвокат, в
случая ГФ е представляван от юрисконсулт, само в първото по делото
заседание е участвал пълномощника адв. Н. И., която е представила и писмено
становище, но в пълномощното липсват данни за заплатен адв. хонорар, а
освен това ответника претендира за плащането на юрисконсултско
възнаграждение/
Ще следва ГФ да заплати 4 % държава такса върху уважената част от
исковата претенция в размер на 686,60 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 3 от ГПК, в случаите по ал. 1 и ал. 2
разноските по производството се заплащат от сумите, предвидени от бюджета
на съда, което е сторено в настоящия случай. Ищецът обаче не е освободен от
разноските, сторени от ответната страна. Ще следва на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, Л. да заплати на ответното дружество сумата 863,15 лева, сторени
съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 519, ал. 1, т. 1, вр. чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ
Гаранционен Фонд, БУЛСТАТ *********, адрес: гр. София, ул. „Граф
Игнатиев“ № 2, ет. 4, представляван от М.К. и С.С. ДА ЗАПЛАТИ на Р. Б. Л.,
ЕГН **********, адрес: ***, /съд. адрес: ***, адв. Р. П./ сумата от 15 000 –
петнадесет хиляди лева представляваща застрахователно обезщетение,
за претърпените неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило
на 08.12.2022 г., около 10.00 часа, на паркинга пред СБАЛОЗ „Проф. Д-р
Марин Мушмов", находящ се на бул. „Андрей Сахаров“ № 22, в гр. София, в
резултат на удар от неустановен автомобил на Л. били причинени
телесни повреди, изразяващи се в счупване на счупване на тазобедрената
шийка, като частичния иск до пълния му размер от 25 000 лева, ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен и недоказан , ведно със законната лихва, считано от
20.12.2023 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА чл. 519, ал. 1, т. 1, вр. чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ Гаранционен
Фонд, БУЛСТАТ *********, адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4,
представляван от М.К. и С.С. ДА ЗАПЛАТИ на Р. Б. Л., ЕГН **********,
адрес: ***, /съд. адрес: ***1, адв. Р. П./ сумата 2 165,00 – две хиляди сто
шестдесет и пет лева, претърпени имуществени вреди вследствие на ПТП,
настъпило на 08.12.2022 г., около 10.00 часа, на паркинга пред СБАЛОЗ
„Проф. Д-р Марин Мушмов", находящ се на бул. „Андрей Сахаров“ № 22, в гр.
София, в резултат на удар от неустановен автомобил на Л. били
причинени телесни повреди, изразяващи се в счупване на счупване на
7
тазобедрената шийка, ведно със законната лихва, считано от 20.12.2023 г.
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Гаранционен Фонд, БУЛСТАТ *********, адрес: гр. София,
ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, представляван от М.К. и С.С. ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ТРС сумата 686,60 –
шестстотин осемдесет и шест лева държавна такса.
ОСЪЖДА Р. Б. Л., ЕГН **********, адрес: ***, /съд. адрес: ***, адв. Р.
П./ ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционен Фонд, БУЛСТАТ *********, адрес: гр.
София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, представляван от М.К. и С.С. сумата
863,15 –осемстотин шестдесет и три лева и 15 стотинки, сторени съдебно-
деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Ловеч в
двуседмичен срок от връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
8