ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ II - 1105 17.06.2019 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен граждански състав
На: седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно гражданско дело номер 590 по описа за 2019 година.
На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е.
КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 222/28.01.2018
г., постановено по гр.д.№ 856/2018 г. по описа на РС-Бургас, е постановено следното:
ДОПУСКА
на
основание чл.34 ЗС ДЕЛБА между И.И.Б. и М.Р.Б., на съсобственото на
страните имущество, както следва:
- самостоятелен
обект в сграда с идентификатор
07079.608.56.1.2 по КККР на гр.Бургас, с адрес на имота: гр.Бургас,
ул.“Иван Богоров“ № 48, ет.2, ап.2, разположен в сграда № 1, построена в
поземлен имот с идентификатор 07079.608.56, с предназначение: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, площ по документ: 89.52 кв.м., с прилежащи
части: складово помещение № 2 с площ 2.80 кв.м., източната част от общо
таванско помещение, и 30,32 % от общите части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма; под обекта – 07079.608.56.1.1;
над обекта – 07079.608.56.1.3, който имот е описан съгласно НА № 33/18.12.1997 г.,
том 24, дело № 15909/97 г. като апартамент № 2 на втори жилищен етаж в сграда в
гр.Бургас, ул.“Иван Богоров“ № 48, състоящ се от три стаи, кухня-бокс и
сервизни помещения, със застроена площ 89.52 кв.м., при граници: изток-външен
зид, запад-калкан, север-външен зид, юг-външен зид, ВЕДНО със складово
помещение № 2, находящо се в партера на сградата, на площ 2.80 кв.м., ВЕДНО с
източната част от общото таванско помещение при общо ползване на останалата
част от тавана с другия собственик, ВЕДНО със съответните 30.32 % ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху терена;
- самостоятелен
обект в сграда с идентификатор
07079.608.56.1.5 по КККР на гр.Бургас, с адрес на имота: гр.Бургас,
ул.“Иван Богоров“ № 48, гараж 2, построен в сграда № 1, разположена в поземлен
имот с идентификатор 07079.608.56, брой нива на обекта: 1, площ по документ:
13.89 кв.м., прилежащи части: 4,24% ид. части от общите части на сградата, при
съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – 07079.608.56.1.4; под обекта – няма;
над обекта – 07079.608.56.1.1, който обект е описан съгласно НА № 33/18.12.1997
г., том 24, дело № 15909/97 г. като гараж № 2 – южен, десен, находящ се в партера
в сграда в гр.Бургас, ул.“Иван Богоров“ № 48, на площ от 13.89 кв.м.;
- вилна
сграда – къща, построена в
землището на с.Атия, неизвестна, заснета по КК като сграда с идентификатор 63015.506.161.1 по КККР на гр.Бургас, построена в
имот с идентификатор 63015.506.161, застроена на площ от 92 кв.м., брой етажи:
2, предназначение: жилищна сграда, еднофамилна, стар идентификатор:
63015.505.262.1;
- поземлен
имот с идентификатор 72624.242.49
по КККР на гр.Добрич, с адрес на имота: землището на гр.Добрич, с площ по НА № 49/23.11.2009
г., том І, рег.№ 1094, дело № 43/2009 г. от 16999 кв.м., а съгласно скица на
СГКК с площ от 17001 кв.м., трайно предназначение на територията: нива, категория на земята при
неполивни условия: 3 (трета), номер по предходен план: 242049, съседи:
72624.242.23, 72624.242.75, 72624.242.50, 72624.242.70;
- поземлен имот - нива (земеделска земя)
в землището на с.Сноп, общ.Генерал Тошево, с площ 12,499 дка., представляваща имот № 036047, парцел 47, от масив 36
по плана за земеразделяне на землището на с.Сноп, ЕКАТТЕ 67756, III (трета)
категория на земята, в местността „Кокардженски път“, при граници и съседи:
имоти № 000078 /път/, № 036048 /нива/, № 036051 /нива/, № 036046 /нива/, №
036045 /нива/, № 036044 /нива/ –описан съгласно НА № 170/08.06.2010 г., том І,
рлег.№ 832, дело 165/2010г. на нотариус с рег.№ 176 в района на РС-Генерал
Тошево;
- лек
автомобил „ХОНДА ДЖАЗ“, с рег.№ А
6697 ВХ, цвят червен, рама JHMGD57305S236357, двигател L12A14036224, съгласно удостоверение на ОДМВР, сектор „Пътна
полиция“ гр.Бургас от 08.03.2018г.;
- движими
вещи: вещи в апартамента, находящ се
в гр.Бургас – прахосмукачка марка RAINBOW; кухненско обзавеждане Димат
омега, Г-образно, включващо горни и долни кухненски шкафове с вградена мивка и
батерия, цвят: бледо зелен, приблизителни размери – 3,00 м. на 1,80 м.; пералня-марка
SIMENS /бяла/; готварска печка с керамичен плот – марка AEG /цвят инокс/;
хладилник с фризер – марка GORENIE /бял/; климатик – марка FUJITSU /бял/; холна
гарнитура, състояща се от 3 бр. елементи за сядане – диван-двойка,
диван-тройка, фотьойл /цвят синьо и жълто/; холна маса – черна, със стъклен
овален /елипса/ плот; маса за хранене – правоъгълна, дървена, черна, с размери –
1,60 м. на 1,00 м., с шест стола за хранене – дървени, черни, тапицирани с
дамаска – бледо жълта,; модулни елементи – дървени, черни със сиви вратички –
общо 6 броя; дървена етажерка – библиотека, черна, с размери 2,40 височина на
2,40 дължина; вграден гардероб, с плъзгащи врати с огледало – дървен, цвят
кафяв, размери: 3 м. на 2,20 м.; спалня с матраци и ракла – цвят тъмно кафява,
приблизителни размери 1,60 м. на 2,00 м.; легло – персон и половина с ракла под
него, цвят кафяв, тапицерия – пъстра кафеникава; секция в детската стая – три
отделни модула, цвят кафяв; метален стелаж, тип етажерка, цвят – сив, с размери
1,20 широчина, 2,00 м. височина, и 0,50 м. дълбочина, поставен на балкона към
ул.“Иван Богоров“; холна гарнитура – с Г-образна форма, тъмно вишнева дамаска
/промазка/, гардероб – тъмно кафяв, трикрилен, находящи се в таванското
помещение; вещи в къщата в с.Атия – дървени кухненски шкафове /чам/ –
долни и горни, цвят – тъмно кафяви, долните разположени П-образно, с дължина 5 м.
и височина 0,80 м., и горните с размери 2 м. дължина, 0,60 м. височина;
телевизор SONY – цвят сив; хладилник с фризер – цвят сребрист; спалня – кафява
с два матрака, секции модулни в спалнята – тъмнокафяви – 3 броя; басейн –
сглобяем, с размери – 10 м. дължина на 4 м. широчина, височина 1,10 м.,
при квоти по ½ и.д.ч. за всеки един от тях.
ОТХВЪРЛЯ
иска
за делба на следните вещи: кафе машина за кафе/еспресо – марка SAECO /черна/;
кафе машина за кафе/еспресо,
автомат, с вградена кафемелачка – марка SAECO /бяла/; телевизор – марка SONY
/черен/; музикална уредба – марка SONY /сребриста/; възглавница
Темпур /TEMPUR/ с мемори пяна, бяла; комплект чинии за хранене за 4
човека, форма – квадратни, цвят черни и бели, включващ голяма подложна чиния,
малка чиния за салата, купа за супа и голяма купа за салата, материал:
LUMINARC; комплект чинии за хранене за 6 човека, форма – осмоъгълни,
цвят черни, включващ голяма подложна чиния, малка чиния за салата /с червен
кант/, чаши за кафе с подложни
чинии – 6 броя и чаши за чай с подложни чинии – 6 броя, голяма чиния за торта,
голяма купа за салата, материал: LUMINARC; комплект прибори за хранене –
12бр. ножове, 12бр. вилици, 12бр. лъжици, 12бр. малки лъжички и 12бр. малки
вилички, метални с позлатени елементи на дръжките; шевна машина SINGER –
цвят бял, електрическа; велосипед – цвят черен, със скорости; готварска
печка марка – Раховец, с два
котлона, цвят бял; кафе машина SAECO – за кафе еспресо, цвят – черно и
зелено; ракитова гарнитура – тъмно кафява с бели възглавници, включваща
3 дивана – двойка, тройка и фотьойл; люлеещ
се стол – цвят кафяв, материал – дърво, тапициран с тъмновишнева кожа; люлеещ
се стол – ракитов, светлокафяв, и
прахосмукачка за почистване с вода и прах – цвят черна.
ОТХВЪРЛЯ
иска,
предявен от И.И.Б. против М.Р.Б. за установяване изключителната собственост на
основание чл.21, ал.4 СК върху лек автомобил „ТОЙОТА ЯРИС”; рама: JTDKV123700188989; двигател: 1SZ0425864; цвят – черен металик, рег.№ А 4108 МТ.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията
с правно основание по чл.344, ал.2 ГПК на И.И.Б. против М.Р.Б. за осъждането му
да й заплаща обезщетение за лишаване от ползването на имотите, находящи се в
гр.Бургас, ул.“Иван Богоров“ № 48, в размер на ½ от месечния наем, или
350 лв., и за къщата, находяща се в с.Атия в размер на ½ от месечния
наем за имота, или 200 лв.
І. Постъпила е въззивна жалба вх.№ 6683/12.02.2019 г.,
подадена от ищцата И.И.Б., с която първоинстанционното решение се
обжалва в отхвърлителната му част, с
която е отхвърлен предявения от въззивницата иск за установяване, че същата е
изключителен собственик на основание чл.21, ал.4 СК на лек автомобил „ТОЙОТА ЯРИС“
с рег.№ А 4108 МТ, както и в частта,
с която е отхвърлена претенция на ищцата по чл.344, ал.2 ГПК за осъждане на
ответника М.Б. да й заплаща обезщетение за лишаване от ползването на имотите,
находящи се в гр.Бургас, ул.“Иван Богоров“ № 48, в размер на ½ от
месечния наем, или 350 лв., и за къщата, находяща се в с.Атия в размер на
½ от месечния наем за имота, или 200 лв.
Във въззивната жалба се изразява недоволство
от първоинстанционното решение, като същото се счита за неправилно, необосновано
и незаконосъобразно в обжалваната му част. Според въззивницата, съдът
неправилно и в противоречие със събраните по делото доказателства е приел за
недоказано твърдението на ищцата, че липсвал принос от ответника в закупуването
на лекия автомобил „Тойота Ярис“ с мотива, че единственото представено от нея
доказателство било съдебното решение за развод, което нямало обвързваща съда
доказателствена сила. В тази връзка се посочва, че действително към момента на
купуването на автомобила гражданският брак между страните не е бил прекратен,
но към този момент същите са били във фактическа раздяла от повече от 2 години
преди развода, което е констатирано от бракоразводния съд в решението му и е
видно от представения договор за наем, съгласно който ищцата от м.ноември 2015
г. тя е наела недвижим имот, в който се е установила временно да живее. Сочи се
също, че по делото са представени доказателства и за доходите на ищцата, които
й дават финансовата самостоятелност да закупи за себе си автомобила, без да е
необходимо да има спестени средства или да е укривала семейни средства, каквито
са възраженията на ответника. Според въззивницата, тези доказателства в тяхната
съвкупност водят до извода, че процесното МПС – „Тойота Ярис“, макар и да е
закупено по време на брака, е изключителна собственост на И.Б., тъй като
вещите, закупени при доказана фактическа раздяла между съпрузите са
индивидуална собственост на този съпрук, който ги е купил. В тази връзка,
въззивницата счита, че процесният автомобил, закупен по време на фактическата
раздяла между страните и при доказани нейни доходи за закупуването му, не е
СИО. Сочи се, че в производството пред БРС ответникът не е оспорил и не е
възразил по никакъв начин срещу твърдението на ищцата за фактическата раздяла
между страните и нейния период, поради което се счита за неправилен и
необоснован извода на районния съд, че иска е недоказан.
По отношение на
претенцията по чл.344, ал.2 ГПК въззивницата счита за неправилен извода, че по
делото няма доказателства, които да сочат ползване на имотите изключително от
ответника М.Б.. В тази връзка са изложени доводи, че страните от години не
живеят заедно, като ответникът ползва имотите еднолично и изключително, като не
допуска в тях ищцата и дори е сменил ключалките, които обстоятелства не са
оспорени от негова страна.
В заключение, моли
въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да се
уважи предявения от въззивницата иск по чл.21, ал.4 СК и претенцията й по
чл.344, ал.2 ГПК.
Във въззивната
жалба е направено искане за ангажиране на гласни доказателства чрез допускане
до разпит на един свидетел, за установяване на действителната фактическа
раздяла, факта на изключително ползване на имотите от ответника и недопускането
на ищцата до тях. Искането е обосновано с обстоятелството, че пред
първоинстанционния съд същото не е било направено, поради това, че не е имало
оспорване от ответника в тази връзка.
Въззивната жалба на И.Б.
е подадена в двуседмичния срок по чл.259, ал.1 ГПК и от лице с правен интерес от
обжалване на решението, поради което е допустима.
В срока по чл.263,
ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемия-ответник М.Р.Б., подаден чрез пълномощник адв.К., с които въззивната жалба на И.Б. се
оспорва като неоснователна, като са изложени пространни съображения. Моли
решението на РС-Бургас да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в
обжалваните части. Не се правят нови доказателствени искания. Претендират се
направените по делото съдебни разноски.
ІІ. Постъпила е въззивна жалба вх.№ 8781/25.02.2019 г.,
подадена от ответника М.Р.Б., подадена чрез пълномощник адв.В.К., с
която първоинстанционното решение се обжалва
частично. Изразява се недоволство от решението в частта, с която е допусната делба на недвижимите имоти –
апартамент и гараж, находящи се в гр.Бургас, ул.“Иван Богоров“ № 48, като се
сочи, че съдът не е посочил факти и обстоятелства, които са приети като
доказателства и са приложени по делото – данъчна оценка и учредена договорна
ипотека. Въззивникът сочи, че сградата, в която се намират двата самостоятелни
обекта, е построена върху недвижим имот, който е дарение от баща му, а сградата
е построена в изпълнение на сключен договор за групов строеж от 15.03.1988 г. и
средствата за строителството са осигурявани от баща му, като ищцата не
представя доказателства, че тези имоти представляват СИО, поради което исковата
й молба в тази част следва да бъде оставена без уважение. Изразява се
недоволство от решението и в частта,
с която е допусната делба на вилна сграда-къща в с.Атия, като се сочи, че в
действителност е налице земеделска земя-неубарнизиран имот, който е дарен на
ответника от неговите родители, а изградената върху имота постройка е незаконна
и предназначението на земеделската земя не е променено, сроковете по изпълнение
на строителните книжа не са спазени, поради което и постройката не може да бъде
узаконена и затова същата не следва да бъде допускана до делба. Във въззивната
жалба са изложени доводи и относно сключен от страните договор за банков кредит
с „Райфайзенбанк“ ЕАД, за обезпечаването на който е учредена договорна ипотека върху
недвижимите имоти в гр.Бургас, като страните са солидарни длъжници по договора
за кредит. В заключение, моли въззивния съд да отмени решението на БРС в
обжалваните му части и да уважи изцяло направените от въззивника-ответник
искания за допускане на делба на недвижимите имоти и движимите вещи така, както
са описани в писменото му становище и във въззивната му жалба. Въззивникът Б.
моли за уважаване изцяло и на предявения от него насрещен иск по отношение на
имотите в гр.Добрич и гр.Генерал Тошево, за осъждане на ищцата на основание
чл.31, ал.2 ЗС да му заплаща за всяка следваща година, считано от датата на
предявяване на насрещния иск до постановяване на решението за делба,
обезщетение в размер на 3000 лв. за имота в гр.Добрич и в размер на 2000 лв. за
имота в гр.Генерал Тошево, както и да се уважи насрещната претенция на
ответника за осъждане на ищцата да му заплати ½ част от разходите,
похарчени за цялостното вътрешно завършване на жилището в гр.Бургас, както и
½ част от разходите за неговото цялостно обзавеждане. Не са направени
нови доказателствени искания. Претендират се направените по делото съдебни
разноски.
Въззивната жалба на М.Б.
е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и от лице с правен интерес от обжалване
на решението, поради което жалбата е допустима.
В срока по чл.263,
ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемата-ищец И.И.Б., подаден чрез пълномощника адв.Т., с който
въззивната жалба на М.Б. се оспорва като неоснователна, като са изложени
пространни съображения. Моли решението на РС-Бургас да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
По доказателствените искания въззивният съд намира
следното:
Искането на
въззивницата-ищца И.Б. за допускане до разпит на един свидетел, за установяване
на действителната фактическа раздяла, факта на изключително ползване на имотите
от ответника и недопускането на ищцата до тях не следва да бъде уважавано, като преклудирано. Освен това, съдът
констатира, че между страните по делото не е налице спор относно настъпилата
между тях преди развода фактическа раздяла от средата на 2015 г., поради което
не е необходимо събирането на доказателства за установяването на това
обстоятелство. В този смисъл и поради липсата на предпоставките по чл.266 ГПК,
доказателствените искания във въззивната жалба на И.Б. следва да бъдат оставени
без уважение.
Предвид горното и след проверка
допустимостта на подадената въззивна жалба и отговора, съдът намира, че делото
следва да бъде разгледано в съдебно заседание, поради което и на основание чл.267,
ал.1 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 590/2019
г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от ищата И.И.Б. и въззивна жалба
от ответника М.Р.Б., както и постъпилите по двете жалби писмени отговори от двете страни.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивницата-ищца И.И.Б. за ангажиране на гласни доказателства
през въззивната инстанция чрез разпит на един
свидетел.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис
от определението, като същите се уведомят на посочените от тях адреси, вкл. и
чрез процесуалните им представители и по телефона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.