РЕШЕНИЕ
№ 1002
Враца, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Враца - IV състав, в съдебно заседание на осми май две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ |
При секретар СТЕЛА БОБОЙЧЕВА като разгледа докладваното от съдия НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ административно дело № 20257080700137 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268, вр. с чл. 267, ал. 2, т. 5 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на „Т.Т.2.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя П.Т, чрез * В.Ч., против Решение № 18/21.02.2025г. за отказ за възстановяване на срок за обжалване, издадено от Х.И.В. – **. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност, необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните разпоредби при постановяване на оспорения акт. Твърди се, че приходната администрация е отказала да възстанови внесена от трето лице сума за погасяване на конкретни задължения на длъжник в производство по несъстоятелност и е разпределила същата за най-старите задължения на длъжника, които жалбоподателят не е имал намерение да погасява. Поддържа се, че публичният изпълнител, за да прикрие действията си, е връчил на 03.01.2025г. извършеното разпределение на друга електронна поща, непосочена от пълномощника на жалбоподателя, изрично упълномощен по случая с възстановяване на сумата. Няколко дни по-късно връчили и на пълномощника разпореждането за разпределение, но при спазване на срока за обжалване от пълномощника, се оказвало, че срока е пропуснат, поради предходно връчване с по-ранна дата. Жалбоподателят счита, че това представлява тежка злоупотреба с правомощия и компетентност от страна на администрацията, довели до въвеждането му в заблуждение и очевидно целящи да осуетят осъществяването на правата на третото лице. Прави се искане за отмяна на оспореното решение.
Ответникът по жалбата – Директор на Териториална дирекция на НАП – Велико Търново, чрез процесуалния си представител Б.Д. – **, в писмено становище и в съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, по подробно развити в писменото становище доводи и съображения.
Съдът, като обсъди доводите на страните, прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и извърши проверка на оспорения акт в съответствие с разпоредбата на чл.168 АПК, за да се произнесе съобрази следното от фактическа страна:
От жалбоподателя „Т.Т.2.“ ЕООД с ЕИК **, чрез * В.Ч., е подадено в ТД на НАП Велико Търново, офис Враца Искане за прихващане или възстановяване с вх.№ИТ-00- 1501/04.11.2024г., на внесена от дружеството сума в размер на 122200.16 лв. /л.31 от делото/. Съгласно изложеното в искането, посочената сума е преведена по сметка на НАП с платежно нареждане от 15.04.2022г. с основание: „Погасяване на задължения на ЕТ „Т.Т.“ ЕИК ** , чл.180 от ДОПК“. Твърди се в искането, че наредителят е кредитор с приети вземания в производството по несъстоятелност на ЕТ „Т.Т.“ /н./, ЕИК ** по т.д. № 101/2017г. на ОС-Враца и има интерес да плати публичните задължения на длъжника, за да встъпи в правата на публичния взискател, съгласно разпоредбата на чл.180, ал.1, т.2 ДОПК. Искателят е посочил също, че преведената от него сума е определена като дължима към 15.04.2022г. от ЕТ „Т.Т.“ /н./ и покрива всички публични задължения като главници и лихви за забава, но не е отнесена за погасяване на задълженията на длъжника, на който не е издадено удостоверение за встъпване в правата на НАП, както и съдът по несъстоятелността не е уведомен за погасяването им. Искането за възстановяване е обосновано с довода, че след като внесената сума не се усвоява за погасяване на задълженията на несъстоятелния длъжник, то платеното от третото лице подлежи на възстановяване, а задържането му от НАП е без основание. Към искането е приложено изрично пълномощно от 05.07.2024г. /л.45/, с което * Ч. е упълномощен да представлява „Т.Т.2.“ ЕООД в процедура по чл.129 от ДОПК за възстановяване на неусвоена сума, платена на 15.04.2022 по банков път на осн. чл.180 ДОПК в размер на 122200.16 лв., да осъществява цялата кореспонденция с органа по приходите в процедурата по чл.129 ДОПК, да обжалва откази на администрацията в тази процедура по административен и/или съдебен ред и да осъществява процесуално представителство пред органите на съдебната власт във връзка с предоставените му с това пълномощно правомощия.
Във връзка с подаденото искане е издаден Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № П-04000624196875-004-001/03.12.2024г./л.49/, с който е отказано възстановяване на исканата сума. С жалба от 13.12.2024г. до Директора на Дирекция ОДОП, жалбоподателят, чрез * Ч. е обжалвал мълчалив отказ за издаване на АПВ по подаденото от него Искане за прихващане или възстановяване.
С Разпореждане изх. №С240006-125-0439437/20.12.2024г. по изп.дело № **********/2011г. /л.37/, издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Враца е разпределена сумата, платена от дружеството жалбоподател за погасяване на публични задължения на ЕТ „Т.Т.“ /в несъстоятелност/. Срещу това разпореждане е подадена от „Т.Т.2.“ ЕООД жалба вх.№ 94-Т-1/13.01.2025г. на ТД на НАП, офис Враца, която с Решение № 8/23.01.2025г. на Директора на ТД на НАП Велико Търново /л.27/ е оставена без разглеждане. В мотивите на решението е прието, че Разпореждането е връчено с придружително писмо изх. №С240006-179-0005663/30.12.2024г. на „Т.Т.2.“ ЕООД на 02.01.2025г. по електронен път, чрез активиране на електронна препратка на декларирания от дружеството жалбоподател електронен адрес: ** видно от удостоверение за извършено връчване по електронен път, а жалбата срещу оспорения акт е подадена на 13.01.2025г. и е заведена с вх.№ 94-Т-1 от същата дата. Сочи се в решението, че 7-дневния преклузивен срок по чл.266, ал.1 от ДОПК за обжалване на разпореждането за разпределение е изтекъл на 09.01.2025г. и жалбата, като подадена след изтичането му се явява просрочена.
С жалба вх.№ Ж-04-12/05.02.2025г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, офис Враца, подадена от „Т.Т.2.“ ЕООД е оспорено Решение № 8/23.01.2025г. на Директора на ТД на НАП Велико Търново. Образувано е по същата адм.дело № 81/2025г. на АС Враца. Делото е висящо и е спряно до приключване на настоящото с влязъл в сила съдебен акт.
В жалба на „Т.Т.2.“ ЕООД вх.№ Ж-04-12/05.02.2025г. на ТД на НАП Велико Търново, офис Враца е обективирано искане за възстановяване на срок за обжалване на разпореждане за разпределение на суми изх.№ №С240006-125-0439437/20.12.2024г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Враца /л.20/. По това искане е издадено оспореното в настоящото производство негативно за жалбоподателя Решение № 18/21.02.2025г. на Директора на ТД на НАП Велико Търново.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Оспореното Решение № 18/21.02.2025г. за отказ за възстановяване на срок за обжалване е издадено от материално и териториално компетентния административен орган по смисъла на чл. 267, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 от ДОПК, в предвидената от закона форма, като съдът не констатира допуснати нарушения на процесуалните правила при образуването и провеждането на производството по реда на чл. 266 от ДОПК.
По отношение описаната хронология на фактите – внесена от третото лице, настоящ жалбоподател сума за погасяване на публични задължения на обявен в несъстоятелност търговец, с посочено основание за внасяне – чл.180, ал.1, т.2 от ДОПК, отправено искане за възстановяването й от вносителя, поради неусвояване на сумата за погасяване на задълженията на несъстоятелния длъжник, последващото произнасяне с отказ за възстановяване и разпределението й с Разпореждане на публичен изпълнител, между страните не съществува спор.
Спорът по делото е правен и е свързан с отговор на въпроса – редовно ли е извършено уведомяването на жалбоподателя за издаденото Разпореждане за разпределение чрез съобщаването му на електронен адрес: ** посредством активиране на електронна препратка на 02.01.2025г. /л.41/ или е следвало да се извърши на адреса на пълномощника му * Ч. на посочените от него адреси – физически /посочен в искането за възстановяване от 04.11.2024г. и в пълномощното от 05.07.2024г./ и електронен /посочен в жалба от 13.12.2024г. срещу мълчалив отказ за издаване на акт за прихващане или възстановяване и последващите жалби/, както и от кога следва да се счита, че тече срока за обжалване на разпореждането за разпределение, съответно спазен ли е с подадената жалба вх.№ 94-Т-1 от 13.01.2025 г. Дължи се преценка и отговор и на друг съществен и относим към настоящото производство въпрос – налице ли са основания за възстановяване на срок за обжалване на Решение №18/21.02.2025г., ако се счете, че е пропуснат.
За установяване редовността на връчването на електронен адрес: ** ответникът представя Заявление за подаване на документи по електронен път и ползване на електронни административни услуги, предоставени от НАП с КЕП на упълномощено лице вх.№ 0600И0056796/16.12.2021г. до НАП, офис Враца /л.66-69/, подадено от „K.A.S. EOOD, чрез Д.К.С.. В същото е посочено, че електронни изявления на органите на НАП във връзка със ЗДДС, КТ, ЗДЗП, ЗЗО, ЗДДФЛ, СУПТО, ЗОП и др. от името на „Т.Т.“ ЕООД, ще се приемат на електронен адрес:**. Такова изявление се съдържа и в Уведомление за упълномощаване, оттегляне на упълномощаване, промяна електронен адрес вх.№0600И0056796/16.12.2021г., с което „Т.Т.“ ЕООД упълномощава „K.A.S. EOOD, чрез Д.К.С. да ползва електронни административни услуги, предоставяни от НАП чрез КЕП, като от датата на подаването ще приема електронни изявления на органите на НАП на електронен адрес: ** .
Представено е и пълномощно от 15.12.2021г. с рег.№ 8115/2021г. на нотариус рег.№ 482 на НК, с което П.Д.Т., като управител на „Т.Т.“ ЕООД е упълномощила общо шест физически лица заедно и поотделно при необходимост да представляват дружеството и физическото лице П.Д.Т. пред банки, администрация, НОИ, Агенция по заетостта, Дирекция Бюро по труда, Агенция Испекция по труда, Агенция по вписванията, НАП, като подписват с електронен подпис и подават по електронен път всякакви декларации и справки, в т.ч.: по ЗДДС, ЗДДФЛ, ЗКПО, по задължителното осигуряване, подаване на данни от агенти-платци по силата на дял втори, глава 16, раздел VI от ДОПК и др. подобни във връзка с дейността на дружеството.
Ответникът оспорва твърдението на жалбоподателя, че действията на публичния изпълнител са въвели в заблуждение представляващия дружеството адвокат по отношение срока за обжалване на Разпореждането за разпределение от 20.12.2024г. и поддържа становище, че уведомяването е редовно извършено на декларирания електронен адрес за връзка с НАП: **., а уведомлението на адвоката пълномощник, извършено на 06.01.2025г. е единствено за сведение.
Редът за връчване на документи е уреден в чл.29 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.29, ал.4 от ДОПК съобщенията могат да се връчват чрез изпращане по телефакс, по електронен път при използване на квалифициран електронен подпис на лицата по ал. 2, електронен печат по смисъла на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги или по реда на чл. 26 от Закона за електронното управление. Очевидно публичният изпълнител е използвал този ред, като е връчил разпореждането на декларирания от лицето в НАП електронен адрес, съгласно подадено Заявление за подаване на документи по електронен път и ползване на електронните административни услуги, предоставяни от НАП с КЕП на упълномощено лице вх.№0600И0056796/16.12.2021г., коментиран по-горе.
По искане на жалбоподателя бе разпитана като свидетел Д.С., която в показанията си пред съда твърди, че е ** „К.А.С.“ ЕООД, която * документите на „Т.Т.2.“ ЕООД. Във счетоводната фирма работят общо четирима човека и във връзка с дейността й като * на „Т.Т.2.“ ЕООД на нея и на работещи във фирмата й счетоводители е издадено общо пълномощно от управителя на обслужваното дружество през месец декември 2021 г. То включва представяне на документи пред институциите, платежни до банките, документи за отчитане в НАП, НОИ, включително подаване на данъчни декларации и справки-декларации по ЗДДС. Свидетелката твърди, че фирмата ползва ел. адрес: ** ., който използват за всички свои клиенти, вкл. „Т.Т.2.“ ЕООД. Поддържа, че тя и служителите на фирмата й, не са уведомявани от дружеството жалбоподател за започната от него процедура по възстановяване на суми от НАП. Разбрала за писмо от НАП до „Т.Т.2.“ ЕООД след разговор с * Ч., когато върнали хронологията на електронната поща и открили получено на 03.01.2025 г. такова писмо. Свидетелката не знае кой служител на фирмата й го е отворил и предполага, че след като е прочетено и разбрано, че не касае дейността на счетоводната фирма, този който го е отворил не е предприел никакви действия във връзка писмото. Заявява, че в практиката й в годините знае, че такива имейли, касаещи съответните фирми биват изпращани до съответния получател, а не до обслужващата го счетоводна фирма. Свидетелката пояснява, че 03.01.2025 г. е първия работен ден от годината и е възможно отварянето на имейла да е станало дори от телефон. Подчертава, че Уведомление за упълномощаване, оттегляне на упълномощаване, промяна на ел. адрес, приложено по делото, съдържа изявление до НАП от фирмата й, чрез нея като управител, с което е декларирала, че от датата на подаването му електронни изявления на органите на НАП във връзка с подадените документи, ще приема на ел. адрес: **. Според свидетелката това уведомление до НАП, касае кореспонденция на счетоводна фирма с НАП във връзка с подадени от счетоводна фирма документи до НАП за дейността на обслужвания търговец „Т.Т.2.“ ЕООД, но подчертава, че не са имали никакво знание за това, че този търговец е правил искане за възстановяване на суми до НАП. Пояснява също, че когато фирмата й получава кореспонденция от НАП, свързана с Булстат на съответен търговец и дейност, касаеща обслужването му, като счетоводители я вършат, но когато касае друго, за което те не знаят и не са уведомявани и не са кореспондирали с институции по съответния въпрос, счетоводителите не предприемат нищо.
Съдът намира, че в конкретния случай искането за възстановяване на срок се основава на фактически обстоятелства, свързани с твърдения за злоупотреба с правомощия и компетентност от страна на приходната администрация, целящи да осуетят осъществяването на правата на третото лице-жалбоподател, чрез последователно връчване на един и същ акт, подлежащ на обжалване – първо на електронния адрес на счетоводната фирма, обслужваща жалбоподателя, а впоследствие на адвоката, снабден с изрично пълномощно за представителство в процедура по глава ХVI от ДОПК, сроковете спрямо които тече от различен начален момент. При тези обстоятелства процесуалният представител макар да е спазил срока за обжалване, считано от неговото уведомяване, се оказва, че същия е изтекъл, считано от предхождащото уведомяване на електронния адрес.
Съгласно чл. 26 ДОПК, относно възстановяването на сроковете в административното производство по този кодекс се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс. В чл. 89, ал. 2 АПК е предвидено, че искането за възстановяване на срока се разглежда от административния орган, компетентен да разгледа жалбата. В случая това е директора на ТД на НАП-Велико Търново, който се е произнесъл с оспореното решение.
Разпоредбата на чл.89, ал.1 от АПК урежда възстановяването на срок само в хипотезата на чл. 88, ал. 1, т. 2 от същия закон, касаеща просрочие на жалбата, като възстановяването на срок е обусловено от доказване на настъпването на особени непредвидени обстоятелства. По въпроса кои обстоятелства са особени и непредвидени, за да послужат като основание за възстановяване на срока за извършване на определено процесуално действие, съществува трайна и последователна практика на ВАС и ВКС /напр. определение № 26/21.01.2012 г. по ч. гр. д. № 611/2011 г. на I г. о. на ВКС, определение № 11/0501. 2012 г. по ч. гр. д. № 719/2011 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 2 от 01.02.2012 г. по ч. т. д. № 928/2011 г. на II т. о. на ВКС, определение № 340/16.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2507/2013 г. на I г. о. на ВКС, определение № 11446/3.09.2020 г. по адм. д. № 7728/2020 г., III о. на ВАС, определение № 6273/18.05.2017 г. по адм. д. № 4583/2017 г. на ВАС и др. /, в която е възприето разрешението, че особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 от ГПК /по аналогия чл.89, ал.1 от АПК/ е налице в случаите, при които страната или нейният процесуален представител са били възпрепятствани по обективни, неочаквани и независещи от тях причини като болест, злополука, природно бедствие и други подобни, да извършат обвързаното със срок процесуално действие. Такива обстоятелства трябва са настъпили внезапно за страната и нито да са могли да се предвидят, нито да се преодолеят от волята на страната при нормално проявена грижа на добрия стопанин и добросъвестност. Обстоятелствата трябва да са "особени", тоест да са необичайни, да имат извънреден характер, като те трябва да са повлияли на засегнатото лице до такава степен, че то да не е могло да защити правата си чрез извършване на съответното действие в административното производство. Страната, която се позовава на подобно обстоятелство трябва да докаже неговия необичаен характер, както и че е имала намерение да прояви активност в процеса, но не го е направила, защото именно това обстоятелство, което стои извън нейната воля й е попречило. Самата пречка следва да е съществувала достатъчно продължително време, за да създаде обективна невъзможност за спазването на срока. Необходимо е още това особено обстоятелство да бъде и "непредвидено", да не е било очаквано и респективно лицето да не е имало възможност да планира поведението си по начин, по който да го преодолее, за да извърши желаното от него действие.
Изложените от жалбоподателя обстоятелства разкриват характер на посочените.
Представителната власт, делегирана от законния представител на дружеството жалбоподател на * Ч. с пълномощното от 05.07.2024г. с изрични права в производство по прихващане и възстановяване на недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното и осигурителното законодателство от НАП, му предостова изрични правомощия за представителство в процедура по чл.129 от ДОПК за възстановяване на неусвоената сума, платена от жалбоподателя, като трето лице на основание чл.180 ДОПК, на 15.04.2022г. в размер на 122200.16 лв., вкл. осъществяване на цялата кореспонденция с органа по приходите в посочената процедура. По същността си това изрично пълномощно изключва общите пълномощия на „К.А.С.“ ЕООД, като обслужваща жалбоподателя счетоводна фирма, произтичащи от пълномощно рег. № 8115/15.12.2021г. на нот. С.Б., които се простират както се посочи до представителство за подписване с електронен подпис и подаване по електронен път на декларации и справки, както и данни по ЗДДС, ЗДДФЛ, ЗЗКПО, данни по задължителното осигуряване, искания за възстановяване на ДДС и др. подобни във връзка с дейността на дружеството. Уведомяването на жалбоподателя на електронния адрес на обслужващата го счетоводната фирма в хипотезата на чл.28, ал.2 ДОПК, представлява допустим от закона способ за кореспонденция, но при наличие на изрично пълномощно с делегирани права на адвокат в конкретна процедура по ДОПК, следва да се зачете волята на адресата и се даде приоритет на изричните пълномощия.
В случая се установи и от показанията на разпитания по делото свидетел, които съдът кредитира, като обективни и последователни, че по извършеното уведомяване от НАП на електронния адрес на „К.А.С.“ ЕООД не е осъществена обратна връзка с адресата на уведомлението – жалбоподателя „Т.Т.2.“ ЕООД, поради факта, че правоотношението по възстановяване на суми е инициирано от жалбоподателя, чрез пълномощника му адвокат, без никакво знание за това от страна на счетоводителя. Липсата на такава обратна връзка представлява именно особено и непредвидено обстоятелство по смисъла на чл.89, ал.1 АПК, тъй като за съществуването на това уведомяване дружеството и пълномощникът му, овластен с изрично пълномощно, не са узнали, изводимо отново от показанията на свидетеля С.. Същото е повлияло на засегнатото лице, жалбоподател до степен, че поради липсата на знание за това уведомяване не е предприело защита на правата си чрез извършване на съответното действие, а е предприело такива в по-късен момент, в срока за обжалване на акта, но от датата на получаването му от пълномощника с изрично пълномощно. Това обстоятелство има и необичаен характер, тъй като жалбоподателят с последващото си поведение установи, че е имал намерение да прояви активност в процеса по подаване на жалба срещу разпореждането за разпределение на суми, но не го е направил в срока, броен от уведомлението на електронния адрес: **, защото именно незнанието на това обстоятелство стои извън неговата воля й му е попречило своевременно да подаде жалба. Подадената впоследствие жалба, в 7 дневния срок, считано от уведомяването на пълномощника адвокат, обаче се явява просрочена спрямо предхождащото уведомяване на адрес **. Тези обстоятелства могат да се приемат за обективни, неочаквани и поради липсата на знание за съществуването им, жалбоподателят не е имал възможност да планира поведението си, извършвайки желаното от него действие, чрез упражняване правото на жалба.
Последователният и комплексен прочит на писмените доказателства и свидетелските показания в тяхната взаимна връзка и обусловеност, които съдът няма основания да не цени, установява по категоричен начин наличието на особено и непредвидено обстоятелство, независещо от волята на жалбоподателя да го преодолее, поради неочаквания му характер и да планира и предприеме поведение като извърши желаното действие по подаване в срок на жалба срещу разпореждането за разпределение на суми.
Предвид изложените съображения, искането за възстановяване на срок за обжалване на разпореждане за разпределение на суми на публичен изпълнител се явява основателно и следва да се уважи, като се отмени оспореното Решение № 18/21.02.2025г. на Директора на ТД на НАП Велико Търново, като незаконосъобразно.
Тъй като срещу Разпореждане за разпределение на суми изх. № С240006-125-0439437/20.12.2024г. по изп.дело № **********/2011г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Враца е подадена от „Т.Т.2.“ ЕООД жалба вх.№ 94-Т-1/13.01.2025г. на ТД на НАП, офис Враца, то същата с оглед крайния правен извод по настоящото дело, следва на основание чл.267 от ДОПК да се разгледа по същество от Директора на ТД на НАП Велико Търново.
Водим от горното, Административен съд - Враца
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 18/21.02.2025г. на Директора на ТД на НАП Велико Търново, с което е отказано възстановяване на срок за обжалване.
ВЪЗСТАНОВЯВА срока за обжалване на Разпореждане изх. №С240006-125-0439437/20.12.2024г. по изп.дело № **********/2011г., издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Враца.
ИЗПРАЩА жалба вх.№ 94-Т-1/13.01.2025г. на ТД на НАП Велико Търново, подадена от „Т.Т.2.“ ЕООД, чрез * Ч., за разглеждане по същество от Директора на ТД на НАП Велико Търново и произнасяне по основателността й.
На основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на страните.
| Съдия: | |