РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Враца, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Иван В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20221420103208 по описа за 2022 година
Производството е образувано по постъпила искова молба С. Б. Д. и Б. К. Д. против
Агенция „Пътна инфраструктура“ - София, Областно пътно управление- Враца, със
седалище и адрес:гр. Враца, ул. „Георги С.Раковски“ № 5, представлявано от директора В.Н.
Ищците твърдят, че са наследници на К. Б. Д., EГН **********, починал при трудова
злополука па ***.**.***г. Посочват, че С. Б. Д. била негова съпруга, а Б. К. Б. - негов син. К.
Д. работел дълги години по силата на трудов договор в Областно пътно управление —
Враца, към Агенция „Пътна инфраструктура" София, на длъжността „главен специалист
РПС-Враца“.
На 26.02.2021 г, по време па работа и при изпълнение на трудовите му задължения,
наследодателят им починал в резултат на претърпяно ПТП, на път 1-1 /Е79/ Монтана -
Враца, в района на „Железния мост“. К. Д. при поставяне на пътни знаци и указателни
табели, съгласно решение па общинската комисия, е претърпял удар от товарен автомобил с
рег.№ ****, за което ПТП е съставел Констативен протокол с рег. № ****-******/*** .**.***
г.
След проведено административно разследване, съгласно КСО, НОИ ТП -Враца, в
рамките на своята компетентност и правомощия е издал Разпореждане № 12 от 24.03.2021г.,
с което е признал злополуката за трудова по смисъла на чл. 55, ал.1 КСО. Разпореждането не
е обжалвано и е влязло в сила.Внезапната смърт на техния съпруг и баща е изключителен
шок за тях. Злополуката с наследодателя им е най-негативното и силно по интензитет
преживяване в живота им.
С. Д. прекарала със съпруга си повече от 40 години брачен живот, който бил изпълнен
с обич, доверие, подкрепа и разбирателство. Винаги са живели в общо домакинство, винаги
са прекарвали заедно почивните дни и празници, пътували заедно, кръгът от близки и
приятели им бил един и същ. Винаги той е бил най-важният човек в ежедневието й, с когото
са били заедно, рамо до рамо в хубави и в лоши дни. Семейството било здраво, сплотено,
1
като през всичките години семеен живот разчитала на К. - в емоционален и финансов план.
Новината за смъртта му й причинил силен стрес, шок и не могла да повярва, че
действително това се е случило. Веднага след като й съобщили за смъртта на мъжа й
изпаднала в тежко състояние, станало й толкова зле, че се наложило да я транспортират в
МБАЛ Христо Ботев, където й ми поставили инжекция за успокоение. Там останала под
лекарско наблюдение за няколко часа, след което по тяхно предписание в следващите дни се
свързала с личния си лекар. Същият й предписал успокоителни, които приемала около
месец. Лекарството частично й помагало, но ежедневието й продължавало да бъде трудно и
тъжно. Смъртта му й причинила силен стрес и променила коренно живота - чувства се
подтисната, самотна и безсилна. Всичко внезапно се променило с настъпването на
злополуката и все още не може да приеме, че най-близкият й човек си е отишъл при толкова
жестоки обстоятелства, че никога повече няма да бъдат заедно и ще трябва да се справя
оттук насетне сама.
По отношение на ищеца Б. К. Д. се твърди, че от малък с баща му са имали силна
емоционална връзка, като в много отношения е бил пример за него. Следвал е неговия път и
е разчитал на него винаги. Независимо, че вече не живеели заедно, след като ищецът създал
свое семейство, често прекарвали времето заедно и си помагали. Той не само се радвал на
двамата си внука, които към момента на смъртта му били на 8 и 5 год., но и помагал в
отглеждането им. Той бил любящ баща, дядо и съпруг, за него най-важното в живота били
близките му хора и затова свободното си време искал и прекарвал с тях - пътувал често с
него, децата и майка му. Знаел, че може да разчита на баща си, ако се наложи да поеме
грижи за внуците си. Държал е да помага и финансово, като давал пари за закупуването на
необходими за тях неща. Гостували си често, искал да създаде с децата му силна връзка,
каквато имал със самия него. Като стожер на семейството, той продължавал да бъде опора за
ищеца.Новината за внезапната му смърт била трудна за преодоляване. Действително това
било шок, защото баща му бил в много добро здравословно състояние, с голяма енергия, с
планове. Загубата е невъзвратима, психологическата травма е интензивна и не може да бъде
преодоляна.
Считат, че са налице основанията, предвидени в чл. 200, ал. 1 КТ за ангажиране
имуществената отговорност на работодателя за настъпилата смърт на работника спрямо
наследниците на лицето.
Претендират от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
ищците претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на своя близък, изразяващи се
в болки и страдания.За претърпените от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки страдания, молят съда да осъди ответника да им заплати сумата от общо
200 000 лева, по 100 000 лева за всеки от ищците, ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от настъпването на процесната трудова злополука – 26.02.2021 г. до
окончателното погасяване. Претендират разноски.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ищците поддържат
предявените искове и молят същите да бъдат уважени.
В срочно подаден отговор, ответникът намира предявените искове за допустими, но
оспорва същите по основание и размер, като се иска от съда да ги отхвърли като
неоснователни и недоказани.Посочва се, че не са събрани никакви доказателства за
търпените от ищците болки и страдания.Освен това ответното дружество не носи никаква
вина за смъртта на наследодателя на ищците.Алтернативно се твърди, че претендираните
обезщетения са силно завишени по размер, поради коте се иска от съда да ги редуцира по
справедливост.
Поради тези и останалите подробно изложени в отговора на исковата молба
възражения, моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
2
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
Между страните не се спори, поради което с определението, постановено по реда на
чл.140 ГПК, съдът е отделил като безспорни обстоятелствата, че на 26.02.2021 г. К. Б. Д. е
претърпял злополука, призната по надлежния ред за трудова с Разпореждане № 12 от
24.03.2021г. на НОИ ТП - Враца, вследствие на което е настъпила смърт на лицето, както и
че към момента на инцидента /26.02.2021 г. / лицето е заемало длъжността „главен
специалист РПС-Враца“ при ответното дружество по силата на трудов договор от 06.02.2009
г.
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници изх. № ... от
01.03.2021 г. на Община Враца /л.8/ е, че след смъртта си К. Б. Д. е оставил за свои законни
наследници ищците по делото – съпруга С. Б. Д. и Б. К. Д. – син.
За търпените от ищците болки и страдания са събрани гласни доказателствени средства
чрез разпита на двама свидетели.
От показанията на свидетеля Д.П. П., първа братовчедка на ищеца Б., ценени от съда
по реда на чл. 172 ГПК, се установява, че познава С. Д., тъй като тя е нейна леля.
Семейството й се състояло от вуйчо й К. Д., който починал и братовчед й Б.. К. и леля й
били женени повече от 40 години, били са заедно навсякъде, постоянно. Никога не са се
делили, те са яотгледали. С. е сестра на нейния баща, винаги са се събирали. Нищо лошо не
може да каже, винаги са били тези хора заедно, не е имало разделение, на село са били
заедно, имали вила, лозе, гледали пчели, внуците си гледали заедно, на почивки ходели
заедно. Винаги са прекарвали празниците заедно. К. бил грижовен баща, съпруг, винаги се е
отзовавал. Като глава на семейството, никога не оставял леля й да се справя сама с нещата,
помагал и в домакинството. Имат едно дете и двама внука. Изцяло вуйчо й си гледал
внуците, заедно с нейната леля, ходели на почивки заедно, ходели заедно на море,
поддържал ги и финансово. За случая разбрала от медия. Била на работа в гр. Мездра,
получила известие от медия в интернет и оттам видяла снимка на джипа, който карал той.
Тогава позвъняла на леля й, за да види дали е той наистина, тя не вдигнала, обадила се на
нейна колежка и казали да отиде в спешния център в гр. Враца, защото е станал инцидент.
Когато пристигнала, видяла леля си в страшно състояние, но не го били докарали все още.
Емоционалното състояние на леля й било много лошо, било трагедия. На нея й били дали
успокоителни, била до нея, но тя не я виждала, постоянно плачела. Доколкото разбрала, след
случката леля й е припаднала в детската градина, където работи. Имало много голяма
промяна в леля й след смъртта на съпруга й, не е същият човек. Не е предишната леля, която
имала. Тя гледа нейното дете в градината където работи и то понякога й казвало, че
понякога леля й плаче, не може да се концентрира и не може да извършва ежедневните
дейности. Продала всичко, няма кой да й помага, останала сама. Нейният син е в Англия и
няма кой да й помага. Леля й вече никъде не ходи, викали са я на гости, но тя отказва, тя се
чувства самотна, затворила се в себе си. Няма нищо общо с преди. Нейният вуйчо –
Красимир, бил здрав човек, единствено пиел хапчета за кръвно, никога не се е залежавал,
винаги е вършил някаква работа.
От показанията на свидетеля С. В. Д., братовчед на ищцата Д., ценени от съда по реда
на чл. 172 ГПК се установява, че С. и мъжът й били женени повече от 30 години. Те живеели
първоначално в комплекса, в ж.к. „****“, но след време успели и се преместили под
линията, не знае точно как се казва квартала. Много отдавна Б. бил студент, учил висше. Б.
заминал да учи, но не може да каже точно къде. След това заминал в Щатите за една или две
години, след това се прибрал и 4-5 години бил при родителите си, след това заминал за
Англия, ако не се лъже. Сега в момента е отново в чужбина – в Англия. Контактуват много
често, особено сега, за да е близко до майка му, защото няма кой друг. Отношенията между
него и баща му били топли и добри, доколкото знае. Баща му се грижел за него по всякакъв
3
начин, както по възпитание, така и финансово, дори му купил и апартамент с кредит в гр.
София, дори мисли, че се изплаща все още. Когато се събирали са били в много близки
отношения, ходили са само двамата на екскурзия в Турция. Ходили в Гърция, доколкото
знае преди 3-4 години. Б. е разведен от преди 5-6 години, има и две деца. Постоянно ходели
заедно, когато Б. си дойде, си взимал децата и с родителите си ходели на почивка, няколко
пъти са били заедно. Б. понесъл смъртта пагубно, съкрушен бил, нямало радост в очите му.
Миналата Нова година били при свидетеля с майка си, може би защото само при него могат
да се отпуснат, да си поплачат. Постоянно контактува с Б., когато има възможност винаги си
идва. Той постоянно контактува и с майка си и със свидетеля. Последният помага в грижите
за С., по молба на Б., защото няма кой.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено от лице с необходимите специални знания,
което не е оспорено от страните по делото, се установява, че автомобил с per. № ****, марка
„ ***”, модел „ ****”, причинил ПТП - то е със Застраховка” ГО” в ДЗИ - Общо
застраховане” АД с полица №***/***/**** валидна от 10.07.2020 г. до 09.07.2021 г. От ДЗИ
- „ Общо застраховане” АД гр. София с писмо с изх. № 92-40/12.01.2023 г. на експертизата
беше предоставена следната информация: „ След извършената проверка в информационните
системи на дружеството се установило, че по застраховка „ Гражданска отговорност” с
полица №***/**/****, издадена на „ Уникредит лизинг” ЕАД е заведена щета с № ***** Не
са изплатени обезщетения към лицата С. Д. и Б. Б., наследници на К. Д., загинал при ПТП на
**.***.** г., причинено от товарен автомобил с per. № *******, собственост на „ Уникредит
лизинг” ЕАД.По щета № * се очакват документ******и и все още няма извършено
плащане.”
От изнесените обстоятелства се установява, че от ДЗИ - „ Общо застраховане” АД гр.
София не са изплатени обезщетения към лицата С. Д. и Б. Б., наследници на К. Д., загинал
при ПТП на 26.02.2021 г., причинено от товарен автомобил с per. № *****, собственост на „
Уникредит лизинг” ЕАД.
При така установените релевантни факти, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 200 КТ.
По исковете за причинени неимуществени вреди по чл. 200, ал. 1 КТ в тежест на
ищците е да докажат при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти,
от които черпят изгодни за себе си последици, a именно: че са претърпели болки и страдания
вследствие на настъпилата смърт на своя близък и наследодател К. Б. Д. в резултат на
увреждане, признато по предвидения в закона ред за трудова злополука; че към момента на
настъпване на злополуката пострадалото лице е било в трудово правоотношение с
ответника; че се намират в твърдените родствени връзки с пострадалото лице, а именно – че
ищцата С. Б. Д. е съпруга, а ищеца Б. К. Д. – син на пострадалото лице К. Б. Д.. В тежест на
ответника е да докаже положителния факт на погасяване на задължението си за поправяне
на причинените вреди, както и че е поканил ищците да му предоставят банкова сметка за
погасяване на дълга.
По направените възражения по чл. 200, ал. 3 и чл. 200, ал. 4 КТ за намаляване на
дължимото от работодателя обезщетение, в тежест на ответника е да докаже, че във връзка с
процесната трудова злополука ищците са получили обезщетения и/или пенсия от
общественото осигуряване, респективно – по сключен договор за застраховане на
починалото лице Красимир Б. Димитров.
С определение № 1841 / 06.12.2022 г., постановено по реда на чл.140 ГПК, съдът на
основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване
между страните следните обстоятелства: че на 26.02.2021 г. К. Б. Д. е претърпял злополука,
призната по надлежния ред за трудова с Разпореждане № 12 от 24.03.2021г. на НОИ ТП -
4
Враца, вследствие на което е настъпила смърт на лицето, както и че към момента на
инцидента /26.02.2021 г. / лицето е заемало длъжността „главен специалист РПС-Враца“ при
ответното дружество по силата на трудов договор от 06.02.2009 г.
Установява се още, че с Разпореждане № 12 от 24.03.2021г., НОИ ТП - Враца, на
основание чл. 60, ал. 1 КСО е приело, че на 26.02.2021 г. наследодателя на ищците е
претърпял злополука, която е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Посочено е,
че злополуката е станала през време и по повод на извършената работа, като по време на
работа и при изпълнение на трудовите му задължения, К. Б. Д. починал в резултат на
претърпяно ПТП, на път 1-1 /Е79/ Монтана - Враца, в района на „Железния мост“. К. Д. при
поставяне на пътни знаци и указателни табели, съгласно решение па общинската комисия, е
претърпял удар от товарен автомобил с рег.№ ****, за което ПТП е съставел Констативен
протокол с рег. № ***-***/** .**.*** г., в следствие на което получава наранявания
несъвместими с живота / съобщение за смърт № *** от ***.**.**** година/.
Разпореждането по чл.60, ал.1 КСО има характер на индивидуален административен
акт и подлежи на обжалване от заинтересованите лица, сред които са страните в настоящото
производство /наследници на пострадал и осигурител/. Ето защо спрямо
законосъобразността на този акт се прилага разпоредбата на чл.17, ал.2, изр.2 ГПК,
установяваща забрана за гражданския съд, пред когото се черпят права от акта, да проверява
неговата законосъобразност /правилност/, щом той се противопоставя на лице, участвало в
административното производство по издаването му. Между страните няма спор, че
настъпилото увреждане е признато по установения в закона ред за трудова злополука.
Гражданският съд е длъжен да приеме /поради забраната да ревизира законосъобразността
на индивидуалния административен акт/, че е настъпило увреждане по описания в
разпореждането начин и същото съставлява трудова злополука.
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ, за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят
отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или
служител има вина за настъпването им. Според чл. 52 ЗЗД пък обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Налага се извод, че ответното
дружество дължи заплащане на обезщетение за реално претърпените от ищеца
неимуществени вреди.
Няма съмнение, че лицата са от кръга на тези, които могат да претендират обезщетение
от смъртта на своя наследодател. По отношение на този въпрос е налице практика на ВКС,
която се споделя от настоящия състав. Така, в Решение № 115/15.11.2018 г. по гр. д. №
4455/2017 г. на ВКС, ІІІ г. о., Решение № 499/09.01.2012 г. по гр. д. № 1577/2010 г. на ВКС,
ІV г. о., Решение № 140/24.07.2013 г. по гр. д. № 1328/2012 г. на ВКС, III г. о. и др., е прието
следното: "Обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на пострадал от трудова
злополука възмездява страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от
близките на починалия. Изхождайки от предпоставката, че неимуществените вреди са
неизмерими в пари, а увредените лица са в различни отношения с пострадалия, Пленумът на
ВС е приел ограничителни критерии за определяне на лицата, имащи право на обезщетение.
Така, съгласно т. 2 от ППВС № 4 от 25.05.1961 г., при смърт на пострадалия поради
непозволено увреждане, кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди, се
определя от съда по справедливост и обхваща най-близките роднини като низходящите,
възходящите и съпруга. С ППВС № 5 от 24.11.1969 г., т. 2 от ППВС № 4 от 25.05.1961 г. е
допълнена в следния смисъл: имат право на обезщетение за неимуществени вреди и
отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине
вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е съжителствало на съпружески
начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак. С ТР № 1/2016
5
г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., което има задължителен
характер, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е прието, че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на
техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4 от 25.05.1961 г. и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени. В посоченото тълкувателно решение е прието също, че най-близките на
починалия (по смисъла на двете постановления) се ползват с право на обезщетение, тъй като
поради естеството на съществуващата житейска връзка е логично да се предполага, че те
търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен
морални болки и страдания от загубата им, но правото на най-близките да получат
обезщетение не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако претендиращият
обезщетение не докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е
справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл. 52 ЗЗД.
Предвид горните разяснения на ВКС, съдът намира, че ищците, като съпруга и син на
починалия в резултат на трудовата злополука работник, е от кръга лица по смисъла на ТР №
1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, които имат право да претендират
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на близък и са измежду
лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., а дали и в какъв
размер да бъде обезщетението е въпрос на доказване на настъпили вреди. Претендираните
от ищците вреди са неимуществени и тяхното предназначение е да възмездят мъката,
душевните страдания, усещането за празнота в личния им живот, за липсващата морална
подкрепа, която създава смъртта на техния баща и съпруг.
Следва да се даде отговор на въпроса какъв е справедливият размер за обезщетяване на
претърпените неимуществени вреди. За отговор на този въпрос съдът съобразява следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. По въпроса за критериите при оценката на съда е
формирана съдебна практика, обобщена с т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г., според която
понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от
съда при определяне размера на обезщетението, като при причиняване на смърт от значение
са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и
близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. Тези вреди нямат парична
оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда,
който следва да прецени специфични обстоятелствата във всеки конкретен случай, за да
определи размера на обезщетението – напр. възрастта на децата на загиналия,
продължителността на брачния живот с преживелия съпруг, емоционалната привързаност
между съпрузите, респ. между починалия и неговите низходящи и др. Целта на законовата
разпоредба е да се репарират в относително пълен обем претърпените болки, страдания и
неудобства, които с оглед характера си, са трудно оценими.
В случая, в резултат на процесната трудова злополука е настъпила внезапната загуба на
изключително близък на ищците човек – техен баща и съпруг. Настоящата инстанция
приема за установено от доказателствата по делото, че между ищците и починалият им
баща и съпруг са съществували много добри отношения и силна връзка, основана обич,
уважение, разбиране, взаимност и подкрепа. В тази насока са показанията на св. Д. П. и С.
Д., които преценени по реда на чл. 172 ГПК се кредитират от съда като обективни и
достоверни, тъй като независимо от близката родствена връзка, същите са с преки
впечатления за живота на починалото лице и на отношенията му с ищците и други близки.
Ето защо, съдът намира за установено от гласните доказателства, че между ищците и
техният починал близък е съществувала емоционална връзка и със загубата му те са били
6
лишени от духовната и материална подкрепа, която последният е давал и е била очаквана и
за в бъдеще. Тук следва да се има предвид, че за наличието на близка емоционална връзка
между баща и син / ищеца Б. Б. / не е необходимо двамата непременно да живеят заедно,
поради което макар и ищецът да се е установил да живее в друго жилище, той е
продължавал да разчита на подкрепата на баща си, който му е помагал с каквото може,
включително и в отглеждане на неговите деца, двамата са се срещали редовно и връзката
между тях не е била прекъсната. Установи се също така от събраните гласни доказателства,
че наследодателят на ищците е бил добър и грижовен съпруг и баща, че семейството е било
сплотено, отношенията в него са били особено близки, основани на уважение, любов и
привързаност.Съдът намира, че от доказателствата по делото се установява, че смъртта на
баща и съпруг на ищците се е отразила много негативно на последните, мъката от загубата
му е голяма и продължава понастоящем, поради което не може да се приеме тезата на
ответния работодател, че страданията на ищците от смъртта на техния близък родственик са
незначителни и недоказани.
С оглед изложеното, съдът намира, че за претърпените от ищците болки и страдания,
свързани със смъртта на родителя и съпруга, която несъмнено е тежка загуба, настъпила в
резултат на процесната трудова злополука, справедливият размер на обезщетението за тези
вреди съобразно критериите по чл. 52 ЗЗД възлиза в размер на 100 000 лв. за всеки
ищец.Същевременно, ответникът, в чиято доказателствена тежест беше възложено, не
съумя да докаже, че във връзка с процесната трудова злополука ищците са получили
обезщетения и/или пенсия от общественото осигуряване, респективно – по сключен договор
за застраховане на починалото лице К. Б. Д..
Предвид изложеното, съдът намира, че предявените искове по чл. 200 КТ следва да се
уважат като основателни за пълния предявен размер от по 100 000 лв., ведно със законната
лихва от датата на увреждането – 26.02.2021 г., когато е настъпила трудовата злополука, до
окончателно изплащане на вземането.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски възникват за ищците.последните обаче
не са доказали извършване на разноски, поради което такива не следва да им бъдат
присъждани.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка
на съда следващата се държавна такса в размер на 8000,00 лв. върху уважената част от
исковете.
Мотивиран от горното и на основание чл. 200 КТ, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна Инфраструктура” към МРРБ със седалище гр. София,
чрез нейното подразделение Областно пътно управление – гр. Враца, със седалище гр.Враца,
ул. „Георги С. Раковски” № 5 да заплати на Б. К. Б., ЕГН: ********** сумата от 100 000,00
лева /сто хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от смъртта на неговия баща К. Б. Д., EГН **********,
починал при трудова злополука на 26.02.2021г., призната като такава с Разпореждане № 12
от 24.03.2021г. на НОИ, ТП – гр.Враца, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 26.02.2021г. до окончателното ѝ погасяване.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна Инфраструктура” към МРРБ със седалище гр. София, чрез
нейното подразделение Областно пътно управление – гр. Враца, със седалище гр.Враца, ул.
7
„Георги С. Раковски” № 5 да заплати на С. Б. Д., ЕГН: ********** сумата от 100 000,00
лева /сто хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от смъртта на нейния съпруг К. Б. Д., EГН **********,
починал при трудова злополука на **.**.**г., призната като такава с Разпореждане № 12 от
24.03.2021г. на НОИ, ТП – гр.Враца, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 26.02.2021г. до окончателното ѝ погасяване.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК Агенция „Пътна Инфраструктура” към МРРБ
със седалище гр. София, чрез нейното подразделение Областно пътно управление – гр.
Враца, със седалище гр.Враца, ул. „Георги С. Раковски” № 5 да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Районен съд - гр. Враца сумата от 8000,00 лева,
представляваща държавна такса в настоящото производство.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът посочва, че плащането на сумите,
присъдени с решението, следва да се извърши по следната посочена от ищеца С. Б. Д.
банкова сметка: IBAN: **********, при „Банка ******“ АД, с титуляр: С. Б. Д..
НА ОСНОВАНИЕ чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът посочва, че плащането на сумите,
присъдени с решението, следва да се извърши по следната посочена от ищеца Б. К. Б.
банкова сметка: IBAN: *********, при „ *****“ **, с титуляр: Б. К. Б..
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, съобразно нормата на чл.7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
8