Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 15.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, I-ви състав, в публично съдебно заседание, проведено
на шести ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. РОСИНА ДОНЧЕВА
2. ВАНЯ И.
при участието
на секретаря ЦветА.Павлова, като разгледа
докладваното от съдия Дончева гр. дело № 528 по описа на Софийски окръжен съд
за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Образувано
е по въззивна жалба от Р.В.Т., чрез адв. В.В. от САК, против Решение № 119 от 28.06.2017г., на РС - Е.П., постановено по гр. д. № 777 по описа на същия
съд за 2016 г., с което е признато за установено по отношение на Р.В.Т. ***,
че И.С.С. и К.Г.С. са собственици на 1/2 ид.ч. от
застроена дворно място, находящо се в с. Г., обл. С., с площ от 1017 кв.м.,
съставляващо парцел III-729,728 в кв. 51 по плана на
с. Г., С. област, без построените в него къща и плевня, при съседи на парцела,
съгласно документ за собственост: улица, М., А.и М. Д. и на осн. чл. 108 от ЗС
е осъдена ответницата да предаде на ищците владението на процесния имот. С
обжалваното решение Р.В.Т. е осъдена да заплати на И.С.С.
и К.Г.С. направени по делото разноски в размер на 71,41 лева. В жалбата се
твърди, че РС-Е.П. е обсъждал събраните по делото доказателства изолирано едно
от друго, поради което е достигнал до необосновани фактически и правни изводи.Излага
съображения, че ответницата е придобила имота по давност чрез непрекъснато
добросъвестно владение, продължило повече от пет години - от 18.04.2011 г. до
26.10.2016 г. - датата на предявяване на исковата молба. Владението установила
на основание, което било годно да я направи собственик /договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт №67, том I, рег. № 175, дело 46
от 2011 г., вписан в СВ вх. рег. № 570 от 18.04.2011 г., акт № 189, том II, дело 275/2011г./
Посочва се, че ответницата не е знаела, че прехвърлителят по този договор не е
собственик, а знанието не се предполага. Съдът не бил взел предвид, че ищците
не са декларирали прехвърлянето на имота в данъчна и техническа служба, въпреки
че прехвърлянето е станало през 1986 г. Ответницата е упражнявала фактическа
власт върху целия имот в срока по чл. 79, ал. 2 от ЗС и това обстоятелство не е
спорно между страните - почиствала дворното място, оправила оградата, посадила
нови овошки, извършила ремонт на къщата.Достъпът до двора се осъществява през
малка порта, която се заключва с катинар, от който както и от къщата имала ключ
само ответницата.С тези си действия е демонстрилала, че владее имота само за
себе си и са от такъв характер, че са могли и са станали достояние на ищците.
Навежда твърдения, че ищците са знаели за предстоящата продажба на двора и къщата
и не са имали възражения, нито пък са споменали, че са собственици на
половината от двора. От момента на придобиване на имота от ответницата до
датата на завеждане на иска ищците не са предприели действия, с които да са
прекъснали давностния срок на владение. По изложените съображения моли да бъде
отменено изцяло обжалваното решение и да бъде отхвърлен иска като неоснователен
и недоказан.Претендира разноски през въззивната инстанция.
В срока по
чл. 263 от ГПК е подаден отговор от И.С.С. и К.Г.С.,
чрез адв. З.Р.. Оспорват въззивната жалба като
неоснователна и недоказана и молят да бъде оставено в сила решението на
първоинстанционния съд. Излагат подробни съображения, че ответницата е
недобросъвестен владелец, тъй като не са налице изискванията на чл. 70 от ЗС.
Считат, че владението, което ответницата е установила върху притежаваните от тях
идеални части от имота не е явно, а е установено по скрит начин. Претендират
разноски пред въззивната инстанция.
Подадената
въззивна жалба е постъпила в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който
подлежи на обжалване съгласно чл. 258, ал. 1 от ГПК, от лице, легитимирано да
обжалва постановеното от Районен съд - Е.П. решение, поради което същата е
процесуално допустима.
Софийският окръжен съд,
за да се произнесе по основателността й, след като прецени доводите на страните
и събраните по делото доказателства, намира следното:
РС-Е.П. е
сезиран с искова молба от И.С.С. и К.Г.С. срещу
ответницата Р.В.Т. ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 108 от
ЗС. Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответницата, че ищците са собственици на следния недвижим имот:
1/2 ид.ч. от застроено дворно място, находящо се в с. Г., обл. С., с площ от
1017 кв.м., съставляващо парцел III-729,728 в кв. 51 по плана на
с. Г., С. област, без построените в него къща и плевня, при съседи на парцела,
съгласно документ за собственост:улица, М., А.и М. Д., въз основа на договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 96, том I, н.д. № 195/23.04.1986
г. на РС Е.П., като осъди ответницата Р.В.Т. да предаде на ищците владението
върху собствения им недвижим имот.
В срока за
отговор ответницата Р.В.Т. оспорва иска като неоснователен. Излага твърдения,
че процесният имот, който владее е закупила на правно основание от собственика
му С. З.М. на 18.04.2011 г., с нотариален акт за покупко продажба № 67, том I, рег. № 175, дело
46/2011 г., вписан в СВ вх. рег. № 570 от 18.04.2011 г., акт № 189, том II, дело 275/2011г.
Владението върху процесния имот установила на основание годно да я направи собственик,
без да знае, че прехвърлителят по този договор не е собственик. Прави
възражение за придобивна давност чрез непрекъснато и добросъвестно владение
продължило повече от пет години от 18.04.2011г. до 26.10.2016 г. датата на
завеждане на исковата молба.
Видно от
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 96, том I, нот.дело № 196/1986
г. по описа на ЕПРС, С. С. М.и С. З.М., като съпрузи, продават на сина си И.С.С. следния свой собствен недвижим имот: 1/2 ид.ч. от
застроено дворно място, находящо се в с. Г., обл. С., с площ от 1017 кв.м.,
съставляващо парцел III-729,728 в кв. 51 по плана на
с. Г., С. област, без построените в него къща и плевня.
С
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 67, том I, рег. № 175, дело
46/2011 г., по описа на нотариус Градинарова, вписан в СВ вх. рег. № 570 от
18.04.2011 г., акт № 189, том II, дело 275/2011г., С.
З.М. продава на Р.В.Т. следния недвижим имот: УПИ находящ се в с. Г., общ. Е.П.,
с площ от 1030 кв.м. по скица, а по нотариален акт 1017 кв.м., който по регулационния
план на селото съставлява имот планоснимачен номер 729, 738, за който е отреден
УПИ III-729,738 в кв. 51,
заедно с построената в имота масивна жилищна сграда, при съседи на имота:улица,
УПИ IV-730,
УПИ
XI-725, УПИ XII-726, УПИ XIII-727
и УПИ II-728.
От
удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Община Е.П.се установява,
че С. С. М.и С.ка З. А. са сключили граждански брак
на 09.12.1945 г.
Представено
е заявление от С. З.М. и С. С. М.до Общински народен съвет гр. Е.П., с което на
осн. чл. 56, ал. 2, т. 2 от ЗТСУ са заявили, че като съсобственици със сина им И.С.С. на дворно място, находящо се в с. Г., с площ от 1017
кв.м., дават съгласие синът им да построи със свои средства, за своя сметка и
за задоволяване на собствените си и на семейството си нужди една жилищна
сграда, в източната част на горепосочения парцел, с площ от 120 кв.м., съгласно
утвърден архитектурен план. Правото на строеж се отстъпва безвъзмездно.
По делото
са разпитани две групи свидетели на ищците и на ответницата.
От разпита
на свидетеля С.К. /брат на ищеца/ се установява, че родителите му прехвърлили
1/2 ид.ч. от имота на И., за да си построи къща. Знаело се коя част е за него,
тъй като там имало бразда, а И. си направил бунар.
Свидетелят
И.В. П., който е съсед на имота заявява, че И. е живял в този имот от дете, но
преди десетина години заминал за В. Т., а Р. я вижда да идва от 2-3 години. По
молба на ищеца свидетелят косял трева в двора, садил картофи, почиствал двора,
като знаел, че половината от дворното място е на И..
Свидетелят
Н. Ц. Н. дава показания, че за имота се грижил свидетеля И.П., а после Р.
оправила покрива на къщата и започнала да коси двора.Свидетелят посочва, че от
отдавна знае, че мястото, където е бунара е собственост на И..
Свидетелката
А. А. заявява, че знае, че майка й С.ка М.през 2011
г. прехвърлила имота в с. Г. на Р.. Веднага след това Р. оправила оградата,
изчистила тревата, шипките, насадила около 30 дръвчета. Не знаела, че
половината от имота е даден на брат й И., който не посещавал имота, а дошъл
само за погребението на майка си.
Свидетелят
В.А. Ц. /братовчед на ответницата/ заявява, че е знаел, че имота е прехвърлен
от баба му С.ка на Р.. Придружавал Р. при набавянето
на документи за сделката. Разказва, че след като Р. придобила имота изчистила
двора, ремонтирала къщата, заключила портата с катинар. Твърди, че не е виждал
вуйчо си И. да идва в имота.
Свидетелката
С. С./сестра на ищеца/ също сочи, че не знае родителите й да са прехвърляли
имота на малкия й брат И.. Твърди, че когато се събрали трите сестри в Долна
баня, за да решат кой ще гледа майка им се обадили и на И. и му предложили той
да я гледа, за да получи имота, но той категорично отказал.Предупредили го, че
имота ще бъде за този, който гледа майка им.
Ищецът е
изслушан по реда на чл. 176 ГПК и заявява, че не е декларирал имота в Данъчна
служба. Твърди, че не знаел, че имота е прехвърлен на ответницата, разбрал това
от майката на ответницата, но смятал, че й е преписан само половината двор и
нямал възражения за това.Едва миналата година есента разбрал, че на Р. е
прехвърлена и неговата половина от парцела.
От
обясненията дадени от ответницата по реда на чл. 176 от ГПК се установява, че
баба й С.ка и предложила да й прехвърли целия имот.
Сочи, че й е известно, че баба й била омъжена за дядо й и това било обяснено на
нотариуса, но имота бил записан само на името на баба й и нямал тежести.
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:
Искът
по чл.108 е иск на невладеещия собственик срещу трето лице, което владее вещта
без правно основание. За да бъде уважен този иск, ищеца следва да докаже
кумулативното наличие на три предпоставки: че е собственик на вещта-предмет на
иска; че вещта се намира във владението или държането на ответника и че
ответника владее или държи вещта без
правно основание. При тези доказателства съдът приема, че са налице
кумулативните предпоставки за пълно уважаване на иска по чл.108 от ЗС.
Безспорно
по делото се установява , че ищецът
е придобил собствеността върху 1/2 ид. част от от застроена дворно място, находящо се в с. Г., обл. С., с площ от 1017
кв.м., съставляващо парцел III-729,728 в кв. 51 по плана на с. Г., С. област, без
построените в него къща и плевня, съгласно нотариален акт за продажба на недвижим имот № 96, том I, нот.дело № 196/1986 г. по описа на ЕПРС.Имотът е
продаден на ищеца от неговите родители С. С. М.и С. З.М., като съпрузи.
С. З.М. се е разпоредила повторно с
процесната 1/2 ид.ч. от имота, без да е негов собственик. Съдът споделя напълно
изложените съображения от първоинстанционния съд в тази насока и препраща към
тях. Извършената разпоредителна сделка не е произвела действие по отношение
собственика на вещта, тъй като не е част от имуществото на С.ка М..С други думи с извършената сделка не са прехвърлени
права, тъй като такива не се притежават от прехвърлителката. Ищецът безспорно
доказва, че е собственик на процесната 1/2 идеална част от дворното място.
Налице е и втората предпоставка - вещта се владее от ответницата. От показанията на разпитаните
свидетели се установява, че ответницата упражнява фактическа власт върху имота
- изчистила двора, оправила покрива, оградата, насадила овошки. Налице са
всички предпоставки за уважаване на предявения иск по чл. 108 от ЗС, до които
изводи е достигнал правилно и законосъобразно първоинстанционния съд.
Релевираното във въззивната жалба
твърдение, че ответницата е добросъвестен владелец на процесния имот не се
споделя от въззивния съд. Безспорно по делото е установено, че С.ка М.е сключила граждански брак със С. М.на 09.12.1945 г. и
е придобила процесния недвижим имот по време на брака си - на 02.09.1966 г.,
поради което същия е станал семейна имуществена общност.
След
смъртта на С. С. М.на 13.01.2002 г., негови наследници по закон са съпругата му
С. З.М. и петте му деца - С.С. К., М.С.ова Т., И.С.С., А.С.ова А.и С.С.ова
С., които са придобили правото на собственост върху части от дворното място,
къщата и плевнята.С.ка М.е притежавала само 7/24
идеални част от дворното място, но въпреки това го прехвърля на внучката си Р.Т..
От показанията на свидетеля С.К. /брат на ищеца/ се установява, че родителите
му прехвърлили 1/2 ид.ч. от имота на И., за да си построи къща. Знаело се коя
част е за него, тъй като там имало бразда, а И. си направил бунар.Свидетелят И.В.
П., който е съсед на имота заявява, че знаел, че половината от дворното място е
на И.. Свидетелят Н. Ц. Н. също дава показания, че от отдавна знае, че мястото,
където е бунара е собственост на И.. Съдът не кредитира показанията на
свидетелите А. А. и С. С./сестри на ищеца/, които заявяват, че не знаят, че
половината от имота е даден на брат им И.. Житейски нелогично е съседи на имота
да знаят за извършената прехвърлителна сделка, а сестрите на ищеца да не са
разбрали за това.В обясненията дадени по реда на чл. 176 ГПК ответницата
заявява, че й е известно, че баба й била омъжена за дядо й. Не може
добросъвестността при това положение да се предполага.Ето защо е правилен
извода на първоинстанционния съд, че на ответницата Р.Т. е бил известен факта,
че праводателката й не е собственик на целия недвижим имот. Съдът не кредитира
обясненията на ответницата, с които заявява, че било съобщено на нотариуса, че
баба й била омъжена за дядо й. В представената декларация за гражданство и
гражданско състояние по чл. 25, ал. 8 от ЗННД, която е подписана от С.ка М.не е декларирано името на съпруга й С. М.и кога е
сключен брака между тях, а само е написано, че бракът е прекратен пред 2001 г.,
поради смърт. Ето защо нотариусът не е направил преценка, имотът който се
прехвърля дали е семейна имуществена общност или лична такава. /л. 56 от
първоинст. дело/. Владението на ответницата категорично не отговаря на изискванията
на чл. 70 от ЗС и същата не може да придобие имота въз основа на кратката
петгодишна давност, тъй като е знаела, че нейната праводателка не е била
собственик на имота. Наследниците на дядо й, между които и нейната майка - М.Т.
също са съсобственици на имота, който тя е закупила, което я прави
недобросъвестен владелец. В случая се касае за много близки роднини, поддържащи
контакти по между си, поради което не може да се приеме, че ответницата не е
знаела, че праводателката й не е собственик на имота.
Неоснователно
е възражението на ответницата, че имотът не бил деклариран от ищеца. Съдебната
практика приема, че декларирането на имот, както и заплащане на данъци не
представлява своене на вещта по смисъла на чл. 79 от ЗС и не са действия, които
законът свързва с придобиване правото на собственост по давност. Безспорно се
установи, че ищецът не е подавал данъчна декларация и не е плащал данъци за
имота, както и той сам дава обяснения, но това подлежи на санкциониране по
административен ред и не води до загубване правото на собственост върху ид. част от
процесния имот.
Поради
изложените по-горе съображения, обжалваното решение на РС - Е.П. следва да бъде
потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно, а подадената срещу него
въззивна жалба - оставена без уважение, като неоснователна.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК Р.В.Т. следва да бъде осъдена
да заплати на въззиваемите страни разноски в размер на 300,00 /триста/ лева за
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 119 от 28.06.2017 г., на РС - Е.П., постановено по гр. д. № 777 по описа на същия съд за 2016 г.
ОСЪЖДА Р.В.Т. с ЕГН: ********** *** да заплати на И.С.С.
с ЕГН: ********** *** и К.Г.С. с ЕГН: ********** ***, направени по делото
разноски в размер на 300, 00 /триста / лева.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.