№ 213
гр. Монтана, 18.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИСКРЕН БОРИСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА В. Т.А-ЕФРЕМОВА
като разгледа докладваното от ИСКРЕН БОРИСОВ Гражданско дело №
20241630102860 по описа за 2024 година
Образувано е по предявени от Ф.К. /ищец/ срещу С. А. Ф. /ответник/
установителни искове за вземания, за които е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№ ***. на РС - Монтана, като следва:
- иск по чл. 422, ал. 1 вр.чл.415, ал. 1 ГПК вр. чл.240, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане в
размер на ******* лева – непогасена главница по Договор за заем от ****** г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление по чл.410
ГПК – ******** г. до окончателното плащане;
- иск по чл. 422, ал. 1 вр.чл.415, ал. 1 ГПК вр. чл.240, ал.2 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане в размер на *** лева – договорна лихва
за периода *************** г.
- иск по чл. 422, ал. вр.чл.415, ал. 1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане в размер на ******** лева –лихва за
забава върху главницата от ******* лева за периода 16.07.2019 г. до ********
г.
Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по
договора за заем, поради което предявява установителен иск за непогасената
главница, като обосновава правен интерес от него с проведено заповедно
1
производство и издадена за вземането заповед за изпълнение, срещу която е
постъпило възражение. Сключен е договор за встъпване в дълг с В. ПВ
Представя доказателства. Претендира разноски.
Ответникът, уведомен за правото си на писмен отговор, е депозирал
такъв. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Не е подписал
договор за встъпване. Прави искане да се представи договора за встъпване в
оригинал.
Съдът, като прецени и анализира в тяхната цялост събраните по
делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е представен Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на потребителски кредит , по силата на който Ф.К. се е задължил да
предостави потребителски кредит на С. А. Ф в размер на *******.00 лева
срещу насрещното му задължение да върне сумата, ведно с договорената
възнаградителна лихва на 12 месечни погасителни вноски с първа падежна
дата 15.08.2018 г. и краен срок за издължаване – 15.07.2019 г.
РСМ, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз
основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:
По делото не се спори, че процесният договор за заем е подписан за
заемател от сочения автор – ответника в производството. Видно е от
съдържанието му, че същият съдържа всички задължителни реквизити по ЗПК
и въз основа на залегналите в индивидуалния договор клаузи се претендират
процесните вземания за главница, договорна лихва и мораторна лихва. В този
смисъл, възражението, че в приложение към договора не е представен
предадения на ответника Стандартен европейски формуляр преди подписване
на договора, е ирелевантно, тъй като процесните вземания не произтичат от
него, нито от ОУ на заемодателя, а от индивидуалния договор за заем, приет
като доказателство по делото.
Не се спори, че заемната сума е била предадена на ответника, както и че
по договора няма извършвани погашения.
С отговора ответникът поддържа довод, че вземането за главница е
погасено с изтичане на кратката тригодишна давност по чл.111, б. „в“ ЗЗД,
приемайки, че месечните погасителни вноски по договор за кредит
2
представляват периодични платежи. Този довод не се споделя от съда.
Давността по чл.111, б. „в“ ЗЗД е пиложима по отношение на вземания за
лихви, за наеми и други „периодични плащания“, каквито се приеха, че са
вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги – ТР № 3/2012г.
на ОСГТК на ВКС. Нито задължението на банката кредитор за предоставяне
на парична сума, нито задължението на длъжника за връщането й, е
повтарящо се по смисъла на това решение. Връщането на предоставената за
ползване сума на погасителни вноски представлява по своята същност
изпълнение на основното задължение на длъжника на части (чл. 66 ЗЗД) –
така в Решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г. на ВКС, ГК, IV г.
о., Решение № 28 от 05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на ВКС, ГК, III г. о.,
Решение 38/26.03.2019г. по т.д. № 1157/2018г. на ІI т.о. на ВКС. Ето защо,
съдебната практика приема, че по отношение на тези вземания приложима се
явява общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД.
Относно началният момент на петгодишната погасителна давност:
С Решение № 45/17.06.2020г. по т.д.№ 237/2019г. на ВКС, II т.о. се
мотивира извод, че началният момент на течението на давността е свързан с
изискуемостта на съответната погасителна вноска. Решението акцентира на
това, че погасителната давност е установена в обществен интерес и целта й е
да се стимулира своевременното упражняване на субективните граждански
права, вкл. да мотивира кредиторът по договор за кредит своевременно да
търси плащане на вземанията с настъпил падеж пред угрозата да му се отнеме
възможността да иска принудително осъществяване на своето право.
Институтът на погасителната давност служи за гарантиране на правната
сигурност като допринася за бързото развитие и уреждане на гражданските
правоотношения, което е в интерес на всички. Ето защо, началният момент на
течението на давностния срок винаги е свързан с изискуемостта на вземането
на кредитора, тъй като това е моментът, от който той може да търси
изпълнение. С оглед на това, неупражняването на правото в рамките на
давностния срок, води до погасяване на правото на принудително изпълнение.
Решението се споделя от настоящия състав, който приема, че щом вземането
на банката е разсрочено на отделни погасителни вноски, изискуемостта на
съответната част от главницата настъпва в различни моменти по силата на
постигнатото от страните съгласие, обективирано в договора и погасителния
3
план. От този момент тече и погасителната давност за съответната неплатена
месечна вноска. Да се приеме противното, означава да не се зачете волята на
страните по договора относно различната изискуемост на частите от
главницата по всяка от дължимите вноски и свързаното с нея течение на
давността. Така и в Решение № 90 от 31.03.2014 г. на ВКС по гр. д. №
6629/2013 г., IV г. о., ГК.
При затичане на това разрешение, исковата претенция се явява погасена
за падежиралата част от главницата – пет години преди датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а именно 29.05.2019 г.
Видно от уговорения погасителен план единствено последната падежна
вноска не е погасена по давност – ********.
По отношение на просрочените вземания по други пера на договора –
възнаградителна лихва, неустойка, такси и застрахователни премии, съдът
намира същите за погасено по давност, с изключение на претенцията за
обезщетение за забава, начислена върху последната падежна вноска, като
претенцията следва да се уважи частично за три години от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 29.05.2021 г. в размер на
******** за периода ********* г. По отношение на претенцията за ********
г., съдът намира, че следва да се отхвърли, тъй като от подаване на исковата
молба се дължи законна лихва до заплащане на задължението.
По разноските
При този изход на спора по делото отговорността за разноски се
определя по правилата на чл.78 ГПК.
Сторените от ищеца разходи по водене на делото са в общ размер от
514,82 лева, посочени в списъка за разноски от 11.03.2025 г. От тази сума в
тежест на ответника се възлагат *** лева, съобразно уважената част от
исковата претенция.
Ответникът е представил доказателства за направени по делото
разноски, поради което такива следва да се уважат съобразно отхвърлената
част на исковата молба, към възражението по чл. 414 ГПК е представен
договор за правна защита и съдействие, като е уговорено възнаграждение в
размер на 480 лева, от тези следва да се възложат на ищеца *** лева.
4
Мотивиран от гореизложеното, РСМ,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове по реда
на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. с чл. 240, ал. 1
ЗЗД, че С. А. Ф., ЕГН **********, дължи на Ф.К., ЕИК **************
сумата от ********, представляваща главница по сключен между длъжника и
" Ф. К.“ ООД, ЕИК ************** Договор за потребителски от ****** г.,
ведно със законната лихва от ******** г. до окончателното изплащане, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК от ******* г. по ч. гр. д. № *** г. по описа на РСМ, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за главница до пълния му предявен размер от ******* лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове по реда на чл.
422 ГПК с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. с чл. 422, ал. вр.чл.415,
ал. 1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, че С. А. Ф., ЕГН **********, дължи на Ф.К.,
ЕИК ************** сумата в размер на ******** лихва за забава върху
главницата от ******* лева за периода ********* г., за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
******* г. по ч. гр. д. № *** г. по описа на РСМ, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата част до пълния му предявен размер от ******** лева.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ф.К., ЕИК **************, срещу С. А.
Ф., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр.чл.415, ал.1 от
ГПК вр. чл.240, ал.2 ЗЗД за установяване съществуване на вземане в размер на
*** лева – договорна лихва за периода *************** г., за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ *** г. по описа на РС – Монтана, като
неоснователен.
ОСЪЖДА С. А. Ф., ЕГН **********, да заплати Ф.К., ЕИК
**************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от *** лева,
представляваща сторени разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Ф.К., ЕИК ***********, да заплати С. А. Ф., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от *** лева,
представляваща сторени разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Монтана в двуседмичен
5
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6