РЕШЕНИЕ
№ 137
гр. С., 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Симеон Ст. Стойчев
при участието на секретаря Екатерина Ал. Бандрова
като разгледа докладваното от Симеон Ст. Стойчев Административно
наказателно дело № 20251870200324 по описа за 2025 година
Образувано е по жалба на Р. Х. К. с ЕГН: ********** срещу Заповед
за задържане на лице рег. № 338зз-122/19.07.2025 година, издадена от
инспектор Г. И. П.– ст. полицай в група ООР при РУ С..
С жалбата се иска отмяна на оспорената заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез повереника си поддържа
искането за отмяна на заповедта за задържане.
Ответникът по жалбата, административния орган издал оспорвания
акт, определен в съответствие с чл. 153 АПК, а именно инспектор Г. И П.
излага становище, че е съставил заповедта при спазване на служебните му
задължения, като при посещение на ПТП установил жалбоподателя като
водач, който е употребил алкохол и извършил тест с техническо средство,
който отчел показание за концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда, което
наложило задържането на водача.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
На 19.07.2025 година в 20:00 ч. жалбоподателят Р. Х. К. с ЕГН:
********** бил задържан със Заповед за задържане на лице рег. № 338зз-
122/19.07.2025 година, издадена от инспектор Г. И. П.– ст. полицай в група
ООР при РУ С.. Съгласно изложеното в заповедта основание за издаването и,
задържането е осъществено „във връзка с член 343б от Наказателен кодекс“,
като графата за отбелязване на фактическите и правните основания за
1
издаване на заповедта е оставена празна с изключение на вписването на текста
„ал. 1 от НК“, за което съдът намира, че се отнася като добавка към по горе
изписания чл. 343б НК.
Съдът събра документите, представляващи административната
преписка по обжалваната заповед, сред която се съдържат, заповед за
задържане, фиш за спешна медицинска помощ на пострадал при ПТП, три
листа медицинска документация, лист за проведена консултация, протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналозаи, декларация за правата на задържаното лице, протокол за личен
обиск. В хода на съдебното производство се прие постановление от 03.09.2025
г. на РП С. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 225/2025 .
по описа на РП С. Не се установи жалбоподателя да е привлечен в
процесуалното качество на обвиняем.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните
изводи от правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащо на
съдебен контрол действие на администрацията, с оглед, на което е допустима,
а разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл. 72, ал. 1 ЗМВР, правомощия да задържат лица имат
"полицейските органи", а такива съгласно чл. 57 ЗМВР са служителите на
изчерпателно изброените структурни звена на МВР, които осъществяват някоя
от посочените в чл. 6, ал. 1, т. 1 - 3, 7 и 8 ЗМВР дейности. Задържането е
осъществено от компетентен орган. Заповедта за задържането е издадена в
писмена форма, и препис от същата е връчен на лицето, а жалбоподателят е
удостоверил, че е запознат с правата си във връзка със задържането, с което
формално е спазена процедурата по самото задържане.
Съгласно посоченото в заповедта задържането е осъществено на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, която разпоредба допуска задържане по
отношение на лице, "за което има данни, че е извършило престъпление". В
Заповед за задържане на лице рег. № 338зз-122/19.07.2025 година, издадена от
инспектор Г. И. П.– ст. полицай в група ООР при РУ С., въз основа, на която е
осъществено задържането на жалбоподателя обаче не се съдържат абсолютно
никакви конкретни фактически основания за издаването й, като въобще
липсва изложение на обстоятелствата провокирали задържането, респективно
наложили ограничаване на правото на свободно придвижване на лицето. В
издадената заповед единствено се съдържа указанието „във връзка с член 343б
от Наказателен кодекс“, като графата за отбелязване на фактическите и
правните основания за издаване на заповедта е оставена празна с изключение
на вписването на текста „ал. 1 от НК“, за което съдът намира, че се отнася като
добавка към по горе изписания чл. 343б НК.
2
С това по никакъв начин, не може да се приеме, че са изпълнени
изискванията за изложение на конкретни обстоятелства за задържането, което
отнесено към посоченото за това правно основание на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР
означава данни за съпричастност на задържаното лице към конкретно
престъпно деяние, чрез посочване в какво се е изразило деянието на лицето,
или пък откъде се черпят данните за извършеното престъпление.
Действително съдебната практика, прилагайки разрешението, дадено с
Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, приема, че не съществува
пречка мотивите за издаване на административния акт, в частност фактите
дали основание за упражняването на конкретно правомощие да бъдат
изложени и допълнително, след издаването на административния акт чрез
изготвяне на други документи от органа издал акта, стига да се постигне
целта, на изискването за мотивиране на административни актове, а именно да
позволи на страните своевременно да се запознаят със съображенията, по
които е издаден актът, и да организират защитата си срещу него, респективно
да се извърши съдебен контрол върху тези съображения. В настоящия случай
обаче такъв допълващ документ липсва, като той не се съдържа в
административната преписка, не е бил представен на адресата на
административния акт, нито пък в рамките на настоящото производство по
съдебно оспорване на действията на полицейския орган.
Предвид горното съдът намира, че заповедта не отговаря на
изискванията на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР, като в нея не се съдържат
фактическите основания за издаването й, но такива въобще липсват в
административната преписка и не може да се приеме, че пропускът е запълнен
с образуване на досъдебно производство, разследването по което никога не е
било предявено на жалбоподателя. Нещо повече, чрез този пропуск е
нарушено правото на задържаното лице незабавно да бъде уведомено за
основанията за задържането си, залегнало изрично както в чл. 5, § 2 от ЕКЗПЧ,
така и в практиката на ЕСПЧ по въпросите относно законността на
задържането. С оглед на изложеното съдът намира, че при задържането на
жалбоподателя са допуснати нарушения на процедурата, които в съществена
степен са ограничили възможността на задържаното лице да разбере
причините за задържането си и своевременно да се защити срещу същото,
което се явява достатъчно основание за определя на задържането като
незаконно от процедурна страна и отмяна на издадената заповед.
Предвид на изложеното съдът намира, че задържането на
жалбоподателя се явява незаконосъобразно, доколкото нито в издадената
заповед, нито в друг документ са изложени фактически основания за
задържането, които да позволят на съда да извърши контрол върху
приложението на материалния закон или основателността на действията, като
процесната заповед следва да бъде отменена.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК
жалбоподателят има право на присъждане на съдебни разноски-
възнаграждение, заплатено на един адвокат, и заплатената държавна такса от
3
10 лв. /платежен документ на л. 2 от делото/, за което е направено съответно
искане. Съгласно приложения Договор за правна защита и съдействие от
25.07.2025 г. /л. 20 от делото/, от страна на жалбоподателя е заплатено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 750 лева, която сума следва да бъде
възложена в тежест на административната структура, към която се числи
органа, издал заповедта, а именно ОДМВР С.. Така мотивиран и на осн. чл. 72,
ал. 4 ЗМВР, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за незаконно задържането на Р. Х. К. с ЕГН: **********
и ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег. № 338зз-122/19.07.2025 година,
издадена от инспектор Г. И. П.– ст. полицай в група ООР при РУ С..
ОСЪЖДА ОДМВР С. да заплати на Р. Х. К. с ЕГН: **********
сумата от 760 лева, съдебни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд-гр. С. Област в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Самоков: _______________________
4