Р Е Ш Е Н И Е № 449
гр.Пловдив,09.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд,въззивно гражданско
отделение,в закрито заседание на девети април,през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
като разгледа докладваното от
председателя в.гр.д.№ 325/20г.по описа на ПдОС,за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е
по жалба на Застрахователно акционерно дружество “Армеец“АД,ЕИК- *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Стефан Караджа № 2 чрез
пълномощника по делото юрск.Р.Л.,против Постановление от
10.11.2019г. по изпълнително дело № 570/19г.по описа на ЧСИ Иво
Кралев,рег. № 907 от КЧСИ и район на действие ПдОС с постановен
отказ за намаляване по прекомерност на претендираното и прието за събиране
възнаграждение за адвокат по делото от размер на 960лв.до размер на 200лв.
В жалбата се
релевират оплаквания за незаконосъобразност на действията на ЧСИ с довода, че
приетите разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение от 960лв.са в
прекомерен размер и не съответстват на правната и фактическа сложност на делото.Излагат се
доводи, че нормата на чл.10,т.2 от НМРАВ № 1/2004г.не намира
приложение в случая,а следвало да се приложи чл.10,т.1 от Наредбата при
определяне на размера на адвокатското възнаграждение.Извършените по делото
изпълнителни действия от страна на пълномощника на взискателя представлявали единствено
действия
по подаване на молбата за образуване на изп.дело,като
не били извършвани от пълномощника на
взискателя действия с цел удовлетворяване на парични вземания по см.на чл.10,т.2 от НМРАВ.Обжалва
се и отказа на ЧСИ да намали съответната по съразмерност на намаляването на
адв.възнаграждение такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ.Иска се от съда да отмени обжалваното
действие на ЧСИ и да намали приетите разноски за
адвокатско възнаграждение до размер от 200лв,както и да коригира размера
на начислената пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Претендира
разноските по делото.
Ответната
страна по жалбата – взискателят К.Н.К. в качеството си на ЕТ „К.К.“,ЕИК-***,представляван
от пълномощника адвокат М.М. е изразил становище за неоснователност
на жалбата по съображения,изложени в писмен отговор.Не претендира разноски.
В писмените
си мотиви по чл.436,ал.3 от ГПК съдебният
изпълнител също изразява становище за неоснователност на жалбата,а
също и за недопустимост на същата в частта ѝ относно таксата по т.26 от
ТТРЗЧСИ .
Пловдивският
окръжен съд,като взе предвид доводите в жалбата и данните по изпълнителното
дело, намира за установено следното:
Жалбата е
подадена от легитимирано лице-длъжник в изпълнителното производство, в
срока по чл.436,ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на чл.435,ал.2,т.7
от ГПК.Доколкото е
налице нарочен акт на ЧСИ – постановление за произнасяне по искане на
основание чл.78,ал.5 от ГПК и
именно то е обект на обжалване,жалбата е процесуално допустима в
тази ѝ част.
Изп.
дело № 570/19г.по описа на ЧСИ Иво
Кралев е образувано по молба на Едноличен търговец „К.К.“,ЕИК-**,представляван
от пълномощника адвокат М.М. против ЗАД
“Армеец“АД,гр.София въз основа на
изпълнителен лист от 21.10.19г.,издаден по т.д. № 465/19г.на
ПдАС
за заплащане на сумата от 28 288,85лв.,съставляваща неплатен
остатък от застрахователно
обезщетение,дължимо на основание договор за застраховка на земеделски култури,ведно със сумата
от 1419,76лв.,съставляваща мораторна лихва за забава върху главница в размер на
69 875,85лв.за периода 20.08.18г.-02.11.18г.,както и сумата от
422,44лв.мораторна лихва за забава върху главница от 37 018,17лв.,за
периода 02.11.18г.-12.12.18г.,ведно със законната лихва за забава от завеждане
на исковата
молба на 12.12.18г.до окончателното изплащане.
С молбата е
направено искане за налагането на запор върху вземанията на длъжника
по посочена банкова сметка ***,както и искане след налагането на запора ЧСИ да
извърши проверка за други актуални банкови сметки на длъжника и при
необходимост да наложи допълнителни запори.Представени са
пълномощно за адв.дружество „М. и И.“и договор за правна услуга от 23.10.19г.с
договорено адв.възнаграждение 800лв.(без ДДС) с отбелязване,че определеното
възнаграждение е платимо по банков път по посочена банкова сметка.***.10.19г.
за заплащане на сумата от 960лв.(800лв.+ 160лв.ДДС) по договора за правна
услуга,както и извлечение от банковата сметка на адв.дружество „М. и И.“,от
което е видно,че към 24.10.19г.сумата от
960лв.за адв.възнаграждение по ф-рата от 23.10.19г.е изплатена на дружеството.
На длъжника е
връчена покана за доброволно изпълнение за задължението му по изп.дело
към 07.11.19г.,в която към общия размер на задължението е включена сумата от
960лв.разноски по изп.дело и такси по ТТРЗЧСИ в размер на 2818,11лв.
По
изпълнителното дело е наложен запор върху посочената в молбата за образуване на
изп.дело от взискателя банкова сметка ***,въз основа на който на 28.10.19г.по сметка на
ЧСИ е постъпила сумата от 36 423,72лв.
На 30.10.2019
г. съдебният изпълнител е извършил разпределение на постъпилата сума,видно
от протокола от същата дата.
На 25.10.2019
г. длъжникът е депозирал възражение до ЧСИ, с което е оспорил размера на
разноските за адвокатско възнаграждение от 960лв. с искане
за тяхното намаляване до размера на 200лв.,както и е оспорил начислената такса
по т.26 от ТТРЗЧСИ и е поискал намаляването
ѝ.С постановлението си от 13.11.2019г. ЧСИ Кралев е оставил без
уважение молбата на длъжника за намаляване по прекомерност на
претендираното и прието за събиране възнаграждение за адвокат по делото.
При така
установеното от фактическа страна съдът достига до следните правни изводи:
Приетите от
съдебният изпълнител разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение са в
размер на 960лв.с вкл.ДДС.Съгласно договора за
правна услуга възнаграждението на процесуалния представител на взискателя е
договорено за образуване и за процесуално представителство до
окончателното приключване на изпълнителното производство.Съгласно чл.10,ал.1
от НМРАВ,минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване
на изпълнителното дело е в размер на 200 лв.На основание чл.10,ал.2
от Наредбата минималния размер на адвокатското възнаграждение за процесуално
представителство се определя според материалния интерес на
договора,който към момента на образуване на изп.дело е в общ размер на
32 606,32лв. по изп.лист.При този материален интерес минималното
адв.възнаграждение се определя на осн.чл.7,ал.2 и чл.10 от НМРАВ в размер на 754,09лв.,дължимо
в размер на ½ от дължимото
възнаграждение в исковия процес,изчислено по
реда на чл.7,ал.2,т.4 от Наредбата плюс 200лв. за образуване на
изп.дело,или общия минимален размер по
Наредбата е 954,09лв.
Настоящата
инстанция не споделя доводите на жалбоподателя,че на взискателя се дължи
адв.възнаграждение само на осн.чл.10,т.1 от НМРАВ за образуване на
изп.производство в размер на 200лв,тъй като пълномощникът бил изготвил само молба за образуване на
изп.дело.От самата молба е видно,че взискателят е посочил като способ на
изпълнение запор на банковата сметка на длъжника в ЦКБ,както
и проучване на други сметки на длъжника и запорирането им.Запорът е бил
наложен,т.е.осъществени са действия не само за образуване на изп.дело,тъй като
са поискани и съответно предприети реални същински действия въз основа на
молбата на взискателя.В резултат на тези реални действия (наложен запор върху
банкова сметка ***) дълъг е събран изцяло принудително.Освен това видно е
от договора за правна услуга, че
адвокатското възнаграждение е договорено както за
образуване на делото,така и за процесуално представителство,в
резултат на които е наложен запор върху банкова сметка *** удовлетворяване вземането на взискателя.
Съгл. Чл.78,ал.5
от ГПК съдът,а в изпълнителното
производство- съдебният изпълнител,може да намали размера на претендираното от
страната адвокатско възнаграждение по възражение на насрещната страна, но не може
да определи размер по-нисък от минимално определения в чл.36
от ЗА.В случая приетото като дължимо адвокатско възнаграждение от
800лв.без вкл.ДДС е под минималния размер от 954,09лв.и не следва да бъде
намалявано под него.С оглед на изложеното съдът намира постановеният
отказ за намаляване на адв.възнаграждение
от 960лв.на 200лв.за правилен и законосъобразен,поради
което жалбата против него следва да се остави без уважение.
По отношение
оплакванията в жалбата за отказ да се намалят таксите по т. 26 от Тарифата:
Атакуваното постановление не съдържа отказ
да се намалят разноските по т.26 от ТТРЗЧСИ.С разпределението от
30.10.2019 г. съдебният изпълнител не е определил окончателен размер на
таксата пот.26 от ТТРЗЧСИ,тъй като е оставил неразпределени 785,49лв.поради
настоящото оспорване размера на адв.възнаграждение на осн.чл.78,ал.5 от ГПК.Следователно при липсата на отказ за намаляване на разноските по т.26 от
ТТРЗЧСИ и доколкото те не са определени окончателно от ЧСИ
поради оспорването на адв.възнаграждение, жалбата се явява преждевременно
заведена (липсва произнасяне на ЧСИ относно окончателния размер на разноските
по т.26 от Тарифата) и съответно недопустима в тази ѝ част,която като
такава следва да се остави без разглеждане.
С оглед изхода на спора разноски на
жалбоподателя не се дължат,а ответникът по жалбата не претендира такива,поради
което и не му се присъждат.
Мотивиран
от горното,съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Застрахователно
акционерно дружество “Армеец“АД,ЕИК- *********,със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. Стефан Караджа № 2 чрез
пълномощника по делото юрск.Р.Л., в
частта ѝ против Постановление от 10.11.2019г. по изпълнително дело №
570/19г.по описа на ЧСИ Иво Кралев с рег. № 907 от КЧСИ,с което е отказано намаляване по
прекомерност на претендираното и прието за събиране
възнаграждение за адвокат по делото от размер на 960лв.до размер на 200лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на Застрахователно акционерно дружество
“Армеец“АД,ЕИК- *********,със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Стефан Караджа № 2 чрез
пълномощника по делото юрск.Р.Л., в
частта ѝ против Постановление от 10.11.2019г.по изпълнително дело № 570/19г.по описа на
ЧСИ Иво Кралев с рег. № 907 от КЧСИ с искане за намаляване на таксите по т.26
от ТТРЗЧСИ като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството
по в.гр.д.№ 325/20г.в частта,с която е
оставена без разглеждане жалбата на ЗАД“Армеец“АД.
Решението
в частта му,с която е оставена жалбата без разглеждане има характер на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред ПдАС в едноседмичен срок
от съобщаването.
Решението
в останалата му част е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: