Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 14.05.2018г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на
трети април година 2018
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар:
Ирена Апостолова
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 16377 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предмет на
производството е пряк иск с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ , приложим съгл. § 22 от КЗ,
чл.86 ЗЗД.
По изложените в искова молба обстоятелства И.Ц.Ц. с ЕГН ********** ***, an **, е предявил против З. „Б.И.“ АД с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, пряк иск с
правно основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ вр. с чл.45 от ЗЗД, за заплащане на
сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от травматични увреди, резултат на ПТП настъпило на
24.12.2014 год. причинено от застраховано при ответника по задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите лице –
водач на лек автомобил „Ауди
А4“, с ДК № *******, ведно със
законната лихва от датата на ПТП - 24.12.2014 год., до окончателно изплащане на
сумата.
Претендира
присъждане на разноски.
Твърди се в
исковата молба, че на 24.12.2014 год.,
около 14:00 ч. по път III-1503 между с. Софрониево и е. К. в посока с. К. лек
автомобил „Ауди А4“, е ДК № *******, собственост на Е.Г.П. и управляван от З.М.П.,
при движение е несъобразена скорост е пътните условия губи контрол над
автомобила и се завърта няколко пъти на пътното платно, навлиза в насрещното
платно за движение и се блъска челно в движещия се в насрещното пътно платно
товарен автомобил „Мерцедес 313 ЦДИ“, е per. № *******, собственост на „Х.“
ЕООД и управляван от И.Ц.Ц.. От удара товарен автомобил „Мерцедес 313 ЦДИ“, е
per. № *******, излиза от пътното платно по посока на движение и се спира в
крайпътна канавка.
Твърди се, че спешна медицинска помощ и лечение ищецът И.Ц.Ц., е получил в МБАЛ „Христо Ботев“ гр.
Враца, където е бил настанен в Хирургично отделение. В болничното заведение му
е поставена диагноза: Контузия на главата. Мозъчно сътресение. Контузия на
гръдния кош. Счупване на седмо ляво ребро, както и изкълчване на 1 и 2
мататарзо- фалангеални стави на дясно ходило, което състояние е довело до
трайно затруднение на движенията на долен крайник за период по-голям от един
месец. След извършени изсбедвания и
консултации на ищеца била извършена репозиция и поставена гипсова имобилизация
на десния крак, проведено е консервативно лечение и на 27.12.2014г. бил изписан
с препоръка за домашно лечение.
Сочи се, че по случая било
образувано наказателното производство по ДП №1/2015 г., по описа на РП -
Оряхово, досъдебно производство №443/2014 г., по описа на РУ – Оряхово.
Твърди се, че към датата
на процесното ПТП, отговорността на водача на лек автомобил марка „ Ауди“,
модел „А4“, с ДК№ *******
била
застрахована по застраховка „Гражданска отговорност” в ответното с З. „Б.И.” АД с валидна полица №
02114000525155, валидна от 07.02.2014 год. до 06.02.2015 год.
Ответникът „З. „Б.И.” АД депозира писмен
отговор на исковата молба в рамките на преклузивния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК, в който оспорва прекия иск по основание и размер. Поддържа, че не е налице
деликт и ПТП при обстоятелствата поддържани в исковата молба. Сочи, че не е
изяснена причината за настъпване на ПТП.Оспорва валидно възникнало и действащо
застрахователно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите, по силата на което, ответното застрахователно дружество да
носи отговорност.Оспорва иска по размер като завишен.Твърди, че претенцията не
съответства на чл.52 от ЗЗД и икономическата конюнктура в страната към датата
на ПТП.Заявява възражение за съпричиняване на вредосносния резултат от страна
на ищеца, който е пътувал без предпазен колан, който е могъл да изключи напълно или да намали броя на травмите.Сочи,
че не са представени медицински документи, които да сочат някакви
усложнения .Поддържа се в отговора,
че претенцията в размер на 60 000 лв. е завишена и по –адекватна за
случая е сумата 5000лв. – 7000лв.
В съдебно
заседание ищеца чрез пълномощника си адв. Д. поддържа предявения иск. Представя списък на разноски и претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА.
В съдебно
заседание ответника чрез адв.И. оспорва
предявения иск. Представя списък на разноски.
Съдът, като обсъди доводите и
възраженията на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.12 и чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия Констативен протокол с
пострадали лица № 309р/ 29.12.2014г. на РУП Оряхово, на 24.12.2014 г. около
14.00 ч. по третокласен път III - 1503 в
посока от с.Софрониево към с .К., л.а „Ауди А4“, е ДК № *******, с
неправоспособен водачЗ.П.а /без СУМПС/, при движение е несъобразена скорост с
пътните условия, с релефа на местността, губи контрол над автомобила и се
завърта няколко пъти на пътното платно, навлиза в насрещното платно за движение
и се блъска челно в правомерно движещия се в насрещното пътно платно товарен
автомобил „Мерцедес 313 ЦДИ“, е peг. № *******, управляван от ищеца И.Ц.Ц.,
като от удара товарния автомобил излиза извън платното и се спира в крайпътна
канавка, а И.Ц. получава фрактура на две ребра и е настанен в ХО на МБАЛ
„Христо Ботев“ гр. Враца, водача З. П.а получава ЧМТ с опасност за живота,
детето возещо се в л.а. „Ауди А4“ - Г. П.
на 11г. получава фрактура на десния крак,
а товарния автомобил е тотално смачкан. В КП е отразено, че причина за ПТП е несъобразената
с пътните условия скорост на л.а „Ауди
А4“ и неправоспособността на водача на л.а „Ауди А4“ - З.М.П.. Отразено е
образувано по случая ДП №443/2014 г., по
описа на РУ – Оряхово. /л.4-л.5 от делото/
От приетата епикриза по ИЗ 17958/14г. на МБАЛ „Христо Ботев“ гр. Враца, е видно че И.Ц. на 43г. е приет след претърпяно ПТП на 24. 12. 2014 г. с диагноза - КОНТУЗИЯ на ГЛАВАТА. СЪТРЕСЕНИЕ на МОЗЪКА. КОНТУЗИЯ на ГРЪДНИЯ КОШ. СЧУПВАНЕ на 7 -мо ЛЯВО РЕБРО. ИЗКЪЛЧВАНЕ на I-ва и II-ра ДЕСНИ ПРЕДНО ХОДИЛНИ СТАВИ. Отразено е, че Ц. постъпил с главозамайване и болки в лява гръдна половина и десен глезен. Съобщава за неясен спомен за случилото се. ГКСкала - 15 точки. Глава и шия - нормални движения. При направена Ро снимка от 24. 12. 2014 г. е установено изкълчване на I-II предноходилни стави и втора снимка на дясно ходило с гипс - изкълчените стави са наместени. Проведено консервативно лечение - наместване на изкълчването на дясното ходило и поставен гипс. На 27 12 2014 г. е изписан. /л.15-л.16 от делото/
От приетия Амбулаторен лист №35от 22.01.2015г. се установява, че ищецът че И.Ц.Ц. се е явил на преглед при специалист ортопед, с диагноза - ИЗКЪЛЧВАНЕ на ПРЪСТИ. СЧУПВАНЕ на РЕБРО и гипсова имобилзация, като поради спадане на отока на ходилото гипсът е подменен. Препоръчано е да ходи с патерици и след 15 дни да се свали гипса. /л.15-л.16 от делото/
Видно от приложеното досъдебно производство ДП №443/2014 г., по описа на РУ – Оряхово,
същото е започнало по повод данни за престъпление от общ характер –ПТП с
пострадали лица и е започнало с оглед на местопроизшествието на 24.12.2014 г.
Дознанието образувано срещу неизвестен извършител, водено срещу З.М.П., ЕГН **********,
от с. Софрониево, за престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“, пр.2, вр. с чл.342, ал.1 от НК, за
това, че на 24.12.2014 г. около 14.00 ч.
по третокласен път III - 1503 в посока от с.Софрониево към с. К., при
управление на МПС, нарушавайки правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1
и ал.2 от ЗДвП, по непредпазливост е
причинил средни телесни повреди на повече от едно лице, в това число на И.Ц.Ц..
В хода на разследването след разпит на свидетели , назначение АТЕ и СМЕ , било установено, че основна
причина за настъпването на ПТП е че
скоростта на движение на лекия автомобил „Ауди А4“ с Per. № *******, в
момента на удара е била около 115 км/ч, а скоростта на товарния автомобил
„Мерцедес 313ЦДИ“ с Per.
№
Вр. 14 69 ВС. Установено било, че от
техническа гледна точка, механизмът на ПТП е - загуба на контрол върху
управлявания лек автомобил „Ауди“ от страна на водача му и навлизане в
насрещната лента за движение от пътното платно. Прието е, че обвинението срещу
лицето З.М.П., от с. Софрониево, обл. Враца,
привлечена в качеството на обвиняема за извършено престъпление по
чл.343, ал.1, б.“б“, вр. с чл.342, ал.1 от НК, е доказано по несъмнен начин. /л.21-л.24
от делото/
В хода на наказателното производство пострадалия
И.Ц.Ц., както и С.Х. – собственик на
товарния автомобил „Мерцедес
313ЦДИ“ заявили, че не желаят дееца причинил процесното ПТП – З.М.П. да бъде наказван. С Постановление от
28.08.2015г. на Районна прокуратура гр. Оряхово наказателното
производство било прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24 т.9 НПК,
поради изричното искане на пострадалото лице. /л.21-л.24
от делото/ В постановлението за прекратяване на наказателното производство е отразено, че
основната причина за настъпване на ПТП е
обстоятелството, че водача на л.а.
„Ауди А4“, е ДК № ******* - З.М.П., която е осъществила състава на престъпление
по чл.343, ал.1, б.“б“, вр. с чл.342, ал.1 от НК.
От заключението на неоспорената САТЕ изготвена от в.л. инж. А.А., се установява, най - вероятен механизъм на
произшествието, както следва : На 24.12.2014с. около 14.00ч. по третокласен път
III - 1503 в посока от с.Софрониево към с.К. се е движил лек автомобил „Ауди А
4" с per. № *******, управляван от З.М.П., с висока скорост 127 км/ч. След
преминаване през плавен ляв за нея завой е загубил контрол над управлението на
автомобила и л.а. Ауди е навлязъл в лентата за насрещното движение. В същото време в лентата за насрещното
движение срещу него в посока от с. К. към с. Софрониево се е движил т.а.
микробус-фургон „Мерцедес Ц 313“ , с peг. № *******, управляван от И.Ц.Ц. със
скорост 100 км/ч. Вещото лице сочи, че тъй като водачът на т.а. Мерцедес не е
имал възможност да спре е настъпил челен удар в лентата на т.а. Мерцедес между
предните леви части на двата. От силата на удара скоростите и на двата автомобила
са се намалили. Товарния автомобил се е отклонил леко надясно, навлязъл е в
отводнителния канал, където се е преобърнал на лявата си страна и се е спрял
след 29 метра от мястото на удара. По късно
бил изправен на колела за да бъде
изваден водача му. Лекият автомобил „Ауди А4“ поради големия ексцентрицитет е
придобил силна ротация в посока обратна на часовниковите стрелки и поради
остатъчната си кинетична енергия е продължил в първоначалната си посока,
движейки се със сложно транслационно и ротационно движение, като е изминал
около 36 метра и се е завъртял около 2 оборота се е спрял също в северния
отводнителен канал. Схемата на развитие на произшествието вещото лице е
онагледило на фиг.3 от АТЕ. От заключението
на приетата АТЕ се установява, че
причината за настъпване на произшествието е в действията на водача на
л.а.З.П.а, която се е движила с висока скорост 127 км/ч , при която е допуснала
загуба на контрол над автомобила си при движение в левия завой, довел до
навлизане в лентата за насрещното му движение и настъпване на челния удар в
товарния автомобил микробус-фургон „Мерцедес Ц 313“.
Съдът възприема
приетото заключение на САТЕ изготвено от доц.инж. А.А. , като обективно,
подробно и компетентно дадено.
От заключението
на приетата по делото съдебно – медицинска експертиза с в.л. д-р Т. Д. – ортопед -травматолог, се установява, че при процесното ПТП ищецът И.Ц. на 43 г. е получил следните травматични
уведи: счупване на КОНТУЗИЯ на ГЛАВАТА; СЪТРЕСЕНИЕ на МОЗЪКА; КОНТУЗИЯ на ГРЪДНИЯ КОШ;
СЧУПВАНЕ на VII-мо ЛЯВО РЕБРО; ИЗКЪЛЧВАНЕ
на I-ва и II-ра
ПРЕДНОХОДИЛНИ СТАВИ; СЧУПВАНЕ на ГЛАВИЧКАТА на III-та ПРЕДНОХОДИЛНА КОСТ;
В.л. д-р Д. сочи, че от
проверената медицинска документация - Фиш от спешна
медицинска помощ от 24. 12. 2014 г. се
установява, че ищецът И.Ц. е постъпил в СМО с диагноза - ПОЛИТРАВМА.
Адекватен, контактен, ориентиран, в съзнание, отваря очите. Охлузване на лява
подбедрица. Консултиран е с ортопед, като е установено изкълчване на I и II
предноходилни кости, счупване на главичката на III-та предноходилна кост. Сочи, че в Лист
за преглед в СО № 015840 от 24. 12. 2014 г. относно ищеца е отразена
диагноза - МОЗЪЧНО СЪТРЕСЕНИЕ. В
добро общо състояние, адекватен, ориентиран за време, място и собствена
личност. РР 120/90 Копие на ИЗ № 17958 от болницата във Враца. И.Ц. е приет на
24 12 2014 г с диагноза - КОНТУЗИЯ на ГЛАВАТА. СЪТРЕСЕНИЕ на МОЗЪКА. КОНТУЗИЯ
на ГРЪДНИЯ КОШ. СЧУПВАНЕ на VII-мо ЛЯВО РЕБРО. ИЗКЪЛЧВАНЕ на I-ва и П-ра ДЕСНИ
ПРЕДНО ХОДИЛНИ СТАВИ. Вещото лице сочи, че ищецът е постъпил МБАЛ гр.Враца с
главозамайване и болки в лява гръдна половин и десен глезен, след Ро снимка от
24. 12. 2014 г. е установено изкълчване
на I-II предноходилни
стави и втора снимка на дясно ходило с гипс - изкълчените стави са наместени.
Проведено консервативно лечение - наместване на изкълчването на дясното ходило
и поставен гипс. На 27 12 2014 г е изписан с подобрение. Д-р Д. е проследила
представените Амбулаторен лист №35от22012015г., амбулаторен лист № 3 6 от 22 01 2015 г. за
извършен
преглед от ортопед диагноза - ИЗКЪЛЧВАНЕ на ПРЪСТИ. СЧУПВАНЕ на РЕБРО, в които
е отразено, че поради спадане на отока на ходилото на ищецът поставената
гипсова имобилизация е подменена с
препоръка ищеца да ходи с патерици
и след 15 дни да се свали гипса. От
заключението се установява, че ищецът е
претърпял болки с голя интензитет непосредствено след ПТП – 9-10 дни, както и
болки с намаляващ интензитет около 2,5 месеца.
Д-р Д. пояснява, че между
механизма на ПТП и получените травми е налице причинно – следствена връзка.
Поради липсата на медицински документация след 12.02.2015г. вещото лице приема,
че здравословното състояние на ищеца е възстановено.
Заключението на СМЕ с
вещо лице д-р Т. Д., съдът възприема като обективно,
компетентно, кореспондиращо на събраните писмени доказателства.
Свидетелят В. Ц. /48г. брат на ищеца/ в о.с.з. проведено на 10.10.2017 г.,
сочи в показанията си, че след процесното ПТП на 24 декември 2014г. видял брат
си в болницата в гр.Враца, където той бил докаран с линейка около час и
половина след инцидента. Наложило се пострадалия ищец да остане да лежи
известно време на шосето, т.к. линейка първо докарала пострадалата жена и
детето. Свидетелят Вл. Ц. сочи, че И. не
бил адекватен, боляло го навсякъде. След
изписването му от болница, го прибрали в къщи
и съпругата му се грижела за него. Свидетелят сочи, че ищецът 4- 5
месеца не можел да се обслужва сам, което го тормозело, още повече, че има три
деца, за които в този период не можел да се грижи. Свидетелят В. Ц. сочи още, че след ПТП ищецът станал по
–сприхав, по –нервен. Имал счупване на крака и пострадалия крак почти се е
изкривил и стъпва на една страна.
Показанията на В. Ц., съдът преценява по реда на
чл.172 ГПК, като взема предвид, че е брат на ищеца, но им дава вяра, доколкото почиват
на преки лични впечатления и кореспондират с данните от СМЕ относно периода на
лечение.
От заключението на комплексна
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза,
се установява, че т.а.
микробус „Мерцедес Ц 313“ , с peг. № ******* е фабрично заводски оборудван с
триточкови предпазни колани на трите места в кабината, както за водача има и въздушна възглавница, като
при процесното ПТП, въздушната възглавница е била задействана. Вещите лица
сочат, че от материалите по ДП №443/2014
г., по описа на РУ – Оряхово, са констатирали, че кабината на товарния „Мерцедес Ц 313“ е силно деформирана, като от травматичните
увреждания получени от ищеца може да се направи извод, че същия ги е получил с
поставен предпазен колан. Вещите лица
сочат, че ако водачът на товарния автомобил е бил без предпазен колан, то той
би могъл да получи травматични увреждания в по – голяма степен и в повече
области на тялото.
Установи се, че към датата на процесното
ПТП,
отговорността на водача на л.а. Ауди А 4" с per. № *******, била
застрахована по застраховка „Гражданска отговорност” в ответното дружество Б.И.АД, със
застрахователна полица
№
02114000525155, валидна от 07.02.2014 год. до 06.02.2015 год., което се установява
и от приетата справка от ГФ от 04.09.2015г./л.59 от делото/
При тази фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Предявения иск с правно основание чл.
226, ал. 1 от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е частично основателен.
Увреденият от деликт, причинен от застрахован
по застраховка "Гражданска отговорност", има право да иска
обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя /чл. 266, ал. 1 от КЗ/отм./
Обект на застраховане по посочената задължителна
застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически
лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за
които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, съгласно нормата
на чл. 257, ал.1 КЗ /отм./.
За да възникне субективното право по чл. 226,
ал. 1 от КЗ/отм./ е необходимо кумулативното осъществяване
на елементите от сложен фактически състав, включващ валидно застрахователно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между
деликвента и застрахователя и деликт с всичките кумулативно дадени елементи от
неговия фактически състав: деяние /действие или бездействие/, вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата.
Съвкупният анализ на събраните по
делото писмени доказателства, свидетелски показания и заключението на САТЕ,
сочи към извода, че е налице виновно противоправно деяние от страна на
деликвентаЗ.П.а в се в нарушение на правилото на чл.20,ал.1 и ал.2 от ЗДвП,
според които: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват” И (2) „Водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението” По изложените
съображения следва да се приеме, че поведението на водача на лекия автомобил е
било противоправно - същата е управлявала МПС, като
непровоспособна, в нарушение на правилата на ЗДвП, причинил е пътнотранспортно
произшествие и телесни увреждания на ищеца. Налице е и вредоносен резултат -
причинени неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в преживени болки и
страдания от причинените му телесни увреждания. Налице е причинна връзка между
противоправното деяние и вредоносния резултат, както и виновност на дееца
(презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена от събраните по делото
доказателства). В обобщение, налице са предпоставките на чл. 45 ЗЗД, пораждащи
отговорността на застрахования деликвент спрямо увредения ищец.
Съдът приема, че към момента на процесното ПТП
между ответника З.Б.И. АД, и деликвентаЗ.П.а е налице валиден
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", което
обстоятелство не се оспорва от ответника. С оглед изложеното към датата на
процесния деликт съществува валидно застрахователно правоотношение по
застраховка "Гражданска отговорност" между деликвента и ответника,
поради което последният дължи на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ вр. чл. 45 от ЗЗД репариране на действително
причинените вреди - пряка и непосредствена последица от ПТП. Безспорно е между страните, че към
датата на процесното ПТП по отношение на процесния лек автомобил е бил сключен
договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност” със
застрахователна полица №
02114000525155, валидна от 07.02.2014 год. до 06.02.2015 год.
Нормата на чл.226, ал.1 КЗ /отм./ регламентира прякото
право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска
обезщетението от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилисти“.
Предвид обстоятелството, че гражданската отговорност
на виновния водач е покрита от ответника, същият дължи заплащането на
застрахователното обезщетение на ищеца за претърпените от него неимуществени и
имуществени вреди, с оглед на което иска е доказан по основание.
Основният спор между страните в настоящото
производство се свежда до размера на застрахователното обезщетението за
претърпените от ищеца вреди, настъпили в резултат от пътно – транспортното произшествие
станало на 24.12.2014г. В тежест на
ищеца е да докаже твърдените неимуществени и имуществени вреди причинени му от
злополуката, а в тежест на ответника е да докаже съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия, на който се позовава, доколкото
установяването на последното е основание за намаляване на отговорността на
ответника, на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД.
По размера на обезщетението за
неимуществените вреди:
Претърпените от ищеца неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в
изпитаните болки и страдания от получените травматични увреждания от ПТП,
посочени по - горе при излагане на фактическата страна по казуса. В постановени
по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по
т.д. № 387/2008 г. на II т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на
II т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на II т.о.; № 66 от
03.07.2012 г„ по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието
„неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания от
пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за
определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни
бъдещи прояви в здравословното състояние". При определяне на справедливо
обезщетение следва да се отчете и икономическата конюнктура в страната,
отражение на която са и нормативно определените лимити по застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В конкретния случай, при определяне на размера, съдът в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и
Постановление № 4 от 23. 12. 1968 г. на Пленума на ВС, се съобрази със силата,
продължителността и интензивността на болките и страданията на ищеца, възстановителен
период от 3 месеца, носената от ищеца гипсова имобилизация, ползването на патерици за около 2 месеца,
изменената походка, претъпените болки от които болки с голям интензитет за 10
дни, и болки с променлив характер и интензитет за период от около 2,5 месеца; възрастта на ищеца – 43 г., при която, преди
процесното ПТП е бил активен и в добро здраве, както и причинените неудобства на пострадалия за около 4 месеца в битовото
му обслужване и съпътстващата нужда от чужда помощ, това, че пострадалия
неминуемо е преживял стрес при ПТП от силния удар, последвалото
преобръщане, като се имат предвид показанията на разпитания
свидетел за страданията, обсъдени по-горе, както и като се вземат предвид
икономическите условия в страната и съществуващите размери на лимитите в
отговорността на застрахователите към 2014 г. по КЗ /отм./, като се съобрази
принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД и съдебната
практика при сравнително сходни случаи, СГС
намира, че обезщетение в размер на 35 000 лева е адекватна обезвреда на
претърпените от лицето неимуществени вреди.
Обезщетението в посочения размер
съответства на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливостта и ще
допринесе, доколкото е възможно, за репариране на неблагоприятните последици,
настъпили в правната сфера на ищеца, като пряк резултат от непозволеното
увреждане, като за разликата до пълния предявен размер от 60 000 лв., следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Относно
възражението на ответника за
съпричиняване по чл.51, ар.2 ЗЗД:
Ответникът навежда доводи за съпричиняване от страна
на ищеца на вредоностния резултат, като сочи, че същият не е използвал
обезопасителен колан. Съпричиняване е налице, когато със своето поведение на
пътя, пострадалия като участник в движението по пътищата и в нарушение на правилата за движение е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Изводът за наличие на
съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на
дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на
увреденото лице, с което то обективно да е способствало за настъпването на
вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение
98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/. В настоящия случай от
заключението на изготвената по делото съдебна медико – автотехническа
експертиза се установява, че от травматичните увреждания получени от ищеца може
да се направи извод, че същия ги е получил с поставен предпазен колан в
товарния автомобил, като в случая се е
задействала и въздушна възглавница на мястото на водача.
Съдът кредитира изцяло
така даденото заключение, тъй като същото е компетентно, обективно и изготвено
въз основа на всички събрани данни по делото и медицински документи. В
конкретният случай не се установи да е налице противоправно поведение,
разбирано като нарушение на нормативни правила, което да е довело до вредоносен
резултат, поради което не е налице съпричиняване на този резултат и
обезщетението за неимуществени вреди не следва да бъде намалено.
С оглед на така
изложеното, искът по чл.226, ал.1 от КЗ следва да бъде уважен за сумата от 35 000 лв. и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 60 000 лв.
Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД
деликвентът изпада в забава от момента на причиняване на непозволеното
увреждане. Субективното право на увредения по чл. 226, ал. 1 от КЗ се подчинява
изцяло на правната регламентация на материята за непозволено увреждане, като
негова функция, следователно ищецът има право на обезщетение за забавено
изпълнение от момента на настъпване на деликта – 24.12.2014 г.
По
разноските:
При този изход на спора на основание чл.38, ал.2 от ЗА
вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските
възнаграждения ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
представител на ищеца адв. К.Д.- САК сумата от 1580 лв., съразмерно на
уважената част от исковете.
С
оглед изхода на спора по главния иск и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
ищецът следва да бъдат осъден да заплати на ответника Б.И.АД сумата лв., съставляваща съдебно-деловодни разноски,
пропорционално на отхвърлената част от иска 2 250лв., като общо сторените
разноски са на стойност 5400 лв.: възнаграждения за вещи лица в размер на 400
лв. и 5000 лв. адвокатско възнаграждение по договор за
правна помощ от 17.02.2016г.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от задължението
за внасяне на държавна такса и разноски по делото съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4
от ГПК, ответникът З.Б.И. АД следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС
държавна такса в размер на 1400 лв., и разноски 235 лв. пропорционално на
уважената част от иска.
Предвид изложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“
АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на И.Ц.Ц. с ЕГН ********** ***, an 11,
сумата 35 000 лв. / тридесет и пет хиляди/ лева,
на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди от ПТП настъпило на 24.12.2014 год. причинено от
застраховано при ответника по задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите лице –
водач на лек автомобил „Ауди
А4“, с ДК № *******, ведно със законната лихва, считано от 24.12.2014г.
до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ за разликата от
присъдения до целия предявен размер от 60 000 лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на адв. К.Д.- САК, на
основание чл.38 , ал.2 от ЗА вр. с чл.7,
ал.2, т.4, от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските възнаграждения
сумата 1580 лв. – адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА И.Ц.Ц. с ЕГН ********** ***, an 11, да заплати
на „З. „Б.И.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** сумата 2250 лв. съдебно - деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК,
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** да
заплати на по сметка на Софийски градски съд, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 1400 лв. – държавна такса и сумата 235 лв. – разноски за
експертизи – СМЕ и АТЕ, платени от бюджета на съда, съразмерно на уважената
част от исковете.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: