Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, 23.03.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, пети състав в открито съдебно заседание, проведено
на първи март две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Н.
Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно
дело № 2073/2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 215,
ал.4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на „Д. пропъртис“ ООД,
ЕИК 1*****, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.“Съборни“ № 11,
ет.6, представлявано от В.Т.Д., срещу Заповед № 291/05.07.2022г., издадена от
Кмета на Район „Приморски“, Община Варна, с която на основание чл. 46, ал.1,
т.12 от ЗМСМА, чл.225а, ал.1 от ЗУТ, във връзка с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ,
чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ и Заповед № 2556/11.08.2021г. на Кмета на Община Варна,
е наредено дружеството да премахне строеж: „Едноетажна масивна сграда-салон за
масажи“, находящ се в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор ***** по КК на гр.
Варна, по плана на ж.к. „Чайка“, гр. Варна.
Жалбоподателят твърди, че заповедта е неправилна
и незаконосъобразна, издадена при допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила, в противоречие и при неправилно приложение на
материалния закон и в несъответствие с нормативните изисквания за неговото
съдържание. Счита, че отразените в заповедта фактически констатации и правни
изводи относно вещно-правния и технически статут на обекта, не отговарят на
обективната истина, поради което неправилно и незаконосъобразно решаващият орган
е приел, че е налице незаконен строеж. Твърди се, че нито в констативния акт,
нито в заповедта не е посочено, защо не се приема тезата му, че не е налице
строеж по смисъла на ЗУТ, а изграден навес, с озеленяване и декоративни
елементи, за които не се изисква разрешение за строеж, съгласно тогава действащата
разпоредба на чл.151, ал.1, т.2 от ЗУТ. Претендира отмяна на заповедта.
Ответникът по делото с депозирано
становище по жалбата вх. № 13339/08.09.2022г., оспорва жалбата, като счита
същата за неоснователна и необоснована. В открито съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител главен юрисконсулт Ц. прави искане жалбата да бъде
отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд гр. Варна, след
като обсъди данните по делото и доводите на страните и след преценка на
събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Производството по оспорваната заповед е започнало с
извършена проверка от служители по чл.223, ал.2 от ЗУТ от Дирекция „Обществен ред
и контрол“ при Район „Приморски“, Община Варна, обективирана в Констативен акт
№ 04/24.03.2021г. Установено е, че част от имот с идентификатор *****, целият с
площ 1189 кв.м. по КК на гр.Варна, съгласно договор за доброволна делба с вх. рег.
№ 910/21.01.2005г., том І, № 207, е собственост на „Д. пропъртис“ ООД, ЕИК 1*****.
В югоизточната част на имота е установена едноетажна масивна сграда – салон за
масажи. Същата представлява сграда от масивна зидария, дървена и метална
покривна конструкция, покрити с битумна изолация, както и стоманобетонен
фундамент. Размерите на сградата са приблизително: 3.85м/9.90м. с височина – 3.1м.
Застроената площ на обекта е – 38кв.м. Строежът е квалифициран като V-та
категория, съгласно чл.137, ал.1, т.5, б.“а“ от ЗУТ и условията на чл.10 от
Наредба № 1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи. Строежа е изграден
след 2005г. предвид факта, че за жилищна сграда долепена до обследвания обект
/на запад от него/ има издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация №
47/02.03.2005г. Обстоятелството, че
строежът е изграден след 2005г. се установява и от договора за доброволна делба
от 21.01.2005г. с приложена скица ситуация, одобрена от Дирекция „АГУП“ –
Община Варна на 24.02.2005г., съгласно които дружеството придобива собственост
на открита търговска площ, без наличие на сградата. Предвид констатациите е
прието, че процесния обект не представлява търпим строеж съгл. §127, ал.1 от
ПЗР на ЗУТ и §16, ал.1 от ПЗ на ЗУТ. С оглед констатациите е прието, че строителството
е извършено от „Д. пропъртис“ ООД, без одобрен инвестиционен проект и без
надлежно издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ.
Предвид констатациите и събраните доказателства, кметът на Район „Приморски“,
Община Варна е издал процесната заповед № 291/05.07.2022г.
За изясняване на обстоятелства по делото
е допуснато изготвянето на съдебно-техническа експертиза /л.49-53 по делото/,
чието заключение съдът кредитира като обективно, компетентно и безпристрастно изготвено,
съобразено с доказателствата по делото.
Въз основа на приетите за установени факти и след
служебна проверка на обжалвания административен акт с оглед разпоредбата на чл.168,
ал.1 от АПК, във вр. с чл. 146 от АПК, съдът счита следното:
Жалбата е подадена от лице – адресат на акта, с правен
интерес от неговото обжалване, в рамките на законоустановения срок и отговаряща
на формалните изисквания на закона за реквизити, което я прави процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, за
строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината /района или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за премахване на незаконни
строежи. С процесната заповед се постановява премахване на строеж от пета категория
съгласно чл.137, ал.1, т.5 от ЗУТ, приет за незаконен на основание чл.225, ал.2,
т.2 от ЗУТ. Съгласно §1, ал.3 от ДР на ЗУТ кметът на общината може да предостави
свои функции по този закон на заместниците си, на главния архитект на общината
и на други длъжностни лица от общинската /районната/ администрация. Налице е
законово предвидена възможност за делегиране на правомощия по ЗУТ. Със Заповед
№ 2556/11.08.2021г. Кметът на Община Варна делегира свои правомощия на кметовете
на райони, вкл. да издават мотивирани заповеди по чл.225а, ал.1 от ЗУТ за
премахване на строежи от четвърта до шеста категория или на части от тях,
незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ. С оглед на това, обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия.
Заповедта е издадена в предвидената от закона форма,
като съдържа изискуемите реквизити – наименование на органа, наименование на
акта, адресат на акта, фактически и правни основания за издаването му, разпоредителна
част, дата на издаване и подпис на административния орган.
Съдът не констатира в хода на
административното производство да са допуснати процесуални нарушения от категорията
на съществените, които да налагат отмяна на заповедта. Административният орган
е следвал установените административнопроизводствени правила по ЗУТ – въз основа
на извършена проверка от длъжностни лица на общинската администрация в
съответствие с правомощията им по чл.223, ал.2 от ЗУТ е съставен Констативен
акт № 04/24.03.2021г.
Административният
орган правилно е приложил и материалния закон, като се е съобразил и с целта на
закона, който забранява извършването на строежи без разрешение за строеж и
който към настоящия момент не допуска съществуването на незаконни строежи,
които подлежат на премахване, поради липса на правна възможност за съществуването
или узаконяването им. Строежът е индивидуализиран както от административния
орган, така и от вещото лице. Като правно основание за издаване на процесната заповед
правилно е посочена разпоредбата на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Съгласно §5, т.38 от ДР на ЗУТ: „Строежи са надземни,
полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки,
укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по
автентични данни по смисъла на чл.74, ал.1 от Закона за културното наследство и
адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни
ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.“
От заключението по допуснатата експертиза е видно, че обектът, предмет на
премахване с процесната заповед е с размери 9,90/4,05м., със застроена площ
40,10 кв.м. и височина от 2,70м. до 3,50м. Носещата конструкция е от метални
профили. Между колоните са изградени ограждащи зидове от ИТОНГ. Покривът е
едноскатен, с метална и дървена конструкция с покритие от керемиди. Вътрешните
преградни стени са щендерни, с предстенна обшивка от гипсокартон. Вертикалните
товари се предават върху стоманобетонни фундаменти. Според заключението на
експертизата, обектът предмет на премахване – „Едноетажна масивна сграда –
салон за масажи“ е строеж. С оглед на използваните материали за изграждане на
процесния строеж, заключението на експертизата е, че конструкцията не може да
бъде разглобена на съставните си части, без да се наруши целостта на отделните
елементи и да бъде преместена на друго място. Горното се потвърждава от вещото
лице и в открито съдебно заседание, проведено на 01.03.2023г. Според
експертизата за ПИ с идентификатор ***** има действащ ПУП-ПРЗ за УПИ ІІ-2772,
кв.3, по плана на 19 м.р., одобрен със Заповед № Г-125/25.10.2002г. на Кмета на
Община Варна, влязъл в законна сила. Съгласно действащият ПУП-ПРЗ, поземленият
имот попада в устройствена зона Жс1 - жилищна зона с преобладаващо средно-етажно
застрояване с допълнителни специфични изисквания. Ограничителните линии на
застрояване са на разстояние 5,00м. от страничните регулационни граници.
Процесният строеж не е съобразен с предвижданията на ПУП. Същият попада извън
допустимите линии на застрояване. Позовавайки се на Удостоверение за въвеждане в
експлоатация № 47/02.03.2005г., експертизата дава заключение, че строителството
на процесния строеж е извършено именно след въвеждане в експлоатация на
жилищната сграда. Според експертизата в архива на Район „Приморски“ при Община
Варна не се съхраняват писмени доказателства, удостоверяващи издаването на
удостоверение за търпимост на процесния строеж по смисъла на § 127, ал.1 от ПЗР
на ЗИД на ЗУТ. Съдът кредитира заключението в цялата му част.
Не се споделят съображенията на жалбоподателя, че
процесният обект с оглед характеристиките му, представлява преместваем такъв по
смисъла на §5, т.80 от ДР на ЗУТ.
Съгласно §5, т.80 от ДР на ЗУТ „Преместваем обект“ е
обект, предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност,
който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура
да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и
възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно
предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като
поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина
на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който
се отделя. Процесният обект не представлява преместваем обект по смисъла на
закона. Представеното от пълномощника на жалбоподателя Разрешение за поставяне
№ Ч-23/25.04.2006г. е неотносимо към процесния обект, респ. към настоящото
производство, поради това, че е издадено за павилион – търговска дейност,
издадено е за период от една година от датата на разрешението, а съгласно т.ІІ.
“Основания за отмяна на разрешението“ – т.2.6 – същото се отменя, когато срокът
на разрешението за поставяне е изтекъл. Доказателства, че разрешението за
поставяне касае процесния обект и че срокът на издаденото разрешение не е
изтекъл, не са представени. Строежът е извършен в несъответствие с
предвижданията на действащия подробен устройствен план и без наличието на строителни
книжа и както правилно е констатирал административния орган.
Съгласно
§5, т.36 от ДР на ЗУТ „Строителни книжа“ са всички необходими одобрени
инвестиционни проекти за извършване или за узаконяване на строежа, разрешението
за строеж или актът за узаконяване.
Съгласно разпоредбата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ строеж
или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти
и/или без разрешение за строеж. Именно доколкото одобрените инвестиционни проекти
/когато се изискват такива/ и разрешението за строеж са част от „строителните
книжа“ може да се приеме, че липсата на книжа прави строежа незаконен по
смисъла на ЗУТ. В тази връзка по делото не са ангажирани доказателства за
наличието на строителни книжа, което налага извода за изцяло извършен незаконен
строеж.
При извършената преценка за съответствието
на акта с целта на закона съдът намира, че оспорената заповед не е постановена
в несъответствие с целта на закона, която законодателят преследва.
Недопускането на извършване на строителство без разрешение за строеж и одобрени
проекти, респ. премахването на извършено такова е с оглед по отношение на
строежите да се даде възможност да се оцени, дали инвестиционното намерение
съответства на строителните правила и нормативи и действащия ПУП, дали
проектираното и изпълненото удовлетворява съществените изисквания към
строежите, регламентирани в Раздел ІІІ, Глава девета от ЗУТ.
В изпълнение на задълженията си по чл.
168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, и след като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, настоящият съдебен състав
счита, че оспорването следва да се отхвърли, тъй като заповедта е законосъобразна
и следва да бъде потвърдена със законните последици от това.
С оглед изхода на спора основателно и
своевременно направено се явява искането на ответника за присъждане на
направените по делото разноски. Жалбоподателите следва да бъдат осъдени да
заплатят в полза на Община Варна разноски в размер на 100 /сто/ лева определени
на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37, ал.1 от Закона за правната
помощ и чл.24 от Наредбата за плащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал.2 от АПК, Административен съд – Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Д. пропъртис“
ООД, ЕИК 1*****, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.“Съборни“ №
11, ет.6, представлявано от В.Т.Д., срещу Заповед № 291/05.07.2022г., издадена
от Кмета на Район „Приморски“, Община Варна.
ОСЪЖДА „Д. пропъртис“ ООД, ЕИК 1*****,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.“Съборни“ № 11, ет.6,
представлявано от В.Т.Д.,*** юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия: