Определение по дело №181/2021 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 181
Дата: 14 март 2022 г.
Съдия: Снежина Петкова Чолакова
Дело: 20217270700181
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е    

гр.Шумен 14.03.2022г.

 

Административен съд - град Шумен, в закрито заседание на четиринадесети март две хиляди двадесет и втора година, в следния състав:

 

Административен съдия: Снежина Чолакова

 

като разгледа докладваното от административния съдия  АД № 181 по описа за 2021г. на Административен съд – гр.Шумен, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс/ГПК/, във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

          Съдебното производство по делото е образувано въз основа на жалба с вх.№ 114/03.06.2021г. по описа на Общински съвет (ОбС) – Х., депозирана от К.Ф.М. с ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***, срещу Решение № 44 от 20.05.2021г. по т.8.1 от дневния ред в  Протокол № 4 от 20.05.2021г., с което ОбС-Х. е решил: 1.Община Х. да продаде 232/545 идеални части от застроен урегулиран поземлен имот III-Обществено обслужващи дейности – за автогара, в кв.48 по плана на с.Х., общ.Х., обл.Шумен, актуван с АЧОС № 2780/20.09.2012г.    Завишава пазарната оценка, изготвена от инж.К.М.В-Ж., независим оценител на недвижими имоти, земеделски земи и трайни насаждения, от 21 800 лева без ДДС на 41 000 лева без ДДС. Дължи се ДДС за земята, съгласно чл.45, ал.5, т.1 от ЗДДС за частта извън прилежащите терени на сгради; 2. Възлага на Кмета на община Х. да издаде заповед и сключи договор за продажба.“

          Шуменският административен съд се е произнесъл по оспорването с Решение № 4 от 14.01.2022г. по посоченото дело, като е изменил Решение № 44 по Протокол № 4 от 20.05.2021г. на Общински съвет – Х., в частта му, с която Общински съвет – Х. е завишил пазарната оценка, изготвена от инж.К.М.В-Ж., независим оценител на недвижими имоти, земеделски земи и трайни насаждения, от 21 800 лева без ДДС на 41 000 лева без ДДС, по отношение на 232/545 идеални части от застроен урегулиран поземлен имот III-Обществено обслужващи дейности, в кв.48 по плана на с.Х., общ.Х., обл.Шумен, актуван с АЧОС № 2780/20.09.2012г., и е определил цена за 232/545 идеални части от застроен урегулиран поземлен имот III-Обществено обслужващи дейности, в кв.48 по плана на с.Х., общ.Х., обл.Шумен, актуван с АЧОС № 2780/20.09.2012г., в размер на 1757,00 (хиляда седемстотин петдесет и седем) лева без ДДС; прекратил е производството по АД № 181/2021г. по описа на ШАдмС срещу Решение №  44 по Протокол № 4 от 20.05.2021г. на ОбС – Х., в частта му, с която ОбС – Х. е решил Община Х. да продаде 232/545 идеални части от застроен урегулиран поземлен имот III-Обществено обслужващи дейности – за автогара, в кв.48 по плана на с.Х., общ.Х., обл.Шумен, актуван с АЧОС № 2780/20.09.2012г.; и в частта му, с която ОбС – Х. е възложил на Кмета на община Х. да издаде заповед и сключи договор за продажба.

          С молба Рег.№ ДА-01-399/14.02.2022г. по описа на ШАдмС, депозирана от К.Ф.М., последният е отправил искане за допълване на решението в частта за разноските, с искане, с оглед изхода на правния спор, да му бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 918 лева от общо направените от него такива в размер на 960 лева.

          Това искане е съобщено на основание чл.248, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, на ОбС – Х. на 17.02.2022г., който в указания срок не е депозирал писмен отговор.

          Като прецени доводите на молителя, както и събраните по делото доказателства, Шуменският административен съд установи следното:

          Искането за допълване на съдебното решение в частта за разноските е подадено в срока по чл. 248, ал. 1, предл.1 от ГПК, доколкото съдебното решение е съобщено на К.Ф.М. на 08.02.2022г.,  а искането за допълването му е подадено на 14.02.2022г. (т.е. на 6-тия ден от връчване на решението). В проведеното на 15.12.2021г. открито съдебно заседание по делото, от процесуалния представител на оспорващия е представен списък по чл.80 от ГПК, според който разноските на оспорващия са, на обща стойност 960 лева, като е отправено искане за тяхното присъждане. С оглед всичко изложено, искането се явява процесуално допустимо.

Разгледано по същество, искането е частично основателно, предвид следните съображения:

          Със съдебния акт, чието допълване се иска, съдът е изменил Решение № 44 по Протокол № 4 от 20.05.2021г. на Общински съвет – Х., в частта му, с която ОбС – Х. е завишил пазарната оценка, от 21 800 лева без ДДС на 41 000 лева без ДДС, по отношение на 232/545 идеални части от застроен урегулиран поземлен имот III-Обществено обслужващи дейности, в кв.48 по плана на с.Х., общ.Х., обл.Шумен, и е определил цена за 232/545 идеални части от застроен урегулиран поземлен имот III-Обществено обслужващи дейности, в кв.48 по плана на с.Х., общ.Х., обл.Шумен, в размер на 1757,00 (хиляда седемстотин петдесет и седем )лева без ДДС; прекратил е производството по АД № 181/2021г. по описа на ШАдмС срещу Решение №  44 по Протокол № 4 от 20.05.2021г. на Общински съвет – Х., в частта му, с която Общински съвет – Х. е решил Община Х. да продаде 232/545 идеални части от застроен урегулиран поземлен имот III-Обществено обслужващи дейности – за автогара, в кв.48 по плана на с.Х., общ.Х., обл.Шумен; прекратил е производството по делото и в частта му, с която е възложил на Кмета на община Х. да издаде заповед и сключи договор за продажба.

В настоящия казус искането за присъждане на разноски е направено в в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция, проведено на 15.12.2021г. С решението си съдът не се е произнесъл по искането, което налага необходимостта от произнасянето му по реда на чл.248 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на 143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Според чл.78, ал.1 от ГПК, субсидиарно приложим на основание чл.144 от АПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. От цитираните разпоредби следва, че на оспорващия се дължат разноски съразмерно с уважената част от жалбата.

          В настоящия случай съдебното производство е приключило с решение, което съдът е изменил атакувания пред него индивидуален административен акт, като е намалил размера на определеното с него обезщетение от 41000 лева без ДДС (49200 лева с ДДС) на 1757 лева без ДДС (2108,40 с ДДС); прекратил е производството в частта, с която ОбС – Х. е решил Община Х. да продаде 232/545 идеални части от застроен урегулиран поземлен имот; прекратил е производството по делото и в частта му, с която ОбС – Х. е възложил на Кмета на Община Х. да издаде заповед и сключи договор за продажба.

Т.е. съдът частично е уважил жалбата срещу решението в частта му, с която административният орган е определил размера на дължимото обезщетение досежно 232/545 ид.части от процесния поземлен имот, доколкото е намалил размера на определеното от административния орган обезщетение, като в тази част решението е частично благоприятно за оспорващия. В останалите му части, с които съдът е прекратил производството по делото, решението се явява неблагоприятно за оспорващия. В същото време съдът констатира, че К.Ф.М. е направил разноски на обща стойност 960 лева, включващи 10 лева държавна такса, 350 лева депозит за вещо лице по първоначално назначената СОЕ и 600 лева с ДДС адвокатско възнаграждение. Внесеният депозит за вещо лице касае обжалваното решение само в частта му, която е изменена от съда, доколкото въпросната експертиза е назначена единствено с оглед определяне пазарната стойност на 232/545 ид.части от процесния имот, поради което и с оглед уважената част от оспорването в тази му част – 47091,60 лева (с ДДС) от стойността на оспорването в размер общо на 49200 лева (с ДДС), съдът намира, че в полза на оспорващия следва да се присъди сумата от 335 лева, представляваща част от депозита за възнаграждение на вещо лице по първоначалната СОЕ, изчислен съобразно уважената част от оспорването.

Остатъкът от направените разноски в размер на 610 лева, включващи държавната такса и договореното, и платено адвокатско възнаграждение, са направени във връзка с оспорването на решението в неговата цялост, поради което съдът намира, че по отношение на частта от оспорваното решение, с която е изменен атакувания ИАА, като е намалена стойността на 232/545 ид.части от процесния имот,  се дължи 1/3 от тези разноски, в размер на 203,33 лева, като с оглед уважената част от жалбата, оспорващият има право на разноски 194,62 лева, изчислени съъбразно уважената част от оспорването в изменителната му част.

В обобщение на изложеното съдът намира, че от общо претендираните от оспорващия разноски в размер на 918 лева (представляващи част от общо направените от него разноски в размер на 960 лева), следва да се присъди сумата от 529,62 лева (равняваща се на сбора от 335 лева и 194,62 лева), представляваща дължимите разноски съобразно уважената част от оспорването. В останалата му част искането за присъждане на деловодни разноски за сумата над 529,62 лева до пълния претендиран размер от 918 лева, следва да се отхвърли като неоснователно.

Водим от горното и на основание чл.248 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОПЪЛВА решение № 4/14.01.2022г. по АД № 181/2021г. по описа на ШАдмС,  в частта за разноските, както следва:

ОСЪЖДА Общински съвет - Х. да заплати на К.Ф.М., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 529,62 лева (петстотин двадесет и девет лева и шестдесет и две стотинки), представляваща деловодни разноски съобразно уважената част от оспорването.

ОТХВЪРЛЯ искането на К.Ф.М., с ЕГН **********, с адрес *** за присъждане на деловодни разноски в останалата му част, а именно за сумата над 529,62 лева (петстотин двадесет и девет лева и шестдесет и две стотинки), до пълния претендиран размер от 918 (деветстотин и осемнадесет) лева.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България, съгласно чл.248, ал.3 от ГПК, в 14 - дневен срок от връчването му на страните.

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните по реда на чл.248, ал.3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

 

          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: