Решение по дело №1069/2018 на Районен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е №472/12.7.2018 г.

 

                                   гр. Ямбол, 12.07.2018 г.

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на десети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА СПАСОВА

с участието на секретаря С. М. като разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело №  1069/ 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

  Подадена е искова молба от „Бърз кредит” ЕООД- гр. Ямбол срещу Я.С.Р. ***. В нея се твърди, че  с договор за потребителски кредит № *** г. ищецът е отпуснал кредит на ответника в размер на 500 лв., която сума е предадена на клиента. Възникнало е задължение за погасяване на кредита на 10 вноски - девет от по 81.37 лв. и една от 81.42 лв., според уговорен между страните погасителен план с краен срок 16.11.2017 г. Пълният размер на задължението е бил 813.75 лв., включващ главница в размер на 500 лв., договорна лихва в размер на 106.69 лв. и гаранционна такса в размер на 207.06 лв. Няма плащане по шест цели вноски и частично от четвърта - част от четвърта вноска в размер на 21.37 лв., пет вноски от по 81.37 лв. и една от 81.42 лв. Изплатени изцяло са три цели вноски и частично от четвърта - общо в размер на 304.11 лв., погасяващи главница в размер на 124.22 лв., лихва в размер на 61.16 лв. и гаранционна такса в размер на 118.73 лв. Съгласно чл.3.3 За връщането на кредита и за другите задължения по настоящия договор, лицата подписали договора като Кредитополучател и солидарен длъжник отговарят солидарно. В настоящия случай ответникът отговаря  солидарно с М.Г.И.-солидарен длъжник. Срещу издадената заповед за изпълнение на сумите ответникът  е възразил в срок. От съда се иска да постанови решение, с което да установи, че ответникът по делото дължи на ищеца вземането по договора в размер общо на 509.64 лв., включващо неизплатена главница в размер на 375.78 лв.; неизплатена договорна лихва в размер на 45.53 лв., за периода 16.05.2017 г. до 16.11.2017 г. и неизплатена гаранционна такса в размер на 88.33 лв., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповедта до окончателното плащане и съдебните разноски в заповедното производство. Иска се присъждане и на разноските в настоящото производство.

В с.з. исковете се поддържат с уточнението, че се претендира солидарна отговорност на ответницата.

В срока за отговор  ответникът не е депозирал такъв. В с.з. не се явява.

Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения Договор за потребителски кредит № *** г., сключен от ищеца като кредитодател и Я.С.Р. -кредитополучател, и М.Г.И. като солидарен длъжник, те са се договорили, кредиторът да предостави кредит от 500 лв. (чл.3.1), платим на равни месечни погасителни вноски, включващи главница, лихва и месечна такса, на обща стойност 81,37 лв. по погасителен план (чл.9.1), до 16.11.2017 г. (чл.8). Договорена е месечна лихва от 3,45 % и годишен процент на разходите-50,15 %. Съгласно Погасителен план, първата от 10-те вноски е с падеж 16.01.2017 г., а останалите-на посоченото число на всеки следващ месец, като общо дължимата сума е в размер на 813,75 лв., от която главница от 500 лв., договорна лихва в размер на 106,69 лв. и гаранционна такса от 207,06 лв.. Съгласно чл.3.3 от договора за връщането на кредита и за другите задължения по договора лицата, подписали го като кредитополучател и поръчител отговарят солидарно.

От РКО № *** г., подписан от ответника, се установява усвояването  на средствата в размер на 500 лв. от кредитополучателя.

От заключението на вещото лице се установява, че последната вноска е извършена на 08.07.2017 г., след което няма плащания. Заплатени са от длъжника суми общо в размер на 304.11 лв., погасяващи главница в размер на 124.22 лв., лихва в размер на 61.16 лв. и гаранционна такса в размер на 118.73 лв., т.е. три цели вноски  и част от четвъртата. Размерът на неплатените вземания по договора е общо от 509.64 лв., включващо неизплатена главница в размер на 375.78 лв.; неизплатена договорна лихва в размер на 45.53 лв., за периода 16.05.2017 г. до 16.11.2017 г. и неизплатена гаранционна такса в размер на 88.33 лв

 Не се спори и относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № *** г. на ЯРС. Книжата са връчени на длъжника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр.чл. 240 от ЗЗД.

Съгласно чл. 240, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено.

Исковете са основателни. В случая вземането на ищеца произтича от договор за кредит, разновидност на договора за заем по чл. 240 от ЗЗД, чието сключване е допустимо по силата на принципа за свобода на договарянето, установен с чл.9 от ЗЗД. Касае се за валиден договор, пораждащ претендираните с исковата молба права за връщане на главницата и заплащане на договорената възнаградителна лихва. Кредиторът реално е предоставил сумата от 500 лв.. Двамата длъжници по договора са поели солидарна отговорност за връщане на дълга. Поради това съдът счита, че представеният договор удостоверява солидарно задължение на ответника за заплащане на договорената сума. С извършването на частични плащания длъжникът е признал възникването на вземанията. Настъпил е крайният срок на договора, поради което неплатените вземания са изискуеми и дължими.

Следователно исковете като основателни следва да бъдат уважени. Искането на ищеца за присъждане на разноските е основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК.

Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските по заповедното производство в исковото производство.

      Водим от горното ЯРС

                            

                                                     Р Е Ш И:

 

Приема за установено, че Я.С.Р. ***, ЕГН **********, дължи на „БЪРЗ КРЕДИТ” ЕООД- гр. Ямбол, ул. Преслав 82, ЕИК: ***, солидарно с длъжника М.Г.И., сумата от на 375.78 лв.- главница по Договор за потребителски кредит № *** г.; неизплатена договорна лихва в размер на 45.53 лв., за периода 16.05.2017 г. до 16.11.2017 г. и неизплатена гаранционна такса в размер на 88.33 лв., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 01.12.2017 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № ***г. по ч.гр.д. №*** г. на ЯРС.

ОСЪЖДА Я.С.Р. *** да заплати на „БЪРЗ КРЕДИТ” ЕООД- гр. Ямбол, направените по заповедното производство разноски в размер на 25 лв., както и направените по настоящото дело разноски в размер на 595 лв..

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ЯОС.

                                        

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: