Р Е Ш Е Н И Е
Номер 74 16.05.2019 г. град Търговище
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
Административен
съд - Търговище пети състав На десети май 2019 година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
Секретар: ЯНКА ГАНЧЕВА
Като разгледа докладваното от председателя
Адм. дело № 233 по описа за 2018 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х от АПК във вр. с
Наредба № 4/ 08.08.2017 г. за
прилагане на мярка 14 "Хуманно отношение към животните“, дейност 14.2.2
„Осигуряване свободно отглеждане на открито на ДПЖ“ от Програмата за развитие
на селските райони за периода 2014 – 2020 г.
Делото е образувано по жалбата на М.С.Ю. ЕГН ********** *** против Уведомително писмо №
01-043-6500/ 652 от 30.11.2018 г. за неодобрение за участие по Мярка 14“Хуманно
отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014-2020 г. на директора на ОД на ДФ“Земеделие“ гр. Велико Търново, с което
не е одобрен за участие по дейност 14.2.2 за осигуряване на свободно отглеждане
на открито на ДПЖ.
Жалбоподателят сочи в жалбата, че по подаденото от
него заявление за подпомагане е извършена само адм. проверка, без да е
посещаван на място. Оспорващият счита, че не е нарушил установените с Наредба №
4/ 08.08.2017 г. принципи за законност и допустимост при извършване на адм.
проверки и/ или проверки на място на подаденото от него заявление. Спазени са
изискванията за минимална гъстота на 2ЖЕ/ХА за дейност 14.2.2, тъй като
притежаваните от него декари са двойно повече за гъстотата на свободно
отглеждане на открито на ДПЖ и свободно ги отглежда и прекарва в същите пасища
за ден. Оборът му граничи със с.Горно Козарево, общ. Омуртаг, обл. Търговище на
около 300 м. разстояние, като нивите и мерите му са в селото.
В съдебно заседание по делото, жалбоподателят
редовно призован не се явява, а се представлява от а.. М. ***, който поддържа
жалбата и изразява становище за отмяна на процесната заповед. Пледира за
присъждането на разноски по делото.
Ответникът по жалбата – директорът на ОД на ДФ”Земеделие”
гр. Велико Търново, редовно призован се представлява от ст.юрк. Т.Ст., редовно
упълномощена и приета от съда, която изразява мотивирано становище за
неоснователност на жалбата и пледира за присъждането на разноски в размер на
юрк. възнаграждение.
Съдът като прецени допустимостта на
жалбата, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна
страна – адресат на акта, налице е правен интерес от оспорването, поради което
е процесуално допустима, а разгледана по същество съобразно разпоредбата на чл.
168, ал.1 от АПК, последната е основателна при следните съображения:
Жалбоподателят е земеделски производител
видно от представените декларации (стр. 63 и 64 от преписката), който отглежда
овце-млечни.
На 12.07.2016 г. жалбоподателят Ю.
сключил договор за наем на земеделска земя от Общинския поземлен фонд с община
Омуртаг за срок от 5 стопански години за пасище (мера) с обща площ от 259, 268
дка. (преписката).
На 25.10.2017 г. жалбоподателят Ю.
сключил договор за наем на недвижим имот с И. Ш. като
собственик на ЕТ“И. Ш. – Олимп-131“, чрез пълномощника му Н. А. за срок от 10
години за овчарник с площ от 898 кв.м., построен в стопанския двор на
с.Красноселци, общ.Омуртаг, обл. Търговище с площ от 4, 542 дка. за сумата от
100 лв. месечно (преписката).
Жалбоподателят кандидатствал като
физическо лице със заявление за подпомагане по мярка 14 “Хуманно отношение към
животните“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г.
и получил с идентификационен № 25/271017/04371 и УРН 232495 на 27.10.2017 г.
(преписката). В заявлението жалбоподателят отбелязал, че кандидатства за сектор
дребни преживни животни (ДПЖ), като осигурява свободна подова площ и осигурява
отглеждане на открито.
На 30.11.2018 г. адм. орган – директорът
на ОД на ДФ“З“ – Велико Търново издал процесния адм. акт УП за одобрение/
неодобрение за участие по мярка№ 14“Хуманно отношение към животните“ от ПРСР за
периода 2014-2020 г. (преписката). В него адм. орган е посочил, че
жалбоподателят има 220 животни и 33 ЖЕ, като същият не е одобрен за участие по
дейност 14.2.2. за осигуряване на свободно отглеждане на открито на ДПЖ. За
мотиви на отказа адм.орган е записал: Съгласно установените в Наредба №4
принципи на контрол и допустимост при извършване на адм. и/ или проверки на
място на подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане/ плащане е
установено, че не са спазени изискванията за минимална гъстота до 2 ЖЕ/ ХА за
дейност 14.2.2. – осигуряване на свободно отглеждане на открито на ДПЖ, което е
в разрез с изискванията, заложени в чл. 4, ал. 5 от Наредба № 4.
По делото е допусната и изслушана
съдебно-техническа експертиза с вещо лице инженер-геодизист. Вещото лице е
посочило като констатации, че със Заявление за подпомагане – Заявление за
плащане по мярка 14 с идент.№ 25/ 14/2/00277 от 27.10.2017 г. земеделския
стопанин (ЗС) М.Ю. с УРН 232495 е заявил по под мярка 14.2.Плащане за хуманно
отношение към животните в сектор ДПЖ по дейности 14.2.1 Осигуряване на свободна
подова площ и 14.2.2. Осигуряване на свободно отглеждане на открито на ДПЖ по
Наредба № 4 общо 220 бр. овце (овце-млечни), равняващи се на 33 животински
единици (ЖЕ) съгласно §1, т. 6, б. „г“ от ДР на Наредба № 4. Животните се
отглеждат в животновъден обект (ЖО), находящ се в землището на с. Красноселци,
общ. Омуртаг, обл. Търговище, представляващ „Овчарник“ с площ от 898 кв.м. в
имот № 276007 с площ от 4, 542 дка по плана за земеразделяне на с. Красноселци
– идент. № по КК на селото, одобрена със заповед № РД-18-582/ 31.10.2017 г. на
изп. директор на АГКК София – 39596.276.7 (договор за наем). За обезпечаване с
необходимите площи за свободно пашуване са наети пасища от ОПФ в землището на
с. Горно Козарево, общ. Омуртаг, както следва: Имот № 000074 по плана за
земеразделяне на с. Горно Козарево (идент. № по КК на с. Горно Козарево,
одобрена със заповед № РД-18-491/ 12.10.2017 г. на изп. директор на АГКК –
София – 16818.239.36). Площ на имота 99, 334 дка.; Имот № 000060 по плана за
земеразделяне на с. Горно Козарево (идент. № 16818.236.3). Площ на имота 126,
632 дка.; Имот № 000111 по плана за земеразделяне на с. Горно Козарево (идент.
№ 16818.223.16.). площ на имота 902, 290 дка., от които наета площ от 3, 3 %,
или 33, 083 дка. Общо наети площи 262, 049 дка или 26, 20 ха. Необходимата площ
за свободно пашуване съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 и ал. 5 от Наредба № 4 – 2 ЖЕ/ хектар.
Декларирани общо 220 бр. овце, равни на 33 ЖЕ. Необходимата площ е 16, 5 хектара.
Наетите площи са с 9, 7 ха повече.
Съдебният експерт е дал заключение на
първия поставен въпрос, че най-близкото разположено пасище е имот с идент. №
16818.239.36 (№ 000074), което се намира на границата между землищата на с.
Красноселци и с. Горно Козарево и отстои на 714 м. от животновъдния обект на
жалбоподателя.
По втория поставен въпрос вещото лице е
дало заключение в табличен вид за разстоянията и времето за обхождане на
пасищата на жалбоподателя до ЖО.
Съдебният експерт е отговорил на третия
поставен въпрос, че необходимото време за обход на трите пасища е 2 ч. и 30
минути, от които 15 минути от ЖО до най-близкото пасище и обратно.
На четвъртия поставен въпрос вещото лице
е дало заключение, че общо наетите площи са 262, 049 дка, или 26, 20 ха. Необходимата
площ за свободно пашуване съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 и ал. 5 от Наредба № 4 е
2 ЖЕ/ хектар. Декларирани са 220 бр. овце, равни на 33 ЖЕ. Необходимата площ е
16, 5 ха. Жалбоподателят е спазил изискванията за минимална гъстота до 2 ЖЕ на
хектар за дейност 14.2.2. – Осигуряване на свободно отглеждане на открито на
ДПЖ по Наредба № 4 на МЗХГ.
Съдът счита заключението на
съдебния експерт за компетентно изготвено и непротиворечащо на събраните
доказателства по делото, поради което го приобщава към същите.
По делото е представено и
писмо от Министерство на земеделието, храните и горите, дирекция
„Животновъдство“ с изразено становище, че на основание чл. 37и, ал. 7 от ЗСПЗЗ,
когато има недостиг на пасища, мери и ливади (ПМЛ) от общинския поземлен фонд в
едно землище, на ЗС се извършва допълнително разпределение на ПМЛ в съседно
землище, което може да се намира в съседна община или област. Съгласно ал. 9 от
същия член при недостиг на ПМЛ от ОПФ и след разпределението по ал. 7, на ЗС
могат да бъдат разпределени ПМЛ от ДПФ. В тази връзка за да получи подпомагане
по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“, ПМЛ за които Ю. има правно
основание за ползването им, не следва (не е задължително) да бъдат регистрирани
в същото ЕКАТТЕ, в което е регистриран и животновъдния обект.
По делото е представена
справка за животните в обекта на жалбоподателя с посочени ушни марки от д-р С. В. № 25002 (преписката).
Представено е Удостоверение
за регистрация на животновъден обект № 101/ 9134 от 12.04.2017 г. със
собственик жалбоподателя Ю. (преписката).
При изложените факти съдът
направи следните правни изводи:
Процедурата по издаване на процесния ИАА е стартирала
и се е развила по реда на Наредба № 4/ 08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 „Хуманно
отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода от 2014 – 2020 г.
Оспорената заповед
е издадена от компетентен административен орган – директор ОД на ДФ
"Земеделие". Съгласно Глава ІV от Наредба № 4 изпълнителният директор
на РА се произнася с уведомително писмо за отказ или одобрение за финансиране
на заявлението за подпомагане. Съгласно чл. 20а
от ЗПЗП изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на
Разплащателната агенция, който представлява същата. По делото е представена
Заповед № ОЗ-РД/ 3372 от 13.07.2017 г. изп. директор на ДФ“З“ е делегирал на
директорите на ОД на ДФ“З“ в съответствие с териториалната им компетентност
правомощия да издават УП по чл. 21 от Наредба № 4 в предвидените за това
случаи. Поради това съдът приема, че процесното УП е издадено от компетентен
орган в кръга на неговите правомощия при условията на делегиране на правомощия
от изп. директор на ДФ“З“ към директорите на ОД на ДФ“З“.
Административният
акт е изготвен в изискуемата съобразно чл.
59, ал. 2 от АПК писмена форма, в случая с писмено УП и притежава
регламентираните в ал.
2 от посочения законов текст реквизити. Налице са изложени както правни,
така и фактически основания за постановения отказ.
Обжалваното УП обаче е незаконосъобразен акт,
тъй като при издаването му са допуснати нарушение на материалния закон и
съществено нарушение на административно-производствените правила.
В разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от Наредба №
4 са визирани основанията, при наличието на които изплащането на финансовата помощ
може да се намали или откаже, когато се установи, че земеделският стопанин не
спазва. В т.3 от тази норма, посочена и като основание за отказ от подпомагане е
посочено „.. не спазва изискванията по чл. 4 за
отделните подмерки и дейности за хуманно отношение към животните..“. Адм. орган
– директорът на ОД на ДФ“З“ – Велико Търново е записал в процесното УП, че
жалбоподателят не е спазил изискванията за минимална гъстота до 2 ЖЕ/ ХА за дейност
14.2.2. – Осигуряване на свободно отглеждане на открито на ДПЖ, което е в
разрез с изискванията, заложени в чл. 4, ал. 5 от Наредба № 4. Този извод на
адм. орган е оспорен от жалбоподателя и по делото бе допусната съдебно –
техническа експертиза с вещо лице инженер-геодезист, което в своето заключение
установи, че жалбоподателят отглежда 220 овце-млечни, които съставляват 33
животински единици, за които за свободно пашуване са необходими 16, 5 ха, а
жалбоподателят има наети площи от 26, 20 ха. или с повече от 9, 7 ха. наети
площи. Видно от нормата на §1, т. 6, б. „г“ от ДР на Наредба № 4 е, че „.."Животинска
единица" е условна единица/коефициент за приравняване на
гъстотата (броя) на животни на единица фуражна площ, използвана за изхранването
им. Броят на различните видове и категории животни се превръщат в ЖЕ, както
следва:…г) една овца или една коза се равнява на 0,15 ЖЕ.“ Следователно 220
млечни овце Х 0, 15 се равнява на 33 ЖЕ. По 2 ЖЕ на хектар за свободно пашуване
или са необходими 16, 5 ха. При това съдът приема, че жалбоподателят отговаря
на законовите изисквания за минимална гъстота до 2 ЖЕ/ ХА за дейност 14.2.2. –
Осигуряване на свободно отглеждане на открито на ДПЖ. Издадения АА противоречи
на материалния закон
Отделно от това не става ясно, как само след
адм. проверка АО е достигнал до извод, че жалбоподателят не отговоря на
изискванията на чл. 4, ал. 5 от Наредба № 4 след като не е направил проверка на
място по твърдения на жалбоподателя, а в представената адм. преписка липсва и
такъв съставен протокол. Доказателства за наетите площи от жалбоподателя
(договор за наем на недвижими имоти) обаче са представени в адм. преписка от
АО, при което не е ясно защо при издаване на процесния адм. акт не са били
съобразени от последния. Налице е такова нарушение, което ако не беше допуснато
би се стигнало и до друго решение на адм. орган по поставения пред него въпрос.
Поради изложеното
съдът приема, че издаденият адм. акт е незаконосъобразен и следва да бъде
отменен. Делото във вид на преписка да бъде изпратено на АО – директорът на ОД
на ДФ“З“ – В. Търново за продължаване на производството по заявлението на
жалбоподателя за подпомагане по мярка 14 с издаване на нов адм. акт в 30-дневен
срок от влизане на решението в сила.
С оглед изхода от делото и претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя
за присъждането на разноски, съдът намира, че адм. орган следва да заплати на жалбоподателя
направените разноски пред настоящата съдебна инстанция в размер на 1041 лв. на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съставляващи:
внесена държавна такса от 10 лв., възнаграждението за един адвокат от 500 лв. и
депозити за вещо лице в размер на 531 лв.
Поради изложеното и на основание чл.172, ал.2 във
вр. с ал.1 и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Уведомително писмо № 01-043-6500/
652 от 30.11.2018 г. за неодобрение за участие по Мярка 14“Хуманно отношение
към животните“ от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014-2020 г. на директора на ОД на ДФ“Земеделие“ гр. Велико Търново, с което М.С.Ю.
ЕГН ********** *** не е одобрен за участие по дейност 14.2.2 за осигуряване на
свободно отглеждане на открито на ДПЖ.
ВРЪЩА преписката на директора на ОД на
ДФ“Земеделие“ гр. Велико Търново за продължаване на производството по
заявлението за подпомагане на М.С.Ю. ЕГН ********** *** по мярка 14 „Хуманно
отношение към животните“от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014-2020 г. съобразно с мотивите на настоящия съдебен акт с издаване на нов
адм. акт.
ОСЪЖДА ОД на ДФ“Земеделие“ гр. Велико
Търново да заплати направените по делото разноски на М.С.Ю. ЕГН ********** *** в
размер на 1041 лв., съставляващи държавна такса, а..възнаграждение и депозити
за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Р.България
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.
Препис от решението да се изпрати на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: