№ 322 / 18.9.2018 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 18.09.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на тринадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Красимир Семов
При секретаря….Тодора Владинова…, като разгледа докладвано от съдия Семов АНД № 623 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 17-0996-004605/31.10.2017г. на Началник Сектор “Пътна полиция” при ОДМВР - Монтана са наложени на Д.К.Д. с посочен съдебен адрес xxx административни наказания - глоба в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.181, т.6 от ЗДвП (отм. – ДВ, бр.2 от 2018г., в сила от 20.05.2018г.) за нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, глоба в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение по чл.105, ал.1 от ЗДвП и глоба в размер на 10 /десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление Д. моли да бъде отменено.
Въззиваемата страна ОДМВР - Монтана Сектор ПП не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима и частично основателна.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния седем дневен срок.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:
На 28.08.2017г. около 22:15 часа в гр.Монтана по бул. „Христо Ботев” в района на Автогарата св.В.М.В. и св.Е.И.А. – мл. авто-контрольори при Сектор ПП при ОД МВР – Монтана спрели за проверка водача на л.а. „РОВЪР 25” с рег. № СА 72 97 РА. Поводът да бъде спрян за проверка, бил, че при управление л.а. издавал силен звук, смущаващ околните. В хода на полицейската проверка било установено, че водача на л.а. – жалбоподателя Д. управлява л.а. „РОВЪР 25” с рег. № СА 72 97 РА, който е технически неизправен /повредена или снета шумозаглушителна уредба/, с поставено фолио на предните странични стъкла на мпс-во, без водача Д. да представя на проверяващите СУМПС и КТ. За установеното св.В. в присъствието на св.А. – негова колежка, съставил АУАН серия Д № 220949/28.08.2017г. описвайки посочените обстоятелства като нарушения по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.105, ал.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. При връчване на АУАН, Д. отказал да го подпише и за получи препис от същия, което било удостоверено с подпис на свидетел. Впоследствие на 29.08.2018г. подал писмени възражения, по които административно наказващия орган се произнесъл с Решение от 15.09.2017г. съгласно чл.52, ал.4 от ЗАНН. На базата на изготвения процесен АУАН и събраните доказателства, Началник Сектор ПП при ОДМВР - Монтана като наказващ орган оправомощен със Заповед № 8121з-952/17г. на МВР издал обжалваното НП.
Имайки предвид гореизложеното, което е в контекста на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира, че наказващия орган е приложил правилно закона по т.2 и т.3 от НП, като е приел, че са налице нарушения по смисъла на чл.105, ал.1, респ. чл.185 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, респ. чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП с автор – жалбоподателя Д.. Съдът изцяло кредитира показанията на св.В.М.В. и св.Е.И.А., които са обективни и последователни в контекста на писмените доказателства по делото, а посоченото от Д. в жалбата е бланкетно, необосновано и неоснователно. Установено е по безспорен начин, че на 28.08.2017г. преди извършване на полицейската проверка Д. е управлявал л.а., който е технически неизправен /повредена или снета шумозаглушителна уредба/, с поставено фолио на предните странични стъкла на мпс-во, имал е качеството на водач по смисъла на § 6, т.25 от ДР на ЗДвП, който в хода на полицейската проверка не е представил на проверяващите полицаи СУМПС и КТ.
С разпоредбата на чл.105, ал.1 от ЗДвП, е забранено намаляването на видимостта през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, каквато представлява намалената прозрачност на стъклата на моторното превозно средство чрез поставяне на тъмно фолио (хипотеза, различна от фабричното потъмняване). Това представлява техническа неизправност на автомобила, тъй като стъклата в този случай не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи и е основание за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2, б."а" от ЗДвП, която е и приложена със Заповед за прилагане на ПАМ № 17-0996-000642/29.08.2017г. Тази констатация не е оспорена, а напротив – жалбоподателят имплицитно потвърждава, че е налице такова затъмняване, но според него административният орган е трябвало да изследва процента на затъмнение. Затъмняването, посредством поставено фолио, се установява и от АУАН, който съгл. чл.189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила, която не се опровергава от събраните по делото доказателства.
Няма законово изискване за изследване на процента на затъмняване, респ. на видимостта. След като, видно от свидетелските показания, е било налице затъмняване, видно с просто око, то и очевидно не се налага извършването на експертиза за установяване на точния процент на затъмняването. Още повече, че чл.105 от ЗДвП не прави разграничение на по-малко или по-голямо ограничение на видимостта, която, впрочем, при налично затъмняване, е различна в различните части на денонощието, като особено вечер, при липса на дневна светлина, дори и малък процент на затъмняване води до намалена видимост. В цитираното Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на ООН за единни условия относно одобряването на безопасни стъкла и материали от стъкло, приложимо на основание Решение 97/836/ЕО са посочени характеристиките на стъклата, вкл. относно светлопропускливостта, като допълнително в т. 6.1. е посочено, че всички материали за остъкляване трябва да бъдат с такива характеристики, че да се намали в максимална степен опасността от нараняване при разрушаване. При поставяне на фолио, което е очевидно затъмнено, се нарушава светлопропускливостта, както и рискът от нараняване при евентуално разрушаване. С оглед на изложеното НП в тази част се явява законосъобразно издадено при наличие на законовите предпоставки, като в съответствие с чл.171, т.2, б."а" и чл.172, ал.2, т.2 и т.3 от ЗДвП. МПС е и спряно от движение и свидетелството за регистрация е отнето до отстраняване на неизправността.
Съдът намира, че при установяване на административното нарушения по чл.105, ал.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП не са допуснати съществени процесуални нарушения, не са били налице и условията на чл.28 от ЗАНН. Технически е пропуснато да се посочи в АУАН имената на св.А., но същата е подписала АУАН, видно от последния, като присъствала при установяване на нарушението и съставяне на АУАН. Настоящият съд намира, че не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да има за последица отмяна на НП – техническия пропуск е саниран с наличието на подпис на свидетеля в АУАН серия Д № 220949/28.08.2017г. и събраните в хода на съдебното следствие данни за самоличността, длъжността и присъствието на св.А. при съставяне на АУАН. Макар и формално да е допуснато нарушение по чл.42, т.7 от ЗАНН, настоящият съд намира, че в случая намира приложение разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, съгласно която – „Наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.”АУАН и НП са издадени при спазване изискванията на чл.42, чл.52, ал.4 и чл.57 от ЗАНН и при правилна преценка, че не са налице условията на чл.28 и чл.29 от ЗАНН.
Видно от приетата по делото справка за водача/нарушител Д., последният е правоспособен водач и има установени с наказателни постановления и фишове други нарушения по ЗДвП.
Не са налице основания и за изменение на наложените като вид и размер административни наказания на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.185 от ЗДвП. Настоящият съд намира наложените административни наказания за съответни, правилно определени и справедливи, съобразени с изискванията на чл.27 от ЗАНН.
Съдът намира, че процесното НП по т.1 следва да бъде отменено на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН – „Ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя”. Санкционната разпоредба на чл.181, т.6 от ЗДвП е отм. с ДВ, бр.2 от 2018г., в сила от 20.05.2018г. Именно последната е послужила на административно наказващия орган да санкционира Д. по т.1 от НП. Макар и нарушението по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП да е доказано според настоящия съд, НП следва да се отмени съгласно чл.3, ал.2 от ЗАНН. Според настоящия съд не са налице условия за приложение на чл.179, ал.6 от ЗДвП, която е в сила от 20.05.2018г., поради изложеното в нея – техническите неизправности са определени като „незначителни”, „значителни” и „опасни”, разграничавайки и административно наказателната отговорност в същата насока, без в АУАН и НП да са посочени обстоятелства, които дават основание за приложение на чл.179, ал.6 от ЗДвП, съответно т.1, т.2 или т.3.
На основание горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17-0996-004605/31.10.2017г. на Началник Сектор Пътна полиция при ОДМВР - Монтана, в частта, с което на Д.К.Д. с посочен съдебен адрес xxx е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.181, т.6 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-0996-004605/31.10.2017г. на Началник Сектор Пътна полиция при ОДМВР - Монтана, в частта, с което на Д.К.Д. с посочен съдебен адрес xxx е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДвП и 10 /десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва пред АС - Монтана в 14 / четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Председател: