Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 17.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесет и
четвърти април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 619 по описа за 2018г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.367 ТЗ с
цена на иска 500,00 лв.
Производството по делото е образувано по подадена
искова молба от Н.т. ЕООД, ***, със
седалище и адрес на управление:***.***, офис 21, представлявано от П.Ф.-***против
Ч. ЕООД, ***, в която твърди, че страните по делото са в търговски отношения,
по силата на които на 25.09.17 г. ищцовото дружество извършило превоз по
маршрута Девня-Пордим-Славяново (ДАФ95), за което е издадена Данъчна фактура
№**********/25.09.17 год. Излага съображения, че съгласно разпоредбата на
чл.372 ал.1 от ТЗ ответника дължи заплащането на превозно възнаграждение в
размер на 500 лева. Твърди, че било направено искане по реда на чл.410 от ГПК пред Районен съд гр.Бяла, по което било
образувано ч.гр.д.№1289/17 год. и била издадена исканата
Заповед за изпълнение. Твърди, че срещу издадената заповед за изпълнение е
подадено възражение и съдът е указан на ищеца да предяви иск за установяване на
вземането си. Моли, на основание чл.422
от ГПК да бъде признато за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца
главница от 500 лв. лв ведно със законната лихва считано от 06.12.17 год.
представляващи превозно възнаграждение дължимо във връзка с Данъчна фактура
№**********/25.09.17 г. Претендира направените деловодни разноски.
В законовия срок
по чл.131 ГПК не е постъпил писмен
отговор от ответник.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите
на страните, намира за установено следното:
От ч. гр. д. № 1289/2017
г. на РС – Бяла се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 543/08.12.2017 г. по реда на чл. 410 от ГПК.
С разпореждане от 20.12.2017 г. е постановено заповедта да се връчи на длъжника
по реда на чл. 50, ал. 4, вр. чл. 47, ал. 1 от ГПК, чрез залепване на
уведомление на „Ч.” ЕООД. Уведомление е залепено на дата 03.01.2018г. по
седалището и адрес на управлението на длъжника, в което са вписани указания
длъжникът да се яви в съда в двуседмичен срок, считано от 03.01.2018 г., за да
получи съдебните книжа с последиците от неизпълнението. С разпореждане,
постановено по ч.гр.д.№ 1289/2017г. по описа на РС-Бяла, съдът е приел, че
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.50, ал.2,
вр.чл.47, ал.5 ГПК и е дал указания на заявителя, в едномесечно срок да предяви
иск за установяване на вземането си.
Съдът намира, като взе
предвид гореизложеното, че предявеният иск е е недопустим, поради следните съображения:
Специалните положителни
предпоставки за допустимост на иска по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК са: 1)
наличие на издадена заповед за изпълнение; 2) връчване на заповедта за
изпълнение при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и 3) спазване на срока за
предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал.
4 ГПК. Мотивите на законодателя за приемането на новата разпоредба на чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК е с оглед постигане на по-засилена защита на
длъжниците-физически лица. Поради това, втората положителна процесуална
предпоствка за допустимост на иска изисква връчване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, но на физическо лице и е неприложима спрямо
търговците и юридическите лица, какъвто е и ответникът-длъжник. Формален
аргумент за това е, че чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК не препраща към чл. 50, ал.
2 и чл. 50, ал. 4 ГПК, регламентиращи нарочно начините на връчване на съобщения
на търговци, а само към чл. 47, ал. 5 от ГПК. Приложното поле на чл. 415, ал.
1, т. 2 ГПК е ограничено от самия законодател и следва да се тълкува стриктно.
С оглед гореизложеното,
процесната Заповед за изпълнение на парично задължение № 543/08.12.2017 г. по
ч.гр. д. № 128908/2017 г. на РС-Бяла е влязла в законна сила на 17.01.2018 г.,
когато е изтекъл срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, считано от 03.01.2018 г.,
когато е изтекъл двуседмичния срок за получаване на съдебните книжа по чл. 47,
ал. 2 ГПК. (Срокът по чл. 47, ал. 2 ГПК е изчислен съобразно чл. 60, ал. 1 ГПК,
а не по чл. 61, ал. 2 ГПК, която норма не касае делата по чл. 329, ал. 3, т. 6
от ЗСВ, каквото е заповедното производство). При това положение ищецът няма
правен интерес да води исково производство, тъй като от формална страна в
негова полза е издадено годно изпълнително основание за процесните вземания.
Ищеца е направил искане
за присъждане на направените по делото разноски, в случай, че бъде приета за
недопустима предявената претенция, като е изложил съображения, че не е станал
причина за завеждане на делото, а е изпълнил дадените му указания от съдът в
заповедното производство. Съдът намира, че не е налице законово основание за
присъждане на направените по делото разноски, които да бъдат възложени в тежест
на ответника, тъй като той също не е станал причина за образуване на исковото
производство. Липсва постъпило възражение срещу издадената заповед за
изпълнение. От друга страна, ищеца е имал и възможността, да направи искане пред съда в заповедното производство
да отмени или измени разпореждането си по реда на чл.253 ГПК.Поради изложеното,
не следва да бъдат присъждани на ищеца
направените в настоящото производство разноски.
Воден от горното и на основание чл.130 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ВРЪЩА Исковата молба по гр.д.№ 619/2018г. по описа на
РС-Плевен, подадена от Н.т. ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление:***.***,
офис 21, представлявано от П.Ф.-***против Ч. ЕООД, ***.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 619/2018 г. по описа на РС
– Плевен.
Решението има характер на определение и подлежи на
обжалване с частна жалба пред Окръжен съд-Плевен в едноседмичен срок от
съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: