№ 890
гр. Благоевград, 17.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Съдия:Гюлфие Яхова
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20251200500970 по опИ. за 2025 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх.№
4858/26.06.2025 г., подадена от ТП „ДГСГ“, ЕИК ************, със седалище
и адрес на управление: с. Г., общ. Г., представлявано от директора Д.Ш., чрез
юрк. М.Х., против Решение № 194/06.06.2025 г. постановено по гр.д.№
368/2023 г. по опИ. на Районен съд – Г.Д. в частта, с която исковете по чл. 344,
ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 КТ са уважени. Във въззивната жалба са изложени
съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
първоинстанционното решение в обжалваната част. Сочи се, че съдът не е
обсъдил всички релевантни по делото доказателства, а е постановил
решението на база на субективна съпричастност към ищеца като по-слаба
страна. Безспорно било установено по делото, че ищецът не е изпълнявал
качествено трудовите си задължения. Същият не е представил пред
работодателя си документи, с които да докаже, че е извършил обход на
участъка, за който отговаря като горски стражар. Ако същият е бил направил
обход на въпросния участък е щял да констатира нарушенията, които са
констатирани по-късно след извършена ревизия. Практиката била когато се
констатират нарушения от горските стражари да се вземат навременни мерки,
с които да се прекратят действията на нарушителите. Твърди се, че в случая е
липсвала каквато и да е информация за конкретния участък, тъй като
служителят не е подал такава. Неправилно било прието в решението, че в
заповедта не е опИ.на датата на нарушение на трудовата дисциплина, тъй като
констативният протокол от 16.03.2023 г. бил опИ.н в шапката на
1
дисциплинарната заповед, като основание за издаването й. В случая не броя на
незаконно отсечените дървета бил релевантен за извършеното деяние да се
квалифицира като тежко нарушение на трудовата дисциплина, а
неизпълнението на трудови задължение по охрана на горската територия и
дърветата в нея. Твърди се, че постоянното вземане на отпуски и болнични от
служителя е довело до този резултат. Охраната на гора била специфична
работа и изисквала постоянно присъствие в гората. Установено е по делото, че
от 01.01.2023 г. до освобождаването на служителя, същият не е депозирал
нито един протокол за извършен от него обход в участъка му. Виновното
поведение на служителя се изразявало във виновното му бездействие за
периода от завръщането му след болнични на работа на 06.03.2023 г. до
13.03.2023 г., в който период той не е реагирал своевременно да подаде
информация, че в участъка му се извършва незаконна сеч. Твърди се, че
стойността на изсечените дървета е над 2000 лв. Нарушението на трудовата
дисциплина в случая не било маловажно и било предшествано от други
нарушения на трудовата дисциплина свързани със системно неизпълнение на
трудовите задължения.
Иска се от въззивния съд да отмени атакуваното решение в обжалваната
част, като предявените искове се отхвърлят.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, от която в
срок е постъпил подробен писмен отговор, с който се оспорва въззивната
жалба, като недопустима респективно като неоснователна. Сочи се, че с
въззивната жалба се обжалва първоинстанционното решение в неговата
цялост, но със същото не са уважени всички предявени искове, поради което
въззивната жалба е недопустима по аргумент, че не е налице неблагоприятен
за жалбоподателя резултат. Недопустимо било и заявеното в жалбата искане
да бъде потвърдена издадената заповед за уволнение, тъй като настоящото
производството не било административно и било недопустимо да се
потвърждава заповед като административен акт.
Твърди се в отговора, че във въззивната жалба липсвали указания в
какво се състои порочността на атакувания акт. Сочи се, че районният съд
правилно е стигнал до извод, че Заповед № РД-00-144/30.03.2023 г. е издадена
в нарушение на чл. 195, ал. 1 КТ. От процесната заповед не ставало ясно кога е
извършено нарушението. Отделно от това наложеното наказание било
2
незаконосъобразно, поради немотивираност на заповедта за налагането й,
съгласно изискванията на чл. 195 КТ.
Иска се от въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба и да
потвърди първоинстанционното решение.
С въззивната жалба и писмения отговор не се правят доказателствени
искания.
Съдът, при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 вр. с чл.
262 ГПК, намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в
срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване.
Същата отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 от ГПК и е редовна.
Осъществена е процедурата по чл. 263 от ГПК.
Предвид редовността на жалбата и на нейното администриране,
съдията-докладчик, на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК
РАЗПОРЕДИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 21.10.2025г. от 9 часа, за
която дата да се призоват страните.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
3