Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 89 25.06.2019 г. град
Стара Загора
Окръжен
съд Наказателен състав
на 24 април
Година
2019
В
открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ:1. МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА
2.
ТАТЯНА ГЬОНЕВА
Секретар
С.К.
Прокурор
ХРИСТО МИШОВ
като
разгледа докладваното от съдия ХРИСТАКИЕВА
ВАНД
№1068 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от
НПК.
С Решение
№73/31.01.2019 г., постановено по анд №4/2019 г. Районен съд – Стара
Загора е признал обвиняемия Ж.П.Ж., с
ЕГН********** за невинен в това, че на
16.02.2016 г. в гр. Стара Загора, пред Нотариус в нотариална кантора на
Нотариус Д.З.Н., с рег. № 181 на Камарата на нотариусите, с район на действие
Районен съд – Стара Загора, е потвърдил неистина в писмена декларация, която по
силата на закона - чл. 264, ал. 2 ДОПК се дава пред орган на властта – Нотариус
Д.З.Н., с рег. № 181, за удостоверяване истинността на декларираните
обстоятелства, а именно, че при извършената продажба на лек автомобил марка:
БМВ рег. № СТ 0043 АМ няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение
други задължения за данъци, свързани с продаваното МПС,
поради което и на основание чл. 304 НПК го оправдал по обвинението за извършено
престъпление по чл. 313, ал. 1 НК.
С постановеното
Решение №73/31.01.2019 г. по анд №4/2019 г. Районен съд – Стара Загора признал обвиняемия Д.И.Н., с ЕГН********** за
виновен в това, че на 26.07.2016 г. в гр. Стара Загора, пред Нотариус Д.З.Н., с
рег. № 181 на Камарата на нотариусите, с район на действие Районен съд - Стара
Загора, съзнателно е ползвал неистински официален документ – приходна квитанция
№247982/14.04.2016 г. за платен данък на МПС на Община - Стара Загора, когато
от дееца за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност -
престъпление по чл. 316, вр. с чл. 308, ал. 1 НК, поради което на основание чл.
78а НК го освободил от наказателна отговорност за извършеното престъпление и му
наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева, която
да заплати на Държавата в полза на Съдебната власт по бюджетната сметка на
Старозагорския районен съд.
Против цитираното Решение
№73/31.01.2019 г. по анд №4/2019 г. Районен съд – Стара Загора е постъпил протест от Районна прокуратура –
Стара Загора, с който се иска отмяна на решението, в частта, в която е оправдан
обвиняемият Ж.П.Ж. за престъпление по чл.313 ал.1 от НК и постановяване на ново
решение, с което да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, в
което е обвинен, като същият бъде освободен от наказателна отговорност за
извършеното от него деяние и му бъде наложена административно наказание „Глоба“
по реда на Глава 28, чл.376 и сл. от НПК. С подадения протест се навеждат
доводи относно неправилност на съдебния
акт, постановен в противоречие със събрания доказателствен материал и съдебната
практика.
В
съдебно заседание Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора не поддържа протеста. Счита, че не са налице
основания за отмяна на решението и за връщане на делото, а са налице
основанията по смисъла на чл. 337, ал. 3 от НПК, които дават възможност на въззивния
съд да се произнесе само относно мотивите, с които е оправдан Ж.Ж.. Становището
на представителя на обвинението е, че обвиняемият Ж. следва да бъде оправдан,
поради това, че извършените от него действия не осъществяват изпълнително деяние
на престъплението по чл.313, ал.1 НК.
Защитникът на обвиняемия Ж.Ж., адв. Г.Б. споделя становището на представителя на
прокуратурата и счита, че протестът е неоснователен, а Решението на районния
съд в частта, касаеща подзащитния му е правилно и няма основание за неговата
отмяна.
Защитникът на обвиняемия Д.Н., адв. Т.
изразява становище, че по отношение на подзащитния й решението на районния съд
е правилно и следва да бъде потвърдено.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид доводите на страните,
доказателствата по анд №4/2019 г. на Районен съд- Стара Загора и извърши цялостна служебна проверка на
атакуваното решение, в кръга на правомощията по чл.314, ал.1 НПК, намери за
установено следното:
Първоинстанционният съд не е допуснал
нарушение на задълженията по чл.13 и чл.14 НПК за обективно, всестранно и пълно
изясняване на обстоятелствата по делото, тъй като за всички фактически
обстоятелства, включени в предмета на доказване и значими за съставомерността
на деянието са събрани относимите и допустими доказателства в обем, позволяващ
стабилност на фактическите изводи.
Извършен е доказателствен анализ, въз
основа на който са изведени правилни фактически изводи. Приетата за установена
от първоинстанционния съд фактология се споделя изцяло от настоящата инстанция.
Обвиняемият
Ж.П.Ж. притежавал лек автомобил марка БМВ, с рег. № СТ 0043 АМ, но тъй като
работел в чужбина, не го ползвал. През месец февруари 2016 г. Ж. се върнал в
Република България и на 16.02.2016 г., заедно с обвиняемия Д.И.Н. отишли при
нотариус Д.Н., с рег. № 181 на Камарата на нотариусите, с район на действие
Районен съд – Стара Загора, където било изготвено и нотариално заверено
пълномощно рег. № 1917. С това пълномощно обвиняемият Ж. упълномощил обвиняемия
Н. с права да управлява лек автомобил марка БМВ, с рег.№ СТ 0043 АМ в страната
и в чужбина, да го представлява пред всички контролни и държавни органи и
застрахователни компании във връзка с управлението на автомобила, както и да се
разпорежда с него на цена и условия, каквито договори и да сключва договори, с
когото прецени, включително и със себе си и с трети лица.
Обвиняемият Ж.
попълнил и подписал пред нотариус Д.Н. писмена декларация по чл.264, ал.2 ДОПК
от 16.02.2016г., че няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение
задължения за данъци, мита, задължителни осигурителни вноски или други публични
задължения, свързани с МПС. Към тази дата, на основание чл. 54, ал. 1 ЗМДТ за
лек автомобил марка БМВ, с рег. № СТ 0043 АМ е имало задължения за 2013 г.,
2014 г. и 2015 г.
След няколко месеца
обвиняемият Н. решил да продаде автомобила. В тази връзка се снабдил от
неустановено лице с приходна квитанция № 247982/14.04.2016 г. за платен данък
върху превозните средства, на която бил придаден вид, че е издадена от Община
Стара Загора.
На 26.07.2016 г. бил
сключен договор за покупко-продажба на МПС между обвиняемия Д.И.Н., в качеството
му на пълномощник на Ж.П.Ж. - продавач и свидетелят П.Г.В.- купувач, по силата
на който продавачът продал на купувача лек автомобил марка: БМВ, с рег. № СТ
0043 АМ при условия и цена, описани в договора. За удостоверяване на подписите
двамата се явили на същата дата при нотариус Д.З.Н..
При сключването на
договора и удостоверяването на подписите, наред с документите, описани в
договора, пред нотариуса била представена от обвиняемия Н. и приходна квитанция
№ 247982/14.04.2016г. за платен данък върху превозните средства.
При така
установените обстоятелства е повдигнатото по отношение на Ж. обвинение затова,
че на 16.02.2016г в гр. Стара Загора, пред нотариус в нотариална кантора на
нотариус Д.З.Н., с рег. № 181 на Камарата на нотариусите, с район на действие
Районен съд – Стара Загора, е потвърдил неистина в писмена декларация, която по
силата на закона - чл. 264, ал. 2 ДОПК се дава пред орган на властта – нотариус
Д.З.Н., с рег. № 181, за удостоверяване истинността на декларираните
обстоятелства, а именно, че при извършената продажба на лек автомобил марка:
БМВ рег. № СТ 0043 АМ няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение
други задължения за данъци, свързани с продаваното МПС -
престъпление по чл. 313, ал. 1 НК.
Същевременно в обстоятелствената
част на постановлението по чл.375 НПК на Районна прокуратура - Стара Загора е
посочено, че „към датата на представената декларация /16.02.2016г./, на
основание чл. 54, ал. 1 ЗМДТ, за лек автомобил марка БМВ, с рег. № СТ 0043 АМ е
имало задължения, както следва: за 2016г. в размер на 84.97лв и за 2017г. в
размер на 169.95, общо 254.92лв., със законните лихви общо в размер на 259.43
лв. и че обвиняемият Ж. е знаел за тези си задължения, което е споделил и с
обвиняемия Н..“
По делото няма спор,
че за посочените в постановлението на Районна прокуратура - Стара Загора 2016 г. и 2017 г. за процесното МПС са налице
задължения, които обаче към датата на нотариалната заверка на Декларацията по
чл.264, ал.2 от ДОПК – 16.02.2017 г., съгл. чл.60, ал.1 от Закона за местните
данъци и такси, не са били дължими.
Липсата на
ликвидност и изискуемост на задълженията за данък върху превозните средства за
лек автомобил марка БМВ, с рег. № СТ 0043 АМ за 2016 г. и 2017 г. към
16.02.2016г. и липсата на фактическо обвинение затова, че не е деклариран неплатения
и изискуем към тази дата данък върху превозното средство за 2013г., за 2014г. и
за 2015г., е дало основание на първостепенния съд да признае обвиняемия Ж. за
невинен по повдигнатото му обвинение и да го оправдае затова да е извършил
престъплението по чл. 313, ал. 1 НК, за което е бил привлечен към наказателна
отговорност и предаден на съд с постановление по чл. 375 НПК на Районна прокуратура
- Стара Загора.
Така изведените
правни изводи не се споделят от настоящия съдебен състав по следните
съображения:
Съгласно чл.313,
ал.1 от НК писмената декларация се дава пред орган на власт за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства. Следователно съставомерна „неистина“ може да бъде невярна информация единствено и
само за посочени в закона обстоятелства. В настоящия случай тези обстоятелства
са посочените в чл.264, ал.2 ДОПК, съгласно който текст при прехвърлянето на
МПС се изисква прехвърлителят да подаде писмена декларация, че няма непогасени,
подлежащи на принудително изпълнение други задължения към държавата, свързани с МПС. Именно
потвърждаването на неистина при декларирането на тези обстоятелства пред съответните
държавни органи, в случая /Министерство на финансите/, съставлява
изпълнителното деяние на престъплението по смисъла на чл.313, ал.1 НК.
Процесната
декларация по чл.264, ал.2 ДОПК, попълнена и подписана от обвиняемия Ж., е
частен документ и за да е налице съставът на престъплението, респ. да е
осъществено изпълнителното деяние по чл.313, ал.1 НК, е необходимо той да е
използван, т.е да е представен пред съответния орган на властта. В случая
декларацията е била използвана на 26.07.2016 г. от обвиняемия Н., като пълномощник
на обвиняемия Ж., при осъществяването на продажбата на МПС.
Изложеното по-горе
налага извода, че явяването на обвиняемия Ж. пред нотариус Д.Н. на 16.02.2016
г. и декларирането пред него на обстоятелствата по чл.чл.264, ал.2 ДОПК, не
представлява деяние, съставомерно по чл.313, ал.1 НК. Касае се за нотариална
заверка на подписа на обвиняемия Ж. на декларацията по чл.264, ал.2 ДОПК,
осъществена на 16.02.2016 г. от нотариус Д.Н. и потвърждаването на неистина в
тази декларация /липса на задължения към държавата, свързани с процесното МПС/
не е достатъчно, за да е осъществен съставът на престъплението по чл.313, ал.1 НК.
В контекста на изложеното
по-горе, следва да бъде изменено атакуваното решение относно мотивите за невинността
на обвиняемия Ж..
Водим от изложеното и на основание чл.337,
ал.3 от НПК съдът
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Решение
№73/31.01.2019 г., постановено по анд №4/2019 г. Районен съд – Стара Загора, в частта относно мотивите, касаещи съставомерността
на деянието на обвиняемия Ж.П.Ж..
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№73/31.01.2019 г., постановено по анд №4/2019 г. Районен съд – Стара
Загора в останалата част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.