Решение по дело №4859/2015 на Районен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…

гр. Варна, 04.12.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в публичното съдебно заседание, проведено на шести ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ : ДЕНИЦА СЛАВОВА

 

при секретаря А.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4859/2015 год. по описа на Районен съд гр. Варна, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е образувано по предявените от Ф.Ш.А. ЕГН ********** с адрес: ***, срещу Прокуратурата на Република България, гр. *****, представлявана от Главния прокурор на РБ, искове с правно основание чл. 2, ал.1, т. 1 и 3 от ЗОДОВ да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца:

сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от несправедливо водено срещу него наказателно производство по образувани срещу него две досъдебни производства – по ДП 713/2013 г. по описа на Второ РПУ при ОД на МВР - Варна, респ. пр.пр. № 4414/2013г. на ВРП, за престъпление по чл. 198 ал.1 във вр. с чл. 20  ал.2 от НК, приключило с Постановление за прекратяване на разследването от 18.11.2014г. на ВРП, както и по ДП  № 2011/2013г. Второ РПУ при ОД на МВР - Варна, респ. пр.пр. № 15961/2013г. на ВРП, по което е повдигнато обвинение и е внесен обвинителен акт за престъпление по чл.195 ал.1 т.4, пр.1 и пр.2, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК, като по образуваното НОХД № 117/2014г. по описа на ВРС ищецът е оправдан с присъда № 283/25.09.2014г. на ВРС, която е потвърдена с Решение № 26/03.02.2015г.  по ВНОХД № 1408/2014г. на ВОС.

сумата от 7 000 /седем хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от взетите срещу него мерки, както следва:

 сумата от 2 000 /две хиляди/ лева,  представляващи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, от прокурорско задържане за 72 часа, отменено след отпадане на нуждата от него по ЧНД № 1926/2013г.

сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева,  представляващи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, от наложена мярка за неотклонение „Домашен арест" по пр.пр. №4414/2013г., изменена в по-лека по ЧНД № 3067/2013г. на ВРС.

сумата от 2800лв.,  представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди  които са пряка и непосредствена последица от несправедливо водено срещу него наказателно производство по образувани срещу него две досъдебни производства в размер на заплатените адвокатски възнаграждения за правна помощ и съдействие по ДП №713/2013г. на 2-ро РУП-гр. Варна /пр.пр. № 4414/2013г. на ВРП/ в размер на 300лв., по ДП  № 2011/2013г. Второ РПУ при ОД на МВР - Варна, /пр.пр. № 15961/2013г. на ВРП/ в размер на 300лв., по ЧНД № 1926/2013г. на ВРС  - 300лв., по ВЧНД № 460/2013г. на ВОС – 300лв., по НОХД №117/2014г. на Районен съд-гр. Варна – 800лв. и по ВНОХД №1408/2014г. на Варненски окръжен съд – 800лв.

ведно със законна лихва върху главниците,  считано от 03.02.2015 г. до окончателното им изплащане.

В исковата молба се твърди, че срещу ищеца е водено досъдебно производство по ДП 713/2013 г. по описа на Второ РПУ при ОД на МВР - Варна, респ. пр.пр. № 4414/2013г. на ВРП, за престъпление по чл. 198 ал.1 във вр. с чл. 20  ал.2 от НК, приключило с Постановление за прекратяване на разследването от 18.11.2014г. на ВРП. От същото е било разделено ДП  № 2011/2013г. Второ РПУ при ОД на МВР - Варна, респ. пр.пр. № 15961/2013г. на ВРП, по което е повдигнато обвинение и е внесен обвинителен акт за престъпление по чл.195 ал.1 т.4, пр.1 и пр.2, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК, а именно за това, че в началото на месец април 2013г. в гр.Варна, в съучастие като съизвършител с неустановено лице, чрез използване на неустановено техническо средство и неустановено моторно превозно средство, ищецът отнел чужда движима вещ - 1 бр. външно тяло на климатик марка „Midea", модел "MFE - 60АЕ" на стойност 900 лева, от владението на М.Х.С., без нейно съгласие с намерение противозаконно да я присвои. По обвинението в образувано НОХД № 117/2014г. по описа на ВРС, по което ищецът е оправдан с присъда № 283/25.09.2014г. на ВРС. Присъдата била е потвърдена с Решение № 26/03.02.2015г.  по ВНОХД № 1408/2014г. на ВОС.

По ДП 713/2013 г. по описа на Второ РПУ при ОД на МВР - Варна, респ. пр.пр. № 4414/2013г. на ВРП била постановена мярка прокурорско задържане за 72 часа, незаконно удължена с няколко часа. По същата прокурорска преписка била взета мярка за неотклонение „Домашен арест" по ЧНД №1926/2013г. на Районен съд-Варна, потвърдена от Окръжен съд-Варна по ВЧНД № 460/2013г., която мярка продължила около 90 дена. Тази прокурорска преписка била прекратена от прокурор при Районна прокуратура - гр.Варна на 18.11.2014г.

В резултат на воденото наказателно преследване името на ищеца в обществото било очернено и за него се създало усещане, че е белязан. Освен това загубил доверието си в правосъдната система. В резултат на това същият се отчуждил от обичайната си среда, настъпили сериозни противоречия в семейството и не на последно място ищецът не могъл да си намери работа. Загубил своята ведрост и жизненост, притеснявал се да не го осъдят, отпаднал, станал разсеян, затворен в себе си, и получил тикове. Не бил деен като преди, не смогвал да свърши дори елементарни домашни задачи. В резултат на повдигнатото му обвинение изпаднал в стрес, а именно психологически и физически дискомфорт, тъй като до предявяване на исковата молба не му било повдигано обвинение. Освен това Районен прокурор от Районна прокуратура-Варна пледирал наказание лишаване от свобода, което да бъде отложено с изпитателен срок от три години. От началото на разследването до произнасяне на оправдателната присъда изминал период от две години. Този стрес през годините периодично се проявява при получаване на призовки от прокуратурата или книжа от съда.

В резултат на наложените мерки за неотклонение, ищецът е претърпял допълнителни неимуществени вреди:

В резултат на взетата мярка: прокурорско задържане за 72 часа и  предприетите преди това следствени действия „претърсване и изземване” и „разпит на обвиняем”, е претърпял допълнителни неимуществени вреди, както следва: претърсването и изземването от дома му е станало известно на всички съседи в блока, с които е живял и това е имало неблагоприятно отражение върху психиката на А..

В резултат на взетата мярка: за неотклонение „Домашен арест" по  ЧНД №1926/2013г. на Районен съд-Варна, потвърдена от Окръжен съд-Варна по ВЧНД № 460/2013г., ищецът е поискал от наблюдаващият прокурор разрешение, за да отиде на зъболекарски преглед, във връзка с лечението му. По това негово искане нямало произнасяне от страна на наблюдаващия прокурор, което се е отразило негативно върху здравето му.

Не е могъл да обслужва банков кредит, което станало причина да бъде продаден недвижим имот, предмет на ипотеката. Това обстоятелство също се е отразило негативно върху неговата психика.

Ответника в отговора си в срока по чл. 131 от ГПК, сочи, че искът е допустим, но неоснователен, както и завишен по размер. По фактическата обстановка се сочи, че:

Досъдебно производство № 713/2013 г. по описа на II РУ при ОДМВР -Варна е започнато на 08.04.2013 г., на осн. чл. 212, ал.2 от НПК - с първото действие по разследването - разпит на свидетел. Същото е водено срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл.198 ал.1 от НК. На 09.04.2013 г., в качеството на обвиняем по горепосоченото досъдебно производство е привлечен Ф.Ш.А.. С Определение № 687/12.04.2013 г. на ВРС, влязло в законна сила на 17.04.2013 г., по отношение на Ф.Ш.А. е била взета мярка за неотклонение "Домашен арест", като с Определение №1132/19.06.2013 г. на ВРС, същата е била изменена в "Парична гаранция". С Постановление от 22.10.2013 г. на наблюдаващия прокурор при РП-Варна, от материалите по ДП № 713/2013 г., по описа на II РУ при ОДМВР - Варна са отделени материали, касаещи деяние по чл. 195, ал. 1, т.4 и т.5 вр. чл. 194, ал. 1 от НК, от тези, касаещи престъпление по чл. 198, ал.1 от НК. Въз основа на така отделените материали е образувано досъдебно производство № 2011/2013 г. по описа на II РУ при ОДМВР - Варна. С постановление на наблюдаващия прокурор от 18.12.2013 г., воденото срещу ищеца ДП № 713/2013 г., по описа на II РУ при ОДМВР - Варна е прекратено, а наказателното производство е спряно срещу неизвестен извършител.

След приключване на ДП № 2011/2013 г. по описа на II РУ при ОДМВР -Варна, Районна прокуратура - Варна е внесла в Районен съд - Варна, обвинителен акт срещу Ф.Ш.А., като го е обвинила в това, че "В началото на месец април 2013 г., в гр. Варна, в съучастие като съизвършител с неустановено лице, чрез използване на неустановено техническо средство и неустановено моторно превозно средство, отнел чужда движима вещ - 1 бр. външно тяло на климатик марка „Midea", модел „MFE - 60АЕ", на стойност 900 лева, от владението на М.Х.С. - А., без нейно съгласие с намерение противозаконно да я присвои - престъпление по чл.195 ал.1 т.4, пр.1 и пр.2 вр. с чл.194 ал. 1 вр. чл.20 ал.2 от НК".

С Присъда №283/25.09.2014 г., постановена по НОХД №117/2014 г., ВРС, I състав, е признал Ф.А. за невиновен по възведеното му обвинение. Съдебният акт е влязъл в законна сила на 30.02.2015 г.

По основателността:

Относно искането за самостоятелно обезщетяване на вредите от взетите мерки за неотклонение, се сочи, че доколкото последните не са отменени като незаконосъобразни, то при евентуално уважаване на исковете за обезщетяване на вредите от неоснователно водено наказателно производство, следва да се присъди едно общо обезщетение, което да включва репариране на неимуществените вреди, както от обвинението, така и от ограниченията, търпени като последица от мерките за процесуална принуда.

Сочи се, че ищецът не е доказал наличието на твърдените от него  неимуществените вреди, непосредствената им връзка с обвинението, както и размерът на тези вреди. Твърди се, че към датата на внасяне на обвинителния акт в Районен съд - Варна, А. е бил трудово ангажиран, като видно от мотивите на Присъда №283/25.09.2014 г., постановена по НОХД №117/2014 г., ВРС, I състав, той е имал заложна къща, като се е занимавал с отпускането на кредити срещу залог. Оспорва се обстоятелството, че ищецът е имал сключен договор за банков кредит, че го е обслужвал редовно преди това и че не е могъл да го обслужва поради повдигнатото обвинение. Оспорва се обстоятелството, че до повдигане на обвинението за посоченото деяние, ищецът не е имал други обвинения. Твърди се че по НАХД № 5599/2010 г. на ВРС, Ф.А. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.234, ал. 1 от НК, като на осн. чл. 78а, ал. 1 от НК, той е бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание - глоба в размер на 2000 лв., т.е. към 09.04.2013 г., Ф.А. вече е бил привличан към наказателна отговорност и е имал качеството на обвиняем по водено наказателно производство за друго престъпление от общ характер. Оспорва се реалното заплащане на адвокатските възнаграждения по посочените наказателни производства.

В съдебно заседание ищецът поддържа иска, моли за уважаването му и за присъждане на разноски.

Ответникът чрез прокурор при ВРП Д., моли за отхвърляне на иска като недоказан. В случай на уважаване на иска, моли да бъде присъдено обезщетение в размер според практиката.

Въз основа на събраните доказателства преценени в тяхната съвкупност и в съответствие с ГПК, съдът намира следното за установено от фактическа и правна страна:

По делото няма спор по фактите, а именно че:

Досъдебно производство № 713/2013 г. по описа на II РУ при ОДМВР -Варна е започнато на 08.04.2013 г., на осн. чл. 212, ал.2 от НПК - с първото действие по разследването - разпит на свидетел. Същото е водено срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл.198 ал.1 от НК.

На 09.04.2013 г., в качеството на обвиняем по горепосоченото досъдебно производство е привлечен Ф.Ш.А..

На 09.04.2013г. е взета мярка от прокурор при ВРП З. задържане на лицето Ф.Ш.А. до 72 часа, считано от 14.30 часа на 09.04.2013г.

След искане от прокурора с Определение № 687/12.04.2013 г. на ВРС по ЧНД № 1926/2013г., по отношение на Ф.Ш.А. е била взета мярка за неотклонение "Домашен арест". С определение № 220/17.04.2013г. по ВЧНД № 460/2013г. на ВОС е потвърдено определението, с което е била взета посочената мярка за неотклонение. С Определение №1132/19.06.2013 г. на ВРС по ЧНД №3067/2013г., мярката за неотклонение е била изменена в "Парична гаранция".

С Постановление от 22.10.2013 г. на наблюдаващия прокурор при РП-Варна, от материалите по ДП № 713/2013 г., по описа на II РУ при ОДМВР - Варна са отделени материали, касаещи деяние по чл. 195, ал. 1, т.4 и т.5 вр. чл. 194, ал. 1 от НК, от тези, касаещи престъпление по чл. 198, ал.1 от НК. Въз основа на така отделените материали е образувано досъдебно производство № 2011/2013 г. по описа на II РУ при ОДМВР - Варна. С постановление на наблюдаващия прокурор от 18.12.2013 г., воденото срещу ищеца ДП № 713/2013 г., по описа на II РУ при ОДМВР - Варна е прекратено, а наказателното производство е спряно срещу неизвестен извършител.

След приключване на ДП № 2011/2013 г. по описа на II РУ при ОДМВР -Варна, Районна прокуратура - Варна е внесла в Районен съд - Варна, обвинителен акт срещу Ф.Ш.А., като го е обвинила в това, че "В началото на месец април 2013 г., в гр. Варна, в съучастие като съизвършител с неустановено лице, чрез използване на неустановено техническо средство и неустановено моторно превозно средство, отнел чужда движима вещ - 1 бр. външно тяло на климатик марка „Midea", модел „MFE - 60АЕ", на стойност 900 лева, от владението на М.Х.С. - А., без нейно съгласие с намерение противозаконно да я присвои - престъпление по чл.195 ал.1 т.4, пр.1 и пр.2 вр. с чл.194 ал. 1 вр. чл.20 ал.2 от НК".

С Присъда №283/25.09.2014 г., постановена по НОХД №117/2014 г., ВРС, I състав, е признал Ф.А. за невиновен по възведеното му обвинение. С решение № 26/03.02.2015г. по ВОНХД № 1408/2014г. на ВОС, НО, е потвърдена присъдата на ВРС по НОХД №117/2014 г., ВРС, I състав.

От събраните в хода на процеса гласни доказателства чрез разпита на св. И. Х. К. се установява, че след като пуснали ищеца от ареста го видял на следващия ден, когато отишъл до тях да го види. Ищецът изглеждал много зле, бил безмълвен, не му се приказвало, не му се излизало, вдигал рамене, гледал в една точка. С него не можело да се води разговор, затова разговарял с жена му. Сочи, че роднините му, майка му и баща му, му обърнали гръб, не искали да разговарят с него, защото го мислели за престъпник. Той и жена му се грижели за три деца, като децата му се наложило да ходят при психолог в следствие на предприетите следствени действия. Свидетелят сочи, че  той и други приятели ходели да пазаруват на Ф..

От събраните в хода на процеса гласни доказателства чрез разпита на св. М.Г.Г. се установява, че разбрал от приятели, че ищеца е под домашен арест, че нямало какво да яде и имал нужда от финансова помощ. Когато отишъл да го види, той бил стресиран, отчаян, уплашен, не можел да излиза никъде. Третият или четвъртият ден когато отишъл, ищецът имал проблем със зъбите, бил надут, болял го зъб, но не го пускали да отиде на лекар. Бил отчаян, с наведена глава, защото мислел как да изхрани семейството си. Токът му бил спрян. Свидетелят и други приятели му помагали за храна, тъй като родителите му не му помагали, а жена му не работела.

Видно от досъдебното производство № 713/2013 г. по описа на II РУ при ОДМВР -Варна и съдебните производства по НОХД №117/2014 г., ВРС, I състав, и ВОНХД № 1408/2014г. на ВОС, ищецът е защитаван от адв. И.И.. От представените по делото договори за правна защита и съдействие се установява, че ищецът Ф.Ш.А. е заплатил на адв. И.К.И., сумите от по 800лв. за НОХД №117/2014 г., на ВРС, I състав, и за ВОНХД № 1408/2014г. на ВОС, както и сумата от 1200лв. по ДП № 713/2013г., пр. пр. № 4144/2013г. и  15961/2013г. на ВРП.

При така установеното от фактическа страна, съдът възприе следните правни изводи:

         С разпоредбата на чл.2 от ЗОДОВ  законодателят е предвидил възможност за ангажиране отговорността на Държавата за причинени на гражданите вреди от незаконни действия на органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда.

Съгласно чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Съгласно чл. 2, ал.1, т. 1 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени.

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК,  т.13, постановено при действието на стария закон, но не изгубило значение с оглед идентичността на материята, предмет на тълкуване, държавата отговаря за вреди по чл. 2, т. 1 ЗОДВПГ, /сега ЗОДОВ/ когато задържането под стража или домашния арест, е отменено като незаконно, независимо от развитието на досъдебното и съдебно производство. В тези случаи обезщетението се определя самостоятелно. Ако лицето е оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено, държавата отговаря по чл. 2, т. 2 ЗОДВПГ /сега ЗОДОВ – чл. 3 ал. 1, т. 3/. В тези случаи обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от задържането под стража или домашния арест.

За успешното провеждане на исковете, предявени на основание чл.2 ал.1 и т.3 от ЗОДОВ в тежест на ищеца по делото е да установи при условията на пълно и главно доказване, че по отношение на него са повдигнати обвинения за извършени два броя престъпления, наказателното производство по които е приключило едното с оправдателна присъда, а другото с прекратяване на досъдебното производство, както и че взетите мерки – прокурорско задържане от 72 часа и мярката за неотклонение „домашен арест” са били отменени като незаконосъобразни на собствено основание.

В конкретния случай не се твърди взетите мерки – прокурорско задържане от 72 часа и мярката за неотклонение „домашен арест” да са отменени като незаконосъобразни. Няма данни взетото с постановление от 09.04.2013г. задържане за 72 часа от прокурор да е било отменено, а  взетата с Определение № 687/12.04.2013 г. на ВРС по ЧНД № 1926/2013г., по отношение на Ф.Ш.А., мярка за неотклонение "Домашен арест" е потвърдена с определение № 220/17.04.2013г. по ВЧНД № 460/2013г. на ВОС, като определението на ВОС е окончателно. Фактът, че в последствие мярката е била изменена в по-лека, не означава, че същата е била незаконосъобразна към момента на вземането й, доколкото не е била отменена по реда на инстанционния контрол. В този смисъл неимуществените вреди от взетите мерки спрямо ищеца, които се претендират отделно, на основание чл. 2 ал. 1 т. 1 от ЗОДОВ, не подлежат на самостоятелно обезщетяване, а следва да бъдат включени при преценката на дължимото обезщетение по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, съгласно ТР 3/2005г. по дело 3/2004г. на ОСГК.

Поради това искането за обезщетяване на неимуществените вреди, по реда на т.1 на чл. 2 ал.1 от ЗОДОВ в размер на 7000лв. се явява неоснователно.

В разглеждания случай между страните не е спорно, а и събраните в хода на производството доказателства се установява, че по отношение на ищеца представителите на ответника са предприели действия за наказателното му преследване за извършени престъпления по чл. 195 и чл. 198 от НК. Не е спорно и че ищецът е бил оправдан за престъплението по чл.195 ал.1 т.4, пр.1 и пр.2 вр. с чл.194 ал. 1 вр. чл.20 ал.2 от НК, с влязла в сила присъда №283/25.09.2014 г., постановена по НОХД №117/2014 г., ВРС, I състав, потвърдена с решение № 26/03.02.2015г. по ВОНХД № 1408/2014г. на ВОС, НО. Не е спорно и че, за престъплението по чл. 198 от НК, воденото срещу ищеца ДП № 713/2013 г., по описа на II РУ при ОДМВР - Варна е прекратено, а наказателното производство е спряно срещу неизвестен извършител.

Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда /вкл. оправдателна/ на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, вкл. това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, доколкото спрямо ищеца е водено неоснователно наказателно преследване, тъй като лицето е оправдано по едното обвинение, а образуваното наказателно досъдебно производство е  било прекратено по другото обвинение. И двете групи обстоятелства попадат в хипотезата на правната норма на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.

За да е налице отговорност на държавата е необходимо още ищецът да е претърпял вреди, които да са в причинно-следствена връзка с неоснователно воденото срещу него наказателно производство /с деликта/.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че лицето в следствие на неоснователно воденото наказателно произвдоство е претърпял вреди, изразяващи се в очерняне на името на ищеца в обществото, доколкото родителите на ищеца отказвали да общуват с него, тъй като го считали за престъпник. Не се доказаха твърдените вреди по отношение на съседите, доколкото не се събраха доказателства за промяна в тяхното отношение към ищеца.

Доказани се явяват и вредите свързани с промяната на поведението и емоционалното състояние на ищеца в следствие на воденото спрямо него наказателно производство и най-вече в следствие на предприетата спрямо него мярка за неотклонение „домашен арест”. Ищецът станал унил, затворен, спрял да приказва, бил отчаян и се притеснявал как ще изхрани семейството си. Безспорно ограничаването на правото на свободно придвижване на един човек /вкл. чрез задържането му в дома му/ е сериозно ограничение на правото му на свобода. Това налага нуждата да търси помощ от трети лица /в пари и помощ за пазаруване/, доколкото съпругата му не може да поеме цялата тежест за отглеждането и грижата за семейство с три деца /още повече, че съпругата му не работи/. Макар да няма доказателства с какво е изкарвал прехраната на семейството си непосредствено преди задържането му, то ищецът е бил единственият работещ член на семейството и ограничаването на правото на свободно придвижване значително намалява, ако не и напълно ограничава, самата възможност да намери работа и да осигури прехраната на жена си и трите си деца. Събраха се доказателства и, че за посоченият период в дома му е било прекъснато и електрозахранването. Не следва да бъдат включени при преценката събраните доказателства за настъпили вреди в правната сфера на децата на ищеца /стреса, водещ до необходимост от специализирана психологична помощ/, доколкото те излизат извън обхвата на исковата претенция.

Доказани се явяват и твърденията, че ищецът е страдал от зъбобол и не му е била осигурена възможност за лечение. Това се установява както от събраните по делото гласни доказателства, така и от досъдебното производство, където на стр. 97 е приложена молба от адв. И., с която се моли да бъде осигурена възможност на Ф.Ш.А. да отиде на спешни медицински прегледи и евентуално излекуване на заболяванията му, но по молбата от 28.05.2013г. липсва произнасяне.

Не се събраха доказателства, че в следствие на неоснователното задържане на ищеца в дома му като мярка за неотклонение, същият не е могъл да обслужва банков кредит, което станало причина да бъде продаден недвижим имот, предмет на ипотеката.

Съдебният състав приема, че незаконните действия на длъжностни лица на ответника са рефлектирали по неблагоприятен начин върху личната неимуществена сфера на ищеца, поради което следва да се приеме, че същият е претърпял действителни вреди, като вредите се явяват пряк и непосредствен резултат от тези действия.

При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът съобрази установените в чл.52 от ЗЗД критерии и фактическите обстоятелства по делото, а именно: продължителността на наказателното преследване по обвиненията, което е продължило близо две години, продължителността на престоя на ищеца под „домашен арест” – два месеца и една седмица, вида и интензитета на негативните преживявания на ответника, доказани по делото. Съдът намира, че справедливо обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер на сумата от 8000лв.

Отделно от това съдът намира за доказани и сочените от ищеца имуществени вреди в размер на заплатените от същия разноски за адвокатска защита по неоснователното водените срещу него  наказателни производства в размер на 2800лв. Право на всеки обвиняем и подсъдим е да ангажира правна защита на личността и правата си в наказателното производство, поради което заплатените адвокатски възнаграждения се явяват пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане /без неоснователното воденото срещу ищеца наказателно производство, те не биха били сторени/. В този смисъл искът за заплащане на имуществените вреди се явява изцяло основателен.

Законната лихва върху присъденото обезщетение е дължима от датата на непозволеното увреждане, а именно от датата на влизане в сила на оправдателната присъда, а именно 03.02.2015.

По направеното искане за присъждане на разноски по делото, следва да бъдат присъдени такива на ищеца в размер на 526.94лв., представляваща адвокатско възнаграждение и заплатена д.т., с оглед уважения размер на исковете, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

   Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. *****, представлявана от Главния прокурор на РБ, ДА ЗАПЛАТИ на Ф.Ш.А. ЕГН ********** с адрес: ***, сумата от 8000 /осем хиляди/ лева, представляваща  и накърняване на доброто име обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от несправедливо водено срещу него наказателно производство по образувани срещу него две досъдебни производства – по ДП 713/2013 г. по описа на Второ РПУ при ОД на МВР - Варна, респ. пр.пр. № 4414/2013г. на ВРП, за престъпление по чл. 198 ал.1 във вр. с чл. 20  ал.2 от НК, приключило с Постановление за прекратяване на разследването от 18.11.2014г. на ВРП, както и по ДП  № 2011/2013г. Второ РПУ при ОД на МВР - Варна, респ. пр.пр. № 15961/2013г. на ВРП, по което е повдигнато обвинение и е внесен обвинителен акт за престъпление по чл.195 ал.1 т.4, пр.1 и пр.2, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК, като по образуваното НОХД № 117/2014г. по описа на ВРС ищецът е оправдан с присъда № 283/25.09.2014г. на ВРС, която е потвърдена с Решение № 26/03.02.2015г.  по ВНОХД № 1408/2014г. на ВОС, ведно със законна лихва върху главницата,  считано от 03.02.2015 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 15 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен, на основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

 

ОТХВЪРЛЯ иска на Ф.Ш.А. ЕГН ********** с адрес: ***, срещу Прокуратурата на Република България, гр. *****, представлявана от Главния прокурор на РБ, за заплащане на сумата от 7 000 /седем хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от взетите срещу него мерки, както следва: сумата от 2 000 /две хиляди/ лева,  представляващи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, от прокурорско задържане за 72 часа, и сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева,  представляващи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, от наложена мярка за неотклонение „Домашен арест" по пр.пр. №4414/2013г., изменена в по-лека по ЧНД № 3067/2013г. на ВРС, на основание чл. 2 ал.1 т.1 от ЗОДОВ.

 

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. *****, представлявана от Главния прокурор на РБ, ДА ЗАПЛАТИ на Ф.Ш.А. ЕГН ********** с адрес: ***, сумата от 2800лв. /две хиляди и осемстотин лева/,  представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди,  които са пряка и непосредствена последица от несправедливо водено срещу него наказателно производство по образувани срещу него две досъдебни производства в размер на заплатените адвокатски възнаграждения за правна помощ и съдействие, ведно със законна лихва върху главниците, считано от 03.02.2015 г. до окончателното им изплащане, на основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

 

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. *****, представлявана от Главния прокурор на РБ ДА ЗАПЛАТИ на Ф.Ш.А. ЕГН ********** с адрес: ***, сумата от 526.94лв. /петстотин двадесет и шест лева и 94 ст./, представляваща разноски по делото с оглед уважения размер на исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.

 

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.

 

На страните да се връчат преписи от решението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: