Р Е Ш Е Н И Е
№
206
17.02.2016
г. Град Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД НО, XX - ти състав
На трети февруари две хиляди и шестнадесета година
В публично заседание в
следния състав:
Районен съдия: Станимира И.
при
участието на секретаря Д.Б., като разгледа докладваното от съдия И. НАХ дело № 4547
по описа за 2015 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба, депозирана от Г С, в качеството й
на ЕТ „А”, ЕИК: срещу Наказателно постановление (НП) №251/28.09.2015 г. на
Началник на Митница-Бургас, с което на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева на основание чл. 110, ал.1 от Закона за акцизите и
данъчните складове /ЗАДС/ за нарушение на чл. 87, ал.2 от същия закон.
Жалбоподателката
посочва, че забавянето за подаване на акцизната декларация се дължи на причини
от личен характер, поради влошеното здравословно състояние на мъжа й, като
същото е за първи път, поради което моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
За провелото се
пред настоящата съдебна инстанция заседание В С, редовно уведомена, се явява
лично и поддържа депозираната от нея жалба.
Административнонаказващият
орган, Митница-Бургас, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и
моли съда да потвърди атакуваното наказателно постановление.
Жалбата изхожда от
лице, което е легитимирано да оспори пред съда законосъобразността на
горепосоченото НП. Същата е подадена в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и съдържа необходимите реквизити. Предвид на това съдът намира
жалбата за процесуално допустима.
Бургаският
районен съд, след анализ на всички събрани по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:
ЕТ „А”, ЕИК: е регистрирано лице съгласно
чл. 56, ал.1, т.1 ЗАДС и като такова притежава Удостоверение за регистрация №
BG001000А0369/01.04.2011 г., издадено от Началник Митница в гр.Бургас, което
обстоятелство не е спорно по делото. За дейността на обекта, жалбоподателката
била длъжна ежемесечно да подава акцизна декларация по смисъла на чл. 87 ал.1 ЗАДС, в срока и в митническото учреждение по ал. 2 на същия член, включително и
за данъчните периоди, през които не е начислен акциз (ал. 4 на чл.87 ЗАДС). Като
регистрирано лице ЕТ „А”, ЕИК: не е подало акцизна декларация за данъчен период от 01.03.2015
г. - 31.03.2015 г. в срок до 14.04.2015 г. включително. В конкретния случай
декларацията е подадена след изтичането на законоустановения срок на ръка на 15.04.2015
г. и е регистрирана в системата БАЦИС с №BG001000/02-01600/15.04.2015 г.
За констатираното нарушение е съставен акт
за установяване на административно нарушение на №175 от 28.04.2015 г. в
присъствието Вълкана Стамболиева. АУАН е съставен от св.М.С. – митнически
инспектор в ТМУ Митница Бургас, която подробно описала нарушението - неподаване на дължимата
акцизна декларация за м. март 2015 г. от страна на ЕТ „А” в предвидения
14-дневен срок след края на данъчния период, за който се отнася, т.е. до
14.04.2015 г. включително. Като нарушена с деянието законна разпоредба свид. С. отразила разпоредбата
на чл. 87 ал. 2 ЗАДС. Екземпляр от акта бил връчен при съставянето му на Стамболиева
срещу подпис, без възражения.
Впоследствие, въз основа на този акт, било
издадено атакуваното сега наказателно постановление, където фактическото
описание и правната квалификация на нарушението са идентични с тези в акта, а
на основание чл. 110 ал.1 ЗАДС, ЕТ „А” е санкционирано с имуществена санкция в размер на 500 лева.
Така описаната фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от писмената доказателствена съвкупност и гласните
доказателствени средства – показанията на свидетелите М.С. и К.С., които я
подкрепят и които съдът кредитира като достоверни и изчерпателни. Освен това
така описаната фактическа обстановка не се оспорва от В С.
Установените по делото релевантни факти
мотивират извод, че жалбоподателят ЕТ „А”,
ЕИК: действително е осъществил от обективна страна
фактическия състав на административното нарушение по чл. 87, ал. 2 ЗАДС – като
регистрирано по чл. 56, ал.1, т.1 ЗАДС лице, не подал в Митница Бургас акцизна
декларация за м. март 2015 г. в срок до 14.04.2015 г. включително.
Съдът намира, че при съставяне на акта и
при издаване на атакуваното наказателно постановление са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление, съдържат всички
изискуеми от ЗАНН реквизити. Описано е нарушението и обстоятелствата, при които
е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и
нарушената законова разпоредба. Наказателното постановление е издадено при
спазване на срока, визиран в разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Съгласно акцизното законодателство
регистрираното лице е длъжно да подава за всеки данъчен период акцизни
декларации с определена информация относно дейността му, която е основание за
възникване на права и задължения. В чл.87, ал.2 ЗАДС изрично е посочено, че
декларацията по ал. 1 се подава за всеки данъчен склад, съответно за всеки
специализиран малък обект за дестилиране или обект за винопроизводство на малък
винопроизводител, в компетентното митническо учреждение по местонахождението на
склада или обекта в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, за който
се отнася.
Макар да осъществява всички обективни
признаци на административно нарушение на чл. 87 ал. 2 ЗАДС, деянието само
формално съставлява административно нарушение, а по съществото си съставлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28 б. „а” ЗАНН, и в тази насока оплакванията
на жалбоподателя са основателни. За да възприеме този извод, съдът съобрази
най-напред, че се касае за първо по ред нарушение от този вид, предвид липсата
на твърдения и доказателства за противното. Не могат да бъдат споделени
аргументите на наказващия орган, че нарушението е формално и поради това
липсата или незначителността на вредните последици са ирелевантни за отговорността на
нарушителя, т.е. формалното нарушение не може да бъде маловажно. Разпоредбата
на чл. 28 ЗАНН систематично се намира в общите разпоредби за определяне на
административните наказания, и не съдържа никакви ограничения относно вида на
нарушенията, за които се отнася. Ето защо съдът категорично счита, че това
правило може и следва да намери приложение както при резултатните, така и при
формалните нарушения, стига конкретното деяние да може да се оцени като
маловажно по критериите, дефинирани в чл. 93 т. 9 НК. В конкретния случай,
просрочието при подаване на декларацията е един ден. Съдът не се съгласява с
извода на наказващия орган, че деянието не се отличавало с по-ниска степен на
обществена опасност от обикновените случаи на нарушения от същия вид. Тъкмо
напротив – декларацията е с нулеви стойности, по които митническите органи в
хода на производството не са изразили съмнения, нито са ги оборили, т.е.
незначителното закъснение при деклариране на тези данни не е свързано с
укриване, забавяне или неплащане на публични задължения за акциз от дружеството
за процесния период. Съдът отчита и обстоятелството, че в случая Вълкана
Стамболиева е била обективно съзпрепятствана с оглед влошеното здравословно
състояние на мъжа й, което не може да бъде игнорирано.
Наличието на изложените по-горе
обстоятелства мотивира извода на съда, че конкретното деянието се отличава със
значително по-ниска степен на обществева опасност и укоримост, в сравнение с
обичайните случаи на административни нарушения от същия вид, деянието е първо
по ред и просрочието се равнява на един ден, поради което стореното съставлява
маловажен случай на нарушение в точния смисъл на чл. 28 ЗАНН. Задължението на
органа да прецени предпоставките на чл. 28 ЗАНН е въпрос на законосъобразност,
и това становище следва директно от Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г.
на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК. Изложените от съда факти са били
установени и известни по преписката
преди издаването на наказателното постановление, поради което наказващият орган
е бил длъжен на основание чл. 52 ал. 4 и чл. 54 ЗАНН да ги обсъди и съответно
да прекрати преписката с устно или писмено предупреждение към нарушителя, че
при повторно нарушение ще бъде санкциониран. Като е сторил противното,
административнонаказващият орган е издал материално незаконосъобразно
наказателното постановление, което следва да бъде отменено.
Мотивиран от горното и на основание чл.
63, ал.1 ЗАНН, Бургаски районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №251/2015 г. на Началник на Митница-Бургас, с което на ЕТ „А”,
ЕИК: е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 110,
ал.1 ЗАДС за нарушение на чл. 87, ал.2 ЗАДС.
Решението
може да се обжалва по касационен ред пред Административен съд-Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
В.О.:К.М.