Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение № ...от 28.10.2011 година, постановено по ГР.Д.№...по описа за 2011 година на Великотърновски районен съд, е отхвърлен предявеният по реда на чл.422 от ГПКи на основание чл.213 от КЗположителен установителен иск, с който се иска да бъде прието за установено, че в полза на ищеца-застраховател съществува вземане от ответника А. за сумата 1 453,95 лв., представляваща твърдяно регресно вземане, произтичащо от факта на изплащане на тази сума, като застрахователно обезщетение на собственика на лек автомобил „Пежо” 206, дължимо на основание договор за имуществена застраховка „Автокаско”, поради настъпило застрахователно събитие на 31.05.2008 година - удар на автомобила във внезапно изскочило на пътното платно магаре, като животното е под надзора на ответника А. с причинени имуществени вреди на автомобила, за която сума ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №.../22.11.2010 година, като недоказан; присъдени разноски в полза на ответника. Постъпила е въззивна жалба от ищцовото дружество в законоустановения срок. Обжалва се решението в неговата цялост. Изложени са твърдения в какво се счита, че се състои порочността на решението. Направено е искане да бъде отменено решението и да бъде постановено друго, с което да се уважи изцяло предявеният иск. Претендират се разноски и юристконсултско възнаграждение. Постъпил е отговор на въззивната жалба в законоустановения срокот процесуалния представител на ответника. Заето е становище, че жалбата е неоснователна. Направено е искане да бъде постановено решение, с което да се потвърди атакуваното решение. Съдът като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Относно валидността на решението. Решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Относно допустимостта на решението. Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба. Правният интерес при установителния иск и процесуалната легитимация на страните, при иск, предявен по реда на чл.422 от ГПК, са абсолютни положителни процесуални предпоставки за допустимостта на иска и на процеса. За допустимостта на иска и процеса съдът следи служебно във всяко положение на висящия исков процес. Предявеният положителен установителен иск е процесуално допустим. Налице е правен интерес от предявяването му. Правният интерес е обоснованот вида на търсената защита. Искът, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, е прогласено с правна норма средство за защита на признато в заповедното производство вземане при наличие на нормативно регламентирани предпоставки. Налице е ипроцесуалната легитимация на страните. Искът е предявен от надлежна страна против надлежна страна. При иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, легитимиранда предяви иска е заявител, чието вземане е признато в заповедно производство по реда на чл.410 и сл. от ГПК и е индивидуализирано в издадена заповед за изпълнение на парично задължение, а легитимиран ответник е лицето, против което е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение. Налице са и всички други положителни процесуални предпоставки за съществуване и надлежно упражняване правото на иск, включително и спазен срок за предявяване, визиран с разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК. Към настоящия момент не е установено да съществуват отрицателни процесуални предпоставки, осуетяващи съществуването и упражняването правото на иск. В.ГР.Д.№.../2011 г. ВТОС Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения трето от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд приема решението за правилно.Въззивният съд стига до същия краен извод, до който е стигнал и първоинстанционният съд - за неоснователност на исковата претенция. Съображенията за този краен извод са следните: Предмет на въззивното производство, въведен с въззивната жалба е предявена по реда на чл.422, ал.1 от ГПК искова претенция - положителен установителен иск за съществуване и дължимост на вземане с право основание чл.213 от КЗ във вр. с чл.50 от ЗЗД, признато в заповедно производство по реда на чл.410 и сл. от ГПК и индивидуализирано в заповед за изпълнение на парично задължение. Районният съд е обсъдил част от събраните по делото писмени доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват чрез тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства, обсъдени от районния съд, приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ - какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства, обсъдени от районния съд. Освен това от съдържаниетона приетия като писмено доказателство в първоинстанционното производство „Ликвидационен акт по щета”– л.13, и от съдържанието на приложения към въззивното производство частен свидетелстващ документ - РКО №836 от 10.07.2009 година, приет като писмено доказателство в първоинстанционното производство с Протоколно определение от 27.04.2011 година – л.31, имайки предвиддоказателствената сила, с която се ползва частният свидетелстващ документ - има силата на извън съдебно признаниеи важи срещу своя издател, въззивният съд прима за установено от фактическа страна следното: На 10.07.2009 година с платежен документ РКО №836 е изплатено на собственика на процесното МПС застрахователно обезщетение в размер на 1 453,95 лв., за причинените увреждания в резултата на процесното ПТП. В постановеното по реда на чл.267, ал.1 от ГПК в закрито съдебно заседание на 29.12.2011 година определение въззивният съд е изложил мотиви за извода си, че посоченият частен свидетелстващ документ е приет като писмено доказателство в първоинстанционното производство. Преценявайки конкретните факти и обстоятелства, които се установяват чрез депозираните в първоинстанционното производство свидетелски показания и употребените изрази от свидетеля, въззивният съд прави следните обобщени изводи: Ответникът не е собственик на животното, причинило процесното ПТП; Животното, причинило процесното ПТП, не е било под надзора на ответника,през деня, през който е причинено процесното ПТП. До тези обобщени изводи съдът стига като взе предвид следното: По отношение „собствеността”. Свидетелят точно и ясно установява, че собственик на животното, причинило процесното ПТП, е друго лице-внукът на ответника. По отношение на „надзора”. Няма легално определение или визирани с правна норма критерии за „лице, под чийто надзор се намира вещта или животното” по смисъла на чл.50 от ЗЗД. В теорията се приема, че по смисъла на чл.50 от ЗЗД „надзор е наблюдението и грижата, които едно лице полага за вещта /животното/, като разполага с възможността да го управлява”. Цитат Чудомир Големинов. Надзорът може да е в резултат на възникнало от съществуващо правоотношение право или задължение /владелец, държател въз основа на договор за наем, послужване и т.н./ или да е фактическо състояние без да е възникнало каквото и да е правоотношение. По делото няма никакви данни, дори твърдения, че за ответника е възникнало и съществува правно задължение за „надзор”. Поради което за да е налице „надзор” по смисъла на чл.50 от ЗЗД следва да бъде установено, че през деня на деликта, при едно фактическо състояние животното, причинило деликта, е било под надзора на ответника. Няма установен от свидетеля нито един факт или употребен от свидетеля израз, от който факт или израз да се направи обоснован и категоричен извод, че през деня, през който е осъществен деликта, животното, причинило деликта, е било „под надзора на ответника” по смисъла на чл.50 от ЗЗД при едно фактическо състояние. Обратното. Свидетелят изрично е заявил следното ” Магарето е било вързано, но не зная кой го е вързал”. Въз основа на свидетелските показания, за полагани грижи от ответника за магарето преди причиняване на процесното ПТП би могло да се предположи, че и в деня на деликта, ответникът е „вързал магарето” и то е било под негов надзор. Но, въз основа на свидетелските показания, че магарето е собственост на непълнолетния внук на ответника, в същата степен може да се предположи, че през деня на деликта, животното е било под надзора на друг член от домакинството, в което живее собственикът на животното. Колкото е вероятно едното, толкова е вероятно и другото. Недопустимо е въз основа на предположения да се прави извод, че ответникът е от категорията лица, които по смисъла на чл.50 от ЗЗД носят деликтна отговорност. ГР.Д.№.../2011 г. ВТОС С оглед на изложеното настоящият състав прави извод: Не е установено по делото, че животното, причинило увреждането, е било собственост на ответника или в ден, на деликта е било под надзора на ответника по смисъла на чл.50 от ЗЗД. Във въззивното производство не са събирани доказателства. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства, обсъдени от районния съд, също приема за установени, и от приетите за установени обстоятелства, изложени по-горе, въззивният съд прави следните правни изводи: За да бъде уважен предявен по реда на чл.422 от ГПК положителен установителен иск /съществуване и дължимост на вземане/ чрез събрани по делото доказателства следва да бъде установено /доказано/ следното: Признато в заповедно производство по реда на чл.410 и сл. от ГПК в полза на ищцовата странавземане, индивидуализирано в заповед за изпълнение на парично задължение с длъжник – ответникът. В настоящия казус обстоятелство, установено чрез приложеното частно гражданско дело. Осъществяване на юридическия факт или на фактическия състав, от който произтича претендираното вземане, съдържанието на вземането, размерът му и настъпил падеж. В настоящия казус за да бъде прието от съда, че е възникнало вземане на ищеца спрямо ответника, респективно е възникнало задължение за ответника да заплати на ищеца, изплатеното от него застрахователно обезщетение, е необходимо по делото да бъдат установени /доказани/ следните обстоятелства: -съществуващо към момента на увреждането валидно имуществено застрахователно правоотношение въз основа на договор за имуществена застраховка, сключен между ищеца-застраховател и собственика на увреденото МПС; - настъпването на застрахователното събитие - причинено увреждане на МПС, собственост на застрахованото лице; -чрез увреждането да е осъществен фактическият състав на непозволено увреждане, причинено от животно; -ищецът да е изплатил на собственика на увреденото МПС застрахователно обезщетение, определено на база оценка на причинените при деликта увреждания в рамките на застрахователната сума. В настоящия казус чрез събраните по делото писмени доказателства са установени /доказани/ първото, второ и четвъртото, посочени по-горе обстоятелства. Но, не е доказано осъществяването на фактическият състав на непозволено увреждане, причинено от животно, от който да възниква деликтна отговорност за ответника. То тези изводи съдът стига като взе предвид следното: Между ищеца, в качеството му на застраховател, и собственика на увреденото МПС, към момента на причиняване на увреждането е съществувало валидно застрахователно правоотношение, възникнало въз основа на сключен договор за имуществена застраховка –„пълно автокаско”. Обстоятелство, установено от „Застрахователна полица” – л.9 от първоинстанционното производство. Причинена е имуществена вреда на МПС, собственост на застрахованото лице. Обстоятелство, установено от „Протокол за ПТП” – л.6 от първоинстанционното производство. Ищецът, в качеството на застраховател, е заплатил застрахователно обезщетение на застрахования за причинените имуществени вреди върху МПС, собственост на застрахования, като вредите са причинени от животно. Обстоятелства, установени чрез „Ликвидационен акт по щета”– л.13, и приложения към въззивното производство частен свидетелстващ документ - РКО №836 от 10.07.2009 година, приет като писмено доказателство в първоинстанционното производство с Протоколно определение от 27.04.2011 година – л.31. Освен горните предпоставки за да възникне задължение за ответника да заплати на ищеца изплатеното от него на застрахованото лице застрахователно обезщетение, по делото трябва да са установени всички кумулативно изискуеми се предпоставки за ангажиране деликтната отговорност на ответника, визирани с разпоредбата на чл.50 от ЗЗД.Тежестта на доказване лежи върху ищеца.Това е така защото застрахователят встъпва в правата на увредения застрахован. И за да възникне отговорност за ответника спрямо застрахователя трябва да еосъществен фактическият състав на непозволено увреждане, причинено от животно, а именно: -причиняване на увреждания на процесното МПС от животно; -животното да е или собственост на ответника или да се намира под надзор на ответника; -уврежданията да са пряка и непосредствена последица от удара с животното. По делото не са установени всички кумулативно изискуеми се елементи от визирания в закона фактически състав за ангажиране деликтната отговорност на ответника за вреди, причинени от животно. Не е установено, че животното причинило увреждането, е собственост на ответника или е било под надзора на ответника. Съображения за този извод съдът изложи при обсъждане на събраните по делото доказателства. Достатъчно е да не е установено осъществяването на посочения елемент от сложния фактически състав, визиран с разпоредбата на чл.50 от ЗЗД, за да се направи извод: ГР.Д.№.../2011 г. ВТОС Не е възникнала деликтна отговорност за ответника, поради причинено непозволено увреждане, причинено от животно. Не е необходимо да бъде обсъждано дали са налице останалите кумулативно изискуеми се предпоставки на деликта по чл.50 от ЗЗД. От факта, че за ответника не е възникнала деликтна отговорност, се налага извод: Не е възникнало задължение за ответника да заплати на ищеца изплатеното от него застрахователно обезщетение. Поради което предявената искова претенция е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена. С оглед фактическите и правни изводи на въззивния съд, изложени по-горе, решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно. Обстоятелството, че въззивният съд стига до изводи, различни от тези, направени от районния съд, не води до неправилност на решението. Това е така защото крайният извод и на двете инстанции е един и същ – отхвърляне на исковата претенция, поради нейната недоказаност. По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а решението, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде потвърдено. При този изход на делото жалбоподателят дължи на ответник-жалба направените разноски за въззивното производство. Не са представени доказателства, че такива са направени. Поради което и не следва да бъдат присъждани. С оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване - исковата претенция е под 5 000 лв. Водим от горното и по реда на чл.271, ал.1, предложение първо от ГПК Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ №...от 28.10.2011 година, постановено по ГР.Д.№...по описа за 2011 година на Великотърновски районен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:___________ ЧЛЕНОВЕ: 1.________________ 2.________________ |