Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 59 06.03.2019 г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на
шести февруари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар Минка Петкова
и с участието на прокурора Петя Драганова
като разгледа докладваното от
съдия Г.Динкова административно дело № 350
по описа за 2018г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. л.203 от
Административно-процесуалния кодекс/АПК/ във връзка с чл. 198 ал.2 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по жалба на И.С.С.,
адрес: ***, против Заповед № Л-1253/05.07.2018г на Началника на Затвора- Стара
Загора, с която на основание чл.198 ал.3 от ЗИНЗС е наредено осъденият на
доживотен затвор И.Ст.С. да продължи да
изтърпява наказанието „Доживотен
затвор“ при специален режим.
В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна поради
издаването й при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в
противоречие с материалния закон, както и в несъответствие с целта на закона.
Счита че неправилно заповедта се основава на факти, настъпили в период, повече
от година преди издаването й, съответно че не следва да се визират като пречки
за облекчаване на режима: деянието, за което е наказан преди повече от 19
години и дисциплинарни нарушения, извършени през 2016 и 2017г и които би
следвало да са заличени. Чрез процесуалния си представител поддържа, че периода
според чл.198 ал.3 от ЗИНЗС следва да е една година, в случая
05.07.2017-05.07.2018г, в който период е издадена само една заповед за
дисциплинарно наказание – с №Б-321/23.02.2018г. Тежестта на престъпленията, за
които изтърпява наказание не следва да
се взема предвид при преценката за замяна на режима на изтърпяване наложеното
му с присъдата наказание с по-лек. Твърди още, че в хода на производството
органът не го е запознал с материалите по преписката, с което го е лишил от
възможност да прави искания, възражения, да представя доказателства,
съставляващо съществено процесуално нарушение, като се позовава на приложимост
на чл.168 ал.4 от АПК. Твърди, че органът е пропуснал да обсъди в заповедта си
изброени 7бр заповеди, издадени в периода 08.03.2017г-25.05.2018г, с които се
разрешава участие на жалбоподателя в курсове и чествания по различни поводи.
Жалбоподателят обосновава, че в заповедта не е мотивирано как с продължаване
изтърпяването на наказанието при специален режим би се постигнала целта по
чл.65 ал.1 от ЗИНЗС- режимът в затвора спомага за целите на наказанието, а една
от тях /чл.40 ал.2 от ЗИНЗС/ е поправителното му въздействие, каквото счита че
не може да бъде постигнато при условията на над 19 г.изолация при специален
режим. Изтъква пагубното въздействие на продължителната изолация върху лишените
от свобода, вкл.като се позовава на решенията на ЕСПЧ: от юли 2014г по делото х.
и Т. срещу България, където е посочено, че дребни, незначителни нарушения на
правилата в затвора, каквито съдът е посочил за характерни особено за държаните
в изолация затворници, не могат да оправдаят държането на затворника
дългосрочно при специален режим, както и указанията към Правителството за
допускане възможността след дълга изолация и специален режим да дойде момент,
при който лошото поведение на затворника да е причинно-следствен резултат
именно от продължителната изолация и специален режим, при който е държан в
затвора. Според оспорващия липсва яснота кое негово поведение, действие или
бездействие е довело до оценка на риска 49 бала, съответно и че рискът от
сериозни вреди е преценен като оставащ във висока степен, насочен към
обществото и другите, оспорва и актуалността на оценката. Позовава се на
свидетелските показания на ИСДВР, според които периода на преценка поведението
на лишения от свобода е от момента на влизането му в затвора до датата на
заповедта, а според свидетеля психолог-само 1 година, т.е. заповедта била
издадена въз основа на противоречащи си документи. Мотивира, че обжалваната заповед не е
обоснована, което също според него обуславя незаконосъобразността й. Жалбата се
поддържа от адв.С., който излага подробни съображения в смисъла, изложен
по-горе за незаконосъобразност на оспорения акт, като в хода по същество
релевира и искане за прогласяване на неговата нищожност.
Ответникът – Началник на Затвора гр.Стара Загора, чрез
процесуалния си представител – юр.С.П., заема становище за неоснователност на
жалбата. Твърди, че по аргумент от чл.22 ал.1 от АПК вр. с чл. 198 ал.1 от ЗИНЗС, не са приложими към настоящото производство разпоредбите на чл.26 от АПК
и другите, на които се позовава жалбоподателя. Аргументира подробно, че
заповедта е издадена при липса на отменителни основания. Изтъква, че са събрани
доказателства в подкрепа на извода, че в случая не е налице основание за
промяна на режима на изтърпяване на наказанието, предвид липсата на положителна
промяна в самото осъдено лице, обосновано от становищата в този смисъл на
длъжностните лица, заемащи длъжност ИСДВР, зам.началник РНОД, НС СДВР и
инспектор-психолог в затвора. Поради изложеното се иска отхвърляне на жалбата.
Прокурорът дава аргументирано заключение за
неоснователност на жалбата, съответно за законосъобразност на оспорената
заповед. Посочено е, че органът не е обвързан да замени режима в по-лек.
Преценката кое поведение представлява достатъчна и основателна предпоставка за
промяна на режима, сочи, че е на органа, който действа при оперативна
самостоятелност, съобразно формиралото се у него вътрешно убеждение.
Поведението на осъденото лице следва да показва реално, че се е превъзпитало до
степен да заслужава промяна в по-лек режим и от друга страна, това да следва от
обективираното негово поведение, вкл.с данни в изготвените доклади на
задължените служители. В случая оспорената заповед сочи издадена от компетентен
орган, при спазване на законовата процедура и съответна на изразените становища
на длъжностните лица, предхождащи издаването й, както и с оглед гласните
доказателства, събрани в хода на настоящото производство, поради което и
правилна и законосъобразна.
Съдът, като обсъди събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите
и становищата на страните, намира за установена следната фактическа
обстановка:
С оспорената Заповед № Л-1253/05.07.2018г на Началника на Затвора – Стара Загора, на
основаниечл.198 ал.3 от ЗИНЗС и становища по чл.198 ал.1 от ЗИНЗС на началник
сектор „СДВР“, зам.началник „РНОД“, инспектор – психолог и доклад от ИСДВР, е
наредено осъденият на доживотен затвор И.С.С. да продължи да изтърпява
наказанието доживотен затвор на
специален режим /л.15-16/. Заповедта е издадена след отмяна като
незаконосъобразна предходна заповед спрямо това лице с Решение №157/05.06.2018г по адм.д.№95/2018г
на АС Стара Загора, като в мотивите се съдържат данни за основанието на изтърпяваното наказание „доживотен затвор“,
при постановен е от съда специален режим на изтърпяване на наказанието. Лицето
е постъпило в затвора на 16.04.1998г с начало на наказанието 21.08.1997г, към
02.07.2018г ще е изтърпял 19г, 5м и 9 дни. През м.юли 2001г е приведен в
Затвора Стара Загора, настанен в зона за повишена сигурност. Органът констатира,
че осъденото лице И.С..С. е добре адаптиран към условията в затвора, оценката на риска от рецидив е 49 бала,
средна, с дефицити в изброени области, вкл.настоящо правонарушение, отношение
към правонарушението, междуличностни проблеми и взаимоотношения. Рискът от
сериозни вреди остава от висока степен, насочен към обществото и другите.
Посочено е, че С. активно участва в различни мероприятия с други лишени от
свобода в курсове по компютърна грамотност и английски език, религиозна
подкрепа, тържество по случай 24.май, проведено на 22.05.2018г, участие като
зрител в турнир по бокс, проведен на 05.10.2017г и турнир по силов трибой на
29.05.2018г. По време на престоя си в затвора досега е награждаван веднъж. През
периода април 2016-май 2017г се сочи наказан 6 пъти за дисциплинарни нарушения,
които към момента на издаване на заповедта не били заличени: със Заповед №
Б-90/18.04.2016г е
наказан с „извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената“ срок 7
дни за притежание на неразрешени вещи, със Заповед № Б-91/18.04.2016г-наказан с
„писмено предупреждение“ за неизпълнение
на разпореждане на служител, със Заповед № Б-112/25.04.2016г-със „изолиране в
наказателна килия“ за срок от 3 денонощия за отказ да изпълни заповед на
началника, Заповед № Б-104/26.04.2017г –с „„извънредно дежурство по поддържане
на чистотата и хигиената“ срок 7дни за
предизвикване на конфликт с друг лишен от свобода, със Заповед №
Б-117/30.05.2017г е наказан с „Изолиране в наказателна килия“ за срок 7
денонощия за неизпълнение на заповед на началника на затвора и отправяне на
заплахи към служители от НОС; със
Заповед № Б-321/23.02.2018г – наказан със „забрана за участие в
колективни мероприятия в местата за лишаване от свобода“ за срок от1 месец за
физическа саморазправа с друг осъден на доживотен затвор. Посочени са насоките
на корекционния процес с осъдения - преимуществено към формиране умения за
мислене и справяне в усложнени ситуации, изграждане ефективен самоконтрол, по –
зрели социално приемливи модели за поведение. Процесът се сочи затруднен поради
липса съдействие и разбирания от страна на С.. Методиката на работа включва
сравнително ограничен репертоар от методи на въздействие, като лични разговори,
индивидуални консултации, наблюдение с цел сваляне на напрежението, което
лицето лесно натрупва. Към момента сочи, че не се отчитат промени по оценката
на риска от рецидив и риска от вреди. Поради изложеното, че препланиране на
присъдата не се налага. Работата с осъдения е указано да продължи в посока
изграждане на умения за балансирано поведение и включване в различни
мероприятия с цел туширане на напрежението. Поради изложеното и на основание
чл.198 ал.3 ЗИНЗС органът е постановил осъденото лице да продължи да изтърпява
наказанието „доживотен затвор“ на специален режим /л.16/.
Преценката на Началника на
Затвора е направена въз основа на становище на зам.началник РНОД от 02.07.2018г
/л.18-19/; психологическо становище от 02.07.2018г от инспектор-психолог към
Затвора – Стара Загора /л.21/; доклад от 03.07.2018г на ИСДВР /л.17/ и
становище от 04.07.2018г на гл.инспектор НС СДВР/л.20/.
Според представения доклад от
ИСДВР от 03.07.2018г, спрямо С. оценката на риска от рецидив е 49 бала - средна, като рискът от сериозни вреди
остава от висока степен, насочен към обществото и другите. Отразено е активното му участие в различни
мероприятия с други лишени от свобода, вкл.курсове и като зрител, конкретно посочени. По време
на престоя си в затвора досега е награждаван веднъж, а в периода април
2016-февруари 2018г е наказан 6 пъти за дисциплинарни нарушения, които към момента
не са заличени. Корекционния процес с осъденото лице сочи насочен към формиране
умения за мислене и справяне в усложнени ситуации, изграждане ефективен
самоконтрол, по – зрели социално приемливи модели за поведение, който бил
затруднен поради липса съдействие и разбирания от страна на С.. Сочи, че
методиката включва разговори, индивидуални консултации, наблюдение, с цел
сваляне на напрежението, което С. лесно натрупва.. Към актуалния момент сочи,
че не се отчитат промени по оценката на риска от рецидив и риска от вреди,
препланиране присъдата не се налага/л.17/.
Според становището на
психолога /л.21/, макар да е отчетена положителна страна в поведението на
жалбоподателя от гл.т. полаганите усилия за поддържане на добра лична хигиена и
в добро състояние спалното си помещение, се посочва, че същият не е склонен към
доверяване и себеразкриване, декларира враждебни нагласи към администрацията на
затвора. През последната година и половина е концентриран в подаване на жалби и
опити да се облагодетелства материално чрез печелене на административни дела от
различен характер. Ориентиран всестранно. Мисловния процес протича сравнително
гладко, без структурни нарушения. Паметовите способности са добре развити.
Липсва чувство на емпатийност и саморефлексия. Хладен е и в отношенията си с
другите осъдени. Рядко успява да поддържа доверителни и приятелски отношения.
Склонен е към раздразнителност и вербална агресия. Не е способен да извлича
поука от минал опит и наложени наказания, не проявява чувство на вина или
самокритичност. При проява на внимание от страна на служители обикновено
реагира със сарказъм и негативизъм. Настоява да бъде включен в различни
организирани дейности , но при отправено предложение невинаги се възползва.
Настанен по негово желание сам в спално положение. Ползва правото си на престой
на открито и контактува с повечето осъдени. Предпочита да следва правилата,
зададени от осъдените с авторитет и асоциално поведение. Няма регистрирани
данни за психопатология, но е с изразени поведенчески прояви на диссоциално
личностово разстройство от шизоиден тип (рядко отговаря на чувствата и
действията на околните, избира си индивидуални занимания, емоционално
невъзмутим, демонстрира безчувственост и студенина). Посочени са данни, че е
наказван пред 2017г, както и че не се регистрират промени в поведенчески план за изминалия период. /л.21/.
Нестабилното поведение на С. и
враждебните нагласи към администрацията на затвора, наред с дисциплинарните
наказания, са обусловили и становището на на зам.началник РНОД от 02.07.2018г
/л.18-19/. Последният изброява дисциплинарни наказания, съответно наложени му
наказания със Заповед № Б-90/18.04.2016г -за
притежание на неразрешени вещи, Заповед № Б-91/18.04.2016г- за неизпълнение на
разпореждане на служител, Заповед № Б-112/25.04.206г за отказ да изпълни
заповед на началника, Заповед № Б-104/26.04.2017г за предизвикване на конфликт
с друг лишен от свобода, Заповед № Б-117/30.05.2017г за неизпълнение на заповед
на началника на затвора и отправяне на заплахи към служители, Заповед №
Б-321/23.02.2018г за физическа саморазправа с друг осъден на доживотен затвор.
На
04.07.2018г е представено становище на гл.инспектор НС СДВР, в което изразява
становище за продължаване първоначалния специален режим на осъдения И.С.С., по
аналогични на изложените в становището на ИСДВР и зам.началник РНОД доводи.
Допълнително сочи, че в емоционално-поведенчески план се запазва склонността
към трупане на афективни преживявания и ригидност на нагласите. В тази връзка
през периода 2016-2017г допуска шест дисциплинарни нарушения. Корекционния
процес сочи затруднен поради липса съдействие и разбиране. Към актуалния момент
не се отчитат промени по оценката на риска от рецидив и риска от вреди.
Според „Схема за оценяване на
ОЕйСис-вроятност за ново осъждане и профил за нуждите“ оценката на риска, която
е била направена е 49 /л.146 по делото/.
По делото се доказа, че първоначалната оценка на риска от рецидив и
риска от вреди, направена спрямо С. не е била променяна, като преценка налице ли
е промяна се е извършвала текущо и преди всеки атестационен доклад или по
конкретен повод преоценяване на риска, който лицето представлява /св.Н./.
Не се спори, че осъденото лице
не е било уведомено за изразените становища, нито за производството по издаване
на заповедта, съответно не му е била предоставена възможност да изрази
становище, нито да представя или иска събиране на доказателства.
На съда е служебно известно, че преди издаване на
настоящата заповед спрямо осъдения на доживотен затвор И. С.С. е била издадена
Заповед № Г-134 от 05.02.2018г на Началника на затвора –Стара Загора, с която
на основание чл.198 ал.3 от ЗИНЗС, е наредено да продължи да изтърпява
наказанието „Доживотен затвор“ при специален режим, отменена с Решение
по адм.д.№95/2018г.на АС Стара Загора поради издаването й в нарушение на
процесуалните правила.
Няма спор и по факта, че при участие на жалбоподателя в
организирани курсове и мероприятия, визирани в оспорения акт и в приетите по
делото доказателства, същият не е извършил нарушения на реда, нито е проявил
агресивно поведение.
Приложени са по делото решение
на ЕСПЧ по дело Р. срещу България, жалба 37944/2009г и решение по
адм.д.№4/2016г на АС София град.
Приложени са също адм.дело
№95/2018г.по описа на АС Стара Загора, Правила за прилагане на системата за
оценка на риска от рецидив и вреди при лица, изтърпяващи наказание лишаване от
свобода в пенитенциарните заведения /затвори и поправителни домове/ на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдиет, утвърдени
със заповед № ЛС-04-139/27.01.2014г на министъра на правосъдието /л.126 и сл/.
За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани и
гласни доказателства, чрез разпит като
свидетелите на лицата Н.Г.Н. и З.
И. Ч.. Свидетелят Н.Г.Н. заявява, че работи като инспектор в Затвора Стара
Загора от 23г, а от април 2014гв зоната с повишена сигурност. Среща се с
лишените от свобода в зоната поне два път и седмично, понякога и по-често.
Относно методологията за оценка на риска твърди, че на всеки лишен от свобода
се съставя книжка, в която тази оценка се отразява, /с изключение лицата с
присъди до 6 м.лишаване от свобода/ , вкл се изготвя първоначална оценка за
риска от рецидив и вреди. Тази оценка се изготвя по принцип от инспектор
„ИСДВР“ в приемно отделение, като той набира информация от служителите,
ангажирани с конкретния случай, вкл. надзиратели, мед.служба лекар, психолог.
Методика за оценка на риска била въведена от около 2002г, а за лишените от
свобода от преди 2002г е изготвяна от съответните инспектори. За жалбоподателя
посочва, че се прави преглед на направената спрямо него оценка на риска при
изготвяне на всяка атестация, както и в случаи на необходимост от доклад по ЗИНЗС,
вкл. за преценка продължаване на специалния режим. При занижение в някоя от
зоните, определени на съответния лишен от свобода, оценката се коригира, а ако
няма основание за занижение, не се изготвя нова оценка. В случая твърди, че не
е изготвена нова оценка, в смисъл на преоценяване. Според свидетеля това е в
интерес на жалбоподателя, тъй като ако бъде извършено преоценяване, ще покаже
по-висок от първоначалния риск. Има наблюдения върху жалбоподателя от около 4
години относно нагласите му, междуличностните отношения, т.е. динамичните зони,
върху които би могло да се повлияе в една или друга посока. Твърди, че
жалбоподателят не винаги се съобразява с наложените правила за вътрешния ред,
нагласите му са такива, има констатиран случай на агресия и последното му
наказание сочи, за конфликт с друг доживотно-осъден по време на престой на
открито, както и че в момента има не приключила дисциплинарна преписка за
грубо, арогантно отношение към служител от надзорно-охранителния състав. Според
свидетеля, оспорващият декларира на думи желание за промяна, но на практика не
се наблюдава подобна нагласа. Твърди още, че откакто е инспектор И.С. е
настаняван сам. Доста осъдени на доживотен затвор сочи че са с променен режим,
даже изведени от ЗПС и настанени в общо помещение с други лишени от свобода.
Конкретизира, че за 2017г шест доживотно осъдени са изведени от ЗПС в друга
група, а за 2018г-един. ЗПС в момента са 6 доживотно осъдени, като на някои им
предстои замяна на режима и извеждане от зоната. Посочва, че общо изведените
към момента са 17, а на двама доживотно осъдени са заменени присъдите със
срочни – 30 годишни присъди и двамата са освободени условно-предсрочно, като в
момента е в ход още едно производство по замяна доживотната присъда. На въпрос
за методологията на оценка и как такава е поставена на И.С., свидетелят обясни,
че оценката е разделена на раздели с букви от „А“ до „Н“ -14 бр., като всеки има
въпроси, които се оценяват с „0“, „1“ и „2“. Общия сбор от раздела се нанася
вляво, а вдясно тежестта на съответния раздел, която е различна. Самата оценка
„риска от рецидив“ сочи резлутат от оценка на 14 раздела, някои ревизионни с
дефицити, някои са статитчни, други динамични –т.е.които се влияят от
пенитенциарно третиране. По „Отношение към правонарушението“ –това е динамична зона, която може да бъде повлияна
от вследствие пенитенциарно третиране. Оценката от различните раздели се
сборува и се получава крайна оценка, като до 40 се възприема нисък риска от
рецидив, от 40до 80-среден, над 80-висок риск от рецидив. Сборът от всички
точки по отделните критерии се нарича общ бал.
Уточнява, че оценката за „отношение към правонарушението“ подлежи на
оценяване както отношението към това нарушение за което лицето е осъдено, но и
други неща, вкл. дисциплинарни нарушения. Оценката изразява отношението и към
корекционния процес като цяло и цялостното му отношение към дейностите, които
се извършват с него и към администрацията на затвора. Твърди, че в конкретния
случай на жалбоподателя е изготвена първоначална оценка, която не е била
впоследствие променяна. Задължително преоценяване се извършва при промяна на
режима. Не се извършва ново попълване на формуляра, като този, който е
представен по делото ако не са налице основания които да водят до намаляване на
определената първоначална оценка. Твърди, че дори и да не са налице основания
за промяна на оценката, всяка година изготвят доклад. Твърди, че посочената в
доклада му оценка на риска от 49 бала, отнасяща се за жалбоподателя, е
първоначалната, тъй като същата не е била променяна. Администрацията няма
задължения да връчва на л.св.оценката, така както и доклада за него, тъй като е
за служебни цели и конфиденциални. Твърди, че спрямо С. в доклада му са били
визирани 6 дисциплинарни нарушения, а към момента били 8, тъй като фигурирали в
досието и не са заличени. Абсолютно поддържа мнението си за затруднен
корекционния процес спрямо оспорващия, тъй като няма никакви наченки на промяна
в нагласата му. Изтъква, че оценката на риска е само част от оценяването, но не
е решаващото. Твърди, че началникът на затвора свиква експертна група, която да
разгледа поведението на л.св.и доживотноосъдените, които формално са придобили
право на замяна на режима, за УПО, за извеждане в открит тип.
Свидетелката З. И. Ч. заяви, че работи като психолог в
Затвора Стара Загора, от м.06.2016г, а е към
зоната с повишена сигурност от м.09.2017г. Предвид особеностите на
изолираните в ЗПС, свидетелката твърди, че провежда консултации с тях винаги,
когато получи някаква информация или молба за такава. За И.С. няма информация
за необходимост от консултации. Досега срещите им са били недоброволни от
страна на С., по заявка, за да се опитат да изградят доверителен контакт, процес който сочи
затруден, срещите приключвали по негово желание, за няколко минути и с изразена
враждебност към нея и институцията. Твърди, че при едната им среща присъствал
служител на НОС, като прекратяването й се наложило поради нежеланието на
осъдения да комуникират пред този служител. Твърди, че наблюдавала оспорващия,
когато има възможност, когато има комисии за изслушване, а последния път –по
повод едно изслушване за наказание. При покана за среща за консултация
оспорващия отказал да отговаря. Знае, че нивата на риска от вреди са към
средните стойности, като изразява мнение, че рисковете от вреди при конкретното
лице са непосредствени предвид нарушенията, за които са му налагани
дисциплинарни наказания. От изразеното от него мнение към осъждането по
наложено наказание доживотна присъда, както и към наложените дисциплинарни
наказания, които обжалва, счита, че лицето не е в процес да преразглежда
поведението си, участието си в тези взаимоотношения с други осъдени и с
персонала. От личните й впечатления за
осъдения съобщава за вербална агресия. На нея казал „ти не можеш да ми
помогнеш, още от първия ден разбрах, че не ставаш за нищо и не ти е тук
мястото“, нарича служителите от НОС в нейно присъствие „пазачите“. Твърди, че
посочването в даденото от нея становище, че подава жалби до съд е незаконно
поведение. Пояснява думите чувство на
емпатийност и саморефлексия. Твърди, че мнението й, което е изразила в становището
се основава на наблюдения на жалбоподателя и от информацията, събрана от
общуването й с други лишени от свобода, доколкото научава за техните
взаимоотношения помежду им. Съобщава, че знае за конфликти на оспорващия с останалите хора в
зоната с повишена сигурност и че е наказан за сбиване с Х.Л.. Преходът от
затворена среда/ЗПС/ към контролирана среда, с каквото е свързано извеждането в
общи помещения на лице, лишено от свобода предполага по-големи свободи,
съответно и по-голям риск, тъй като в общите помещения наблюдението е доста намалено,
придвижването е по-свободно и много бързо могат да ескалират някакви тлеещи
проблеми, които да доведат до физическа саморазправа, нападение над осъдени,
над служители. Изтъква, че изпитването на разкаяние, покаяние на осъденото лице
спрямо правонарушението, което е извършило, е част от корекционния процес,
защото ако няма признаване на вината, няма как да има разкаяние. По този въпрос
не е разговаряла с И./оспорващия/. Твърди, че от ЗПС не са извеждани хора,
които имат активно такова поведение-конфликт с л.св или все още дисциплинарно
наказание, за което да не е изтекла давността.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена
от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.
198, ал.2, вр.ал.3 от ЗИНЗС.
В оспорената заповед е отбелязана дата на връчване на заповедта -06.06.2018г,
вероятно сгрешена, предвид датата на издаване - 05.07.2018г, а това прави вероятно твърдението на оспорващия че е
получил заповедта на 06.07.2018г. Броен от деня след 06.07.2018г, 14 - дневният срок за обжалване на акта е спазен с подаване на жалбата по пощата на
16.07.2018г.
Разгледана по
същество, е неоснователна.
Съгласно чл. 57, ал.1, т.1
от ЗИНЗС първоначалния режим за изтърпяване на наказанието се
определя от съда, като на осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор
без замяна се определя задължително специален режим. Съгласно чл. 54 от ЗИНЗС
лишените от свобода на специален режим: 1/ изтърпяват наказания в затвори от
закрит тип; 2/ се настаняват в постоянно заключени помещения при засилен надзор
и охрана; 3/ не могат да участват в колективни мероприятия с други лишени от
свобода, поставени на общ и на строг режим; 4/ могат да работят в отделни
помещения при наличие на подходяща работа при засилен надзор и охрана.
Разпоредбата на чл.
198, ал.1 от ЗИНЗС предвижда възможност на осъдените на доживотен
затвор и на доживотен затвор без замяна, първоначалният специален режим да бъде
изменен в по-лек, който може да бъде само строг, т.к. съгласно чл. 199, ал.1 от ЗИНЗС осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна
не се поставят на лек и общ режим. Съгласно чл.
198, ал.3 от ЗИНЗС, началникът на затвора се произнася относно
продължаването на изтърпяването на наказанието на доживотно осъдените при
специален режим периодично, но не по-късно от една година от предходното си
произнасяне. В случая Заповед № Л-1253/05.07.2018г, с която на
основание чл.198 ал.3 от ЗИНЗС е постановено осъдения И.Ст.С. да продължи
изтърпяването на наказанието доживотен затвор при режим специален, е издадена
от материално компетентен орган.
Заповед № Л-1253/05.07.2018г е
в надлежна писмена форма и мотивирана подробно, вкл.чрез препращане към
приобщените становища, дадени по реда на чл.198 ал.1 от ЗИНЗС - на началник сектор
СДВР, зам.началник РНОД, инспектор-психолога и доклад от инспектор ИСДВР, в
които също се съдържат конкретни данни за поведението на осъденото лице и
неговата оценка, като заключават с мнение, че се следва изтърпяване на
наказанието при специален режим. Неоснователно жалбоподателя изтъква липса на
яснота от гл.т. кое конкретно негово деяние е обусловило заповедта. По аргумент
от разпоредбата на чл. 218 от ППЗИНЗС,
според която възможността за изменение на специалния режим в по-лек е свързана
с условието лишените от свобода да имат добро поведение, следователно
основанията към акта по чл.198 ал.3 вр.с ал.1 от ЗИНЗС са данните за поведението на лицето и оценка на
същото. Обуславящи крайния извод в оспорената Заповед №
Л-1253/05.07.2018г на Началника на Затвор-Стара Загора са данните за
поведението на И.С. в период, предхождащ заповедта, нагласите му, изразени в
посочените дисциплинарни нарушения, които е допуснал и хода на корекционния
процес с него, направената оценката на риска, който той представлява, данните,
които характеризират го емоционално, ментално, поведенчески. Следователно
оспорената заповед е надлежно мотивирана по смисъла на чл198 ал.1 от ЗИНЗС.
Съдът намира, че в хода на
производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Изпълнени са изискванията на чл.198 ал.1 от ЗИНЗС преди издаване на заповедта
по ал.3 на същата норма - Началникът на
Затвора-Стара Загора е взел становища на ръководителя на направлението за
социална дейност и възпитателна работа – на 04.07.2018г /л.20/, на
заместник-началника по режимно-охранителната дейност /становище на Зам началник
РНОД от 02.07.2018г /л.18-19/; и на психолога /л.21/ относно основанията за
продължаване на специалния режим по отношение на осъдения. Приобщен е и доклад
от 03.07.2018г на ИСДВР /л.17/.
Преразглеждане правното
положение на осъдените на доживотен затвор лица се следва периодично по силата
на закона /чл.198 ал.3 от ЗИНЗС/. За произнасянето по
този въпрос не е необходимо нито нарочно искане от осъденото лице, нито
издаване на акт за образуване на производството, поради което не се следва и
нарочно уведомяване на осъденото лице за предстоящото издаване на акт по чл.198
ал.3 от ЗИНЗС. В случая се касае за особен вид производство, подчинено на
правилата, регламентирани в специалния закон – ЗИНЗС, което по аргумент от
разпоредбата на чл.22, т.1, предл.второ от АПК, изключва възможността за
прилагане на разпоредбите досежно издаването на индивидуален административен
акт, в т.ч. и тези на чл.26, чл.34 и чл.35 от АПК.
Обжалваната заповед е издадена
в съответствие с материалния закон, при спазване целта на закона и за целите на
наказанието.
Облекчаване на режима на
доживотно осъдените разпоредбата на чл.218 изр.първо от ППЗИНЗС обвързва с
изтичане на определен период от време след първоначалното му определяне и с
наличието на добро поведение на
лицето. Съгласно чл. 439а от НПК, доказателства за поправянето се установяват от оценката на
осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от ЗИНЗС и от всички други източници на информация за поведението на
осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
В този смисъл правно
релевантни за облекчаване на режима на доживотно осъдените по смисъла на чл.218
изр.първо от ППЗИНЗС, вр.с чл.198 ал.3 ЗИНЗС са
действия и бездействия на осъденото лице по време на изтърпяване на
наказанието и извършени в период след предходното произнасяне, и направена
оценка на поведението като цяло. Оценката на поведението може да се основава и
на юридически факти, показателни стремеж да се следва едно като цяло добро поведение, какъвто факт
е например липсата на непогасени по
давност дисциплинарни наказания /чл.109 от ЗИНЗС/. В случая обуславящи крайния извод са данните
за дисциплинарни нарушения, които е допуснал осъдения в периода април
2016-февруари 2018г, тяхното естество и нивата на оценка на риска-този от
рецидив 49 бала, средна, риска от вреди – висок, вкл. насочен към обществото и
другите, трудностите в корекционния процес, характерологични данни.
Изискването началникът на
затвора да се произнася периодично
и в срокове не по-дълги от година спрямо
предходно произнасяне по въпроса за
режима е поставено с чл.198 ал.1 от ЗИНЗС, /ДВ бр.13/2017г, в сила от
07.02.2017г/. Предходна по отношение на жалбоподателя е Заповед № Г-134 от 05.02.2018г на Началника
на Затвора (не се твърди предходен атестационен акт), а тази заповед е била отменена от съда. Това обуславя при
издаване на настоящата заповед по чл.198 ал.3 от ЗИНЗС да се вземе предвид
поведението на осъденото лице в период 1 година преди заповедта от 05.02.2018г,
т.е. 05.02.2017-05.02.2018г и периода, изтекъл след това до 05.07.2018г.
В периода 05.02.2017г. -
05.02.2018г., жалбоподателят е извършил дисциплинарни нарушения, за които е
наказан със Заповед № Б-104/26.04.2017г,
със Заповед № Б-117/30.05.2017г и
Заповед № Б-321/23.02.2018г. Естеството на деянията - предизвикване на
конфликт с друг лишен от свобода /за каквото е наказан на 26.04.2017г/,
неизпълнение на заповед на началника на затвора и отправяне на заплахи към
служители от НОС/за каквото е наказан на 30.05.2017г/ и физическа саморазправа
с друг осъден /за каквото е наказан със
Заповед № Б-321/23.02.2018г/. Характера на дисциплинарните нарушения,
наред с другите данни, които
характеризират лицето и
поведението му, оправдават преценката,
че е висок при него и към момента на
произнасяне на началника на затвора риска от вреди. Съдът възприема, че пречка за облекчаване на режима
на изтърпяване на наказанието на оспорващия към момента е неблагоприятната в
случая оценка на поведението му през атестационния период, каквато следва както
от естеството на извършените от него дисциплинарни нарушения през 2017г и
2018г, потвърждаващи, че при него е висок риска от вреди (вкл. риск,
насочен към другите лишени от свобода и
служители от надзорноохранителния състав, предвид изходните постановки,
посочени в §.49 от Решение от 17.11.2015 г. на ЕСПЧ по делото Р. срещу
България, по жалба № 37994/2009г); от
непроявено през атестационния период от осъденото лице съдействие към
корекционния процес; негативните му нагласи спрямо другите. Доказват се от
писмените и гласни доказателства данните за липса на съдействие и разбиране от
страна на осъдения към корекционната работа,
враждебното му отношение към администрацията на затвора, склонност към
раздразнителност, бързо натрупване на напрежение. Макар да е отчетено подобрение от гл.т.
хигиенните навици на лицето и макар да няма упрек в поведението му при
разрешено участие в конкретни мероприятия, в случая се следва цялостната оценка
на поведението му през атестационния
период, а тя, предвид изложените данни, не сочи на добро поведение по смисъла
на чл.218 от ППЗИНЗС, вр.с чл.198 ал.3 от ЗИНЗС, като предпоставка за изменение
на режима в по-лек.
В случая е неотносимо
позоваването на дисциплинарни нарушения, извършени през 2016г. - за притежание
на неразрешени вещи, неизпълнение разпореждане на служител, отказ да изпълни
заповед на началника, за каквито на И.С. са наложени дисциплинарни наказания
със Заповеди №№ Б-90/18.04.2016г, Б-91/18.04.2016г и Б-112/25.04.2016г. Не са
относими и данните за деянието,
обусловило присъдата, с която е наложено наказанието доживотен затвор, но в
случая не на тях е основана оспорената заповед, а на цялостна оценка на
поведението на осъденото лице. Оспорената заповед се основава не само на фактите на
наложени дисциплинарни наказания на жалбоподателя, а са съобразени в съвкупност
данните, свидетелстващи за цялостното поведение на л.св. - факторите, формиращи
риска от рецидив и вреди, психологически данни, адаптацията на л.св. в
контекста на индивидуалния план за изпълнение на присъдата и личностните
дефицити.
С оглед направената оценка на
поведението на лицето и при заключение,
че не се отчитат промени по оценката на риска от рецидив и риска от вреди,
съответно средна и висока такава, вкл.риск спрямо другите, извода в оспорената заповед, че не се следва
към момента облекчаване режима на изпълнение на наказанието доживотен затвор на
И.С., е фактически, доказателствено и правно обоснован.
Предвид изложеното, оспорената
заповед като издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за
форма и съдържание, при липса на допуснати при издаването й съществени нарушения на процесуалните
правила и в съответствие с материалния закон и целите на наказанието, се явява
законосъобразна, а жалбата на И.С. срещу нея следва да се отхвърли като
неоснователна.
При този изход на делото
искането на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на
основание чл.143, ал.4 от АПК, в тежест на жалбоподателя И.С.С. следва да бъде
възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна
защита, определено в размер на 100.00 лв., съгласно чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона
за правната помощ.
Водим от изложеното и на
основание чл.172, ал.2 предл. последно от АПК, Старозагорският административен
съд
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.С.С. против Заповед № Л-1253/ 05.07.2018г. на Началника
на Затвора гр.Стара Загора, с която на основание чл.198, ал.3 от ЗИНЗС е
наредено осъденият на доживотен затвор И.С.С. да продължи да изтърпява
наказанието „доживотен затвор“ при специален режим, като неоснователна.
ОСЪЖДА
И.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ГД "Изпълнение на
наказанията", гр. София, бул.„Н. Столетов“ №21, сумата от 100.00 /сто/ лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението,
на основание чл.198, ал.2 от ЗИНЗС, е окончателно.
СЪДИЯ: