Р Е Ш Е Н И Е
Номер 214 03.05.2019
г.
гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ
ГЕНЧЕВА
Секретар Ганка Атанасова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията
Гр.д. №1642/2018 г.
Производството е с правно
основание чл.422 от ГПК.
Депозирана
е искова молба от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А Париж срещу В.Н.Г., с която са предявени искове за
установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата 1119,83 лв. главница по
договор за паричен кредит, 183,84 лв. възнаградителна лихва и сумата 56,84 лв. обезщетение за забава за
периода 10.11.2017 г. – 11.05.2018 г. и законната лихва от датата на
заявлението, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Иска и присъждане на направеното в настоящото и в заповедното производство
разноски. Твърди, че между страните по делото е сключен договор за паричен заем
, при който на ответницата е отпуснат и револвиращ потребителски кредит под
формата на кредитна карта с лимит от 1500 лв., че на 19.07.2016 г. ответницата
е активирала тази кредитна карта, че върху усвоената сума е начислена годишна
лихва и такси за обслужване, че
ответницата е преустановила плащането по кредитната карта на 01.04.2017 г.,
като към тази дата задължението е било в размер на 1303,67 лв., от които 1119,83 лв. главница, 183,84 лв. договорна лихва за
периода 01.04.2017 г. – 10.11.2017 г. Сочи, че след изпадането на ответницата в
забава е начислено обезщетение за забава в размер на 56,84 лв. за периода
10.11.2017 г. – 11.05.2018 г. Обосновава
допустимостта на установителния иск с издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№969/2018 г.
Исковата
молба и приложенията са връчени на ответника по реда на чл.47 от ГПК.
Назначеният на същия особен представител е депозирал отговор, в който заявява,
че предявените искове са недопустими и неоснователни. Сочи, че по делото не са
представени доказателства за лиценз на ищцовото дружество да работи като
финансова институция на българския пазар. Също така сочи, че по делото не е
изяснено какъв е първоначалния размер на задължението на ответницата, какви суми
е внесла ответницата за погасяване на кредита, че месечното извлечение от
кредитната карта е с шрифт, пир който четенето не е възможно, какво включва
годишния процент на разходите, както и
годишния лихвен процент, като счита, че това са нередовности на исковата молба,
поради което същата следва да бъде оставена без движение. Освен това, сочи, че
липсват доказателства за уведомяване на ответницата за предсрочната изискуемост
на кредита, кактно и че договорът съдържа неравноправни клаузи, поради което
същият е нищожен на осн. чл.22 от Закона за потребителския кредит, като
конкретно сочи нарушение на императивните норми на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1 и
ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК. По отношение на договора за предоставяне на
револвиращ кредит чрез кредитна карта сочи, че преди подписването на договора
не е предоставена информация на потребителя за условията за усвояването на
кредита, че не са посочени компонентите на погасителните вноски, както и че
приложението към договора не е подписано от потребителя. Конкретно сочи, че не
е конкретизиран годишния процент на разходите, че не са представени
доказателства за предсрочна изискуемост на вземането и за уведомяване на
ответницата за това, Част от възраженията на ответника се отнасят за
кредита за покупка на стоки и услуги и застраховката към него, които не са
предмет на настоящото дело. По отношение на доказателствата сочи, че на част от
писмените доказателства, представени ведно с исковата молба не се четат
последните редове и не се виждат подписите на страните. Предявените обективно съединени искове са допустими, тъй като
за същите суми има издадена заповед за изпълнение, срещу която ответницата е
възразила в срока по чл.414, ал.2 от ГПК.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна следното: Между ответницата В.Н.Г. и „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ЕАД на 22.02.2016 г. е
сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-12808866. Тъй като в случая се иска установяване на
сумите, ползвани чрез кредитна карта, Съдът следва да вземе предвид само тази
част от договора – чл.12 и сл. В този договор е уговорена възможността
кредиторът да предостави на кредитополучателя кредитна карта с максимален
кредитен лимит от 10 000 лв., като е посочено, че кредитополучателят ще
издаде и достави картата след проучване на задълженията по договора за кредит,
както и че всички задължения, свързани с ползването на кредитната карта ще
възникнат само след активирането на
издадена кредитна карта. В т.21 е посочено, че кредитната карта ще бъде
доставена от кредитора на кредитополучателя и с нея ще бъде доставен и
документ, съдържащ всички конкретни условия на револвиращия кредит и
процедурата за активиране на картата. От същата дата 22.02.2016 г. е
приложението, което е подписано само от представител на кредитора. Тези доказателства са представени от ищеца в
заверен от негов представител препис и на основание чл.190 от ГПК съдът го е
задължил да ги представи в оригинал. Тъй като това не е направено с протоколно
определение от 24.04.2019 г. съдът е изключил договора и приложението към него
като доказателства към делото.
По
делото са приложени месечно извлечение и последна покана, адресирани до
ответницата, както и две обратни разписки за получени документи и покана за
предсрочна изискуемост.
Според
заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза в счетоводството на ищеца е записано, че ответницата е извършила
транзакции с кредитна карта CRED-13296649 в периода 19.07.2016 г . – 09.09.2016 г. за
сумата 1 490 лв. Извършените плащания по картата са на стойност 743,51
лв., с които са погасени 370,17 лв. главница, 325,14 лв. възнаградителна лихва,
застр. премия и месечна такса за обслужване и 48,20 лв. такси за теглене на
суми на АТМ. Към момента на изготвяне на експертизата в счетоводството на
ищцовото дружество са записани следните задължения на ответницата :
1 119,83 лв. главница, 183,84 лв. възнаградителна лихва за периода
01.04.2017 г. – 10.11.2017 г. и 56,84
лв. мораторна лихва за периода 10.11.2107 г. – 31.05.2018 г.
Анализът
на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявените
искове са не основателни и недоказани.
Дори и съдът да приеме, че по делото е сключен договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта, то по
делото не бяха представени доказателства за доставянето на кредитната карта от
кредитора на кредитополучателя, за да бъде същата активирана, след което
евентуално да възникне задължението на ответницата да връща ползваните суми със
съответните лихви върху тях. След като картата не е доставена на ответницата,
дори и същата да е била активирана от някого, това активиране не поражда
задължения за ответницата.
Ето защо
трите иска – за установяване задълженията на ответницата за заплащане на
1119,83 лв. главница, 183,84 лв. договорна лихва за периода 01.04.2017 г. –
10.11.2017 г. и 56,84 лв. обезщетение за
забава за периода 10.11.2017 г. – 11.05.2018 г. са неоснователни и недоказани.
С оглед
неоснователността на обективно съединените искове, неоснователна е и
претенцията на ищеца за заплащане на направените по делото разноски.
По
гореизложените съображения, Съдът:
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ, предявени от
БНП “Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж”, рег.№********* чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК ********* със седалище гр.София,
общ.”Младост”, ж.к.”Младост 4”, “Бизнес Парк София”, сгр.14 срещу В.Н.Г., ЕГН **********
*** за установяване на задължението й да заплати на ищеца сумата 1119,83 лв. /хиляда сто и деветнадесет лева и
осемдесет и три стотинки/, главница по
договор за кредитна карта от 22.02.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.05.2018 г. до окончателното й изплащане, сумата 183,84
лв. /сто осемдесет и три лева и осемдесет и четири стотинки/ договорна лихва за периода 01.04.2017 г. – 10.11.2017 г. и
сумата 56,84 лв. /петдесет и шест лева и осемдесет и четири стотинки/ обезщетение
за забава за периода 10.11.2017 г. – 11.05.2018 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение
№2060/01.06.2018 г. по ч.гр.д.№969/2018 г. на РРС.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред
Разградския окръжен съд.
След
влизане в сила на решението същото да се докладва на съдията-докладчик по ч.гр.д. №969/2018 г. на РРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: