Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 28.06.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на втори април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Пламен Генев
при секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №10204 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 23.01.2018 год., постановено
по гр.дело №4754/2016 год. по описа на СРС, ГО, 26 с-в, Г. Ф. е осъден да
заплати на А.В.С. по иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./
сумата от 1 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания и изживян стрес, причинени от пътнотранспортно произшествие /ПТП/ от 11.02.2014
год. от неидентифицирано моторно превозно средство, както и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 60 лв., като искът е
отхвърлен като неоснователен в останалата му част до пълния предявен размер от
10 000 лв.; ищцата е осъдена да заплати на ответника на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК направените разноски по делото в размер на 724.25 лв., а ответникът е
осъден да заплати по сметка на СРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 50
лв. – държавна такса.
Срещу
решението в частта му, в която е отхвърлен предявения иск за горницата над
1 000 лв. до сумата от 5 000 лв., е подадена в законоустановения срок
по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищцата А.В.С.. Жалбоподателката
поддържа, че по делото били доказани предпоставките по чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ
/отм./ за ангажиране на отговорността на ответника. Във връзка с характера и
степента на причинените вреди и размера на обезщетението били събрани писмени
доказателства и и била изслушана съдебно-медицинска експертиза, от които били
установени твърденията, изложени в исковата молба. Ищцата била получила
контузия на дясната колянна става и след извършен преглед била освободена за
домашно лечение. Характерът на увреждането бил травматичен и можел да се обясни
с удар от бронята на лек автомобил с невисок интензитет, предвид липсата на
счупване на крайника. Подобен вид травми водели до натъртвания, кръвонасядания
и охлузвания, които преминавали напълно в рамките на 30 дни. Макар и лекостепенна,
получената травма била внесла съществена негативна промяна в живота на ищцата.
В рамките на първата седмица тя изпитвала интензивни болки, които ограничавали
или правели болезнени дори елементарните движения на крака. Невъзможността да
натоварва крайника създала битови неудобства за нея, за преодоляването на които
следвало да получава помощ от свои близки. Подобен инцидент бил свързан и с
преживян значителен стрес и негативни емоции, които съпътствали ищцата
по-продължително от самата физическа травма. Първоинстанционният съд оставил
без уважение искането за събиране на гласни доказателства за установяване на
търпените битови неудобства и психологически последици от инцидента. Въпреки
това СРС имал пълната възможност за определи справедлив размер на следващото се
обезщетение по реда на чл. 52 ЗЗД. Ето защо моли решението на СРС да бъде
отменено в обжалваната му част, а искът – уважен. Претендира и присъждането на
направените разноски по делото.
Ответникът
по жалбата Г. Ф. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част. Присъденото обезщетение за неимуществени вреди било
определено съгласно чл. 52 ЗЗД. Не били доказани твърденията на ищцата за
някакви дълбоки и трайни въздействия върху психиката й. Претендира и
присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявен е
за разглеждане частичен иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо в обжалваната част, но е частично неправилно.
Съгласно
разпоредбата на чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./, Гаранционният Ф. изплаща изплаща обезщетения по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за
имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания,
когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република
България и е причинено от неидентифицирано моторно превозно средство.
В чл. 288,
ал. 11 КЗ /отм./ е предвидено, че увреденото лице може да предяви претенцията
си пред съда, само ако Ф.ът не се произнесе по подадената молба в срока по ал.
7, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера
на обезщетението. В частност по делото не се спори, че ответникът е бил сезиран
с искане за определяне и заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, но е
постановен отказ /т.е. релевираната претенция е процесуално допустима/.
Основателността
на предявения иск е обусловена от установяването на следните правопораждащи факти:
възникнали права на ищцата срещу причинителя на вредите на основание чл. 45,
ал. 1 ЗЗД – т.е., че са настъпили вреди в резултат на процесното ПТП, които са
причинени от неидентифицирано моторно превозно средство, с виновно и
противоправно поведение на неговия водач.
Безспорно
е между страните, а и от съвкупната преценка на писмените доказателства и
заключенията на вещите лица по допуснатите и изслушани в първоинстанционното
производство съдебна автотехническа експертиза и съдебно-медицинска експертиза,
които при преценката им по реда на чл. 202 ГПК подлежат на кредитиране, се
установява, че на 11.02.2014 год., около 17.30 ч., в гр.София, на ул.“Бели Дунав“,
на пешеходната пътека в района на №327, е настъпило ПТП с участието на
неидентифицирано моторно превозно средство и ищцата, като пешеходец, в резултат
на което й било причинено следното увреждане: контузия на дясна колянна става.
Спорният между страните въпрос по
същество във въззивното производство е свързан с размера на дължимото обезщетение.
Настоящият
съдебен състав счита, че поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне
между претърпените болки, страдания и психически затруднения и паричната
престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично
обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки
конкретен случай какъв е справедливия размер на това обезщетение, което има
компенсаторен характер. Понятието "справедливост" по смисъла на чл.
52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда
при определяне размера на обезщетението – виж разясненията, дадени в т. 2 от
Постановление № 4 от 23.12.1968 год. на Пленума на ВС. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания и пр.
В
разглеждания случай съобразявайки от една страна – възрастта на пострадалата,
която към момента на произшествието е била на 21 год. – жена в активна трудоспособна
възраст; обстоятелствата, при което е настъпило процесното ПТП; вида и тежестта
на установеното увреждане – травматично, а по медико-биологичната си
характеристика представляващо временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, причинило болки и страдания с нисък интензитет, малко по-силни първите
няколко дни, както и неговата продължителност – възстановителният период е
продължил максимум 30 дни; установените въз основа на събраните във въззивното
производство гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Д.Г.С., които при
преценката им, в т.ч. по реда на чл. 172 ГПК, следва да бъдат кредитирани като
ясни, последователни, убедителни и неопровергани от останалия доказателствен материал
по делото, ограничения и затруднения във връзка с възстановителния процес,
които са причинили на ищцата още стрес и допълнителни неудобства – през периода на щадене на десния крайник
ищцата е изпитвала дискомфорт в ежедневието и е имала нужда от чужда помощ, а
от друга страна – липсата на трайни последици за здравето на ищцата /същата се
е възстановила напълно/, липсата на съществена промяна в общото й психическо
състояние – извън нормалните за всеки пострадал от ПТП стрес и уплаха, съществуващите в страната
обществено-икономически условия към момента на настъпване на вредите, индиция за които са
лимитите на застрахователно покритие, без те да имат самостоятелно значение /§
27 ПЗР на КЗ /отм.//, както и създаденият от съдебната практика ориентир,
относим към аналогични случаи, тъй като „справедливостта“ до голяма степен
отразява обществената оценка на засегнатите нематериални ценности, а в сферата
на последните равенството в обществото намира най-чист израз, въззивният съд
намира, че присъждането на 2 500
лв. би било справедливо по размер обезщетение за търпените неимуществени вреди.
Определянето на по-голяма от тази сума би довело до несъответстващо на
изискванията на справедливостта имуществено разместване.
Ето защо
решението на СРС следва да бъде отменено в частта му, в която предявеният иск е
отхвърлен за разликата над 1 000 лв. до размера от 2 500 лв. /т.е. за сумата от 1 500 лв./, която претенция подлежи на уважаване. Първоинстанционното
решение трябва да бъде отменено и в частта му, в която ищцата е осъдена да
заплати на ответника разноски за първоинстанционното производство за разликата
над 603.75 лв.
В
останалата обжалвана част решението на СРС следва да бъде потвърдено, като
правилно.
По отношение на разноските:
С оглед
изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на жалбоподателката /ищцата/ направените разноски във
въззивното производство за държавна такса в размер на 9.38 лв., съразмерно с
уважената част от въззивната жалба, респ. уважената част от иска.
На
основание чл. 78, ал. 8 вр. с ал. 3 ГПК жалбоподателката следва да бъде осъдена
да заплати на ответника сумата от 62.50 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от въззивната жалба, респ.
отхвърлената част от иска.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СГС сумата от 50 лв., представляваща държавна такса, съразмерно с
уважената част от иска.
На основание
чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 23.01.2018 год., постановено по гр.дело
№4754/2016 год. по описа на СРС, ГО, 26 с-в, в частта му, в която е
отхвърлен предявения от А.В.С. срещу Г. Ф. иск с правно основание чл. 288, ал.
1, т. 1 КЗ /отм./ за разликата над 1 000 лв. до размера от 2 500 лв.
/т.е. за сумата от 1 500 лв./, както и в частта му, в която ищцата А.В.С.
е осъдена да заплати на ответника Г. Ф. разноски за първоинстанционното
производство за разликата над 603.75 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г. Ф., БУЛСТАТ ********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на А.В.С. с ЕГН **********,
с адрес: ***, по иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./
разликата над 1 000 лв. до размера от 2 500 лв. /т.е. сумата от
1 500 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания и изживян стрес, причинени от пътнотранспортно
произшествие /ПТП/ от 11.02.2014 год. от неидентифицирано моторно превозно
средство.
ПОТВЪРЖДАВА решението от
23.01.2018 год., постановено по гр.дело №4754/2016 год. по описа на СРС, ГО, 26
с-в, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Г. Ф., БУЛСТАТ ********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на А.В.С. с ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски във
въззивното производство за държавна такса в размер на 9.38 лв.
ОСЪЖДА А.В.С. с ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на Г. Ф., БУЛСТАТ ********, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл. 78, ал. 8 вр. с ал. 3 ГПК сумата от 62.50 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
ОСЪЖДА Г. Ф., БУЛСТАТ ********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати по сметка на СГС сумата от
50 лв., представляваща държавна такса.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/