Решение по дело №305/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.

Н. Н. Н. от гр.Кюстендил, [улица], чрез пълномощника адвокат Д. М. оспорва решение №104/08.05.2024г. на КРС, постановено по АНД №106/2024г. В жалбата се сочат доводи за незаконосъобразност, представляващи касационни основания за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП. Не се претендират разноски.

Ответникът чрез процесуалния представител в писмена молба излага съображения за неоснователност на жалбата и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Заключението на прокурора от ОП Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и правилност на въззивното решение.

Предмет на касационно оспорване е решение на КРС №104/08.05.2024г., постановено по АНД №106/2024г., с което е потвърдено НП №23-1139-002495/15.11.2023г. на началник сектор ПП Кюстендил. Н. Н. Н. от гр.Кюстендил е санкциониран, като на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, за нарушение на чл.103 от ЗДвП.

Кюстендилският районен съд е формирал извод за законосъобразност на НП, като издадено при спазване правилата на ЗАНН, както и поради доказаност на нарушението от обективна и субективна страна.

Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК. В пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на КРС.

Производството пред въззивния съд е образувано по жалба на Н. Н. Н. от гр.Кюстендил срещу НП №23-1139-002495/15.11.2023г. на началник сектор ПП Кюстендил. Прието от фактическа страна е, че на 03.11.2023г. около 01.10ч. в гр.Кюстендил, на [улица]пред магазин РС-Мото управлява лек автомобил Фолксваген Голф с рег.№[рег. номер], като при подаден сигнал за спиране със стоп палка по образец, водача не спира плавно на указаното място, а продължава движението по [улица], ускорявайки скоростта с цел осуетяване на проверка и укриване. Автомобилът е последват от контролните органи и установен срещу заведение „Брадърс“. За нарушение на чл.103 от ЗДвП е съставен АУАН №923813/03.11.2023г., а въз основа на него е издадено атакуваното НП.

С оглед събраните доказателства и установената фактическа обстановка, както и след служебна проверка, КАС намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

В рамките на проведеното съдебно производство в изпълнение на правомощията по чл.13 и чл.14 от НПК по препращане от чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.189, ал.14 от ЗДвП и въз основа на годни доказателствени средства съдът е установил обективната истина по спора. Решението се основава на обективно, пълно и всестранно изследване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване.

Доказателствата по делото обосноват категоричния извод за нарушение на задължението по чл.103 от ЗДвП от страна на водача-жалбоподател. Налице са безспорни доказателствени средства – показанията на контролните органи, необорени от други такива /съдът кредитира показанията на контролните органи, тъй като същите са обективни, последователни, непротиворечиви, отразяващи непосредствените възприятия на полицейските служители по управление на МПС-то от жалбоподателя/, за подаден ясен сигнал от полицейския служител за спиране на автомобила и неизпълнение на нареждането от страна на водача. Въззивният съд е обсъдил задълбочено и аналитично гласните доказателствени средства, като е достигнал до правилен извод за доказаност на подаден сигнал със стоп палка по см. на чл.170, ал.3 от ЗДвП и неспиране от страна на водача на автомобила. Следователно, обвинението за нарушение по чл.103 от ЗДвП е доказано по безспорен начин, а НП – законосъобразно.

Неоснователни се явяват релевираните възражения за незаконосъобразност, свързани с неправилна правна квалификация на нарушението и описание на същото. Както в АУАН, така и в НП е дадено пълно и конкретно описание на съставомерните елементи от фактическия състав на нормата на чл.103 и чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, като е посочено, че нарушителят не е спрял плавно на посоченото място от контролните органи при подаден сигнал за спиране. Повдигнатото обвинение е за нарушение на чл.103 от ЗДвП, която разпоредба вменява в задължение на водачите на МПС при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спрат плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълняват неговите указания. Противоправното поведение на касатора законосъобразно е скрепено с административнонаказателната норма на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, тъй като подаването на сигнал за спиране представлява нареждане на контролен орган.

Касационната инстанция споделя и мотивите на районния съд за законосъобразност на НП и по отношение размера на наложените санкции за нарушението по чл.103 от ЗДвП. Съгласно нормата на чл.27, ал.2 от ЗАНН при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Преценявайки посочените критерии и събраните доказателства за обществената опасност на нарушителя – множеството налагани санкции за нарушения по ЗДвП, касационната инстанция счита, че наложените наказания правилно са определени с цел постигне целите по чл.12 от ЗАНН.

Като правилно и законосъобразно решението на КРС ще бъде оставено в сила.

С оглед изхода от спора и на основание чл.63д от ЗАНН съдът присъжда разноски на ответника за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №104/08.05.2024г. на Кюстендилския районен съд, постановено по АНД №106/2024г.

ОСЪЖДА Н. Н. Н., [ЕГН] от гр.Кюстендил, [улица]да заплати на ОДМВР – Кюстендил юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. /сто/.

Решението е окончателно.