MОТИВИ по ПРИСЪДА по НОХД № 190/2011г. по описа на
ГОРС
Обвинението на Горнооряховската районна прокуратура
е срещу Ж.Ж.Ж. и И.Р.М.,***.Оряховица, за това, че на
20.07.2010г. в гр. Г.Оряховица, ул. Антон Страшимиров, № 159, действайки при
условията на опасен рецидив и в съучастие като извършители, отнели чужда
движима вещ – един брой метален капак за шахта на стойност 144.00 лв. от
владението на собственика „Каолин” АД гр. Сеново, с мениджър В.Д.Г., без негово
съгласие, с намерение противозаконно да я присвоят. Районна прокуратура
квалифицира извършеното от Ж.Ж. и И.М. деяние като престъпление по чл. 196,
ал.1, т.1, във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2, във вр. с чл. 29,
ал.1, б.А и б.Б от НК за всеки един.
По направено от подсъдимите
искане чрез служебните защитници съдът е допуснал предварително изслушване на
страните по реда на Глава двадесет и седма от НПК.
ПРОКУРОРЪТ
в съдебно заседание поддържа обвинението. Счита, че направеното от всеки от подсъдимите
самопризнание по чл.371, т.2 от НПК относно фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства. Предлага на съда да признае подсъдимите
за виновни и съобразно чл.373, ал.2 от НПК им наложи наказания при условията на
чл.58а, ал.1 от НК, както следва: на подсъдимия Ж. – наказание една година и
четири месеца лишаване от свобода, а на подсъдимия М. – наказание една година
лишаване от свобода.
Граждански
иск по делото не е предявен.
СЛУЖЕБНИЯТ
ЗАЩИТНИК на
подсъдимия Ж.Ж. - адвокат Д. Ц. от АК гр.В.Търново изцяло споделя становището
на прокурора, че направеното от подсъдимия Ж. самопризнание по чл.371, т.2 от НПК относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства. Моли съда, след
като признае подзащитния й за виновен, да му наложи наказание при условията на чл.58а,
ал.1 от НК в минимален размер, а именно една година и четири месеца лишаване от
свобода.
СЛУЖЕБНИЯТ ЗАЩИТНИК на подсъдимия И.М. – адвокат В.П. от АК
гр.В.Търново счита, че направеното от подсъдимия М. самопризнание по чл.371,
т.2 от НПК относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства. Изразява
становище, че кражбата е извършена от М. в условията на повторност, а не в
условията на опасен рецидив. Моли съда да наложи на подзащитния й наказание при
условията на чл.58а, ал.1 от НК.
ПОДСЪДИМИТЕ Ж.Ж.Ж. и И.Р.М. по реда на чл.371, т.2 от НПК поотделно признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и изразяват съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Съжаляват
за извършеното и молят за по – ниско наказание.
СЪДЪТ,
след като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства -
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Ж.Ж.Ж. е
български гражданин, с начално образование, неженен. Към настоящия момент
изтърпява наказание „лишаване от свобода” в Затвора – Ловеч. Към 20.07.2010г. е
осъждан с девет влезли в сила присъди за умишлени престъпления от общ характер,
като две от тях е извършил като непълнолетен, а по четири от присъдите е
осъждан за тежки умишлени престъпления на лишаване от свобода не по - малко от
една година и изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК.
Подсъдимият
И.Р.М. е български гражданин, с начално образование, неженен. Към настоящия
момент изтърпява наказание „лишаване от свобода” в Затвора – Ловеч. Към
20.07.2010г. е осъждан с осем влезли в сила присъди за умишлени престъпления от
общ характер /предимно кражби/, като първите шест е извършил като непълнолетен
/НОХД № 854/2001г., НОХД № 803/2001г., НОХД № 208/2002г., НОХД № 170/2002г.,
НОХД № 202/2005г. и НОХД № 1299/2005г., всички на РС – Горна Оряховица/, по
НОХД № 78/2009г. на РС - Велико Търново му е наложено наказание шест месеца
лишаване от свобода, а по НОХД № 1369/2009г. на РС – Петрич наказание пробация.
През
2010г. подсъдимите живеели в гр.Горна Оряховица. Двамата били безработни и
често се препитавали със събиране на отпадъчно желязо и предаването му на
пунктове за вторични суровини.
На
20.07.2010г. Ж. и М. решили да обходят територията около и в Завод „Мизия”,
находящ се в гр.Горна Оряховица и стопанисван към момента от „Каолин” АД
гр.Сеново. Двамата подсъдими влезли на територията на „Каолин” АД, намиращо се
на ул. „Антон Страшимиров” № 159. В двора видели метален капак за шахта,
извадили го и го скрили в тревиста площ извън предприятието. По – късно
потърсили св. Г. ***, който имал кон с каруца. Последният се съгласил да
превози багажа им до пункт за изкупуване на вторични суровини в града,
собственост на „Вторични суровини – Велико Търново” ЕООД. На пункта шахтата
била закупена от св. Й.Г.Г., в когото била установена от органите на МВР и
оставена на отговорно пазене.
Съгласно експертното
заключение на назначената в хода на досъдебното производство съдебно - оценъчна
експертиза, изготвена от вещо лице Г.Д.Б., неоспорено от страните и възприето
от съда като компетентно и обосновано, се установява, че пазарна стойност на
отнетата вещ е 144.00 лв.
До
приключване на съдебното следствие щетата не е отстранена.
Горната фактическа
обстановка се установи по безспорен начин от обясненията на подсъдимите, от показанията
на разпитаните в досъдебното производство свидетели, от експертното заключение
на съдебно – оценъчната експертиза, както и от останалите приложени по делото
писмени доказателства.
Направеното от всеки от подсъдимите
самопризнание по чл.371, т.2 от НПК относно фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепя изцяло от събраните в
досъдебното производство доказателства. В този смисъл с определение от 21.03.2011г.
на основание чл.372, ал.4 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимите по чл.371, т.2 от НПК, без
да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прие за безспорно доказано, че подсъдимият Ж.Ж.Ж. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.
196, ал.1, т.1, във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2, във вр. с чл.
29, ал.1, б.А и б.Б от НК, а подсъдимият И.Р.М. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 195, ал.1, т.7, във вр. с чл.
194, ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2, във вр. с чл. 28, ал.1 от НК, поради което следва да се
ангажира наказателната им отговорност.
Безспорно установено от
обективна страна е, че подсъдимите на 20.07.2010г. в гр.
Г.Оряховица, ул. Антон Страшимиров, № 159, в съучастие като извършители, отнели
чужда движима вещ – един брой метален капак за шахта на стойност 144.00 лв. от
владението на собственика „Каолин” АД гр. Сеново, с мениджър В.Д.Г., без негово
съгласие, с намерение противозаконно да я присвоят, като Ж.Ж. действал при
условията на опасен рецидив, а И.М. действал при условията на повторност, в
немаловажни случаи.
Отнета е чужда движима вещ,
собственост на „Каолин” АД гр. Сеново, по отношение на която
собственикът е упражнявал фактическа власт. С деянието си подсъдимите са
прекъснали фактическата власт на собственика, като са установили собствена
фактическа власт върху отнетата вещ и са се разпоредили с нея в свой интерес.
Кражбата подсъдимите
извършили в съучастие като извършители, като и двамата са участвали в
изпълнителното деяние.
Кражбата подсъдимият Ж.Ж.Ж.
е извършил в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.А
и б.Б от НК – след като е бил осъждан два и повече пъти за тежки умишлени престъпления
на лишаване от свобода не по - малко от една година и изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 от НК, и от изтърпяване на наказанията не е
изтекъл срокът по чл.30 от НК.
Кражбата подсъдимият И.Р.М.
е извършил в условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК – след
като е бил осъждан по НОХД № 854/2001г., НОХД № 803/2001г., НОХД № 208/2002г.,
НОХД № 170/2002г., НОХД № 1299/2005г. и НОХД 78/2009г. на РС – Велико Търново,
всички на РС – Горна Оряховица за кражби.
От субективна страна деянието
подсъдимите са извършили виновно, при форма на вината пряк умисъл. Съзнавали са,
че вещта, която отнемат, е чужда и, че лишават собственика й от фактическа
власт върху нея. Предвиждали са, че в резултат на отнемането на вещта,
преустановяват упражняването на фактическата власт на собственика и установява
своя такава. Действията им са били
насочени пряко към вещта, която отнемат, с което са искали настъпването на
общественоопасните последици на деянието.
Налице е и причинна връзка между деянието
на подсъдимите и настъпилия престъпен резултат, а именно с извършването му
подсъдимите са прекъснали фактическата власт на собственика върху отнетата вещ
и са установили собствена фактическа власт.
Причините за извършване на престъплението от
подсъдимите са ниска правна култура и стремеж към противозаконно материално
облагодетелстване.
С оглед изложеното съдът призна подсъдимия Ж.Ж.Ж.
за ВИНОВЕН за извършено престъпление по чл. 196, ал.1, т.1, във
вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2, във вр. с чл. 29, ал.1, б.А и б.Б
от НК, а подсъдимият И.Р.М. за ВИНОВЕН за извършено престъпление по чл. 195,
ал.1, т.7, във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2, във вр. с чл. 28,
ал.1 от НК.
По
изложените по – горе съображения относно миналите осъждания на М., съдът го
призна за НЕВИНЕН за това, че е извършил кражбата при условията на опасен
рецидив, поради което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по
първоначално предявеното обвинение по чл. 196, ал.1, т.1, във вр. с чл. 194,
ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2, във вр. с чл. 29, ал.1, б.А и б.Б от НК.
Като призна подсъдимите за виновни, съдът съобразно
чл.54 от НК обсъди обществената опасност на деянието и личната такава на всеки
от дейците, подбудите за извършване, както и смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства.
Обществената опасност на деянието е под средната за
този вид престъпления.
Обществената опасност на подсъдимите съдът прецени
като ниска.
Като смекчаващи вината обстоятелства за всеки един от
подсъдимите съдът отчете направените самопризнания, проявено критично отношение
към извършеното, ниска стойност на отнетата вещ.
Отегчаващи вината
обстоятелства съдът не отчете. В тази връзка миналите осъждания на дейците не
бяха отчетени като отегчаващи вината обстоятелства, тъй като са взети предвид
от закона при определяне на съответното престъпление - в конкретния случай
кражба при условията на опасен рецидив за Ж. и кражба при условията на
повторност, в немаловажни случаи за М..
Изложеното по - горе налага
съдът да определи наказанието при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства.
С оглед изложеното и като
съобрази и целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, съдът счита, че за
извършеното престъпление на подсъдимия Ж.Ж. следва да бъде определено наказание
в минималния размер от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, а на подсъдимия И.М. следва
да бъде определено наказание в минималния размер от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
Съобразно императивната
разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, която налага определяне на наказанието при
условията на чл.58а, ал.1 от НК, така определеното наказание на подсъдимите,
следва да бъде намалено с една трета, а именно - наказанието на Ж. с осем
месеца, а наказанието на М. с четири месеца.
При това положение, съдът
наложи на подсъдимите наказание при условията на чл. 373, ал.2 от НПК, във вр. с чл. 58 а, ал.1, във вр. с чл.54 от НК, както следва:
-
на подсъдимия Ж.Ж.Ж. - наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА;
-
на подсъдимия И.Р.М. – наказание в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Всеки
от подсъдимите следва да изтърпи наложеното наказание ефективно, при първоначален “СТРОГ”
режим, в затвор или затворнически общежития от закрит тип /на основание чл.61,
т.2, във вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС, във вр. с §3, ал.1, т.2 от ДР на ЗИНЗС/.
Съдът
счита, че с така наложените по вид и размер наказания ще бъдат постигнати
целите на специалната и генерална превенция на наказанието.
По
отношение на ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО - 1 брой капак за шахта /оставен за
отговорно пазене на Й.Г./, съдът постанови ДА СЕ ПРЕДАДЕ на собственика
„Вторични суровини - В.Търново” ЕООД след влизане на присъдата в сила.
При този изход на делото и
на основание чл.189, ал.3 от НПК всеки от подсъдимите
бе осъден да заплати по сметката на РС - Горна Оряховица направените по делото
разноски в размер на 22.50 лв., както и 5.00 лв. в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
Водим от изложените
съображения съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: