Определение по дело №507/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243 ал. 7 НПК.

С Определение № 3/14.03.2011 год. по Ч.н.дело № 19/2011 год., в производство по чл. 243 ал.3 и сл. от НПК, А. р. съд е потвърдил Постановление от 23.02.2011 год. на Районна П. – Ардино за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 37/2010 год. по описа на РУ „Полиция” – А, водено срещу Г.А. М. от с.Б. И., общ.Ардино, за извършено престъпление по чл.150 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2, във вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НПК, и срещу Е. М. М. от с.М, общ.А., за извършено престъпление по чл.150 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2, във вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НПК, като обосновано и законосъобразно.

От посоченото определение недоволен е останал повереника на пострадалата С. С. Ч. от с.Б. И., общ.А. – адв.В. Х., който го обжалва като необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Твърди в жалбата, че не била назначена нова съдебно-психиатрична експертиза, с която да се установи дали заплахата към пострадалата Ч., отправена от двамата обвиняеми – че ще я продадат като проститутка в Г.К., както и показването на оралния секс с участието на пострадалата на други лица, биха могли да я мотивират да прави секс с обвиняемите, без да потърси помощ или въобще да предприеме някакви съпротивителни действия, въпреки че сексуалният акт не е бил желан от нея. Не бил извършен разпит на св.Б; не било уточнено дали „завеса, кафява на цвят с вълнообразни ивици” е идентична с тази, изпратена за изследване в БНТЛ – Г.С. З; било установено, че св.Х. е показвала на тринадесет ученика видеоклип на телефона си със заснет секс, но не им бил задаван изобщо въпрос дали свидетелката им е казала, че момичето в секс-сцената е С. Ч.; не били събрани доказателства дали и други служители от полицията са били запознати с извършеното престъпно деяние, освен М. Б. Развиват се и доводи за допуснати груби процесуални нарушения при извършването на допълнителните следствени действия: на 02.02.2011 год. бил извършен разпит на пострадалата С. Ч. в отсъствието на процесуалния й представител и родителите й, с което било нарушено правото й на защита, още повече, че същата не владеела добре български език, като не й бил назначен преводач; не било извършено предявяване на събраните нови доказателства по досъдебното производство на пострадалата С Ч., лично или на нейния повереник, което също нарушавало правото й на защита; не били отстранени противоречията в показанията на св.Н Х, установени от разпитите й на досъдебното производство. Счита, че събраните допълнителни доказателства по досъдебното производство били опорочени, противоречиви, не били изпълнени дадените от съда указания, като доказателствата не били обсъдени заедно и поотделно, задълбочено, както и не били отстранени всички противоречия в тях, което е довело до неправилни изводи и постановяване на необоснован и незаконосъобразен акт. Моли да бъде отменено обжалваното определение на първоинстанционния съд, вместо което бъде постановено определение, с което да бъде отменено постановлението за прекратяване на наказателното производство и делото да бъде върнато на РП – А със задължителни указания относно правилното прилагане на закона.

Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на правилността на обжалваното определение, в изпълнение на правомощията си по чл.243 ал.7 от НПК, съобрази следното:

Жалбата е неоснователна.

Досъдебно производство № 37/2010 год. по описа на РУ „Полиция”– А е било образувано на 22.03.2010 год. срещу неизвестен извършител, за това, че на 09.03.2010 год. в Г.А се съвкупил със С С. Ч. от с.Б. И., общ.А, с ЕГН *, като я принудил към това със сила и заплашване, като изнасилената не е навършила 18 години – престъпление по чл.152 ал.2 т.1, във вр. с ал.1 т.2 от НК. В хода на досъдебното производство като обвиняеми са били привлечени Г.А. М от с.Б. И., общ.А, и Е. М. М. от с.М, общ.А, за като на всеки от тях е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.152 ал.3 т.1, във вр. с ал.2 т.1, във вр. с ал.1 т.2, във вр. с чл.20 ал.2, във вр. с чл.63 ал.2 т.2 от НК. В хода на разследването е била променена правната квалификация на повдигнатото на всеки от обвиняемите обвинения – от чл.152 ал.3 т.1, във вр. с ал.2 т.1, във вр. с ал.1 т.2, във вр. с чл.20 ал.2, във вр. с чл.63 ал.2 т.2 от НК, в такова по чл.150 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2, във вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК, за това, че на 09.03.2010 год. в Г.А, в съучастие като извършители извършили действия да възбудят и удовлетворят полово желание без съвкупление по отношение на лице от женски пол – С. С. Ч., която е била навършила 14 години, като я принудили към това със сила и заплашване, като към момента на извършване на деянието обвиняемите са били непълнолетни, но са разбирали свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си. След приключване на разследването, с Постановление за прекратяване на досъдебното производство от 08.11.2010 год., прокурор от Районна П. – А. е прекратил досъдебното производство, на основание чл.243 ал.1 т.2, във вр. с чл.24 ал.1 т.1 от НПК - поради това, че обвинението не е доказано. По жалба на пострадалата С. Ч., подадена Ч. повереника й, с Определение № 17/24.11.2010 год. по Ч.н.дело 63/2010 год. по описа на А р. съд посоченото постановление е отменено и делото е върнато на РП - А., като съдът е дал указания относно приложението на закона. Това Определение е било пр¯тестирано от РП – А, като с Определение № 70/12.01.2011 год. по В.ч.н.дело № 3/2011 год. по описа на К. о. съд е било потвърдено Определение № 17/24.11.2010 год. по Ч.н.дело № 63/2010 год. по описа на РС – А., като въззивният съд на собствено основание също е дал изключително подробни указания на разследващите органи за правилното приложение на закона.

След извършване на допълнително разследване, с Постановление за прекратяване на досъдебното производство от 23.02.2011 год. прокурор от РП – А. отново е прекратил наказателното производство, водено срещу Гюней Азизе Мустафов от с.Б. И., общ.А., и Е. М. М. от с.М, общ.А., за извършено престъпление по чл.150 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2, във вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК, на основание чл.243 ал.1 т.1, във вр. с чл.24 ал.1 т.1 от НПК – поради това, че извършеното от обвиняемите деяние е несъставомерно. За да постанови посоченият акт, прокурора е приел от фактическа страна следното:

На 09.03.2010 год. св.Не.Х. поканила св.С. Ч. в стаята си, в която живеела тогава - № 310.Със св.Ч. св.Х имали роднински отношения /втори братовчедки/, като преди и след случилото се поддържали приятелски отношения. Било по обяд, когато на вратата се почукали, като св.Х.помислила, че си идва нейната съквартирантка, но се оказало, че това са обвиняемите Г. М. и Е. М., с които били познати от близо една година. Г. М. и Е.М.влезли в стаята на св.Х., където започнали разговор с последната и със св.Ч.. Св.Х. не си спомняла дали някой от обвиняемите й предложил да правят секс, а и с обв.Г. М. имала роднински отношения. По време на разговора св.Х.решила да пуши цигара, но тъй като дима от цигарата пречел на св.Ч., излязла на терасата да пуши. Когато изпушила цигарата и решила да влезе в стаята установила, че вратата на терасата е заключена отвътре, като през дръпнатото перде и намиращото се огледало в стаята видяла, че св.Ч. прави секс с обв.Е.М., а след това и с обв.Г. М. Св.Х. направила кратък видеозапис с мобилния си телефон от терасата на стаята от терасата на стаята, през огледалото, тъй като имала възможност да вижда събитията около масичката, но без да вижда лицата и без да има възможност да вижда какво става на височината от масичката надолу. Прокурорът е посочил, че св.Х. не дава смислено обяснение за причините за извършване на заснемането, като е твърдяла, че това е била детска и необмислена постъпка. Св.Х. е твърдяла също, че не е видяла св.Ч. да се съпротивлява по някакъв начин, както и обв.Е. М. и обв.Г. М. да употребяват сила или да удрят св.Ч.. Прокурорът е посочил също, че св.Х. е твърдяла, че св.Ч. е правила секс с обвиняемите по свое желание, като след това не се е оплакала от станалото, като според нея извършеният полов акт от св.Ч. с обвиняемите е станал с нейно съгласие, без по никакъв начин да е дала повод да се разбере, че е била изнасилена или спрямо нея са били извършени насила блудствени действия. Приел е, че след половият акт св.Ч. не се е оплакала на никого, и едва когато заснетият с телефона видеозапис е станал достояние на ИДПС М.Б. и родителите й, същата е заявила, че всичко е станало без нейно желание, тъй като се страхувала от реакцията на родителите си.

Посочената фактическа обстановка прокурорът е приел за установена от доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, вкл. и при проведеното допълнително разследване, и най-вече от показанията на самата пострадала Ч. и св.Н. Х. Въз основа на така установената фактическа обстановка прокурора е направил извода, че извършеното от двамата обвиняеми деяние е несъставомерно, поради липсата на елемент от състава на престъплението, а именно: извършването на блудствените действия с пострадалата Ч., Ч. употребата на сила и/или заплашване.

По жалба на повереника на пострадалата С. Ч., в производство по чл. 243 ал.4 от НПК, с обжалваното определение А. р. съд е потвърдил постановлението на РП – А. за прекратяване на посоченото по-горе наказателно производство, което е приел за обосновано и законосъобразно. За да постанови определението си, съдът е приел, че изложените изводи и съображения от изготвилия постановлението прокурор при извършеният анализ на събраните доказателства, са правилни, обосновани и законосъобразни, като е направил и свои правни изводи, аналогични на изложените от прокурора. Отхвърлил е като неоснователни направените в жалбата доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързанÞ с неизпълнение на указанията на съда, дадени при отмяната на предходното прекратяване на наказателното производство; разпита на непълнолетната пострадала Ч. в отсъствието на повереника и родителите й; и непредявяването на обвинението на пострадалата след приключване на действията по разследването, като съдът е изложил изключително подробни мотиви в тази връзка, които настоящата инстанция споделя.

При тези данни настоящата инстанция намира, че обжалваното определение на първоинстанционния съд е правилно, обосновано и законосъобразно. При установената по безспорен начин фактическа обстановка от събраните на досъдебното производство доказателства, настоящата инстанция намира, че не са налице доказателства, установяващи по несъмнен и категоричен начин извършването на престъпление по чл.150 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от обвиняемите Г. М.и Е. М. Както правилно са приели прокурорът от РП – Ардино и съставът на съда, от събраните по делото доказателства може да се направи извода, че на инкриминираните дата и място – на 09.03.2010 год. в Г.А., в стая № 310 на общежитието на ПГ „Христо Смирненски” – Г.А., всеки от обвиняемите М. и М. е извършил по отношение на навършилата 14-годишна възраст С. Ч. действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление. Не са налице доказателства, обаче, това да е станало Ч. употребата на сила или заплашване от който и да е от подсъдимите. Този извод се налага от показанията на самата пострадала Ч., дадени при допълнителното разследване - в протокола й за разпит на досъдебното производство на 02.02.2011 год., в които свидетелката изрично е заявила, че се съгласила да прави секс с обвиняемите, тъй като се притеснила от реплика на обв.М., че ще я направят проститутка в К., ако откаже да прави секс, като твърди, че тази реплика обв.М. е отправил към нея в присъствието на св.Х. Същата е заявила категорично също, че никой от обвиняемите не я е удрял, тя сама се съблякла – свалила си панталона на анцунга, както и че не са й били отправяни закани с физическа саморазправа. В тази връзка следва да се отбележи, че отправянето на посочената реплика на обв.М. към св.Ч. не се подкрепя от каквито и да било други доказателства, вкл. и от показанията на св.Хаджихалил, която според твърденията на св.Ч. е присъствала по същото време в стаята, обстоятелство, което се опровергава от св.Х. Още повече, че с оглед времето и мястото на осъществяване на деянието – по обед в ученическо общежитие, в присъствието на св.Х /макар и същата да е била на терасата/, не би могло да се приеме, че такава реплика /дори и да е отправена/ на непълнолетен ученик, е в състояние да въздейства за пречупване на волята й, респ. да преодолее евентуалното й несъгласие за осъществяване на действията по възбуждане и удовлетворяване на половото желание от двамата обвиняеми. Не би могло да се подмине и обстоятелството на даване на изключително непоследователните и противоречиви показания от св.Ч. в хода на цялото досъдебно производство - първоначално същата е твърдяла, че е била изнасилена /т.е. че е било осъществено от двамата обвиняеми съвкупление с нея/, Ч. употребата на сила /удари с шамар и ритник/ и заплахи, вкл. и с физическа саморазправа/; впоследствие е твърдяла, че обвиняемите са извършили блудствени действия /анален секс/, отново съпроводени с употребата на физическа сила и заплахи; а при последният й разпит на 02.02.2011 год. е заявила посочените по-горе обстоятелства. Всъщност, именно в последния си разпит св.Ч. е посочила причината за първоначалните си показания – тъй като мислела, че обвиняемите ще искат постоянно да правят секс с нея, а и случилото се е станало достояние на родителите й, като свидетелката Ч. се страхувала да не бъде наказана, като тези обяснения за противоречивите й показания настоящият състав намира за логични и житейски правдиви. Все в подкрепа на направеният извод за липсата на елемент от състава на престъплението – употребата на сила и/или заплашване при осъществяване на блудствените действия от обвиняемите спрямо св.Ч., са и показанията на св.Н.Х., дадени при разпита й на 26.01.2011 год., с които свидетелката е установила, че св.Ч. е правила секс с обвиняемите, но е категорична, че последната не се е съпротивлявала, както и че обвиняемите не са употребили физическа сила за това, а след като обвиняемите напуснали стаята й, св.Ч. останала при нея, без да се оплаква или да сподели, че е била принудена по какъвто и да било начин да прави секс с двамата обвиняеми.

Що се отнася до твърдяните в жалбата на повереника на пострадалата Ч. допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, то както бе посочено по-горе в мотивите, настоящият състав споделя съображенията на първоинстанционния съд, поради което не е необходимо преповтарянето им в тяхната цялост. В тази връзка съдът споделя съображенията на решаващият съд, че само и единствено ръководещият разследването прокурор преценя относимостта към предмета на доказване на исканите и посочени от страните доказателства, вкл. и на такива, посочени в указания на съда при отмяна на постановление за прекратяване на наказателното производство. В тази връзка следва да се отбележи, че в производството по чл.243 от НПК съдът преценя обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство и може да дава задължителни указания относно прилагането на закона, но не и императивно да определя какви процесуално-следствени действия и в какъв обем да бъдат извършени, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Въпреки това, и с оглед установената фактическа обстановка, настоящата инстанция възприема изцяло изводите на прокурора и на първоинстанционния съд, направени след оценка и анализ на събраните на досъдебното производство доказателства – че не е необходимо извършването на посочените в жалбата процесуално-следствени действия: назначаване на нова съдебно-психиатрична експертиза на пострадалата Ч.; извършване на разпит като свидетел на М. Б.; уточняване идентичността на иззетата от стаята на св.Х. „завеса, кафява на цвят” с тази, изпратена за изследване в БНТЛ – Г.С. З; разпит на тринадесет ученика, гледали видеоклип на телефон със заснет секс; както и събиране на доказателства дали и други служители от полицията са били запознати с извършеното деяние, предвид тяхната неотносимост към предмета на доказване, вкл. и относно основния елемент, инкриминиращ деянието като престъпление - дали блудствените действия на обвиняемите със св.Ч. са извършени Ч. употребата на сила и/или заплашване. Не представлява съществено процесуално нарушение извършването на разпит на непълнолетен свидетел в отсъствието на повереника и родителите, до какъвто правилен и обоснован извод е достигнал и първоинстанционния съд, чиито съображения в тази връзка настоящият състав споделя изцяло – че при разпита на непълнолетен свидетел присъстват родител, настойник, педагог или психолог, само ако органът, извършващ разпита, намери това за необходимо. Още повече, че на разпита на св.Ч., проведен на 02.02.2011 год. е присъствал педагог – обществен възпитател към МКБППМН, която се е подписала в протокола за разпит на св.Ч. като присъствала на разпита. В тази връзка следва да се отбележи, че очевидно повереникът на пострадалата Ч. не прави разлика между двете качества, в които същата участва в наказателната производство – на пострадала и на свидетел, като при провеждане на разпит с нея в качеството й на свидетел, същата принципно няма право на повереник, а само може да се консултира с адвокат, ако смята, че с отговор на поставен й въпрос се засягат правата й по чл.121 от НПК. Ето защо, настоящият състав намира, че по никакъв начин не са накърнени процесуалните права на пострадалата Ч. с провеждането на посоченият разпит без присъствието на повереника и на родителите й, както обосновано и законосъобразно е приел и първоинстанционният съд.

Що се отнася до непредявяването на разследването след провеждане на допълнителното разследване, то оплакването на повереника на пострадалата Ч. също е неоснователно. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл.227 ал.2 от НПК, обвиняемият, неговият защитник, пострадалият и неговият повереник се призовават за предявяване на разследването, ако са поискали това. При прочита на материалите по делото се установява, че нито пострадалата Ч., нито нейният повереник – жалбодател в настоящото производство, са направили такова искане. Въпреки това, първоначалното разследване е било предявено на повереника на пострадалата. При разпита й, проведен при допълнителното разследване – на 02.02.2011 год., обаче, пострадалата Ч. изрично е заявила, че няма да ползва повереник за момента, както и че не желае да й бъдат предявявани материалите по досъдебното производство, т.е. разследването. Не е основателно и оплакването, че св.Ч. не владеела добре български език, и като не й бил назначен преводач, било допуснато съществено процесуÓлно нарушение. Видно от цялото досъдебно производство, при никой от разпитите й не е отразено нейно, на повереника й, на родителите й или на разследващият орган изявление, че свидетелката не владее добре български език, още повече, че същата е ученичка в 10-ти клас на ПГ „Христо Смирненски” – Г.А. /т.е. има завършено основно образование/, което предполага поне добро писмено и говоримо владеене на български език.

Или, като е приел, че в случая извършеното деяние от двамата обвиняеми не съставлява престъпление, и е прекратил досъдебното производство, прокурорът от РП – А. е направил обоснован и закосъобразен краен извод и е постановил прокурорският си акт в съответствие с материалния и процесуалния закон. От своя страна, като е потвърдил с обжалваното определение Постановлението на РП – А. от 23.02.2011 год. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 37/2010 год. по описа на РУ”Полиция” – А. първоинстанционният съд е постановил правилен, обоснован и законосъобразен съдебен акт, като не са налице основания за неговото отменяване или изменяване, поради което следва същото определение да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВАОпределение № 3/14.03.2011 год. по Ч.н.дело № 19/2011 год. по описа на А.р. съд, с което е потвърдено Постановление от 23.02.2011 год. на Районна П. – А. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 37/2010 год. по описа на РУ „Полиция” – А, водено срещу Г. А. М. от с.Б. И., общ.А., с ЕГН *, за извършено престъпление по чл.150 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2, във вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НПК, и срещу Е. М.М.от с..М, общ.А., с ЕГН *, за извършено престъпление по чл.150 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2, във вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НПК, като обосновано и законосъобразно.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/2/