М О Т И В И
към Решение № 827 от 08.07.2020г. по Н А Х Д № 5543/2019г. по описа на БРС
Производството е по реда
на чл. 375 и следващите от НПК.
Образувано е във
връзка с постановление от 02.12.2019г. на прокурор при РП Бургас по ДП №
401/2017г. по описа на отдел “Икономическа полиция“ при ОД на МВР Бургас,
пр.пр.вх.№ 9698/2017г. по описа на РП Бургас с предложение до РС Бургас за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание „Глоба“ на обвиняемия С.Г.С., с ЕГН **********, роден на ***г***, българин, български гражданин,
разведен, неосъждан, с висше образование, управител на „С"
ЕООД, с постоянен адрес:***, за
извършено престъпление по чл. 227б, ал. 2 вр. ал.1
от НК за това, че в гр. Бургас, в качеството си на собственик и
управител на „С" ЕООД със седалище и адрес на управление ***, след като
изпаднал в неплатежоспособност, в тридесетдневен срок от спиране на плащанията
в периода от 09.12.2015г. до 07.01.2016г., по изискуемо и безспорно парично
задължение, възлизащо общо на сумата от 700,00 (седемстотин) лева, от които 350 (триста и петдесет) лева за предоставени
консултантски услуги във връзка със събиране на просрочени вземания от „Б“ ЕООД
и 350 (триста и петдесет) лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение във връзка със
заповедно и установително производство, установени със съдебно решение №174/27.11.2015г. на PC гр.Несебър, влязло в законна сила на 27.11.2015г., не заявил това
пред Окръжен съд - Бургас и не е поискал от Окръжен съд - Бургас да открие
производство по несъстоятелност по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.
Пред
районния съд делото протече по реда на Глава
28 НПК, като обвиняемият се явява лично, заедно с адв.Г., САК, надлежно упълномощена.
Същият заявява, че желае да се проведе допълнителен разпит на свидетеля Х. и разпит на вещите лица, а останалите
доказателствени материали от досъдебното производство да се ползват, на
основание чл. 378, ал. 2 НПК. В
съдебно заседание е направено и доказателствено искане за изискване на документи.
Всички искания на защитата и обвиняемия са удовлетворени. Свидетелят П.Х. не е
намерен на посочения по досъдебното производство адрес, както и по телефона,
поради което обвиняемият и защитника му са се отказали от разпита му. Обвиняемият
дава обяснения в хода на съдебното производство, в които твърди, че не оспорва
дължимостта на процесната сума, но твърди, че ответната страна му дължи пари и
счита за правилно да изпълни това задължение след изпълнението на задължението
от другата страна или чрез извършване на прихващане.
Упълномощеният защитник
сочи, че прокуратурата погрешно е определила срока за обявяване на
неплатежоспособността, липсва субективния признак от състава на престъплението,
а именно обвиняемият да е съзнавал неплатежоспособността на дружеството.
Обстоятелството, че той е съзнавал налични задължения на дружеството не
означавало, че е осъзнавал факта на трайна невъзможност да ги изпълни.
Дружеството имало дълготрайни материални активи и е извършвало плащания към
кредитори и след инкриминираната дата. Подсъдимият не е изпълнил процесното
задължение, не защото не е имал възможност, а защото не е искал, предвид личните му договорки с
кредитора. Пледира се признаване на
обвиняемия за невинен.
БРП, редовно призована,
изпраща представител в съдебно заседание. Същият поддържа внесеното
предложение. Пледира за признаване на обвиняемия за виновен и налагане на
административно наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева.
Съдът, след като прецени
събраните в хода на досъдебното и съдебното производство доказателства, прие за
установени следните факти:
Досъдебното производство
е образувано на 04.12.2017г. за престъпление по 227б, ал.2 от НК. В хода на разследването е привлечен като
обвиняем С.Г.С. за извършено престъпление по чл.227б, ал.2 вр. ал.1 от НК.
От фактическа страна в хода на разследването е
установено следното:
Търговско дружество „С"
ЕООД - гр.Несебър било учредено на 27.06.2011 г. със седалище и адрес на управление
в гр.Несебър, ж.к. „Младост" бл.62, вх.А, ет.5, с едноличен собственик на
капитала и управител Александър Димитров Кръстев, видно от приложеното
извлечение от ТР при АВП на лист 209, том втори по ДП. На
08.08.2011г. дружествените дялове били прехвърлени на обв.С.Г.С., който станал
едноличен собственик и управител на дружеството.
През 2013г. от страна на „Б" ЕООД, представлявано от П.Х.
била извършена консултантска и посредническа услуга на „С" ЕООД, във
връзка със събиране на просрочени вземания на негови клиенти-длъжници,
изразяващи се в изпращане и връчване на извънсъдебни покани и уведомителни
писма. За извършената услуга била издадена фактура №**********/18.09.2013г. на
стойност 350,00 лева, приложена на л.23, том първи от ДП. Уговореният срок за плащане бил едноседмичен или не
по-късно от едномесечен. Фактурата била връчена на „С" ЕООД на 19.09.2013г. по ел.поща.
Тъй като задължението по посочената фактура не било изпълнено, кредиторът „Б" ЕООД подал заявление по чл.410 от ГПК до PC Несебър.
По този повод било образувано частно гражданско дело № 217/2015г. и била
издадена заповед за изпълнение срещу „С" ЕООД за дължимата по процесната
фактура сума. Във връзка с така издадената заповед постъпило възражение от
обвиняемия, в качеството му на управител на фирмата длъжник и РС Несебър указал
на кредитора да предяви в едномесечен срок иск по чл.422 от ГПК за установяване
на вземането си. Кредиторът „Б" ЕООД депозирал установителен иск по чл.422
от ГПК в законоуставения срок, с искане РС Несебър да приеме за установено
задължението на „С" ЕООД по фактура №**********/18.09.2013г. в размер на
350,00 лева, както и да осъди длъжника за направените разноски по делото. Било
образувано гр.д.№ 546/2015г. по описа на Районен съд-Несебър.
Тъй като обвиняемият, като представляващ дружеството ответник по
делото, бездействал като не подал отговор на исковата молба и не се явил в
първото съдебно заседание без да е направил искане за разглеждане в негово
отсъствие, т.е обвиняемият не е предприел никакви действия в защита на
представляваното от него дружество, въпреки че е уведомен от съда за
последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, ищецът изрично е поискал произнасяне
на неприсъствено решение. Съдът е приел, че ищцовата претенция е вероятно
основателна на база представените документи и постановил Решение № 174 от
27.11.2015г. на PC Несебър,
приложено в хода на съдебното производство на л.43 по НАХД № 5543/2019г. по
описа на БРС, с което съдът приел за установено задължението на „С" ЕООД по фактура
№**********/18.09.2013г. в размер на 350,00 лева и осъдил дружеството да
заплати на „Б" ЕООД сумата от 350,00 лева за направени разходи по
делото. Съдебното решение, постановено
по този ред, не подлежало на обжалване и влязло в сила на 27.11.2015г., а на 08.12.2015г. решението било
връчено лично на обв.С.С., видно от приложеното заверено копие на съобщението
за връчването му, приложено на л.47 по НАХД № 5543/2019г. по описа на БРС.
Въз основа на това
съдебно решение били издадени два изпълнителни листа: №1404 от 18.12.2015г. за
сумата от 350,00 лева (дължима по процесната фактура) и сумата от 25 лева
представляваща направените по делото разноски, както и №1385 от 11.12.2015г. за
сумата от 325 лева, включващо държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Съответно били образувани две изпълнителни дела №20167900400082 и
№20167900400083 от частен съдебен изпълнител Р. М. с рег.№* с район на действие
Софийски градски съд. По изпълнителните дела към 22.10.2019г. няма постъпили
плащания, видно от изисканите справки в досъдебното производство (писмо
изх.№36179 от 22.10.2019г. на ЧСИ Ренета Милчева - л.41, том втори от досъдебното производство /ДП).
В хода на досъдебното
производство са извършени три съдебно-икономически експертизи по документи, представени
лично от обвиняемия (л.110, том втори по ДП) като счетоводни баланси, отчет за приходи и разходи, отчет за
собствения капитал и за паричните потоци, справка за оповестяване на
счетоводната политика за 2012, 2013г, 2014г. и 2015г., както и по представени
документи от НАП, в това число и ревизионни актове.
Видно от заключението
на първата по ред експертиза, което е приложено на л.45-53 от том втори на ДП,
вещото лице е заключило, че „С" ЕООД не е във финансова автономност още от
31.12.2012г., но дали е неплатежоспособно, експертът не може да се произнесе,
тъй като дружеството притежава дълготрайни материални активи (ДМА) с балансови
стойности, които при пазарна оценка ще бъдат със стойности, различни от
балансовите, по-малко или в повече, в зависимост от пазарните стойности, които
евентуално при бърза разпродажба биха могли да обезпечат задълженията на
дружеството. Изследвани по години в периода 2012г. – 2015г. коефициентите за
обща, бърза и незабавна ликвидност са били под границата и дружеството не би
могло да осигури парични средства за удовлетворяване на кредиторите си. Видно
от обстоятелствената част на СИЕ дружеството е притежавало ДМА по години, както
следва- 2012г. -40 хил.лв. при задължения в размер на 65 хил.лв., за 2013г. –
70 хил.лв. при задължения в размер на 87 хил.лв., а за 2014г. в размер на 76
хил.лв.при задължения в размер на 186 хил.лв. , поради което вещото лице
приема, че дружеството е неплатежоспособно още към 31.12.2012г. , освен ако ДМА
се окажат достатъчни, за да обезпечат задълженията му.
Видно от назначената допълнителна
съдебно-икономическа експертиза (л.59-63, том втори от ДП) заключението на вещото лице по същество не се
различава от първоначалното такова. Същото е допълнено с установени
публичноправни задължения по РА № *********/02.09.2014г., издаден от ТД на НАП
гр.Бургас, касаещ периода 27.06.2011г. -31.12.2013г., които възлизат в размер на
25 651,03 лева ведно с лихвите.
По ДП е извършена втора по
ред СИЕ от друго вещо лице, приложена на л.67-73, том втори от ДП. Същата е
извършена по счетоводен баланс на дружеството към 31.12.2015г., ГДД за 2015г. и
приложения, заверени вярно с оригинала от обвиняемия и печат на „С“ (л.145-186 том втори по ДП). Видно от заключението на вещото лице
краткотрайните активи на дружеството към 31.12.2015г. са в размер на 14
хил.лв., краткосрочните задължения /към свързани предприятия, финансови
предприятия, вкл.банки, доставчици и клиенти, търговски заеми, задължения към
персонала, осигурителни предприятия, данъчни и други/ възлизат в размер на 153
хил лв., както следва : към доставчици -8 хил.лв., към НАП – 64 хил. лв., към
НОИ – 41 хил.лв., др.задължения -40 хил.лв. Дългосрочните задължения /заеми/ са
в размер на 2 хил. лв. И трите
коефициента на незабавна, бърза и обща ликвидност са извън рамките на
препоръчителните стойности за ликвидност, което означава, че при липса на средства
в банката и касата и при събиране на краткосрочните си вземания в размер на 14
хил.лв. с получената сума процесното дружество не е в състояние да погасява
краткосрочните си задължения в размер на 153 хил.лв. Към изследваният период „С“
ЕООД е било напълно неплатежоспособно и не е могло да погасява задълженията си.
ДМА към 31.12.2015г. са били в размер на 62 хил. лв. и същите не биха могли да
обезпечат напълно вземанията от кредиторите му. Предвид изложеното експертът е
заключил, че процесното дружество е неплатежоспособно към 31.12.2015г.
В хода на досъдебното
производство са снети показанията на свид.Милена Гайчева -счетоводител към СД „Демап-91-Петрови
сие“(л.15, том втори от ДП),
обслужвала счетоводно „С“ ЕООД в периода от 01.01.2012г. до 31.12.2014г. Видно
от същите за целия период на счетоводно обслужване на фирмата, същата е трупала
задължения към доставчици и бюджета. Дружеството се занимавало с охранителна
дейност, но към края на 2014г. голяма част от клиентите му се отказали от него
и в един момент според нея то изпаднало в неплатежоспособност. Причина за
прекратяване на счетоводното обслужване според свидетелката е незаплащането на извършените
счетоводни услуги от страна на „С“ ЕООД. Изложеното от нея се потвърждава и от
свид.Диан Петров (л.24
том втори по ДП), в
качеството му на управител на СД „Демап-91-Петрови сие“, както и от приложените
документи-договор за счетоводно обслужване от 14.01.2012г., договор за поръчка
от 01.03.2013г, както и уведомление за прекратяване на договорните отношения от
08.12.2014г. (л.17-23,
том втори по ДП).
Разпитан като обвиняем в
хода на досъдебното производство (л.4,
том втори от ДП) обвиняемият признава, че дружеството има
натрупани задължения към бюджета и към кредитори в периода 2014-2015г. Твърди,
че това е резултат от неизвършени плащания към неговото дружество от страна на
други фирми. Дружеството му било действащо и към датата на разпита-
30.10.2019г. няма наети служители. Полагал усилия за погасяване на задълженията
си. Провел е разговор с публичния изпълнител за разсрочване на същите. Признава
връчването на съдебното решение на РС Несебър по процесната фактура.Не е
заплатил дължимата сума от 700 лева, тъй като дружеството му било във финансово
затруднение. Не му било известно, че има задължение, за да обяви това пред
съда.
В обясненията си пред съда в хода на съдебното производство,
обвиняемият признава, че са му известни задълженията към 31.12.2015г. в размер
на 153 хил.лв. и те не са платени към настоящия момент. Твърди, че не е
обжалвал РА по съвет на счетоводителя му, което обстоятелство не се установява
от разпита на свид.М.Гайчева и свид.Диан Петров. Напротив, същите твърдят, че
обвиняемият не е имал възражения по РА. Обвиняемият не оспорва, че дължи сумата
по процесната фактура в размер на 350 лева. Първоначално в съдебно заседание на
03.06.2020г. обвиняемият С. твърди, че не е получил решението по гр.д.№ 546/2015г. по описа на Районен съд-Несебър, въпреки че в
досъдебното производство е заявил, че го
е получил. След докладване в съдебно заседание на 08.07.2020г. на
заверено копие от съобщението за връчване на съдебното решение, обвиняемият не
е направил възражения по него. Заявява, че бил уведомен за делото в РС Несебър, но не се явил, тъй
като П.Х.- управителя на дружеството-ищец му обещал, че ще го прекрати.
Горепосочената фактическа обстановка съдът прие за установена на база
събраните писмени и гладни доказателства, в хода на ДП , както и в хода на
съдебното следствие. Явилите се в съдебно заседание вещи лица потвърдиха
изготвените от тях експертни заключения,
които съдът намира за компетентно и безпристрастно изготвени, обосновани, след
запознаване с предоставените материали. Същите са достатъчно ясни и добре
мотивирани, кореспондиращи с останалия доказателствен материал, поради което
съдът ги кредитира изцяло. Същите не си противоречат помежду си, тъй като
касаят различни времеви периоди.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема, че С.Г.С. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 227б, ал.2, вр. с ал.1 от НК. Съгласно чл. 608, ал. 1 от ТЗ неплатежоспособността е
обективно реално състояние на търговеца, при което той не може да изпълни
изискуемо, безспорно по основание и размер и ликвидно парично задължение,
породено или отнасящо се до търговски сделки, или до публичноправно задължение,
свързано с търговската му дейност, или до задължение по частно държавно
вземане. Спирането на плащанията е външен израз на неплатежоспособността и се
предполага както в този, така и в случаите, когато длъжникът е платил или е в
състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори.
Това са основанията, при които чрез активно
легитимираните лица по чл. 626, ал. 2 от ТЗ и чл. 742, ал. 2 от ТЗ дружеството
е длъжно да поиска откриване на производство по несъстоятелност. Върховният
касационен съд в практиката си е имал възможност да посочи обективните
признаци, характеризиращи това престъпление- субектът да има качество на
търговец, да е налице изискуемо парично задължение, търговецът да е изпаднал
във фактическа или обявена от съда неплатежоспособност, поради което спира
плащанията и до 30-дневен срок не заяви това пред съда. Престъплението е
формално и не е необходимо да са причинени вреди на кредиторите. Разпоредбата
на чл. 227б, ал. 2 от НК е
специфичен състав и се отнася за лицата, които управляват и представляват
търговското дружество или кооперация, когато в 30-дневен срок от спиране на
плащанията не са поискали от съда да открие производство по несъстоятелност.( Тълкувателно решение № 5 от
22.12.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2014 г., ОСНК).
В
конкретния случай, по делото е безспорно установено, че през инкриминирания в
постановлението на БРП период обвиняемият С.С. е бил управител на дружеството
т.е. той е активно легитимирано лице по ТЗ да поиска откриване на производство
по несъстоятелност. От приложеното по делото съдебно Решение № 174 от 27.11.2015г по гр.д.№ 546/2015г. по описа на Районен
съд-Несебър се установява, че към 08.12.2015 г.(датата на която Решението на
РС-Несебър е връчено на обвиняемия) е съществувало установено и непогасено, изискуемо парично
задължение на дружеството към „Б" ЕООД. От
приложените материали от образуваното изпълнително дело е видно, че дългът не
се обслужвал. До настоящия момент не са платени и останалите задължения на
дружеството, възлизащи към 31.12.2015г. в общ размер на 153 хил.лв. Дружеството
не е било в състояние да погаси посочените задължения, което очертавало
необходимостта от откриване на производство по несъстоятелност. Вместо да
изпълни задължението си да поиска откриване на производство по несъстоятелност,
обвиняемият е бездействал и не е сторил това, видно от приложената на л.36, том
първи по ДП справка от БОС. Състоянието на неплатежоспособност и
неуведомяването на съда за това състояние са достатъчни за съставомерността на
деянието по чл. 227б НК. От
субективна страна, деянието е извършено от С. виновно при форма на вината -
пряк умисъл по см. на чл. 11, ал. 2 НК. Видно от
приложеното по делото съобщение за връчване на процесното Решение по гр.д.№
546/2015г. по описа на Районен съд-Несебър обв. С. е знаел, че
дружеството има изискуемо и непогасено задължение, установено с влязъл в сила
съдебен акт, като задълженията му към държавния бюджет и по търговски сделки и
др. възлизат в общ размер на 153 хил.лв., които не е бил в състояние да
изпълни, но не уведомил съда за
състоянието на неплатежоспособност. Обвиняемият е извършил престъплението
умишлено, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и е
предвиждал неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Обвиняемият в качеството си на представляващ е съзнавал, че дружеството, което
представлява не е имало възможност да изпълнява част от своите или всички
задължения , знаел е, че в такъв случай следва да поиска от ОС-Бургас откриване
на производство по несъстоятелност и е знаел, че с бездействието си е застрашил
обществени отношения свързани с правилното функциониране на стопанството в
Република България и в частност тези свързани със запазване интересите на
кредиторите, но от волева страна е искал точно това.
Съдът не споделя защитната теза на адв. Г.,
че е липсвал умисъл у обвиняемия, тъй като той не съзнавал неплатежоспособността
на дружеството, което управлява. Състоянието на неплатежоспособност се установява чрез изчисляването на
определени финансово-икономически показатели, сред които с най-голямо значение
са коефициентите на ликвидност, които са изчислили и вещите лица по делото.
Изчисляването на тези коефициенти и
спирането на плащанията е видим и лесно установим от управителя на търговското
дружество признак. Това обстоятелство е било установено и от счетоводителите на
процесното дружество, видно от показанията им. А началната дата на
неплатежоспособността се установява след финансово-икономически анализ, за
който са необходими специални икономически знания. В
случая С. е управлявал и представлявал дружеството, поради което и именно
негово задължение е било да поиска откриването на производство по
несъстоятелност и няма как същият да се позовава на собственото си незнание, за
да извлича благоприятни за себе си последици. Фактът, че той не го е направил
еднозначно сочи на умисъл, доколкото се налага безспорен извод, че обвиняемият
е съзнавал съществуването на процесните задължения към инкриминирания период.
Същият е съзнавал, че към 08.12.2015г. дружеството не е разполагало с достатъчно имущество,
за да ги обслужи, но въпреки това е
бездействал.
Настоящият
състав не споделя и възражението, че обвиняемият е имал възможност да плати
задължението си, тъй като имал дълготрайни материални активи към този период,
както и касова наличност, но не е искал да изпълни задължението си. На първо
място това становище не съответства на събрания доказателствен материал. Към 31.12.2015г. представляваното от обвиняемия дружество
е имало публичноправни и частноправни задължения в особено големи размери – 153
хил.лв, в пъти надвишаващи неговите краткотрайни активи -14 хил.лв, както и ДМА
в размер на 62 хил.лв, което е установено от вещото лице по съответната
методология. Задължението му за заявяване неплатежоспособност в този случай
произтича непосредствено от закона и е свързано с качеството му на управител и
представител на неизправното търговско дружество. От самото заявяване не следва
автоматично обявяване на несъстоятелност, нито дори откриване на производство
по несъстоятелност, защото всички тези въпроси са включени в правомощията на
съда. Само съдът е органът, който може да решава дали затрудненията на длъжника
са временни или дали длъжникът разполага с имущество, достатъчно за покриване
на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите (вж. чл. 631 ТЗ). В този смисъл
защитната теза, че деецът, макар и да е осъществил визираното от наказателния
закон бездействие, не е съзнавал, че представляваното от него дружество е
изпаднало в неплатежоспособност, защото считал, че финансовите затруднения са
били временни и/или че наличните активи са достатъчни за обезпечаване на
процесното вземане е несъстоятелна. Дори
и да е съществувала, посочената субективна представа е била ирелевантна за
възникването на наказателната отговорност по чл. 227б, ал. 2 вр. ал. 1 НК. В този смисъл
е Решение № 432 от 13.05.2005 г. по н. д. № 1010/2004 г. на ВКС, III н. о.,
докладчик зам.-председателят на ВКС Румен Ненков.
Представените в съдебно заседание документи- съкратен
отчет на фискална памет от периода 01.12.2015г.- 31.12.2015г., както и дневен
финансов отчет към 01.12.2015г, от който е видна касова наличност от 3585,60
лева по никакъв начин не разколебава направените от вещото лице по втората СИЕ
изводи за настъпила неплатежоспособност на дружеството към 31.12.2015г., доколкото
същите се опровергават от изследвания от вещото лице и публикуван в ТР счетоводен баланс на
дружеството към 31.12.2015г., намиращ се по делото като заверено, лично от обвиняемия,
копие, видно от който дружеството не е декларирало касова и банкова наличност
към 31.12.2015г.
Съдът не споделя
възражението и за неправилно изчисляване на срока по чл.227б, ал.2 от НК. Съдебно
решение № 174/27.11.2015г. по гр.д.№ 546/2015г. по описа на Районен съд-Несебър е влязло в
законна сила на 27.11.2015г., тъй като е необжалваемо. С влизане в сила на
същото, влиза в сила и издадената по чл.410 от ГПК заповед за изпълнение за
процесното вземане и от този момент вземането по нея е изискуемо. Издаденият
впоследствие изпълнителен лист е единствено основание за предприемане на
принудително изпълнение. В този смисъл правилно прокурорът е приел, че
плащанията са спрели на 08.12.2015г., а не на датата на влизане в сила на
съдебното решение, тъй като именно на 08.12.2015г. обвиняемият е уведомен за
изискуемостта на процесното задължение в общ размер на 700 лева към „Б"
ЕООД, установено с влязло в сила съдебно решение и той не е предприел
необходимите действия за изпълнението му и доколкото в наказателното право
вината не се предполага, а се доказва. От следващия ден-09.12.2015г. тече 30-дневния
срок по чл.227б, ал.2 от НК и същият изтича на 07.01.2016г., както правилно е
посочил прокурора в постановлението си по чл.375 от НПК.
Що
се отнася до заявеното от страна на обвиняемия, че ответната страна кредитор е
имала неизпълнено парично задължение към „С" ЕООД, то това изявление е
изолирано от събрания доказателствен материал. Доказателства за такова
задължение не са събрани, нито представени от страна на обвиняемия. Напротив,
представляващият дружеството-кредитор Пл.Х. е бил последователен в действията
си, както по повод образуваното пред РС Несебър гр.дело, така и в хода на
образуваното по негова жалба до прокуратурата досъдебно производство, като
показанията му са логични и последователни, поради което съдът ги кредитира
изцяло.
Налице са изискванията
на чл. 78а от НК за освобождаване
от наказателна отговорност на обвиняемия с налагане на административно
наказание - глоба в размер от хиляда до пет хиляди лева – обвиняемият е
пълнолетен; престъплението по чл. 227б, ал. 2, вр. ал.1 от НК е извършено умишлено и предвиденото
наказание е лишаване от свобода до три години или глоба. Обвиняемият не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, като от престъплението
няма настъпили съставомерни имуществени вреди. При определяне конкретния размер
на наказанието по чл. 78а, ал. 1 НК, съдът съобрази ниската
степен на обществена опасност на дееца. Отегчаващи вината на С. обстоятелства
не са налице.Съдът намира, че целите на наказанието по чл.36 НК ще бъдат постигнати в пълна степен,
като на С.С. бъде наложено административно наказание глоба в размер на
минималния, предвиден в закона - чл. 78а, ал. 1 НК, а именно - глоба в размер на 1000 лв.
Съгласно разпоредбата на
чл. 189, ал. 3 НПК, когато съдът намери
обвиняемия/подсъдимия за виновен, го осъжда да заплати сторените по делото
разноски. В настоящия случай по делото има доказателства за сторени на
досъдебната фаза разноски в размер на 879,06 лв.(осемстотин седемдесет и девет лева и шест ст.) представляваща направените разноски
в хода на досъдебното производство за възнаграждение на вещите лица, поради
което и обвиняемият следва да бъде осъден да ги заплати в полза на ОДМВР-гр.
Бургас. Същият следва да заплати и по сметка на РС-Бургас сумата от 5, 00 лв. (пет лева) за служебно издаване на един брой изпълнителен лист.
Мотивиран от горното и
на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК, съдът постанови решението си.
Да се съобщи на страните
изготвянето на мотивите.
Районен
съдия:
Вярно
с оригинала: Г.Ст.