№ 271
гр. Благоевград, 12.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело
№ 20221210102583 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод депозирана искова молба
от ищеца “Б.”, с ЕИК, със седалище в гр. С., и адрес на управление район О.,
улица М.№, представлявано от Д. Д. А., с юридическо образование на
длъжност Ръководител екип в Отдел „Съдебни вземания клонова мрежа“ в
„БАНКА ДСК” АД против Д. С., ЕГН **********, адрес: с. Б., ул. „С.“ №.
С исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което да бъде
осъден ответника Д. С., ЕГН **********, адрес: с. Б., ул. „С.“ № да заплати на
„Банка ДСК“ АД, следните суми: сумата от 7 347,87 лева /седем хиляди
триста четиридесет и седем лева и осемдесет и седем стотинки/-главница,
ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до
окончателното плащане на задължението; сумата в размер на 2 631,74 лв. /две
хиляди шестстотин тридесет и един лева и седемдесет и четири стотинки/ -
договорна (възнаградителна) лихва за периода от 16.12.2019 г. до 09.11.2022
г. вкл.; сумата в размер на 577,63 лв. /петстотин седемдесет и седем лева и
шестдесет и три стотинки/- обезщетение за забава (лихвена надбавка за
забава) за периода от 16.12.2019 г. до 09.11.2022 г. вкл.
Претендират се и сторените в производството разноски.
Твърди се в исковата молба, че на 16.01.2018г. между Банка ДСК от една
страна като кредитор и Д. С., от друга страна като кредитополучател, е
сключен Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който Банка
ДСК е отпуснала на кредитополучателя сума в размер на 10 000 лева /десет
хиляди лева/, като кредитът е обезпечен със залог на вземане по сметка с
титуляр Д. С., по силата на сключен Договор за залог от 16.01.2018г. Сочи се,
1
че срокът за издължаване на кредита е 72 месеца, считано от датата на
неговото усвояване, с крайна падежна дата 16.01.2024 г., като кредитът е
усвоен еднократно на 16.01.2018г. по разплащателна сметка IBAN № с
титуляр Д. С..
Твърди се, че към момента на исковата молба, непогасеният размер на
главницата е 7 347,87 лв.
Твърди се, че договорът за кредит е сключен по инициатива на ответника,
тъй като по Искане за кредит текущо потребление с вх. № 49/12.01.2018 г.
Банката е изготвила Кредитно предложение с входящ номер №
3889023/12.01.2018 г., с което е разгледала параметрите на кредита, които
могат да бъдат предоставени на клиента. Сочи се, че Кредитополучателят
предварително е бил запознат с параметрите на договора, както и с
необходимата преддоговорна информация, което изрично е декларирано в т.
12 от Договора и в приложената Декларация от 12.01.2018 г. Твърди се, че
като преференциален клиент на Банка ДСК, ползващ програма ДСК
Партньори плюс, Д. С. се е запознал и получил информация за услугите,
които се включват в пакета, за текущите преференции, с които разполага,
както и таксите, които евентуално би дължал при извършвани услуги на
клиента /Тарифата/.
Сочи се, че съгласно т. 8 от сключения договор, страните са уговорили, че
кредитът се олихвява с преференциален променлив лихвен процент,
определен за Д. С. в размер на 8,70% годишно или 0,02 % на ден, формиран
от стойността на 6-месечен EURIBOR 0,163 %, който при отрицателна
стойност се приема със стойност нула и Фиксирана преференциална надбавка
в размер на 8,537 %, при изпълнение на Условията по Програма ДСК
Партньори плюс. Излага се, че изрично било посочено, че при нарушаване на
Условията, Кредитополучателят губи правото си да ползва преференцията и
приложимият лихвен процент се увеличава, като е фиксиран размерът на
стандартната надбавка - 13,287%. Посочва се, че условията са неразделна част
от договора, с която кредитополучателят се е запознал и изрично е приел,
обективирайки съгласието си със саморъчен подпис на всяка страница
/приложени към настоящата искова молба/. Въпреки това се твърди, че
кредитополучателят е преустановил плащанията по кредита от 15.01.2020 г., с
което е нарушил условията по договора. Размерът на непогасената договорна
лихва на основание т. 8 от Договора за кредит е в размер на 2 631,74 лв. - за
периода от 16.12.2019г. до 09.11.2022 г.
Твърди се, че съгласно т.18.1 от Общите условия при забава на плащането
на месечна вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора,
частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорената
лихва, увеличена с надбавка в размер на 10 процентни пункта. Посочва се, че
ако Кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден
след падежната дата, надбавката за забава не се прилага, като на това
основание, размерът на лихвената надбавка за забава в периода 16.12.2019 г.
до 09.11.2022 г., е 577,63 лв.
Твърди се, че по силата на сключения договор и подписан от страните
2
Погасителен план, издължаването на кредита е следвало да започне с
ежемесечни погасителни вноски в размер на 183,27 лв., като следва да се има
предвид, че съгласно чл.84, ал.1, изр. 1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му,
тоест, срокът кани вместо кредитора. Сочи се, че поради преустановените
плащания по кредита и изгубената привилегия на преференциалния лихвен
процент, съгласно т. 8 от Договора, е начислена наказателна надбавка в
размер на 10 /десет/ процентни пункта.
Твърди се, че към датата на подаване на настоящата искова молба са
налице 34 /тридесет и четири/ непогасени/частично погасени месечни вноски
по лихва и/или главница, са както следва: 15.01.2020г. - 150,37 лева;
15.02.2020г. - 178,48 лева; 15.03.2020г. - 178,48 лева; 15.04.2020г. - 192,83
лева; 15.05.2020г. - 192,83 лева; 15.06.2020г. - 192,83 лева; 15.07.2020 г. -
192,83 лв; 15.08.2020 г. - 193,48 лв; 15.09.2020 г. - 193,48 лв;
15.10.2020 г. - 193.48 лв; 15.11.2020 г. - 193,48 лв; 15.12.2020 г. - 193,48
лв; 15.01.2021 г. - 193.48 лв; 15.02.2021 г. - 195,77 лв; 15.03.2021 г. -
195,77 лв; 15.04.2021 г. – 195.77 лв; 15.05.2021 г. - 195,77 лв; 15.06.2021
г. - 195,77 лв; 15.07.2021 г. – 195.77 лв; 15.08.2021 г. - 200,56 лв;
15.09.2021 г. - 200,56 лв; 15.10.2021 г. – 200,56 лв; 15.11.2021 г. - 200,56
лв; 15.12.2021 г. - 200,56 лв; 15.01.2022 г. – 200.56 лв; 15.02.2022 г. -
208,31 лв; 15.03.2022 г. - 208,31 лв; 15.04.2022 г. – 208.31 лв; 15.05.2022
г. - 208,31 лв; 15.06.2022 г. - 208,31 лв; 15.07.2022 г. -208.31 лв;
15.08.2022 г. - 221,45 лв; 15.09.2022 г. - 221,45 лв; 15.10.2022 г. – 221.45 лв.
Твърди се, че общият размер на просрочената сума е 6 731.72 лв.,
представляваща сбора на незаплатените в срок вноски, подробно описани по-
горе, като дните в забава са общо 999 дни. Към настоящия момент се излага,
че ответникът не се е явявал в офис на Банката, нито е осъществил контакт по
друг начин със служител на Банката с цел постигане на споразумение за
плащане на дълга. Неизпълнението на задължението за плащане от страна на
кредитополучателя се сочи, че представлява основание за Банка ДСК АД да
упражни правото си да превърне целия кредит в предсрочно изискуем, поради
което на основание т. 18.2 от Общите условия, подписани от страна на
кредитополучателя, от името на Банка ДСК АД, с настоящата искова молба
прави изявление за предсрочна изискуемост на целия кредит, тъй като е
допусната забава в плащанията на главница и на лихва над деветдесет дни.
Твърди се, че към датата на подаване на настоящата искова молба –
09.11.2022 г. - дългът на ответника към Банка ДСК АД възлиза на 10 973,08
лв., от които: Главница: 7 347,87 /седем хиляди триста четиридесет и седем
лева и осемдесет и седем стотинки/, ведно със законната лихва от предявяване
на исковата молба до окончателното плащане на задължението; Лихви: 2
631,74 лв. /две хиляди шестстотин тридесет и един лева и седемдесет и четири
стотинки/ - договорна (възнаградителна) лихва за периода от 16.12.2019 г. до
09.11.2022 г. вкл.; 577,63 лв. /петстотин седемдесет и седем лева и шестдесет
и три стотинки/- обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за
периода от 16.12.2019 г. до 09.11.2022 г. вкл.
С разпореждане № 3164/01.12.2022 г. съдията докладчик след като е
3
извършил проверка за редовност на исковата молба /чл.129 от ГПК/ и
допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл.130 от ГПК, на
основание чл.131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и
доказателствата към нея да се изпратят на ответника, с указание, че в
едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на
изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на
ответника, като съобщението от известния и посочен в исковата молба адрес е
върнато с отбелязване, че лицето е със заличен постоянен адрес, като при
повторното изпращане на регистрирания в НБД „Население“ постоянен адрес
е върнато с отбелязване, че лицето е търсено на различни дати, но не е
намерено. Съдът е постановил да се направи опит за връчване на посочен
имейл адрес, което е останало безуспешно, тъй като адресатът не може да
получава поща. Постановено е и съобщаване по телефон, на който не е
осъществена връзка. Видно от Справка от ТД на НАП ответникът няма
действащи трудови договори.
Видно от Справка от НБД „Население“ ответникът има регистриран
постоянен адрес в Р България, но настоящия адрес е в Р Северна Македония.
С оглед на това с Разпореждане № 525/06.02.2023 година Районен съд
Благоевград е оставил без движение исковата молба, въз основа на която е
образувано гр.д. № 2583/2022г. по описа на РС Благоевград, като е указал на
ищеца, че в едноседмичен срок от връчване на настоящият съдебен акт,
следва да удостовери с декларация, че не му е известен адреса на ответника в
чужбина /като тогава призоваването на ответника ще стане по реда на чл. 48
ГПК/ или съответно да заяви, ако му е известено кой е адреса на ответника в
чужбина /в който случай призоваването ще стане чрез съдебна поръчка/.
С молба от 28.02.2023 година ищецът е депозирал декларация, с която
декларират, че към днешна дата на ищецът не е известен актуалния адрес на
ответника в чужбина, поради което се иска ответникът да бъде призован по
реда на чл. 48 ГПК.
Доколкото в настоящата хипотеза е установено, че настоящият адрес на
ответника е в чужбина и ищецът по делото е удостоверил с декларация, че не
му е известен адреса на ответника в чужбина, съдът с Разпореждане №
933/10.05.2023 година е разпоредил връчването на препис от исковата молба
на ответника Д. С., ЕГН ********** с адрес: с. Б., ул. „С.“ №, с настоящ адрес
в Република Северна Македония, с неизвестен адрес в Република Северна
Македония, следва да се извърши чрез публикация в неофициалния раздел на
Държавен вестник.
Съобщението до ответника е връчено чрез публикация в неофициалния
раздел на „Държавен вестник“ на 19.05.2023 г. В двуседмичен срок, който е
изтекъл на 02.06.2023 г. ответникът не се е явил в деловодството на Районен
съд - Благоевград да получи книжата, поради което с Определение №
912/06.06.2023 година, на основание чл. 48, ал. 2 ГПК, съдът е приложил и
приел за редовно връчено съобщението до ответника Д. С., ЕГН **********,
като му е предоставил правна помощ във вид на процесуално
4
представителство по настоящото дело.
С Определение № 1171/19.07.2023г. съдът е назначил адв. С. В. К.-Б. към
АК Благоевград, вписана под № 7778 в Националния регистър за правна
помощ, за особен представител на ответника Д. С., ЕГН ********** с адрес:
с. Б., ул. „С.“ №, по гр.дело № 2583/2022г. по описа на РС Благоевград до
приключване на делото пред всички съдебни инстанции. Съобщението е
връчено на 25.09.2023г., като видно от материалите по делото в указания
едномесечен срок от получаване на съобщението на 25.10.2023 г. по делото е
депозиран писмен отговор по заявената искова молба от назначения особен
представител, с който се оспорва предявения иск, и се иска да бъде отхвърлен
като неоснователна и недоказана.
Направено е възражение за нищожност на клаузата от договора, касаещо
заплащането на наказателна надбавка /лихва за забава/. Твърди се, че
претендираната сума за лихва за забава противоречи на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, преди. 3-то от ЗЗД, като се сочи, че същата нарушава
принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и
обезщетителните функции, които законодателят определя за
неустойката/наречена лихва за забава/, като е сторено и възражение за
неравноправност.
С Определение № 1684/02.11.2023г. по делото е насрочено открито съдебно
заседание, като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на
страните, съобщил им е проект на доклад по делото, като ги е напътил към
процедура по медиация или друг способ за доброволно решаване на спор.
В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител,
поддържа исковата молба по съображенията, изложени в нея. По същество на
делото се иска от съда да уважи предявените искове, като основателни.
Претендират се и сторените в производството разноски, за което се представя
списък с разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява
законният представител, представлява се от юрисконсулт Моласали, която
поддържа депозираната искова молба на основанията, посочени в нея. Иска се
от съда да уважи така предявените искове по основание и размер.
Претендират се сторените разноски с приложен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът, редовно призован, не се явява, представлява се от назначения
му особен представител - адвокат Б., която оспорва предявените искове,
поддържат подадения писмен отговор, по същество изразява становище за
неоснователност на исковете, като се иска отхвърлянето им.
По делото са приобщени представените от ищеца писмени документи,
изслушано е заключението по допуснатата и назначена съдебно-счетоводна
експертиза, като същото е прието и приобщено към доказателствения
материал по делото.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено от фактическа страна следното:
Като доказателство по делото е представено искане за кредит текущо
5
потребление с вх. № 49/12.01.2018 година, с което Драко С. е депозирал пред
Банка ДСК ЕАД искане за отпускане на кредит в размер на 10000 лева, като е
попълнил необходимите документи – декларация за гражданско и
имуществено състояние и свързани лица; декларация-съгласие в съответствие
с чл. 4, ал. 1, т. 2 от Закона за защита наличните данни от дата 10.01.2018
година; заявка за ползване на преференциален лихвен процент по кредит за
текущо потребление.
Като доказателство по делото е приобщен и сключен на 16.01.2018 година,
между „Банка ДСК” ЕАД, в качеството й на Кредитор и Д. С., в качеството му
на Кредитополучател Договор за кредит за текущо потребление, видно от
който кредиторът е предоставил на ответника кредит за текущо потребление в
размер на 10 000,00 лева, като срокът за издължаване на кредита е 72 месеца,
считано от датата на неговото усвояване. В чл. 4 е уговорено, че кредитът се
усвоява чрез разплащателна сметка с IBAN №B в лева с титуляр Д. С., а в чл.
5 от договора е уговорено, че кредитът се погасява чрез разплащателната
сметка с титуляр Д. С., с месечни вноски /главница и лихва/, съгласно
Погасителен план - Приложение № 01 към Договора. Съгласно чл.7 -
падежната дата за издължаване на месечните вноски е 15-то число на месеца.
Съгласно чл.8 - кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на
8,70 % годишно или 0,02 % на ден, формиран от стойността на 6-месечен
Софибор 0,163, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула
и фиксирана преференциална надбавка в размер на 8,537 %, при изпълнение
на Условията на програма ДСК Партньори плюс (Приложение № 2 към
Договора). При нарушаване на Условията, Кредитополучателят губи Правото
си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен
процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката, съгласно Условията.
Максималният процент, който може да достигне лихвеният процент в
резултат на неизпълнение на Условията е променливият лихвен процент,
приложим за стандартни потребителски кредити, в размер на 6-месечен
Софибор към съответната дата и фиксирана надбавка в размер на 13,287 %.
Съгласно т.18.1 от ОУ, при забава на плащането на месечна вноска от деня,
следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската
представляваща главница се олихвява с договорената лихва, увеличен с
надбавка в размер на 10 %. Ако Кредитополучателят погаси дължимата
месечна вноска до 7-я ден след падежната дата, надбавката за забава не се
прилага, а съгласно чл. 18.2 от ОУ - При допускане на забава в плащанията на
главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно
изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането
му по съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен
процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 %, а след тази дата -
със законната лихва по чл.86 от ЗЗД. В чл. чл.9.3 от Договора са
регламентирани таксите, а именно Кредитополучателят заплаща такси,
съгласно Тарифата на Банката, с която декларира, че е запознат.
По делото е представен погасителен план, видно от който първата
погасителна вноска е с падежна дата 16.01.2018 година, а последната 72-ра
погасителна вноска е с падежна дата 16.01.2024г. В погасителния план е
6
посочен падеж на всяка погасителна вноска, размер на вноската, оставаща
главница след всяка вноска, дължима лихва и такса.
Към договора са представени Общи условия, подписани от страна на
кредитополучателя.
По делото е представена и декларация, подписана от Д. С., че му е
предоставена необходимата преддоговорна информация по чл. 5, ал. 2 ЗПК,
както и Общите условия, прилагани по кредити за текущо потребление от
дата 12.01.2018 година.
Видно от приетия по делото Договор за залог върху вземанията от дата
16.01.2018 година, сключен между „Банка ДСК” ЕАД и Д. С., същият е
сключен с цел да бъде обезпечено цялото вземане /главница, лихва и
разноски/ на заложения кредитор по договор за текущо потребление сключен
на 16.01.2018 година в размер на 10000 лева, към който са приложени и
Условия по стандартен кредит за текущо потребление, обезпечен със залог на
вземане по трудово правоотношение, заедно със залог на вземане по сметка
/Приложение № 2/.
От приложеното по делото извлечение за периода от 16.01.2018 година до
10.11.2022 година, се установява, че кредитът се обслужва чрез
разплащателна сметка №BG33STSA93000022406690 в лева с титуляр Д. С. и
по същата сметка на 16.01.2018 година кредитът е усвоен, като по сметката на
С. е преведена сумата от 10 000 лева. От представеното от банката извлечение
се установяват и внасяните от ответника суми по кредита.
Установява се от приетите по делото Заявка за ползване на преференциален
лихвен процент по кредит за текущо потребление, предоставян при условията
на програма „Партньори плюс“ от 12.01.20218г. Условия за ползване на
преференциален лихвен процент по програма "ДСК Партньори плюс",
Условия по стандартен кредит за текущо потребление, обезпечен със залог на
вземане по трудово правоотношение, заедно със залог на вземане по сметка е,
че при изпълнение на условията по същите кредитополучателят се ползва от
преференциална надбавка.
По делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза,
заключението по която е изготвено от вещото лице С. Т. и е прието като
неоспорено от страните. Вещото лице след проверка в счетоводството на
ищцовото дружество и запознаване с движението по заемна сметка №
********* е заключило, че предоставеният кредит в размер на 10 000,00 лева
по Договор за кредит за текущо потребление от 16.01.2018г. е усвоен по
разплащателна сметка №BG33STSA93000022406690 в лева с титуляр Д. С.,
като датата на усвояването на кредита е 16.01.2018г чрез превод на сумата от
10 000,00 лева по цитираната банкова сметка. Видно от заключението
платената от ответника сума за погасяване на кредита е в размер на 4 138,46
лева, от които главница - 2 652,13 лева; -за договорна лихва - 1 485,28 лева; и -
за санкционираща лихва -1,05 лева.
По отношение на главницата е отразила, че падежиралата главница към
10.11.2022г. е в размер на 7 227,73 лева, от които платена сума - за 2 652,13
лева и непогасен остатък - за 4 575,60 лева, а по отношение на договорната
7
лихва - Падежиралата договорна лихва към 10.11.2022г е в размер на 3 694,65
лева, платена сума - за 1 485,28 лева и непогасен остатък - за 2 209,37 лева.
Видно от приложената към експертизата Справка № 02 се установява, че
ответникът е извършвал плащания в периода от 15.02.2018 година до
15.12.2019 година по отношение на главницата и за периода от 15.02.2018
година до 15.01.2020 година е извършвал плащания по възнаградителната
лихва, като след този период няма извършвани плащания от страна на
длъжника.
Според заключението на вещото лице датата, от която окончателно е
преустановено плащането на суми за погасяване на кредита е 17.02.2020г,
когато са платени 21,75 лева - за погасяване на договорна лихва (частично по
вноска № 24 с дата на падеж 15.01.2020г).
По отношение на лихвата за забава за периода от 16.12.2019г до
03.01.2020г. според заключението на вещото лице наказателната лихва на
основание чл. 18.1. от ОУ върху частично непогасената вноска № 24 е в
размер на 0, 66 лв. , като лихвата за забава /наказателната лихва на основание
чл. 18.1. от ОУ / за целия период от 16.12.2019г. до 09.11.2022г., включващ и
сумата от 0, 66 лв. е в размер на 633,39 лева.
В заключение вещото лице сочи, че в случая остатъка от неиздължената
главница е в размер на 7347,87 лева. Според заключението възнаградителната
лихва, която е останала дължима е за периода от 15.01.2020 година до
09.11.2022 година вкл. в размер на 2209,37 лева, а обезщетението за забава за
периода от 16.12.2019 година до 09.11.2022 година е в размер на 633,39 лева.
В съдебно заседание вещото лице поддържа депозираното заключение,
като по отношение на лихвения процент сочи, че промяната счита, че се
дължи на неспазени условия по програма „ДСК партньори“, което е отразила
на лист 2 в заключението, че при нарушаване на условията на програма
„ДСК партньори“ кредитополучателя губи право да ползва преференциалния
лихвен процент. Пояснява, че промяната в преференцията на лихвения
процент се дължи заради това, че не са спазени условията по договора и се
губи правото на преференциалния лихвен процент.
Съдът кредитира експертното заключение на вещото лице като обосновано,
компетентно и пълно.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По делото са предявени следните осъдителни искове с правно основание,
както следва:
-чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК -
относно вземането за главница по Договор за кредит за текущо потребление.
- чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ - относно вземането
за възнаградителна лихва върху главницата.
- чл. 86, изр. 1 ЗЗД - относно вземането за обезщетение за забава (лихвена
надбавка за забава).
От страна на ответника е направено възражение за неравноправни клаузи
8
по чл. 143 от ЗЗП и нищожност на клаузата от договора, касаещо
заплащането на наказателна надбавка /лихва за забава/ по чл. 26, ал.1, предл.
3 от ЗЗД.
Уважаването на исковите претенции е детерминирано от кумулативното
наличие на следните предпоставки: В тежест на ищеца е да докаже
основанието, от което произтича претенцията му - наличието на валидно
облигационно отношение, породено от процесния договор, по силата на които
ищецът има качеството на кредитодател, а ответникът на кредитополучател; -
реалното предоставяне от кредитодателя на кредитополучателя на сумата,
претендирана като главница по договора; - наличието на условия за обявяване
на предсрочната изискуемост на процесния договор за потребителски кредит;
- уведомяване на ответника за настъпилата предсрочна изискуемост и
настъпване на падежа на задължението на кредитополучателя, касаещо
връщане на главницата.
Относно иска за заплащане на договорна лихва в тежест на ищеца е да
докаже наличието на уговорка, постигната между ищеца (кредитодател) и
ответника (кредитополучател), в качеството им на страни по твърдения
договор за потребителски кредит за дължимост от страна на
кредитополучателя на договорна лихва; размер на претендираната договорна
лихва и настъпване на падежа на задължението на кредитополучателя за
заплащането на последната.
По иска с правна квалификация чл. 86, изр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже наличието на главен дълг, произтичащ от процесния договор за
потребителски кредит, наличието на уговорка, според която задължението за
главница става изискуемо на определена дата, или наличието на отправена
покана до длъжника, периода на забава и размера на претендираната лихва.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на претендираното от ищеца
вземане, представляващо главница, договорна лихва и лихва за забава, както
и релевираните в отговора на исковата молба възражения. В тежест на
ответника е да докаже твърденията си за нищожност на сочените в писмения
отговор клаузи.
В тежест на ищеца е да проведе насрещно доказване, че оспорените клаузи
от ответника са валидни такива.
Предявените искове са допустими, доколкото са предявени от и срещу
процесуално легитимирано лице, а разгледани по същество – частично
основателни по следните съображения:
Въз основа на приетите по делото и анализирани по-горе писмени
доказателства, по безспорен начин се установи, че на 16.01.2018 година,
между „Банка ДСК” ЕАД, в качеството й на Кредитор и Д. С., в качеството му
на Кредитополучател е сключен Договор за кредит за текущо потребление,
по силата на който кредиторът е предоставил на ответника кредит за текущо
потребление в размер на 10 000,00 лева, като срокът за издължаване на
кредита е 72 месеца, считано от датата на неговото усвояване, а именно от
16.01.2018 година.
Установи се, че кредитът е усвоен по разплащателна сметка с IBAN №B в
9
лева с титуляр Д. С. на 16.01.2018 година, видно от приложеното по делото
извлечение и от заключението на вещото лице.
Между ищеца и ответника са възникнали правоотношения по договор за
потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът
за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за
всяка от страните по договора.
От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните
/качеството на кредитополучателя - физическо лице, съчетано с липсата на
изключенията по чл. 4, ал. 1, 2 и 3 ЗПК/ и съдържанието на правата и
задълженията, се установява договор за потребителски кредит по смисъла на
чл. 9 Закона за потребителския кредит. След като процесният договор за
кредит е с характер на потребителски договор, то и на основание § 13, т. 1 ДР
на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ следва че освен правилата на
ЗПК, които важат за всички договори за потребителски кредит и уреждат
императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи,
приложими са и правилата на ЗЗП. Нормите, уреждащи неравноправни
клаузи/нищожността на сделките са от императивен характер и за
приложението им, съдът следи и служебно, защото когато страна се позовава
на договор, съдът е длъжен да провери неговата действителност, респ.
нищожност, пряко изводима от вида и съдържанието на договора, респ.
надлежно въведените в процеса, и без да има позоваване на нищожност /така
постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 384 от 2.11.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК и решение № 23/07.07.2016 г. постановено
по т.д. № 3686/2014 г. на ВКС, I т.о../, още повече, че в отговора на исковата
молба ответникът се е позовал на ЗЗП и ЗПК, за да обоснове възражението си
за недействителност/нищожност на процесния договор, респ. на клаузи от
него. По отношение конкретизацията на въведената от потребителя
недействителност/неравноправност, с решение № 237/20.01.2017 г. по т.д.№
2927/2015 г. ВКС, I т.о. по реда на чл. 290 ГПК е прието, че потребителят,
който се позовава на неравноправен характер на клауза от
договора/недействителност на договора, не следва да конкретизира
твърденията си чрез посочване с коя от хипотезите, предвидени в чл. 143 ЗЗП
респ. предвидени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, е
налице противоречието. Или, съдът следва да се произнесе по възражения за
нищожност поради неравноправен характер на клаузи в потребителски
договор, респ. за недействителност на потребителски договор и когато
страната, направила възражението за нищожност/недействителност, не е
посочила конкретна законова норма, на която противоречи договорът/
клаузата от него.
10
По силата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10,
ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен. В посочената разпоредба не е
предвидено, че нарушаването на чл.5 от ЗПК, както и липсата на реквизитите
по чл.11, ал.1, т.2, т.6, т.21, т.22, т.23 и т.24 от ЗПК в съдържанието на
договора за кредит, водят до недействителност на същия.
Настоящият съдебен състав намира, че процесният договор съдържа
изчерпателно и в цялост всички законоустановени реквизити, относно
изискванията на чл. 10 и чл. 11 ЗПК, по следните съображения: Анализът на
съдържанието на договора за кредит обуславя извод, че е спазена писмената
форма, шрифта на текста е не по - малък от 12, съгласно чл. 10 от Закона за
потребителския кредит. Договорът, в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 1-10,
съдържа дата и място на сключването му, вида на предоставения кредит,
индивидуализация на страните по него, срок на договора, общия размер на
кредита, размер на лихвения процент, годишния процент на разходите,
условия за издължаване на кредита, ведно с погасителен план /разбивка на
главница и лихви/, както и останалото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 11 до т.
26.
Следва да се посочи, че правата и задълженията на страните са изложени
по ясен и разбираем начин, както изисква разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9
ЗПК, като по своето съдържание договорът отговоря на изискванията на
закона, въведени с нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 (в редакцията им към датата
на сключване на договора). Съгласно чл. 8 от договора за кредит се олихвява
с променлив лихвен процент в размер на 8,7 % годишно или 0,02 % на ден,
формиран от стойността на 6-месечния sofibor 0,163%, кото при отричцателна
стойност се приема със стойност нула, и фиксирана преференцианла надбавка
в размер на 8,537% при изпълнение на условията по програма ДСК Партньори
плюс. Посочено е, че при нарушаване условията на кредита
кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или
частично и приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на
надбавката, съгласно условията. Максималният размер, който може да
достигне лихвения процент в резултат от неизпълнение на условията е
променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски
кредити, в размер на 6-месечния sofibor към съответната дата и фиксирана
стандартна надбавка в размер на 13,287%.
Установи се от заключението на вещото лице, че промяната на лихвения
процент счита, че се дължи на неспазени условия по програма „ДСК
партньори“, което е отразила на лист 2 в заключението, че при нарушаване
на условията на програма „ДСК партньори“ кредитополучателя губи право да
ползва преференциалния лихвен процент. В чл. 8 от договора за кредит по
ясен и разбираем за потребителя начин, са посочени условията, при които
банката има право да изменя лихвения процент (с посочване на вид,
количествени изражения и относителна тежест на отделните компоненти).
Изрично е отразен и Годишният процент на разходите по кредита, който е в
размер от 11,08 % /чл. 9 от договора/. Според нормата на чл. 19 от ЗПК,
годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за
11
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит, който съобразно
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Според законодателя в съглашението трябва да бъде посочен „годишният
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин". В настоящия
случай тези изисквания са изпълнени. Посочен е както годишния процент на
разходите по кредита, така и общата сума, дължима от потребителя към
момента на сключване на договора за кредит.
Отделно от това, в чл. 9.1 от Общите условия към договора е обяснено
какво представлява ГПР; какво включва и какво не включва; какви
допускания са взети предвид при изчисляване му.
В договора ясно е посочено, че кредитът се погасява чрез банкова сметка с
месечни вноски (главница и лихва) съгласно Погасителен план (Приложение
№ 1).
Съгласно чл. 11, ал. 1, т.11 от ЗПК погасителният план към договора
трябва да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, а последователността на разпределението
на вноските между различните неизплатени суми - само в случай че са
дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
В настоящия случай самият Погасителен план е приложен по делото, като
същият е подписан от ответника, в него са посочени погасителните вноски по
брой, размер, дължима лихва, тъй като договорът е сключен при променлив
лихвен процент за целия срок на договора, както и такси и за всички
вземания по него.
Видно от декларация подписана от ответника на същия е предоставена
необходимата преддоговорна информация по чл. 5, ал.2 от ЗПК за сравняване
на различни предложения и за вземане на информирано решение за
сключване именно на договор за потребителски кредит, както и общите
условия по договора.
Съдът не констатира да е налице нарушение на императивна
материалноправна норма, което на основание чл. 22 от ЗПК да води до
недействителност на договора. Не се установиха и неравноправни клаузи по
смисъла на чл. 143 във вр. с чл. 146 ЗЗП.
Спорен по делото е въпросът по отношение лихвата за забава, в каквато
насока от страна на ответника, чрез назначения му особен представител се
прави възражение за нищожност. По отношение на това възражение, съдът
намира същото за неоснователно.
Съгласно т.18.1 от ОУ при забава на плащането на месечна вноска от деня,
12
следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската
представляваща главница се олихвява с договорената лихва, увеличен с
надбавка в размер на 10 %. Ако Кредитополучателят погаси дължимата
месечна вноска до 7-я ден след падежната дата, надбавката за забава не се
прилага. Съгласно чл.18.2 от ОУ - При допускане на забава в плащанията на
главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно
изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането
му по съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен
процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 %, а след тази дата -
със законната лихва по чл.86 от ЗЗД.
Видно от приложената по делото искова молба, ищецът претендира
обезщетение за забава за периода от 16.12.2019г до 09.11.2022г вкл., в размер
само на лихвената надбавка, която е в размер на 10 % и която е уговорена в
ОУ, като не претендира за наказателна лихва, така както е посочено
формирането й в т. 18.1 от ОУ, в каквато насока е и заключението на вещото
лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза. Ето защо, съдът намира
за неотносимо възражението на ответника в тази насока. За пълнота, съдът
намира за нужно да отбележи.
Неоснователно е и възражението за нищожност на клаузата за лихва за
забава като неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. В тази връзка следва
да се отбележи, че в т. 18.1от ОУ е предвидено, че при забава в плащането на
месечната вноска, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава /наказателна
лихва/ в размер на 10 пункта. Така уговорената клауза за наказателна лихва,
според съда няма неравноправен характер, тъй като не води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Наказателната лихва е обвързана с възнаградителната такава, която е изрично
уговорена между страните по размер. Същата има стимулираща и санкционна
функция във връзка със срочното изпълнение на задълженията на
кредитополучателя по договора. Клаузата за наказателна лихва би била
нищожна, ако единствената й цел е да доведе до неоснователно обогатяване
на кредитора, когато съгласието надхвърля присъщите за неустойката
обезщетителна, обезпечителна и наказателна цели. В конкретния случай, това
не се установява, поради което и уговореният между страните размер на
лихвата не може да се счита за необосновано висок по смисъла на чл. 143 от
ЗЗП.
По отношение на обявяването на предсрочната изискуемост:
Съгласно чл. 18 от Договора във вр. с чл. 18.2 от Общите условия, е налице
основание за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, поради
неизпълнение от страна на длъжника. В конкретния казус безспорно е налице
такова неизпълнение, доколкото ответникът е допуснала забава в плащанията
повече от 90 дни.
Обявяването на предсрочната изискуемост в случая е направено с връчване
на исковата молба (съдържаща изявление за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем) на особения представител на ответника. С Решение №
13
198 от 18.01.2019 г. по т. д. 193/2018 г. на ВКС, ТК, І отделение е прието, че в
хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в
исковата молба по който е обективирано изявление на банката-ищец, че
упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно
изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора или закона
предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно
уведомяване на длъжника-ответник.
Поради това, съдът приема, че ответникът-длъжник е надлежно уведомен
за настъпване на предсрочната изискуемост с връчване на исковата молба на
назначения й особен процесуален представител на 25.09.2023г.
Неоснователно е възражението на особения представител, че предсрочната
изискуемост е настъпила на по-ранна дата-15.04.2020г. автоматично.
Предсрочната изискуемост на цялото вземане се предпоставя от настъпването
на два юридически факта: обективен - неизпълнение от страна на длъжника, и
субективен нарочно волеизявление на банката, отправено и достигнало до
длъжника, за отнемане на преимуществото на срока. В т. 18 от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК е дадено задължително разяснение
относно зависимостта между субективния елемент и настъпването на
последиците на предсрочната изискуемост, като там е посочено, че за
вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият
кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой
вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането
си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или
настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си
да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника
предсрочната изискуемост. Следователно, обявяването на предсрочна
изискуемост е едно потестативно право на банката да отнеме от длъжника
преимуществото на срока и само от нея зависи дали и кога ще го упражни.
Изискването за съобщаване на решението на банката на длъжника също
изключва възможността предсрочната изискуемост да настъпва автоматично
при проява на определени условия.
Нещо повече, в случая следва да се отбележи, че към настоящият момент е
настъпил и крайния падеж на договора-16.01.2024г.
С оглед гореизложеното и като взе предвид заключението на вещото лице
по допуснатата и назначена съдебно-счетоводна експертиза съдът намира, че
ответникът дължи в пълен размер главницата, която е в претендирания от
ищеца размер от 7347,87 лв., поради което в тази му част искът е основателен
изцяло. Доколкото се касае до лихвоносно вземане, ответникът дължи
законната лихва, върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 10.11.2022 г. до изплащане на вземането.
По отношение на иска за договорна /възнаградителна/ лихва, съдът
намира следното:
Както бе посочено и по-горе в рамките на процесния договор за паричен
заем е била постигната и уговорка за това, че кредитополучателят ще дължи
на кредитодателя „Банка ДСК“ ЕАД и договорна лихва. Съгласно чл. 8 от
14
договора за кредит се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 8,7
% годишно или 0,02 % на ден, формиран от стойността на 6-месечния sofibor
0,163%, кото при отричцателна стойност се приема със стойност нула, и
фиксирана преференцианла надбавка в размер на 8,537% при изпълнение на
условията по програма ДСК Партньори плюс. Посочено е, че при нарушаване
условията на кредита кредитополучателят губи правото си да ползва
преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се
увеличава, чрез увеличаване на надбавката, съгласно условията.
Максималният размер, който може да достигне лихвения процент в резултат
от неизпълнение на условията е променливият лихвен процент, приложим по
стандартни потребителски кредити, в размер на 6-месечния sofibor към
съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,287%.
С оглед спецификата на конкретния договор – сключването му от
потребител, следва да извърши преценка дали клаузите на същия не са
неравноправни. В съдебната практика се приема, че договорна клауза е
неравноправна, ако не е индивидуално уговорена, сключена е в нарушение на
принципа на добросъвестността, създава значителна неравнопоставеност
между страните – съществено и необосновано несъответствие между правата
и задълженията на страните, и е сключена във вреда на потребителя.
Основният критерий за приложимост на изключението по чл. 144 ЗЗП е
изменението на цената да се дължи на външни причини, които не зависят от
търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от
въздействието на свободния пазар и/или от държавния регулатор, тъй като
само тогава търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се счита
за недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна
клауза, съдържаща се в чл. 143, ал. 1 ЗЗП, доколкото увеличението на
престацията, макар и едностранно, не зависи пряко от неговата воля. За да се
прецени дали конкретните договорни клаузи отговарят на този критерий за
изключване на общия принцип, въведен с чл. 143, ал. 1 ЗЗП, те трябва да
бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин, както и потребителят
предварително да е получил достатъчно конкретна информация как
търговецът на финансови услуги може едностранно да промени цената, за да
може на свой ред да реагира по най–уместния начин. Сочената разпоредбата
изключва неравноправността при клаузи със смисъла по чл. 143, т. 7, т. 10 и т.
12 ЗЗП, съдържащи се в посочените видове сделки, чиято цена е обвързана с
обективни фактори, които са извън волята и контрола на търговеца, но когато
кредиторът се позовава на такива фактори /колебания на борсов курс, индекс,
размер на лихвения процент на финансовия пазар/, тяхното влияние по
отношение необходимостта от промяна на цената /лихвата/ не може да е
поставено под негов контрол, защото това отнема характеристиката им на
независещи от волята му. В конкретния случай гореочертаните изисквания са
спазени, поради което и клаузите на процесния договор, касаещи изменението
на договорения лихвен процент не са неравноправни.
В случая лихвеният процент няма данни да е увеличаван едностранно от
банката, а чл. 8 от договора за кредит и чл. 7.1 – 10 от Общите условия по
ясен и разбираем за потребителя начин определят условията, при които
15
банката има право да изменя лихвения процент (с посочване на вид,
количествни изражения и относителна тежест на отделните компоненти).
Клаузата в чл. 8 от договора не е и неравноправна - при сключването на
потребителския договор длъжникът е бил информиран за възможността на
банката да увеличи лихвения процент - изрично в договора е посочено, че
надбавката, формираща възнаградителната лихва, е променлива, но
отпадането на привилегията за ползване на преференциален лихвен процент -
отнемането на лихвената преференция и прилагането на стандартния лихвен
процент за кредита не са едностранни действия на кредитора в смисъла по чл.
143, т. 10 ЗЗП, а последица от неспазване от длъжника на условията за
ползване на по - благоприятна лихва, което му е било предварително известно
и уговорено при подписване на договора. Клаузата е ясна и разбираема,
съдържа основанието, на което банката може да изменя лихвения процент
(предвидената надбавка), включително и по обективни причини – при
промяна на пазарните индекси, с което не са нарушени изискванията за
добросъвестност, съответно клаузата не е нищожна.
Яснотата и конкретиката в тези уговорки, изготвянето на подробен
погасителен план за целия период на Договора, посочването на отделните
компоненти на договора – главница и възнаградителна лихва, налагат извода,
че още при подписване на Договора, ответника е бил наясно и е могъл да
прецени икономическите последици от този договор.
Предвид изложеното ответникът дължи договорна лихва.
От изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че
ответникът е извършвал плащания по възнаградителната лихва до 15.01.2020
година, поради което вещото лице е дало заключение, че за периода след
последното плащане – 15.01.2020 година до 09.11.2022 година ответникът
дължи сумата в размер на 2209,37 лева. Ето защо, съдът намира, че
предявеният иск се явява частично основателен за посочения период и сума,
като в останалата част за горницата над 2209,37 лева до претендирания с
исковата молба – 2631,74 лева, както и за периода претендиран от ищеца – от
16.12.2019 година до 14.01.2020 година следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
По отношение на иска за обезщетение за забава:
Предявения иск е с правно основание чл. 86 от ЗЗД. Доколкото се касае до
парично вземане, което е лихвоносно, като се установи от данните по делото,
че ответникът е изпаднал в забава, то същият дължи и претендираната в
исковата молба лихва за забава. От изготвената съдебно-счетоводна
експертиза се установи, че за процесния период лихвата за забава е в размер
на 633,39 лева, но като съобрази, че ищецът претендира заплащане на лихва за
забава в размер на 577,63 лева, съдът намира, че искът следва да бъде уважен
за сумата от 577,63 лева с оглед диспозитивното начало.
По разноските:
При този изход от делото и двете страни имат право на разноски. Искане за
присъждане на разноски е направено само от ищеца. Право на разноски има и
ответникът, но той е бил представляван от особен представител по реда на чл.
16
47, ал. 6 ГПК, поради което няма и направено искане в тази насока, като и
няма доказателства за реално сторени съдебно-деловодни разходи.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски в исковото производство,
като е представил доказателства за извършени такива в размер на 449,18 лв. –
внесена държавна такса, 450, 00 лв.- възнаграждение на вещо лице, 1350,15
лв. възнаграждение за особен представител. Ищецът претендира и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че на
основание чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащане на правната помощ ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищцовото дружество сумата от 150, 00 лв. юрисконсултско
възнаграждение, като при определянето му съдът взе предвид фактическата и
правна сложност на делото и извършените от юрисконсулта процесуални
действия.
С оглед изхода от делото частично уважаване на предявените претенции,
следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от
2303,34 лв. разноски за исковото производство, съобразно уважения размер
от претенциите.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. С., ЕГН **********, адрес: с. Б., ул. „С.“ № ДА ЗАПЛАТИ на
“Б.”, с ЕИК, със седалище в гр. С., и адрес на управление район О., улица М.
№, представлявано от Д. Д. А., следните суми: -сумата от 7 347,87 лева /седем
хиляди триста четиридесет и седем лева и осемдесет и седем стотинки/ -
главница по Договор за кредит за текущо потребление от 16.01.2018 година,
сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Д. С., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на исковата молба -10.11.2022 година до
окончателното плащане на задължението; - сумата от 2209,37 лв. /две хиляди
двеста и девет лева и тридесет и седем стотинки/ - договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 15.01.2020 г. до 09.11.2022 г. вкл.; -
сумата от 577,63 лв. /петстотин седемдесет и седем лева и шестдесет и три
стотинки/- обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от
16.12.2019 г. до 09.11.2022 г. вкл., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
възнаградителна лихва за разликата над сумата от 2209,37 лв. до предявения
размер от 2631,74 лв.,както и за претендирания период от 16.12.2019 година
до 14.01.2020 година, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д. С., ЕГН **********, адрес: с.
Б., ул. „С.“ № ДА ЗАПЛАТИ на “Б.”, с ЕИК, със седалище в гр. С., и адрес на
управление район О., улица М.№, представлявано от Д. Д. А., сумата от 2303,
34 лв. /две хиляди триста и три лева и тридесет и четири стотинки/,
представляваща разноски по исковото производство съобразно уважената
част от исковете.
Задълженията могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка на
ищеца: IBAN BG14STSА93000010011111.
17
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Благоевградския окръжен
съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчване на препис от него до
страните.
Препис от Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
18